Санкциите наказват и нанасят щети, но санкциите не решават проблеми. Независимо от санкциите на Запада срещу Русия, войната в Украйна продължава вече пета година. Чрез санкции тя не може да бъде спряна. Не може да бъде спряна и по военен път. Очевидно е че не може да бъде и победена, защото е ядрена държава – най-голямата. Но най-налудна е идеята със санкциите при цялата очевидност на факта, че Русия е автаркия – тя си е напълно самодостатъчна. Очевидно трябва да се търсят други инструменти и тези инструменти са дипломатическите преговори. Защото петте години война при съвременното технологично развитие показаха и друго – че пълна военна победа в Украйна за която и да е от двете страни (Русия и Запада) няма как да се постигне. Друг е въпросът какво всяка от тях разбира като военна победа.

От гледна точка на развитието на войната в момента е налице застой, като конфликтът се свежда до нанасяне на поражения и щети върху енергийни обекти, логистична и енергийна инфраструктура, комуникации. Това е конфликт на изтощение, който не носи нищо позитивно за нито една от воюващите страни. Свидетели сме и на това как страните от НАТО, заради протеклата в тях през последните десетилетия деиндустриализация, на няколко пъти изчерпаха оръжейните си арсенали и се опитват да компенсират недостига чрез покупки от трети страни. Западната теза, че ще съумее да умори Русия и ще я накара да преговаря при западните условия, не работи. Най-малкото защото и в руското обществото – ако назряват някакви проблеми и недоволства, а такива има, те са в посока да се радикализира войната, а не да се прекратява. Обвиненията към Путин са, че не води сериозна война и не използва целия ресурс, с който страната разполага – заради което Русия понася сериозни щети. Факт е че през цялото време русия воюва с едва една десета от истинския си военен потенциал.

Очевидно е, че Украйна получава логистична подкрепа от Съединените щати и от други западни страни. Нека си спомним само как се промениха военните действия, когато за няколко дни бяха спрени услугите на Старлинк. От друга страна, когато говорим за САЩ и тяхната роля в конфликта на територията на Украйна, те не са посредник в преговорите. Те са основният участник, защитавайки конкретния интерес на САЩ както по отношение на тяхното бъдещо влияние върху Украйна, така и с оглед на следвоенната архитектура на сигурност на целия свят – дотолкова, доколкото те преговарят с Русия основно за това. САЩ се борят да запазят колкото се може повече влияние в бъдещия многополюсен световен ред и украинският конфликт е един от козовете им срещу основният им опонент Русия. Другият им и още по-влиятелен конкурент е Китай, но това е друга тема.

Вниманието на Щатите сега е концентрирано върху Иран неслучайно. Това, което първоначално бе заявено като цел не бе постигнато. Напротив. САЩ се въвлякоха в конфликт с неясен край. Най-интересното е, че постепенно първоначалният мотив – ядреното оръжие и ядрената програма на Иран, гарнирана със смяна на режима, или отпаднаха, или отидоха на втори план.

На преден план сега излязоха два въпроса, генерирани от самата война – Ормуз и Ливан. Тези два въпроса блокират евентуалното намиране на политическо решение на конфликта. Ние сме в странното състояние да има война на фона на примирие, като примирието се използва не като инструмент за търсене на решение, а като оправдание за нанасяне на удар по противника, аргументирано с нарушаването на примирието. Парадоксът е, че войната срещу Иран не просто не реши нито един от досегашните проблеми на САЩ, но генерира нови, при това с тежки регионални и глобални последици, излизащи далеч отвъд конфронтацията Иран-Израел. Защото тези последици удрят директно по влиянието на Съединените щати както в района на Близкия Изток, така и в други точки по света.

Впрочем, както съобщи (с ирония) СNN, това е войната, която САЩ са печелили най-често. Защото 38 пъти Тръмп обяви нейния победоносен край…