Оставането на Крим, Донбас и Харков в Украйна ще изостри националното противопоставяне и ще доведе до кръвопролитие по югославски сценарий. Това предупреждава писателят и политически деец Едуард Лимонов в интервю от 1992 г.  Лимонов, с истинско име Едуард Савенко (1943–2020), е руски писател, поет, публицист и радикален политически деец. Израства в Харков, а през 1974 г. напуска СССР, живее в Ню Йорк и Париж и се завръща в Москва през 1991 г.

Става известен със своята автобиографична и скандална проза, най-вече с романа „Това съм аз, Едичка“. Животът му е описан и в наградената романизирана биография „Лимонов“ на френския писател Еманюел Карер.

След завръщането си Лимонов се включва активно в политиката. Той е съосновател и лидер на Националболшевишката партия, а по-късно оглавява движението „Другата Русия“ и участва в опозиционни протести срещу Владимир Путин.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Едуард Лимонов: Във всяка страна, всяка латиноамериканска страна, отдавна щяха да са разкъсали ръководството. В нормална страна щяха да са ги пратили в затвора и да са ги дали на народен съд. Първо, това не е устройство на пазара, а първа работа и грижа на президента за благосъстоянието на неговия народ. Незабавна.

– Но ако са бедни, ако президентът и правителството са бедни, как могат да нахранят народа?

Давате ли си сметка какво ще стане утре в Украйна? Сега може да се каже, че отношенията между украинците и руснаците са повече или по-малко приятелски, но всичко се променя ежедневно. Сега се случи историята с Черноморския флот, утре ще стане за Крим. Всеки път това е ескалация на емоциите, защото национализмът е емоция, непрестанна ескалация на емоциите. Едната страна започва, другата ѝ отвръща. После никой не помни кой е започнал пръв. Декември миналата година бях в Югославия, в областта в Словения, която защитават сърбите. Там всичко започна точно така, преди това бях там в 1989 г. – беше абсолютно тихо, разхождаха се прилични, нормални хора. А сега, посетих центъра за разпознаване на труповете – имаше деца с прерязани гърла, с изтръгнати очи! Същото ще стане и в Украйна! Ще стане, казвам ви! Кой иска такова нещо?! Никой не го иска! Трябваше веднага да се защити правото на 12 милиона руснаци в Украйна, да се договорят техните права. На какво основание тези от Киев тпредявяват права, защо трябва Крим да бъде техен? Защо трябва да им принадлежи Харковска област? Защо трябва да им принадлежи Донбас.

– А защо тогава взимат властта? Властта е умение да се оправи страната. Ако нямаш идея как да я оправиш, върви си.
Вече има кръв. Замисляли ли сте се за това, че вече загинаха хора? За времето на Перестройката общият им брой е далеч повече, отколкото в Афганската война. Десетки хиляди хора загинаха. Това се подрежда веднага след престъпленията на Сталинизма, ако броим неговите престъпления. Ако боим тези престъпления, Перестройката също е престъпление, при това какво престъпление!

Всичко това отиде толкова далеч сега, безспорно, че нищо друго вече не може да се направи. Безспорно трябва силно правителство. Слабо првителство можеше в 1985 г. да ги възпре. Сега вече то никого не може да възпре. Трябва мускулесто правителство, което да приеме закони и да бъде послушано. И когато каже: „Тук е нашата граница“, да не може нито на крачка да се премине

– Сега се въведе извънредно положение и всички тези хора са тук, на площада, за да отменят това извънредно положение.

– Казах Ви мнението си.