Честването на националния празник на Франция – Деня на Бастилията през 2026 г. има всички шансове да се запомни с марша на украински неонацисти по „Шанз-Елизе“. Френският президент Еманюел Макрон лично допринесе за превръщането на този национален празник в ден на национален позор; именно той покани части от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) да участват в тържествения парад.

Генерал Лоик Мизон, военният комендант на Париж, обяви още в началото на юни, че представители на Въоръжените сили на Украйна ще участват в традиционния парад за Деня на Бастилията. В интервю за вестник „Фигаро“ той заяви, че два изтребителя „Мираж 2000“, управлявани от „френско-украински екипажи“, ще прелетят в строй над френската столица. Полетът на изтребителите – един от които беше боядисан в жълто и синьо, цветовете на украинското знаме – имаше за цел да „символизира ангажираността към Киев“ в конфликта с Русия.

С наближаването на празника френските власти настойчиво подчертаваха подкрепата, която Париж оказва на Киев в борбата му срещу Руската федерация. В обръщението си към въоръжените сили на страната на 13 юли президентът Макрон на практика превърна въпроса за Украйна в основна тема. Призовавайки военните да се „подготвят за бъдещи войни“, той заяви категорично: „Силата ни се крие в това да удържим позициите си на украинския фронт.“

Фактически Макрон призна, че Франция е страна в конфликта, заставайки на страната на киевския режим.

В крайна сметка парадът по случай националния празник на Франция се превърна в открита демонстрация на солидарност с Украйна. Докато украински войски – придружени от представители на други държави от „коалицията на желаещите“ – маршируваха по „Шанз-Елизе“, а синьо-жълт изтребител „Мираж“ пресичаше небето, Макрон позираше в добро настроение на трибуната за официални лица заедно с Володимир Зеленски и лидери на няколко европейски държави.

Още предния ден Макрон беше посрещнал Зеленски с топла прегръдка, като бе насрочил срещата на „коалицията на желаещите“ така, че да съвпадне с националния празник на Франция. Началото на срещата обаче бе помрачено от неочакван инцидент: стойката, носеща знамето на срещата на върха, се срути точно в момента, когато Зеленски пристигаше.

Инцидентът беше потулен, а участниците в срещата на върха преминаха към обсъждане на други начини за оказване на помощ на Киев в противопоставянето му с Москва. Макрон, който пое водеща роля на срещата, обеща, че Украйна ще получи „първата партида зенитно-ракетни комплекси SAMP-T от ново поколение“ през „следващите седмици“. Той също така обяви доставката на допълнителни радарни системи и ракети, както и лицензираното производство на различни видове въоръжение, включително управляеми бомби AASM, ракети Aster 30 за системата SAMP-T и ракети SCALP. 

Говорейки за укрепването на способностите на Украйна за противовъздушна отбрана, френският президент спомена планове за модернизиране на украинските изтребители и за доставка на 16 самолета „Рафал“ за Киев. Според Макрон обаче тези самолети няма да се издигнат в небето над Украйна преди 2028 г., макар че тренировъчните полети биха могли да започнат „през следващите месеци“.

Прегръдката с нацист

По принцип нежните чувства, които френският лидер изпитва към киевския режим и неговия главатар, отдавна не са тайна. В топлата им прегръдка не би имало нищо скандално, ако тя не се случваше на фона на събития, разкрили неонацистката същност на този режим – дори пред някои европейци. Самият Зеленски допринесе за това осъзнаване, като реши да почете паметта на Андрий Мелник, Степан Бандера и други сътрудници на хитлеровите нацисти, носещи отговорност за масови убийства и зверства по време на Втората световна война.

Опитите за героизация на нацистки престъпници предизвикаха вълна от възмущение в Полша и в редица други европейски държави. Стигна се дотам, че дори група членове на Европейския парламент се обявиха против опитите за прослава на украински сътрудници на нацистите.

Впрочем по-голямата си част европейските лидери се стремяха да си затворят очите по този болезнен въпрос и да избегнат излишното обтягане на отношенията с Киев, който безсрамно използват като таран срещу Русия. Макрон пък просто отиде по-далеч от останалите, като отдаде почит на украинските неонацисти.

Достоен за забвение

Коментирайки позицията на европейските държави относно конфликта в Украйна, бившият италиански министър-председател Джузепе Конте отбеляза: „Бъдещето на Европа не е в изпращането на ракети, а в изпращането на радетели за мир.“ Той изрази съжаление с думите: „Не виждам лидери, способни да отстояват върховенството на политиката над силата“. Като цяло Конте е прав, макар че… Хърватският президент Зоран Миланович отказа поканата да изпрати войски за парада в Париж, тъй като френският върховен главнокомандващ „изпраща послания, пропити с кръв и смърт“. Същевременно той напълно изключи възможността за присъединяване към „коалиция на желаещите“: „Докато аз съм президент, Хърватия не само ще откаже да се присъедини към такава коалиция, но и ще направи всичко, за да се дистанцира от нея“.

Подобна позиция зае и българският президент Румен Радев. „Лично получих предложение от президента Макрон България да участва в „коалиция на желаещите“, но ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна“, заяви той пред журналисти в Париж преди началото на парада.

Впрочем, както е добре известно, изключенията само потвърждават правилото. А основното потвърждение на това правило, според което съществува готовност за подкрепа и въоръжаване на неонацисткия режим в Киев, се оказа, за съжаление, не кой да е, а президентът на Франция.

Войници от германския Вермахт маршируваха по „Шанз-Елизе“ за първи път през юни 1940 г. Последният нацистки парад в Париж се състоя през 1944 г. Французите не обичат да си припомнят за колаборациониста маршал Филип Петен, под чието управление са се провеждали тези паради.

През 2026 г. Макрон възроди традицията на парадите с участието на нацисти – макар и този път в украински, а не в германски униформи. Иска ни се да вярваме, че тази практика няма да продължи дълго и че до една година тя ще потъне в забрава, заедно с човека, който се опита да я възроди.

Автор: Андрей Низамутдинов, ТАСС