Войната в Украйна няма дипломатическо решение, а ще се води до капитулация на една от страните; разговорите за мир са лицемерна реторика, защото никой не иска мир за своя сметка; Тръмп не е реален играч нито в Близкия изток, нито в Украйна, защото не може да принуди нито Нетаняху, нито Зеленски; а ударите по Крим и истерията около Киево-Печерската лавра са част от медийна технология, която прикрива военната реалност на фронта. Това заяви руският политически философ Павел Щелин в разговор с Александър Шелест, посветен на войната в Украйна, конфликта между Израел и Иран, ролята на Тръмп, сакралния смисъл на Киев и Крим и предизвикателството на изкуствения интелект.

Щелин предупреждава, че изкуственият интелект вече не е неутрален инструмент, а заплаха за самата конструкция на модерната държава, изградена върху тайна, контрол и достъп до скрито знание. Според него новите технологии ще разрушат старите критерии за истина – вече няма да е достатъчно да кажеш „имаме видео“, защото всяка реалност може да бъде произведена, подправена и разпространена. Затова големият въпрос на епохата няма да бъде само кой владее изкуствения интелект, а на кого изобщо може да се вярва.

Александър Шелест: Добре дошли, скъпи приятели, уважаеми гости и последователи на моя канал. Павел Щелин е на линия. Павел, добре дошъл!

Павел Щелин: Добър ден, Александър, добър ден и на зрителите.

– Приятели, много благодаря на всички, които дочакахте нашия ефир. Пишете, говорете, както виждате и чувате, ние сме на живо – всичко е максимално насочено към общуване с вас, защото именно общуването с вас ни окрилява, дава храна за ума, дава възможност да се замислим за ставащото и да го видим под друг ъгъл. Затова оставяйте въпроси към Павел в коментарите, клубът на зрителите на Шелест също оставя въпроси. Ако искате да следите Павел Щелин, линкът е в коментарите – това е Телеграм канал, затворен Телеграм канал, минавайте, интересувайте се и се срещайте по-често. Да започваме.

Днес ще започнем с въпрос: сега всичко е в движение, в този момент Тръмп пристигна във Франция за срещата на Г-7, срещна се с Макрон, с Брижит Макрон – с Макрон се поздравиха набързо, а с Брижит се здрависва в продължение на 13 секунди, държа я за ръката, целува я… както се казва, знае кой командва в къщата. Така започна тази среща, после долетя Зеленски от Кишинев – вече не лети през Полша. Това ни подсказва нещо. Какво?

Нека да поразсъждаваме: Как ще повлияе възможното приключване на войната с Иран на войната в Украйна? Вариантите: приближава страшна развръзка – те ще се борят; всичко рязко спира и се уталожва – което всъщност Тръмп каза днес, каза, че ще успокои работите в Близкия изток и ще се заеме с Украйна; и третият вариант – никак. Защото това е съвсем друг сценарий, с други подправки – и геополитически, и политически. И четвърти вариант: само да се проточи страданието на Украйна. В този случай ще става още по-лошо, няма да има никаква развръзка, всичко ще продължава още и още. Под „страдания“ разбираме обстрели, тревоги и страданието на народа, който пребивава на територията на Украйна. Павел, нека започнем с този въпрос и да се опитаме да се ориентираме в ситуацията. Тръмп пътува, за да завърши войната с Иран, при това в Европа, където към него ще се присъединят крале от монархиите в Персийския залив, а Европа чака от него нещо по украинския въпрос. Как ще повлияе едното на другото?

– Никак. Не мисля, че ще повлияе по някакъв начин. Първо, нека дочакаме да „приключи“ войната в Иран, защото, разбира се, не става дума за никакво нейно приключване. Ако говорим според сведенията, които имаме, ние имаме крайно оскъдна информация. Текстовете на меморандумите, които се публикуват и обикалят медиите, се различават много силно помежду си, меко казано. Версията, която публикува Иран в една част от меморандума, касае примирие в Ливан, без което никакъв меморандум не съществува. По тази тема днес Израел ни каза, че не смята да прекратява нищо, не се интересува от интересите на Дони, а Дони търси своите интереси и ги забеляза на едно място. Така че ние не знаем дали тази история реално ще бъде приключена на терен. Това, че сега се приключва като пиар ход, трябва, струва ми се, да се разглежда в порядъка на случващото се на Северноамериканския континент: световното първенство по футбол. В момента се провежда световният шампионат по футбол, конфликтът с Иран се затегна до невъзможност, Тръмп трябва, макар и временно, за недълъг период, да излезе от него по някаква причина. Пределният срок за това са междинните избори в САЩ. Разбрахме и че петролът в хранилищата е свършил, Америка е привършила запасите, с чиято помощ манипулираше цените – във всеки случай има нужда от някаква пауза, някакво прекъсване. Не съм най-големият специалист по региона, затова се опирам на мненията на хора, на които имам доверие. Всички те казват, че в най-добрия случай говорим за някаква пауза до есента. Някъде в края или в средата на есента ще се премине през същия цикъл, защото, строго погледнато, нито една от основните цели на войната не беше постигната.

Припомням, че въпросът за ядреното обогатяване, за ядреното оръжие на Иран изобщо не беше в дневния ред до началото на конфликта. Целта на операцията беше смяна на режима. Никаква смяна на режима не се случи, нещо повече – реалният, ключовият играч в региона не са САЩ, а е Израел. Тръмп няма лостове за натиск над Израел, каквото и да говори господин Тръмп. Колкото и да се кара на Биби по телефона, колкото и ругатни да сипе върху него, Биби така или иначе ще прави каквото смята за нужно и господинът нищо не може да направи срещу това. Но медийно всички са много уморени, медийно всички искат някакво временно прекъсване. Хората са готови да се втурват подир новините, подир надеждите. Поради това смятам, че реалните основания зад тази хартия са минимални. Ние дори не знаем сега подписана ли е, не е ли подписана, никой не може да разбере какъв е всъщност текстът. Имам усещането, че различните страни имат различен свой текст на електронните версии, които са подписали. Затова, преди да говорим как нещо може да повлияе на Украйна, трябва първо да се оправим с тези варианти, с които засега далеч не сме се оправили. Прогнозата за Украйна не се променя – войната ще се води до капитулация на една от страните. Това е.

– Днес нощта в Киев беше много гореща, в Днепър също, и в други градове. Бях дори малко обезкуражен от православността на Зеленски. Буквално два часа по-късно той отиде на мястото на попадението в Киево-Печерската лавра, в близост до нея, където е комплексът „Мистецки арсенал“, музеят и галерията. Оказа се, че е ударен един купол, подпалил се е покривът, гасили са и са държали пламенни речи – че как може такова нещо, на какво прилича това… Заредиха се съответните блогъри, Телеграм канали, всички от които близки с кабинета на президента: „Как може! Великата държава Русия какво оставя след себе си?! Развалини! Та това е обща светиня!“ Разбира се, всичко това много образно прикрива в медиите реалния удар. Едва вечерта, чисто случайно, някакъв журналист от „Новото време“ занесе отломки от киностудиото на Довженко. До този момент директорът на киностудиото разказваше за пожара, в който са изгорели костюми, пазещи сенките на забравени предци, важни артефакти, реквизити… А после се видя, че там са подредени на купчина крила от дронове „Firepoint“ и всичко стана ясно. Искам да кажа, за мнозина стана ясно. По принцип и навсякъде. Лаврата беше изведена на преден план и дори при отпътуването си от Украйна през Кишинев Зеленски разговаря с Вартоломей и го повика в Украйна, за да осъди, разбира се, извършената атака на руснаците срещу светинята. В общи линии изведнъж стана Божи поборник, медийният му портрет е направо на защитник на Лаврата.

– Той отдавна е богоборец.

– Ще му дадат ли някоя копейка отгоре за това? Имаме някаква странна тенденция – веднага след завършването на Мюнхенската конференция някакъв странен дрон попада в Чернобилската АЕЦ, а сега, виждате, Русия стреля по Лаврата… Защо?

– Нека разделим тези събития на три етапа, на три пласта: реален, политико-технологически и духовен. Третият е най-интересен, но трябва да кажем две думи и за първите два.

Първият, реалният. Да предположим, че сме извънземни, които наблюдават тази история и изобщо не сме в контекста. На какво можем да се опрем? Можем да се опрем на известна предсказуемост на събитията, мотив в поведението на едната или на другата страна през последните няколко години, за да преценим доколко е вероятна една или друга оценка на събитията. Какво имам предвид?

За последните 4 години Руската федерация нито веднъж не е била замесена в умишлени, целеви удари по свещени обекти, с изключение на такива по непосредствената линия на фронта. Ако имате непосредствена линия на фронта, на която има църква като опорна точка – друг въпрос са тези, които превръщат църкви в опорни точки – тогава по такава църква се провежда работа с артилерийски снаряди. Ако разгледаме далекобойните удари, нито веднъж не сме виждали умишлено използване на далекобойно оръжие от Руската федерация за атаки по религиозни съоръжения. И така, колко е вероятно сега, на четвъртата и половина година от войната, внезапно Руската федерация да реши да удари по Успенския събор на Киево-Печерската лавра? Малко е вероятно. Освен това трябва да добавим нещо, което още повече намалява тази вероятност. Ако искаха да ударят, щяха да ударят така, че да я унищожат. Днес получихме картина на това събитие и виждаме, че повредите са такива, че не съответстват на ракетен удар. Всички отлично знаем как изглеждат разрушенията от удар с ракета и какво остава след него. Дори и от умишлено попадение с дрон.

С други думи, дори и ако просто не харесвате Русия, или пък сте неутрални по отношение на тази история, нямате нито една рационална причина да смятате за най-вероятен, така да се каже, умишлен удар по Успенския събор. От друга страна, имаме триумфално изявление на господин Игнат (началник комуникации на ВВС на Украйна) за това колко е хубаво, че сме купили ПВО с изтекъл срок на годност. Имаме многобройни примери за тези четири години, когато действително поради разполагането на ПВО в градовете е имало или удари от прихванати ракетни системи, или разбиващи се ракети по граждански здания, или – имаме и такива примери – когато, удряйки ракета или дрон, който е насочен към военен обект, той попада в друга сграда. Предполагам, че Вашите зрители притежават достатъчно количество разум, за да се ориентират кой от тези сценарии е най-вероятен. Това е при положение, че се опитваме безпристрастно да разберем сегашната проява на къса памет. Ние с Вас нямаме лични видеокамери и никой не ни носи доклади, така че няма да можем юридически достоверно да разберем докрай какво се е случило, но притежавайки минимален здрав разум, можем да оценим вероятността на една или друга причинност на тази трагедия.

Политико-технологичният пласт, а именно господин Зеленски  човек, който е изградил цялата си кариера върху борбата срещу Православието. И тук има фундаментален проблем с всички наши придворни, разните партийни говорители и църковните, околоцърковните хора – всички те внезапно си спомниха за вярата. А когато булдозерите сравняваха със земята Десятъчния манастир в Киев, това беше нормално. (Десятъчната църква „Успение Богородично“ е построена от княз Владимир в X-XI в., като за нуждите ѝ е отделена една десета част от държавните приходи, откъдето и нейното название. През 2000-те при храма е построен и Десятъчен манастир на каноничната УПЦ, който през май 2024 г., след съдебно решение, е съборен – б.пр.) Когато чупеха и превземаха църкви, беше нормално, правилно – това трябва да се знае. Когато свещениците бяха буквално нападани с ножове в храмовете, всичко това беше нормално. А сега на всички наши драги атеисти, с извинение, юдеи и така нататък, направо им се скъса сърцето за тази православна светиня. Вярваме им, да. Вярваме. Защо наричам този пласт политико-технологически? Това е просто подарък от съдбата. Можем дори да влезем в конспирология: ако не беше станал този удар, щеше да се наложи да бъде измислен такъв, за да могат да се позоват на него. За съжаление, или за щастие, не мога да знам дали това е така, но такъв сценарий звучи вероятно. Но ето че сега има с какво да се отиде при Макрон, да се разкаже. Занесена е била папка с картинки, ще има папка как пада рейтингът на Путин, папка как ние надделяваме, папка „олеле, всичко гори“, като цяло: „Дони, помогни ми, дай ми ракети…“ Това е класическа история, както Вие правилно забелязахте – при всяка сбирка на Г-7 или Мюнхен в Украйна става нещо подобно. Това е нормална политическа технология. Имате ярко събитие, което може да се развърти за натиск на аудиторията, както и за извикване на чувство за вина у руснаците. В този случай обаче руският народ и руснаците не изпитват никакво чувство на вина, не видях подобно и в официалните прессъобщения, и в оценките на различните фокус групи. Като цяло те казаха същото, което и аз описах по-горе.

Но този втори пласт също не е толкова интересен. По-интересен е третият – опитът да се окаже натиск върху руските чувства. Руският народ не изпитна никакво чувство за вина нито по официалните изявления, нито по оценките на различни фокус групи, които разгледах. Няма нищо.

Най-важен е третият, духовният пласт. Нека да помислим – какво изобщо е храм. По-точно, да си спомним, защото храмът не е просто сграда. Дори и тази сграда на Успенския събор е нова сграда. Това не е древният Успенски събор, построен в X век. Това е наскоро построена сграда, както и Десятъчният манастир, който, ще повторя, събориха буквално миналата година. Той е построен повече или по-малко по старите чертежи, но нека забележим: този събор вече няколко години не принадлежи на каноничната църква, принадлежи на ПЦУ. Тази територия се използваше като музеен комплекс. Ние с Вас сме обсъждали събитията, които са ставали там, говорили сме за великолепните концерти, които са били изнасяни. Препоръчвам на всички, които се интересуват от духовната същност на това събитие, да препрочетат пророческите книги на всички Големи пророци от Стария завет. Те провеждат една много проста мисъл: че ценността не е в храма, а в присъствието на Бога в храма. И отначало Бог оставя храма, и едва след това се докосва отново до храма. Например пророк Йезекиил пише директно за това, в глава 24: „Ще предам на поругание светилището Си, опората на вашата сила, насладата на вашите очи“. Тоест Духът Божи е напуснал храма, защото той е станал място на запустение, Господнята слава се е отдръпнала от него и той, съответно, е бил предаден на поругание. Пророк Даниил пише за мерзостта на запустението на мястото на храма, на мястото на отнетата жертва. Пророк Йеремия дословно пише: „Аз оставих дома Си, напуснах наследието Си“, казва Господ. Това е отговорът за нечестивите жертвоприношения, за използването на дома Господен за идолослужение, за възнасянето на молитвата не по начина, по който трябва да се възнася. Така че, ако ви интересува духовният смисъл, това е важно. Защо е важно? Защото, ако вие, извинете, сте евреин атеист, какво значение има за вас случилото се с Успенския събор? Защото е културно наследство? Но вашата грижа за културното наследство е много избирателна. Грижите се само за това, което е подчинено на Г-7. А ако следим духовния смисъл, всички свети пророци пишат едно и също: силата не е в камъните. Във всеки храм силата е в Божието присъствие. Силата е в извършваната в него богоугодна и достойна жертва. От тази гледна точка трагедията, която се случи, не е повод да закрещим. Този пример е страшен, той сочи към страшната фраза от пророците и евангелията: „Ето, вашият дом остава пуст“. Случилото се много силно ни отпраща по-близо до тези стихове. „Отхвърли Господ Своя жертвеник, оттегли сърцето Си от светилището.“ (Плач Йеремиев, 2:7)

– Аз все пак бих искал да разгледаме тези събития в сакрален ключ относно Киев. Защото помним как падаха кръстове, цапаха кръстове с черна боя, помним историята с активистките от „Фемен“, които рязаха кръстове (През 2012 г. активистки на движението „Фемен“ срязват с бензинова резачка дървен поклоннически кръст, издигнат в памет на загинали от сталинистките репресии, в знак на солидарност с „Pussy Riot“ – б.пр.), късаха се флагове и така нататък. Всички видяха някакво лошо предзнаменование в това. Разбитият купол на църквата, лежащ на асфалта, също беше много лош знак, за който трябва да се говори. Украинците сега гледат на войната като на някакво изпитание, на което трябва да се устои, да се удържи. Мнозина след нощния удар казват: „Ето, има ли още някой, който иска мир с Русия, след като тя ни бомбардира миналата нощ?!“ Тази сакралност тук също има свой подтекст. Как да преработим този наратив, който е погълнал умовете на украинците? Разбира се, няма опашка пред Центровете за мобилизация (ТЦК), знаете за масовия конфликт между военни от ТЦК и граждани в нощта на 15 юни в един от районите на Киев (с употреба на сълзотворен газ, сила, бой с лопати и прочее). В общи линии гонят хората по улиците, за да ги мобилизират. В същото време се бие тревога за нощни удари, хората слизат в метрото или в мазетата, надуват си дюшеци два персона, за да нощуват там… И изглежда, сякаш няма възможност за обсъждане на мир и за постигане на примирие и мир.

– Примиряване с мира може да се постигне едва когато хората си спомнят кои са – кой е руският човек и кои са те. Никакво друго примиряване с мира в тази война не е възможно. Тази война ще продължава до капитулация на една от страните. Или капитулация на украинството, или капитулация на руския народ и Русия. Друг вариант тук няма. Това е трагическа война, в момента воюва замаяната част от един народ срещу непосредствен друг народ и никакви рационални разговори вече не можете да предизвикате, за съжаление. Споменахте отново изрази като „искате ли мир“. Краткият отговор е, че украинците, разбира се, не искат никакъв мир. Това е нормално – те или искат победа, или искат справедливост, агресорът трябва да бъде наказан…

Ще повторя, Александър, ние с Вас много пъти сме говорили, че призивът за мир е лицемерен призив. Защото, както много пъти сме говорили, най-бързият и директен път към мира във всяка война е капитулацията. Хайде, предай се! Това ти е най-бързият път към мир. Ако не искаш да се предадеш, значи не мирът ти е висша ценност, а нещо друго. Искам да подчертая, че самият разговор, езикът, дискурсът на мира е манипулативен. Направо ще кажа, че не вярвам на нито един от публичните политици – нито на Тръмп, нито на руските, нито на украинските – които говорят за мир. Извинете, не. Този, който иска мир и той за него е висша ценност, той просто ще се предаде и готово. Капитулираш и мирът за теб настъпва. Днес има една лъжлива реторическа формула, понеже не е прието да се говори за победа, някак неудобно е, затова всички говорим за мир.

Строго по описание казват „Мир, мир“, а мир няма. „Защото всеки от тях, от най-малкия до най-големия, лъже Моя народ“ (Йер. 6:14). И тъй като днес ефирът ни е посветен на сакралното, това е един цитат от старозаветен пророк, който идеално подхожда на днешните новинарски емисии. Всички те лъжат. Затова, ако говорим за украинското население, ще повторя: войната ще се води, докато това украинско население не се определи кое му е по-скъпо – да умре за Украйна или да живее като не анти-Русия. Това няма да стане. Много пъти сме разсъждавали с Вас – украинството и смъртта в случая са части от един общ пакет. Или избираш живота, но тогава тази Украйна, която са градили и на чийто езически олтар са положени милиони животи, ще трябва да се обезцени, да се занули. Това е фундаментално. Но ние не можем да си признаем, че едни 20 или 30 години сме се занимавали с това. Какво ще излезе – че напразно сме разрушили страната си? Така че, разбира се, никой няма да признае и затова по-скоро е все по-вероятно това да върви, както ни беше обещано: от полигон до полигон, до последния украинец. Вече виждаме засилване на дейността на наборните комисии, мобилизиране на студентите, мисля, че ще стигнем и до женска мобилизация и прочее. За съжаление други пътища тук няма. При всяка подобна трагедия е така. Също и ако четем старозаветните пророци. Да предположим, че вашият народ, според вас, страда и вие сте част от него. Кога ще започне оздравяването? В книгата на пророк Даниил имаме много ясен маркер за това: там е известният плач на Даниил, който започва с думите: „Съгрешихме ние, Господи“ и продължава с дълъг списък на изброяване. Тоест пътят на оздравяването минава през поемане на отговорността върху себе си. Въпросът не е „защо ни се случва това“, а е „какво извърших аз, какъв бях, че да се срещна с тази трагедия“. Когато се срещнем с трагедия, правилният въпрос не е защо ни се случва това, а за какво ни се дава това? Как трябва да се променя, какво трябва да променя, какво ми разкрива това най-вече за мен самия? Както разбирате, никой в съвременна Украйна не желае да говори на този език – дума да не става. Обсъжда се единствено кой е виновен за това, че не можем да победим. Сякаш си предаваме червеното знаме: ту е виновен Зеленски, ту са виновни руснаците, ту е виновна Руската църква, ту е Тръмп, ту е Макрон – винаги някой е виновен. Но самият проект за война с Русия до победен край не се поставя под съмнение.

– Да. Обаче Вие също се хвърляте в някоя от крайностите. Например излиза Лукашенко в последното си интервю и казва: „Няма военно решение нито в израелско-иранския конфликт…“

– Ами лъже. Нека кажем така: или човекът се заблуждава, или лъже – два са вариантите. Не зная, не съм изповедник на Александър Григориевич. Не лъже, но манипулира. В Украинско-руската война има военно решение, въпрос на време е. Но то е точно военно.

– Говорите за понятието капитулация в изключително военен, технически смисъл?

– Да.

– Това не означава непременно, че лидерът на Райхстага ще се застреля или ще избяга в Аржентина – нали не говорим за това? А именно за приемане на условията на поражението, условията на противника, капитулация?

– Да. Да.

– Окей. Но какъв е политическият аспект на такова нещо? Интересува ме Анкоридж, духът на Анкоридж – това капитулация на Украйна ли е, капитулация на Русия ли е? Днес Лавров отново спомена духа на Анкоридж, чакат Уиткоф и зетчето.

– Ами домъчняло им е един за друг. Разберете, с Русия всичко е по-просто. Преди година руският елит избра – глупаво или не – стратегията на работа с господин Тръмп – да забавлява детето, само и само то да не дава танкове и оръжия. По принцип, от тяхна гледна точка, тази стратегия засега работи. Това е пиар забавление, чиято информационна компонента може да бъде пренебрегната, независимо че това създава огромно естетическо и нервно напрежение у руското население. А от практическа гледна точка, която е най-важната, това означава „Не давай ПВО ракети и не доставяй танкове и снаряди“. И ако за това е нужно веднъж на половин година да се срещат с Уиткоф и зетчето и да бъдат хранени с пирожки в Метропол – ами за Бога, ще ги нахраним!

Сериозно, никой в Русия не се надява на дипломатическо разрешаване на този конфликт. Това е само реторическа формула, която всички произнасят. Решението на конфликта ще бъде военно. И това, че в деня на Русия видяхме Путин във военна униформа – не точно униформа, но сякаш Путин се оттегли на сянка, а после се върна заедно с войниците като военна фигура – е достатъчно ясен сигнал за това как Русия вижда завършването на този конфликт. Отново, доколко това ще се случи, е друг въпрос. Но ако говорим за намеренията им, предполагам, че намеренията са по военен път да се решат конституционните въпроси на Руската федерация, а после и военните. Някъде преди половин година, помня, говорихме с Вас за логиката на войната на Руската федерация, харесва ли ни, или не. Тя изхожда от необходимостта армията на противника да бъде разгромена, тоест да се нанесат критични поражения на армията на противника, а след това бързо да се изпълнят поставените политически задачи. Това е традицията на руския генерален щаб. Те изхождат от това, че до 2030 г. ще сломят украинската армия, ВСУ във вида, в който се намират, след което ще изпълнят своите искания, които – забележете – не са се променили.

Колкото и да сме говорили за тях, те не са се променили. В 2024 г. в речта на Путин на срещата на МИД, която може да се нарече и „Истанбул плюс“, се каза: става дума за конституционни територии на Руската федерация според руската конституция, плюс политическите и международните задължения, които бяха съгласувани още в Истанбул през 22-ра година. Това, разбира се, по своята същност е капитулация на този проект, който украинската държава градеше, и обективно е военно поражение. Ще се случи прословутата демилитаризация – много строги ограничения на количествения състав и въоръжението, а денацификацията, както аз я разбирам, ще се състои в различни вътрешни изменения, включително украинското законодателство, които ще направят невъзможно пресъздаването на украинската държава във вида, в който е сега. Ясно е, че Украйна няма да се съгласи на това, поради което се връщаме на полето на войната, където и този конфликт ще бъде разрешен.

– Защо според Вас Тръмп не е играч в Украйна?

– Ако той не може да принуди Биби и не може да принуди Зеленски – какво може да направи?

– Но всички казват, че той има инструменти.

– Да, всички говорят, но има ли ги наистина? Видимо – не.

– И корупционните работи изплуват, когато потрябва, могат да затъмнят спътниците, Русия и Корея си връщат Курска област. Ние преживяхме много през тази война, направихме много.

– Първо, не става дума за спътниците на Русия – нека не приписваме всичко на това. Русия се върна в Курска област, защото, от една страна, това беше голяма авантюра, а от друга страна – все пак да не обезценяваме украинската армия и руската армия с вашите сателити. В дадения момент това са две силни сухопътни армии, които са способни да си нанасят взаимно големи разрушения.

Ако говорим за господин Тръмп – той собствената си администрация не може да контролира. Господин Биби не може да контролира.

– Но носи с два номера по-големи ботуши.

– Да, забележително. Да, носи ботуши, колкото да се каже, че е страна в конфликта. Не, просто трябва да приемем, че за господин Тръмп се говори като за велик автор на сделки, но всъщност единствената ситуация, при която той прави сделки, е когато отсрещният човек не притежава никакъв суверенитет. Много пъти сме говорили, че господин Зеленски и Украйна имат негативен суверенитет. Да, не можете да принудите Украйна да живее, но също така не можете да я принудите да не умира. Условно казано, смисълът е в това, че Украйна може да каже „Не“ на всяко предложение на господин Тръмп и няма какво да се направи по този въпрос. Освен това проблемът е, че американската администрация има претенции лично към господин Зеленски, но тя не смята да се отказва от Украйна като свой таран срещу Руската федерация – това е неин прекрасен инструмент. Затова те се намират в положението на човек, който се двоуми и е неуверен в пътя си. Те са неуверени в пътя си, поради това в момента тази ситуация устройва всички. Нещата вървят със скоростта, с която вървят. Може периодично да се устройват огромни медийни версии, фронтът лекичко се движи… Разберете правилно: дори и Русия да завземе всички свои конституционни територии, и то преди Украйна да е загубила напълно армията си, войната ще продължи още известно време, Тръмп ще говори за мир, всички ще говорят за мир. Докато няма риск от реален, пълен колапс, Украйна няма да се замисли за никакви сериозни преговори. Ние разбираме, че загубата на четири региона не е такъв фактор за господин Зеленски, още повече че той е дълбоко убеден, че това не предстои в скоро време. В тези условия той постоянно увърта. Ако трудно се водят преговори, когато имате две страни, а вие имате минимум пет страни – Тръмп с биполярността си, Русия, Украйна, към това и Европа – е невънможно да се съгласуват всички тези позиции. Ние с Вас опитахме за Иран, Ливан, Израел и Америка и видяхме, че в това уравнение не може да има никаква устойчива конструкция. Дори да предположим, че по магически начин Тръмп може лично да се договори с Иран, което също е малко вероятно, той не може да принуди Биби. За Украйна той може да се договаря с Русия каквото си поиска, но има един малък нюанс – господин Зеленски не се е договарял с него за нищо. Това е един лош театър, лош спектакъл, който продължава, а ние сме негови зрители.

– На Г-7 видяхме, че дори Мерц говори за „прозорец на възможности“, възможност за дипломация. Макрон също ще моли Тръмп да се върне… Може ли Тръмп, в резултат на срещата на Г-7, да се примъкне обратно в компанията на добрите си стари познати европейците?

– Той не е излизал от нея. Това е тънкият момент – той никъде не е ходил. Какво значи да се примъкне, да стане съюзник на Русия? Не. Господин Тръмп просто зае любимата си позиция – в идеалния случай да получи пари от всички. Точно в тази позиция и ще остане. Разбира се, че с удоволствие ще продаде някакво въоръжение на суперцени на тази, така да се каже, голяма европейска тройка. Поне това, което има, защото на практика неговото оръжие се оказа много по-малко, отколкото му се искаше, особено след Иран. Ще са нужни още години за възстановяване на ракетния баланс, който беше загубен в тази война, а и той се готви за есенния меморандум. Затова те правят каквото могат, с надеждата Тръмп в някакъв момент да отключи „Старлинк“. Не, няма да го отключи.

– Заговориха за проекта „Рассвет“, руската програма – че била по-добра от „Старлинк“.

– Да, разбира се. Ще бъде установен известен паритет. Но смисълът е в това, че господин Тръмп не притежава достатъчно власт във вътрешната си структура, за да прокара това решение. Затова ще се прави това, което се правеше и досега. Единственото, което ще стане – и това е най-мерзкото в тази история, защото нас като зрители това ни побърква, пречи ни много просто да живеем – е, че всичко ще се случва на фона на постоянните разговори за мир, за преговори. Това ни подлудява. Отлично разбирам Вашите нещастни зрители, които слушат новините – всички говорят за мир, но мирът се отдалечава все повече с всеки следващ ден. Точно за това пише Светото писание: „Казват: „Мир! Мир!“, а мир няма“, защото всички, от малкия до големия, лъжат Моя народ. (Йер. 6:14; 8:11) Никой не казва истината, защото истината за всички се състои в това мирът да бъде за чужда сметка.

– Защо този мир не може да бъде за сметка на, да кажем, отчасти на руската страна? Ще поясня какво имам предвид: постоянно има призиви от страна на Зеленски или на Путин за среща между двамата, дори в Москва, и даже на Г-7 го повика.

– Извинете, но това не е интересно. Макрон и други подобни европейци Русия изобщо не ги брои. Това посещение на посланици – на дипломатически език те се наричат пратеници. Не, Русия по принцип не смята Европа за субект и ако е готова все още да забавлява Америка, то Русия изобщо няма намерение да забавлява европейците. Няма да има нищо за сметка на Русия. Всички жестове на добра воля бяха вече направени. Ако Зеленски много иска да разговаря с Путин, нека лично отиде в Москва. Нека отиде, там също го чакат.

– Интересен е един интелектуален аспект в тази война и изобщо в поведението на Зеленски. Вие знаете, особено през плоскостта на политическата философия, някъде преди три-четири години имаше такава трудно проверима информация, че има някакви държави – големи, силни, може би дори ядрени или просто икономически мощни, в които правителствените чиновници се разхождат с разни документи, но някъде там има някакъв етаж със суперкомпютър, в който залагаш различни варианти и той ти вади нещо. Мина време и вече всеки има суперкомпютър или нещо подобно в телефона си, всеки ползва търсачки или някакъв изкуствен интелект, без значение какво производство. Но сега, съдейки по действията, които Украйна извършва – сваля дронове, изпраща в сухопътния коридор в Крим, днес отново героично са запалили още една бензинова цистерна – предполагам, че може да има някакъв изкуствен интелект, а и самите дронове имат изкуствен интелект, и ти искаш от него информация какво трябва да направиш, за да победиш. И според тази машина, глупава машина, ти трябва да нанесеш даден удар, да се стремиш към дадена цел, плюс балистика, плюс ракети… Това е много важен въпрос: има усещането, че Зеленски, за когото всички мислят, че е марионетка и че играе по свирката на европейците, понеже който плаща, той поръчва музиката, всъщност играе по съвсем друга свирка? Той е абсолютно некомпетентен човек. Ако, да речем, трябва да се продухат някакви дюзи на автомобил „Жигули“, иди при някого и му обясни как да го направи, но естествено, че всички ще влязат в интернет и ще почнат да гледат как, какво, защо… И може би така воюва и Зеленски. Не намирате ли тук определени паралели? Ами ако той воюва така – под диктовката на изкуствен интелект, и управлява страната и положението под такава диктовка – накъде води това?

– Ох, Александър, Вие се увлякохте, не го очаквах. Ако Зеленски воюва под диктовка, тя не е на изкуствен интелект, а на някаква демонична сила. Знаем за госпожа Фъншуй и други събития. Ние много добре знаем с какви духове се консултира господин Зеленски и цялото му обкръжение. Нямаш нужда от изкуствен интелект, когато имаш госпожа Фъншуй. (Вероника Фъншуй, или Вероника Аникиевич, е 51-годишна киевска астроложка, с която бившият началник на кабинета на Зеленски е обсъждал кадрови въпроси и решения – б.пр.) Обикновено езичниците са демонопоклонници. Господин Зеленски е именно обладан от такива неща. Вие сте прав – по някаква причина всички търсят наличието на физически кукловоди, когато има много по-мощни кукловоди с изцяло духовни, да ги наречем, свойства.

А ако говорим вече за изкуствения интелект, то отношението към него е като към магията. Към него има същото магическо отношение – хора няма, вместо нас ще воюват роботи. Търговията с робство вече не работи, ще вземем роботите в настъпление. Ще въведем търговия с роботи, война с дронове и така нататък. Подобни истории много добре отразяват това общо състояние. През тези месеци ще има много по-важни събития с изкуствения интелект. Ние еднозначно разбрахме, че този инструмент няма да бъде неутрален, разбрахме, че всяка голяма страна ще има свой изкуствен интелект и когато го сравняват с ядреното оръжие, това наистина не е преувеличение в далечна перспектива. Може да се очаква използване на подобни на ядрените оръжия – използване на изкуствения интелект срещу една или друга общност. И ще последва някакво подобие на договор за неразпространение с много строг контрол.

Какво имам предвид: миналата седмица ни закриха най-новата версия на Claude. Защо? Защото се оказа, че тази машина е способна, накратко казано, да чупи вътрешни операционни системи, включително и системи, които не би трябвало да чупи, както се обещаваше. Например вътрешната база данни на ЦРУ. Вие разбирате, че за всяка съвременна държава, която е изградена върху секретен достъп до информация, това, че машината в ръцете на всеки Вася може случайно да счупи базата данни на всяка спецслужба и да изпрати домашното видео на господин Макрон, е нещо, което тя не може да преживее. Затова събитието е от голяма важност. Основното предизвикателство с изкуствения интелект е не това, че покават на господин Зеленски картинки с дронове – това е нещо много по-малко – а в това, че сега изкуственият интелект достига състояние, в което може да постави под съмнение изобщо режима на съвременната държава като езотерична конструкция, тоест конструкция, в която всичко се крепи на достъпа до секретно знание на различно ниво и порядък. Краткият отговор е, че по-скоро сървърите в Гренландия или на други места, на които ги изграждат, ще изгорят в резултат на авария или на директни бомбардировки, отколкото съвременна държава да се лиши от достъпа си до секретна информация. Затова чакаме времето, в което нашето радостно използване на изкуствения интелект ще бъде като цяло ограничено. Рано или късно, но като ползватели ще ни се случи по-рано. Интересното е, че тук започва голям философски проблем за истината, за критериите за истина, за вярата, за доверието и прочее интересни неща. Интересна тема, която бих се радвал да обсъдим.

– Да, нека да я обсъдим, защото аз, ако трябва да съм честен, не разбирам напълно. Съществува понятието „държавна тайна“ – това са специални данни, до които достъп има определен кръг лица, има различни нива на тази секретност… Но нека го разгледаме по следния начин: у нас, разбираемо, всичко е свързано с войната, с противостоянието… Но за кого са интересни тайните на Словения например в глобален, геополитически мащаб?

– Не става дума за геополитиката.

– Напротив, става дума за геополитика. Защо – сега ще обясня. Какво ни говорят днес? Урсула излиза и казва: „Украинчице, миличка, отваряме първия клъстер“. В пресата пишат: „Около 5 или 15 години ще бъдете ужким с нас, но няма да взимате никакви решения“. Тук има много интересен момент. Вие говорите за държава, изградена върху някаква тайна, но ако разгледаме различни държави – какви тайни има там? Няма никакви тайни.

– Тайните са много прости. Дори ако вземем Словения – това, разбира се, никого не вълнува, както Вие се изразихте. Но ако някой словенски шлосер с помощта на Claude зададе три промпта и получи достъп, да речем, до всички банкови данни на словенския президент – това, повярвайте, много силно ще развълнува Словения. А ако там започнат да изплуват и всичките кой, на кого, какво, кога е дал или взел, законно или незаконно – да повторя, че това стане достъпно за всеки шлосер, а освен това за всеки шлосер стане достъпна информацията за сайтовете, на които ходи друг шлосер, къде, как и на кого изневерява и прочее – цялата Ваша конструкция за съвременното държавно спокойствие се чупи и отива по дяволите.

– Но все пак, ако помните, ние с Вас неотдавна се шегувахме, че всичко ще стане Украйна, по принцип. Но вижте Украйна – крадат, има данни, фъншуй има. Всеки украински шлосер може да преброи колко милиона са откраднати, може да види всичко: кой, с кого, какво, кога, каква му е ориентацията, добър ли е, или лош. Всичко е достъпно, всички знаят всичко, но въпреки това никакви решения не се взимат.

– Не става въпрос за решения, а за това, че, първо, не всичко е достъпно и, второ, далеч не всички знаят всичко. Предизвикателството от Claude е много по-голямо. Засега това, което изтича, е пяна и положението все още е контролируемо. Всеки подобен скандал може да бъде отигран медийно. Освен това имате много повече възможности да си построите зона на неверие, всичко да бъде ограничено. Можем да си даваме вид, че всичко това не е важно. Развитието на изкуствения интелект, ако върви с темпото, с което върви сега, както показва Claude, може да доведе до това, че в общество, в което по принцип няма критерий за истината, цялата тази информация да се отприщи и вие няма да можете да спрете тази лавина. Може би наистина всичко ще стане Украйна – поради колективния пример. А сега си представете днепропетровски колцентър във всеки дом и всички се лъжат един другиго. И всички с помощта на изкуствения интелект се опитват да направят това, което днепропетровски колцентър прави с чувашките пенсионерки. (Става дума за множеството телефонни измами в Украйна, чиито жертви стават предимно пенсионери – б.пр.) Представете си това да се случва на всички нива – това е фундаментален философски проблем.

Съвременната държава принципно е построена на института на забраната, вместо на доверието. През последните 400 години тя принципно е била изграждана така, че никой да не вярва на никого, защото доверието е страшно нещо. То изисква вяра, което от гледна точка на съвременното държава е направо опасно и забранено. Проблемът е, че в съвременните условия няма да има техническо решение за това техническо предизвикателство. С други думи, с вашите протоколи за истината няма да можете по никакъв начин да се защитите от вълните на фейка чрез изкуствения интелект. Примерно днес Вие, Александър, пишейки със собствените си ръце, можете много лесно да направите 15 различни степени на правдоподобност на видео, в което веднъж се вижда как Зеленски лично запалва Успенския събор, друг път го прави заедно с руски политик, после заедно с Макрон, заедно с Тръмп и прочее. Въпрос: на кое от видеата ще повярват Вашите зрители? Ако по-рано можеше да се каже: „Имаме го заснето, всичко стана точно така“ – край, това време свърши. Съвременната държава все още дори не е започнала да мисли по този начин. Въпросът е много по-фундаментален. Той е в това как изобщо, на каква основа може съвременният човек да се доверява на друг човек и да се доверява на друг институт. Въпросът е дълбок – шегуват се, че в близките години философията отново ще стане търсена професия.

Ето например следния въпрос: какъв е критерият за истина в света на изкуствения интелект? Но за държавите изкуственият интелект днес е еднозначно предизвикателство за сигурността. На първия етап според мен китайците ще имат свой собствен изкуствен интелект, американците ще имат свой, европейците – свой, и руснаците – свой. Да има един за всички и всеки да може да го ползва – това абсолютно не работи. Защото в крайна сметка главният въпрос е за значението: интелектът ти дава информация, но как той разбира какво означава тази информация? Тук настъпва ролята на субекта. Тук е властта. Това се превръща във въпрос за властта, а когато стане въпрос за властта, идва държавата, нуждата от насилие и всичко, което се случва у нас. На нас ни се е паднало да живеем наистина в много интересна епоха. Проблемът за удържането на режима на секретност – във всички смисли – вероятно е най-голямото предизвикателство, което стои пред модерната държава през последните 200 години.

– Ваш израз, който често използвате, е за пределната цена. Най-високата цена, която е готов гражданинът, човекът, представителят на народа или на политическата класа да плати. Изкуственият интелект във войната ни показа, че засега във фронтовия формат в Украйна, както и в Иран, той предизвиква ужасни трагедии, за които сякаш никой не е виновен.

– Абсолютно. Нещо повече – не е ясно кой носи отговорността за тези неща. Нашият шлосер Вася с помощта на изкуствения интелект е хакнал и е пуснал концепция, в резултат на което някъде е станал бунт, масова психоза. Кой носи отговорността – Вася или изкуственият интелект? Също философски въпрос, но ако трябва да съм честен, този въпрос не вълнува никого. Всъщност ценното на изкуствения интелект сега е, че ни връща към философските въпроси. Защото какво показа изкуственият интелект във войната? Показа, че това откровено са странични щети. Каква разлика правят за господата от Силициевата долина тези ирански момичета? Те са просто чертички в екселската таблица. Това е етически въпрос – кои изобщо считаме за хора, на кого имаме доверие, за кого сме готови да платим пределна цена, за кого аз съм готов да платя пределна цена. Това са наистина важни въпроси и благодарение на изкуствения интелект те ще станат за всички нас много по-актуални и близки, отколкото ни се струваха до неотдавна.

– Павел, аз навлязох в темата за изкуствения интелект, но всъщност всичко е крайно видимо. През последната седмица и половина се раздухва темата за страданията на Крим, на кримчани, липсата на бензин, купоните и всичко се поднася като някаква победа. Днес има победа, напредване в Донецка област, в Константиновка се водят боеве, има маневра за обкръжаване към евакуационните зони на славянското население – Харковска и Сумска област. Затънали сме в този информационен хаос и наистина имаме голям проблем от хуманитарен характер – бензин с купони или QR кодове, хората не могат да заминат. Това е реална история, не е измислица. Но на фронта, който ни се струваше, че трябва да бъде спрян, това се отрази съвсем слабо. Какво мислите по повод Крим и неговата сакралност в тази война и по повод атаките, готвени там? Има различни разговори, няколко източника, които казват, че ще хвърлят бомби, така че да отрежат блокадата и да направят някакъв десант, и като цяло ще се направи контранастъпление към Крим. Как оценявате тази история, защото относно Крим всичко е много лично, също и за Путин. Зеленски със зле прикрита радост и с таблицата с рейтинга на Путин…

– Която сам си е нарисувал и сам ѝ се радва.

– Е, защо – може някакъв изкуствен интелект да я е нарисувал! Най-интересното е, че ако сравним рейтингите на Макрон, Мерц и Стармър, ще се получи нещо дори по-ниско от това на Путин в Русия. А рейтингът на Зеленски реално никой не го е оценявал истински.

– Това е най-добрият рейтинг.

– Тези удари по Крим са сякаш някакъв удар лично по Путин. Какво ще кажете по повод съдбата на Крим?

– Вижте, аз не съм военен експерт – това е много важно за мен. Тук основният момент е следният. От това, което наблюдавам и чета в открити източници, виждам разрив между медийните картинки и самата тежка, бавна военна реалност на бойното поле. Първо – и това е много важен момент – трябва да видим на какъв Бог служим. „Lex orandi, lex credendi“ – както се молиш, така и вярваш. Ако се молите, да речем, на Мелник или се държите като людоеди, буквално се радвате на страданията на хората. Тоест целта на действията е да се предизвикат страдания у хората. Едновременно с това говорим, че сме стиснати за гушата и сме невинни жертви. Това е еднозначно, направо идентично с цялата история около Лаврата – когато монасите от Лаврата са гонени от години, мощите са поругавани, продават се на аукциони, в манастирския храм се провеждат кулинарни представления и военнополитически конференции, това не е осквернило светинята по никакъв начин, било е редно и добро. Но сега, когато наша, отклонена от ПВО ракета попада върху същото това здание, това е, разбира се, катастрофа, за която някой е виновен лично.

Какъвто ти е богът, такова ти е поведението. Същото се отнася и за Крим. Разбира се, за членовете на религията на украинството страданията на кримчани са скъпоценна, свещена манна, на която те се радват, насищат се и се хранят от нея. Ясно е обаче, че ресурсът им е ограничен. Ако погледнем реалните събития на фронта, виждаме, че с всяка година военните възможности на Украйна за реално настъпление се съкращават. Ако в 2024 г. беше възможна авантюрата в Курска област, в 2025 г. видяхме предела в локалната контраатака в Купянск, която също вече приключи и се изчерпа. Сега може само в интернет да се говори за някаква мащабна десантна операция в Крим. Дори с помощта отново на изкуствения интелект и база данни от компютърните игри може да се нарисува такава виртуална победа, че да изглежда като някакво велико събитие. И точно на това се залага. Според мен основната стратегия по принцип не се променя – на всяка реална военна трудност на фронта, каквато от гледна точка на Украйна е падането на Константиновка, тоест поражение, се отговаря с виртуална победа. „Константиновка пада, но вижте как на кримчани бензинът им е с купони“. В тази етическа система се очаква тези събития някак да се уравновесяват, да се балансират помежду си. Така аз виждам нещата, така работи това. Ще бъда крайно удивен, ако в Крим се появи някаква реална военна – именно военна – директна заплаха. Логиката е много проста, Александър: ако Украйна имаше възможност да направи нещо такова, вероятно щеше да го е направила, когато тези възможности са били много по-големи. Например в 23-та година военните възможности на Украйна бяха несравними с тези възможности, които тя има сега. И въпреки това в 23-та година това не се получи.

– Реалността сега ни бие в главите. Разказаха ми преди половин година, че кадрите с „бусификация“ се снимат някъде из окупираните територии…

– В „Мосфилм“, да.

– В „Луганскфилм“, в „Мосфилм“. А защо там, а не в контролираните от Киев територии – ами защото те могат да говорят на украински, без акцент, затова всичко е заснето там. Сега виждаме съвсем друга история. Сега се води определена реформа на армията, със заплатите се прави нещо, но има толкова много мошеничества, че това не е за обсъждане с политически философ. Като цяло – лъжа, лъжа. Хора, които служат от 2022 г., не могат да си тръгнат, длъжни са да подписват нови договори, да останат още. За да си получат парите, трябва да бъдат в предните редици на фронта, което се брои по дни – печалбата изглежда голяма, но колко дни ще преживееш на фронтовата линия? Такива моменти – бил ли си в отпуск, не си ли бил… как си оценен… Но хората са стигнали дотам, че се събират и оказват истинска съпротива – не с виртуална лопата, а чичковци, които гонят и хващат рекрутиращите. Младок, който се вози с тротинетка, спира около тълпата, събрала се в жилищен район на Киев, взима камък и го хвърля по полицай. А полицаите се оправдават, че и те са във война и се страхуват от този народ. Нима това не е сблъсък с реалността? Може дълго да се говори, но искам от Вас конструктивно мнение, искам съвет, някакъв поглед. Сложно е да се даде съвет, но как хората, които се намират в тази абсолютно деструктивна от гледна точка на политическата държава история – хвърляш камъни по свой полицейски служител или по свой човек с военна униформа – да се освободят от всичко това? Защото този протест вече не е локален, но може ли да промени страната, държавата?

– Страната не може да се промени, но в някои отделни региони след известно време чрез тази самоорганизация може да си спечелиш време за себе си и за близките си хора. Ние с Вас сме говорили, че това е единственият сблъсък с реалността, който е строг ограничител на тази система. Затова и разказът на историята в медиите и създаването на медийни образи са начин да се извърши магическо заклинание: не обръщайте внимание на рекрутиращите, а се радвайте как наша ракета е запалила Панорамата в Севастопол. И същите тези хора, които ще се радват на попадението в Севастопол и на подпалената Панорама, ще кършат ръце при атаката по студиото на Довженко, скромно премълчавайки, че там се е помещавал полигон за производство на дронове. Отново имаме тази медийна история.

Проблемът е друг. Аз съм песимистичен, че в дългосрочен план, ако стане въпрос за вживяване в сектата на госпожа Фъншуй и Мавка и това стане критичен въпрос, тогава рекрутърите на ТЦК (службата по мобилизиране на Украйна) ще тръгнат с картечни оръжия и между тях и хората с лопатите ще започнат престрелки. Но това няма да стане веднага. Този момент ще настъпи, когато всички се самоорганизират. Дотогава смятам, че ще действа естественият подбор. ТЦК ще имат карта, на която са обозначени районите на действие, в които рекрутърите ги бият с лопати, и затова те няма да ходят там. И ще ловят робите си в райони, където не ги бият с лопати. Засега ще е така.

– Значи, приятели, имаме новина. Следва един философски въпрос и стигаме до вашите въпроси. Да започнем с новината. Макар това да е логичен философски въпрос. Разбирате ли как ни замъгляват мозъците? Излиза Зеленски от Кишинев на фона на самолета и записва обръщение към нацията. Тръмп имаше рожден ден…

– Вчера.

– Разговарял е с всички – и със Зеленски, и с Путин, и сега всички обсъждат как са разговаряли. Днес е разговарял с Путин – върнал се е духът на Анкоридж. А след разговора със Зеленски се започна с Лаврата, някакви дейности и планове текат, макар в тях да не се предвижда двустранна среща на Г-7. Така че излиза Зеленски и казва: „Аз предложих на Тръмп среща с Путин – Тръмп-Путин-Зеленски – в САЩ“. И на Путин, видите ли, така ще му е по-трудно да откаже. Той не казва как е реагирал Тръмп и ние нищо не знаем за това. След това сензационно предложение минаха вече дни, а ние не знаем нищо. Тръмп може би е трябвало да иде и да каже: „Путин, идвай при мен, ще седнем със Зеленски“. Как мислите – това поредният прах в очите ли е, или все пак има нещо? Обсъждахме Крим – а защо му е Крим на сегашния режим, на сегашната държава при сегашното положение на нещата в страната? Какво ще правят с него? Същото е и с тази среща – за какво е тя? Добре, ще се срещнат, ще поседят и какво – войната ли ще приключат?

– Не. Личната среща с господин Путин е фиксидея на господин Зеленски. Разбирате ли, той живее с тази идея през последните две години. По този въпрос можете с Константин Бондаренко да си поговорите още веднъж относно това знаково събитие в живота на господин Зеленски. За него това е като някакъв риалити формат, Конкурс на капитаните в КВН. („Конкурс на веселите и находчивите“ е популярно шоу в Русия, в което всеки капитан на отбор трябва да докаже пред публиката своята харизма, талант и импровизационни умения – б.пр.) Той много иска да устрои Конкурс на капитаните с господин Путин – да го псува, да му крещи, може и публично да го заплюе – нещо такова. Ще организира епична пиар история и по този начин ще си спечели още една година слава например. Ще попадне отново на всички световни корици. Точно за това е цялата работа. Ако на господин Тръмп му стигне акълът да не споменава за този разговор на господин Путин, ще има по-голяма вероятност Витка отново да го поканят на трапезата. Но ако не му стигне акълът и той започне сериозно да лобира за тази идея, ще има по-малко папкане. Какво да Ви кажа?

Знаем – случват се безумия, безумието е нещо много интересно – имам предвид безсистемното безумие. Но аз не си представям руския президент да се съгласи на каквато и да е среща със Зеленски, освен в Москва и единствено с цел подписване на капитулация. Да не забравяме, че от гледна точка на господин Путин Зеленски не е легитимен президент. Както и от всяка гледна точка той не е легитимен президент, но това сякаш не притеснява никого – всички продължават да си дават вид, че всичко е нормално. Руската страна е обозначила ясно позицията си, но и позицията на господин Зеленски е еднозначна. Той е готов да използва всякакви тъпотии, да се прави на чучело, на циганин, на смешник на всички срещи, на които успее да отиде. Това е отново пиар история. Докато говори за възможна среща с Путин, все едно казва: „Аз съм за мир. Трябва ми само среща с Путин, аз съм за мир.“ Това е. Но то е изгодно от политико-технологична гледна точка.

– Ще направя една хипотеза, малко цинична: може би той просто ще бъде жив, докато говори за среща с Путин?

– От чия гледна точка? Не зная… Не, той ще бъде жив, докато е на власт и докато трае войната.

– Но как би изглеждало това? Той е ходил, искал е да се срещне, а изведнъж нещо е долетяло – и край.

– Господи, не, не мисля. Въпроса за живота на господин Зеленски вече четири години го обсъждаме с Вас. Връзката между неговата лична съдба и войната е неразривна. Веднага щом този конфликт достигне пауза, самолетът на господин Сикорски започва да лети над Гибралтар. Само че, разбира се, не става дума за господин Сикорски, а за господин Зеленски. (През 1943 г. край Гибралтар се разбива самолет „Либърейтър II“, на борда на който, заедно с останалите пътници, загива Владислав Сикорски – лидер на полското правителство в изгнание и влиятелна личност сред англо-американските съюзници през ВСВ. Спори се дълго дали катастрофата е била инцидент, или е имала други причини – б.пр.)

– Пуснах тази мрачна тема, преди да Ви задам философския въпрос, а след това ще преминем към въпросите на зрителите. Истина ли е, че в тъмни времена много по-ярко и по-добре се виждат светлите хора? И ако е истина, какво получаваме от това?

– Разбира се, че е истина – нали „Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Ин. 1:5). Да, тъмни времена. През тези почивни дни тъкмо отпразнувахме Събор на всички руски светии – по-точно Събор на всички светии, просияли в Руската земя. Житията на тези хора ни дават паметта, възможността да променим живота си, гледайки тях. Те ни дават пример как и в най-тежкото време човек може да се преобрази и да достигне такива високи подвизи, такава героична висота, на фона на които всички останали събития стават дребни и незначителни. Тук въпросът е какво ще остане. След 50 години никой няма да си спомня нито за Зеленски, нито за Тръмп, нито за Путин и прочее. Всичко това ще свърши, ще изтлее. Аз съм дълбоко уверен, че ще останат други имена. Например войната през 1812 г. – кой тогава е знаел за Серафим Саровски, който се е молил върху камък в своята селска пустиня, включително за руския народ и за руското воинство? След толкова време има много по-малко хора, които знаят за Барклай де Толи (главнокомандващ по време на Наполеоновите войни и спасител на руската армия при нейното тактическо отстъпление през 1812 г. – б.пр.), за Наполеон, за Александър I, дори за Кутузов. За Серафим Саровски знаят много повече хора. След още 200 години пропорцията ще бъде още по-голяма в това отношение. Подобни хора ни дават огромни примери в такива времена. Дълбоко съм убеден, че и днес има такива светци в украинската земя – тази многострадална земя. Има ги, засега не знаем имената им, но „всичко тайно ще стане явно“ (Лк. 8:17).

– Да направим обобщение на нашите днешни въпроси. Те са следните: Как ще повлияе възможното приключване на войната с Иран върху войната в Украйна? 2% смятат, че това рязко ще успокои войната в Украйна; 11% смятат, че това ще приближи страшна развръзка – ще стане горещо като в ада, някакъв катарзис, нещо като очистване, след което ще дойде развръзка; 26% смятат, че това само ще продължи страданията на Украйна; и 60% мислят, че никак – това е абсолютно друга тема, друга ниша, и ако има приключване на тази война, то по никакъв начин няма да бъде свързано с приключване на войната в Украйна. Така казаха хората.

– Както и ние с Вас – ние го обсъдихме почти по същия начин.

– Към въпросите. Павел, както винаги, настоявам на режим „блиц“, но както дойде. Започваме от клуба на зрителите на „Шелест“ – благодаря ви, че се абонирате, подкрепяйте ни и на страницата, и в клуба, и в Patreon на Павел Щелин, който е в описанието към видеото. Влизайте, интересувайте се. Започваме. Василина пита: „Уважаеми Павел Александрович, какви са основните цели, мотиви – философски, идейни, психологически, меркантилни – у тези, които извършват геноцид, като се започне от ръководителите, стратезите, идейните вдъхновители на този процес и се завърши с непосредствените, редови изпълнители? Може би това е съвкупност от различни мотиви, може би те са различни у различните действащи лица?“

– Здравейте, уважаема Василина. Мога да се съглася, че мотивите са различни. Най-висшите мотиви са, разбира се, религиозни. Всеки геноцид по своята същност представлява масово жертвоприношение на олтара на един или друг демон или бяс. Така е от гледна точка на неговите архитекти, които познаваме. Нататък по веригата вече започват най-различни мотиви, всички от които са по един или друг начин свързани с този духовен мотив, но редовите участници напълно може да не си дават сметка за духовните процеси, които се случват, като честно взимат участие в този процес, мислейки, че просто изпълняват заповед. Или просто съседът има излишна стая в апартамента си, или има прекрасна витринка със златен сервиз, или пък просто „Nothing personal, just business“. Това са аргументите от по-нисък порядък, които хората могат да използват, но най-фундаменталният, най-важният на висше ниво на властта е, че всеки геноцид трябва да се разглежда като религиозно жертвоприношение.

– Следващ въпрос. Задава го Евгений Антонов: „Павел, антисъветчикът винаги ли е русофоб? Как оценявате ролята на дискурса за разобличаване и покаяние на Сталин, който е ял деца, протекъл през осемдесетте и деветдесетте, за формирането на днешната украинска идентичност?“

– Ако говорим за формирането на днешната украинска идентичност, много по-голяма роля за това са изиграли комунистическите дейци от двайсетте и трийсетте години. През двайсетте години, припомням, са похарчени милиони златни рубли на фона на гладуващото Поволжие, за да се купуват в бившата Австро-Унгария учебници на украински език. Има много комичен период, когато в учебниците на съветските училища е имало прослава на Франц Йосиф. Украинизацията, така да се каже, и превръщането на руснаците в украинци започва много преди осемдесетте години. И създаването именно на инфраструктурата на някаква измислена украинска държавност е измислено – единственото, което е съществувало, е била съветската държавност. Ако я нямаше тази инфраструктура на съветската държавност, днес нямаше да има никаква Незалежна. Това е цялата история и цялата тази кръв нямаше да се пролива. Затова вината тук е много по-голяма. Ако говорим за антисъветчика и русофоба, мога само частично да се съглася с тази теза като конкретна емпирична история на постсъветските държави. Много често се започва с критика на съветския период, а след това се завършва с критика на руснаците като такива и изобщо към цялата руска история. Но с руската история проблемът е далеч по-сложен. Знаете моето отношение – аз смятам, че комунизмът е външна зараза, пренесена на руска почва от Запада. Поради това тази болест, този вирус е бил чужд за нашия народ, но въпреки това заболелият от този вирус по време на боледуването си е извършил огромно количество подвизи, извършил е огромно количество добри дела, включително героизъм. Болният трябва да се обича, но не трябва от любов към болния да наричаме болестта добродетел. Още повече че тя не е наша. Ще повторя – неслучайно господин Маркс е погребан на много специфично гробище в Лондон и неслучайно той пише всичките си трудове за тежкото положение на британските работници, но революциите са станали навсякъде другаде, но не и в Британия.

– Да, разбираема позиция. Анна, въпрос към Павел: „Как оценявате сценарий за приключване на войната със смяна на поколенията? Младите хора и от двете страни са доста инфантилни и не разбират призиви от рода на „Вставай, страна огромная“. Както често казва Александър Шелест, и аз съм съгласна с него, ще бъде много трудно да започнем отново войната. Но моето наблюдение е, че поколенчески, по възгледи, Путин и Зеленски сякаш са на една възраст. Какво ще каже следващото поколение, което слуша песента „Скинь котиков“ и на 20 години всички вече са страшно уморени, прегорели, докато за войната е нужна енергия, каквато няма?“

– Никой няма да пита поколенията. Не е важно какво мисли народът за самия себе си – важно е какво Господ мисли за народа във вечността. Тук има еднозначен въпрос: обстоятелствата по сигурността и въпросът за границите са много по-важни от нашите с вас интереси. Зарадва ме сравнението на господин Зеленски с господин Путин като едно поколение – във Вашия ефир още никой не е обиждал господин Зеленски така!

– Има се предвид, че и единият е съветски човек, и другият е съветски човек.

– Това е интересно, струва си да се помисли върху него. Дали войната ще свърши със смяната на поколенията – кой Ви казва, че тази поколенческа смяна ще бъде в посока на безразличие и миролюбие? Напротив, ние виждаме, че единствените гласове от младото поколение, които имат значение, ще бъдат на онези, които знаят кои са, какво е името им, знаят добре какво е зло и какво е добро и са готови да платят за това най-висока цена. Ние виждаме този процес, защото огромно количество войници също са от младото поколение. Някои приветстват слънцето, други се занимават с нещо друго, а има и такива, които воюват под знамето със Спасителя. Затова всичко при тези млади поколения е различно. Еднозначно мога да се съглася със следното: постсъветското поколение ще приключи. Това, което получихме в наследство, тези държави след 91-ва година, които са и съветски, и несъветски, имат една, така да се каже, биполярност – тя ще бъде преодоляна, рано или късно, и според мен с времето тя ще бъде преодоляна в такава степен – простете за тавтологията – каквато е степента на осъзнаване на самите себе си именно от гледна точка на голямата, дълга Идентичност, с главна буква, на народа – народа в библейския смисъл на тази дума, народът като голяма Църква.

– Общността от YouTube, нека погледнем и тук: „Има поговорка, че умният мъж се кръсти още при първия гръм, но руските елити демонстрират точно обратното. Не са умни, не са мъже, или не са руски?“

– Не, просто у нас, в Русия, става дума именно за бързината. Като обобщение от четирите години можем да оценим следните промени. Някъде в 22-ра година, случайно и за самите нас, започнахме да лягаме в правилната посока. Може би сега ще започнем да пълзим в правилната посока. И това е скоростта и качеството на руските елити – тя е такава, каквато е. Ще припомня само, ако се отклоним към отдавнашните времена – това е характерно за големите системи и за големите империи като цяло. Имаше такава държава, която се наричаше Рим, може би помните. Ако погледнете, Рим на практика е започвал всяка от своите войни с огромна катастрофа. Силата на империята не е в това, че тя не търпи поражения в началото. Силата на империята е в това, че тя бавно се придвижва в правилната посока. Би ни се искало, разбира се, да е по-бързо, но Вие сте абсолютно прави. Тук, както разказват и Семьон Уралов, и Чаадаев, след като господин великият стратег пусна дрон по Петербургския международен икономически форум, на някои гости им хрумна, че е възможно нещо да се промени. Украинският националист много ще се разстрои от това, но, разбирате ли, промислително всички действия на Зеленски помагат на руснаците да си спомнят, че са руснаци. Така че – пожелаваме им успех.

– Продължаваме със следващия въпрос: „Защо Византийското православие е традиционна руска ценност? Византия не е ли все едно Европа? И защо Иван Купала и всичко свързано с него да са нетрадиционни ценности?“ (Иван Купала е източнославянски празник, свързан с лятното слънцестоене, съчетаващ езически вярвания с християнски традиции, като се отбелязва с редица древни ритуали като къпане в реки и езера, палене и прескачане на огньове, бране на билки. За негов еквивалент в България може да се смята Еньовден, който има сходни традиции – б.пр.)

– Аз не разбирам разговора за традиционните ценности изобщо. Във въпроса има три основни грешки. Откога Византийското православие стана Европа? Православието е православие, то е вселенско, принципно, то не е притиснато в някакви граници – Европа, Азия и прочее. То е истинно и Русия, приемайки тази истинна вяра, след това я е въплътила по свой начин. Руското православие се отличава – неговият лик е различен от гръцкото православие, макар учението да е еднакво. Писанието е същото, светите отци са същите, Преданието вече се различава на места – някъде е по-дълбоко, някъде взаимно се допълва, но то е именно вселенско. Това, първо. Вторият въпрос е принципно неверен. Ако питащият се надсмива над дискурса за традиционните ценности, аз го подкрепям. Изразът „традиционни ценности“ е безсмислица. Вие сте прави за това, че трябва да се каже чии са тези традиционни ценности. Православните традиционни ценности са едни, католическите традиционни ценности са други, протестантските са трети, езическите са пети, ислямските са четвърти, будистките са двайсет и пети… Традиции има много и най-различни. Затова и разговорът просто за традиционните ценности е безсмислен. Абсолютно съм съгласен – когато в Русия произнасят като заклинание някакви традиционни ценности, за мен е неразбираемо за какви ценности става дума. Ако говорим за езически традиции – имах събеседник, Сергей Иванов от ЕФКО (агропромишлен холдинг). Той разказа много истории за различни езичества, как всъщност са били измислени. Извади много от смятаните от нас за езически традиции, като например Масленица, когато се палят чучела – това е било измислено в 30-те години от няколко етнографи в СССР. Да, има, разбира се, някакви определени езически традиции, но за мен това е много просто. Това е характерно за Християнството и Православието: всичко, което е било истинно, допреди християнството и Православието да дойдат на тази земя, се взима и се преобразява и то става само по-добро. В този огън на истината изгаря само неистинното.

– Така. „Вярвате ли – пита възмутено Наталия Роденко – в заговор между властите на Украйна и Русия? Създава се впечатлението, че всеки път те го спасяват тайно.“ Има се предвид Зеленски.

– Не, не мисля. Не подкрепям такава логика. Просто не съм съгласен. Мисля, че това са напълно несвързани процеси. Русия не спасява Зеленски. Друг е въпросът, че за Русия Зеленски, разбира се, е удобен. По-добре е все пак да имате некомпетентен враг, отколкото компетентен. Това е елементарно. А за господата от Европа, с които Зеленски свърза съдбата си – те пък свързаха своята съдба с него и на финансово, и на символично ниво – той е удобен и за тях, и те, разбира се, ще го спасяват. Господин Зеленски сам плава и маневрира между тези течения.

– Александър задава въпрос: „Войната ще свърши и ще настъпи мир. Ще успее ли Украйна да спечели борбата за мир? Как Ви изглежда следвоенното бъдеще на Украйна?“

– Аз смятам, че Украйна няма следвоенно бъдеще.

– Тоест Украйна няма да я има?

– Смятам, че мирът представлява убийство за Украйна. Засега единствената причина, поради която тя съществува, е войната. Това, което ще остане върху руините на мира, ще отключи ентропични процеси. И няма да бъде Украйна. Ще има нещо на тази земя. Не сме обсъждали такива сюжети. Западните украинци, тоест най-правилните украинци, които учеха всички „московороти“ (пренебрежителен украински неологизъм за рускоговорещите украинци – б.пр.) как не трябва да живеят, сега много силно протестират, че са им пратили прекалено много индуси. Това е много интересна, да речем, символична история. Сега индусите учат тях как е правилно да се ходи на фронта и прочее. Моята фундаментална теза я знаете – аз смятам, че мирът е убийство. Какъв мир – икономиката е в дългове, население няма, единственото, което се изплаща, е войната. В най-добрия случай това е едно огромно диво поле и някакъв ред може да има само на тези земи, които ще си спомнят, че никога не са били украински – били са руски. Някои може да си спомнят, че са били унгарци, други може да си спомнят, че са били румънци – такива работи.

 – Потребител пише: „Ако вземем за основа израза на Оскар Пешел за учителите и енорийските свещеници, които печелят войни, и го наложим на нашата реалност, какво ще означава това за системата на образованието? Всичко е ясно. Всеки, който вземе матурата си, няма да стане пълководец и да спре войната. А каква може да бъде ролята на Църквата в руско-украинския конфликт освен взаимните обвинения? Нали минаха вече 30 години от атеистичната власт, а гласът на Църквата не се чува. Тук можем да си припомним и Парижката олимпиада, и убийствата на сирийски християни, на християните в Газа – РПЦ мълчи, а УПЦ още повече. Това някакво днешно мълчаливо и пасивно фарисейство ли е?“ – пита потребителят.

– Това е наследство от продължителна епоха. Ако погледнем нашата църква – това, което е започнало след първото хилядолетие, продължава и досега. От какво се вълнува питащият? Ако той се вълнува как може да се промени нещо, всички свети отци дават една и съща рецепта: отиди в храма, отиди в енорията си и се промени преди всичко самият ти. Принципът на Серафим Саровски е: „Спаси сам себе си, и около тебе ще се спасят хиляди“. А ако целта е просто да поразсъждаваме изобщо за нещата – то всичко боледува. Нашата църква е отделена от държавата. Щом е отделена от държавата, какъв глас може да има тя? Никакъв глас няма. Тя има свой живот, държавата има свой. Така живеем и ние – всички сме отделени едни от други.

– Вие против ли сте, че църквата е отделена от държавата?

– Против – не против, мисля, че тезата за отделяне на църквата от държавата е просто философски безсмислена. Държавата винаги има нужда от някакво етическо основание за своето съществуване.

– Даже Зеленски и Порошенко го разбраха. Направиха си ПЦУ.

– Да, дори си направиха ПЦУ. Затова, ако църквата на хартия е отделена от държавата, значи има някаква църква, която все пак не е отделена от тази държава – просто ние не знаем за нея.

– Интересна мисъл. Така. Василий, Одеса: „Павел, струва ми се, че само вие можете да дадете честен отговор на моя въпрос. Поради войната населението на Украйна намаля наполовина. Някои останаха в подконтролните територии, други напуснаха страната, а много изчезнаха завинаги. Струва ми се, че намаляването на населението е една от основните задачи на украинската марионетна власт. Няма да има кой да пита какво са подписали с британците, какво са подписали с американците за изкопаемите залежи и т.н. И, разбира се, войната е перфектна за депопулацията. Въпросът е какви са задачите на Путин? За какво му е продължителна война? Защо той до този момент не унищожи логистичните коридори в Западна Украйна? Това не навява ли лоши мисли – изглежда сякаш Путин и Зеленски играят в една съгласувана с някого игра. Благодаря Ви за отговора. С уважение, мир и добро.“

– Краткият отговор е: защото господин Путин е хуманист. Така го разбирам аз. Каквото и да говорят любителите на сензации, от това, което аз чета, няма други начини за нанасяне на удари по разните мостове и тунели освен употребата на тактическо ядрено оръжие. Просто няма. Употребата на тактическо ядрено оръжие може да доведе до големи ескалационни последствия, към каквито господин Путин смята, че може да прибегне само в краен случай. Текущият характер на войната за него не представлява краен случай. Такъв краен случай може да бъде прякото участие на Европа във войната. Тогава, да – тогава ще полети всичко – ядрено и неядрено. А докато войната се води изключително на полигона, наречен Украйна, рисковете от употреба на ядрено оръжие са прекомерни. По този начин той смята, че потенциално се запазват повече животи. Това е моят прочит на тази история – неговият хуманизъм. Тук има определен трагедиен опит, за съжаление. На нас не ни е дадено да знаем алтернативните сценарии на бъдещето, но аз съм чел доста разсъждения на тема възможността за употребата на ядрено оръжие през 22-ра година, в който случай биха се запазили огромно количество хора, които нямаше да загинат през тези години. Това противоречи на етиката на господин Путин, който смята, че употребата на такова оръжие може да бъде предприета само в краен случай. Извинете, но тези мостове ги е строил Съветският съюз – не можеш да ги разрушиш с никакви ракети. А със самолети не може да се лети – дори на САЩ не им се получи да летят над Иран. В съвременните условия е трудно, няма как да стане с военните възможности. Може действията на Украйна да доведат до предприемането и на такива мерки, но аз изобщо не бих се радвал по този повод.

– Преминаваме към вашите въпроси от чата. Ето реакция от Гала, може би Галина: „Уважаеми говорителю, казвайки, че мирът означава смърт за Украйна, Вие смесвате понятието за Украйна и украинците със Зеленски и неговата група. Украинците искат и молят за мир. Чуйте ги. Защо не чувате?“

– Те не искат мир. Какъв мир искат – мир в границите от 91-ва година. Въпросът е лесен: капитулирайте. Ще кажа отново: да искаш мир днес, означава да капитулираш. Съгласни ли сте да се предадете? Чели сте въпросите: Украинците искат ли четири региона да влязат в състава на Руската федерация по конституционни граници, да има денацификация, да има демилитаризация и останалия пакет от Истанбул? Това са условията за мира. Украинците искат ли руският език да бъде втори държавен език? Украинците искат ли всичко това, заради което 30 години се правеха жертви, да бъде занулено? Не съм сигурен. Затова – не, украинците не искат мир. Украинците искат примирие – на това бих повярвал. Замразяване.

– Те не могат да поискат! На тях им беше забранено да искат руския език. Забраниха им да искат Булгаков, разбирате ли? Системата, режимът на Зеленски им забрани.

– Не мисля, че това е системата. Смятам, че тук системата отразява средните очаквания на средното население, което най-малкото съвсем не е против всичко това. Познавам хора, имам много последователи и зная огромния им подвиг – това са хора, които не искат това, но те живеят в катакомбно положение. Те може всеки ден да бъдат… Вие и сам много добре знаете какво може да се случи на такива хора. Мисля, че веднага щом човек действително поиска мир, трябва да престане да отрича руското начало на територията на Украйна. Аз вярвам на господата Мелник, Коновалец, Шухевич и прочее – те са разбирали за какво говорят. Те много добре са знаели, че трябва да се проведе чистка на цялото население в тази земя, защото по друг начин не могат да създадат тяхната кристално чиста украинска нация. Както те казват, ако от 20 милиона останат 10, това е приемлива цена за създаването на незалежна украинска държава. И са абсолютно прави, защото при всяко мирно съревнование, ако руският език и руската култура не се потискат на територията на Украйна – тоест има възможност за получаване на информация, обучение, икономически връзки – много трудно ще ви бъде да обясните на жител на Харков по какво се различава от жител на Белгород. Припомням, че и двата града са построени при едни и същи руски царе, в рамките на едно и също движение за създаването на защитна линия срещу набезите на кримския хан. И там са се заселили едни и същи хора. Няма да успеете – „Силата на културната гравитация – както казва депутатката Ирина Фарион – ще доведе до изчезването ни като украинци“. Затова, когато казват, че украинците искат мир, аз не вярвам. Тук украинските националисти са прави. Осъзнаващият се като украинец казва на предложените условия за мир: „До последния украинец“. Точно това и наблюдаваме.

– Следният въпрос: „Здравейте. Всички вече свикнаха, че Русия бомбардира руски градове, убивайки своите сънародници. Павел, обяснете, моля Ви, защо Русия стреля по православните и жали католиците от Запада? Водка ли пиете на празници вместо кагор?“ (Кагор е вид руско сладко вино, което в руската църква се употребява за св. Евхаристийни дарове – б.пр.)

– Странен въпрос. Русия воюва там, където се води войната, където преминава фронтовата линия – там се води битката. По Западна Украйна ще има удари, когато това стане целесъобразно от военна гледна точка на Русия. Такава е нейната логика. Не забрявайте, че Руската федерация воюва с военната логика, която е измислил руският генерален щаб. Стратегия „aggressive attrition“. Тази стратегия на агресивно изтощение предполага такава война – това е унищожение на армията на противника преди всичко в прифронтовата линия. Отново странен въпрос от украинци. Много пъти сме обсъждали неразбирането между „търпение“ и „търпимост“. Струва ми се, че за зрителите ще е най-лесно, ако с най-страшните оръжия бъдат нанесени най-страховити удари – тогава ще има уважение. Но, за съжаление, Русия не мисли така. Искам да кажа, за съжаление или за щастие, руското ръководство не мисли в тази логика. Не става дума за жалене. Изобщо това е странна логика, трудно е да бъде разбрана. Има генерален щаб и той има своя логика за целесъобразност. Всичко, което той прави, се прави с военна целесъобразност – такава, каквато той я разбира. От негова гледна точка е военно нецелесъобразно да хаби ракети за удари по символични места например. Православните хора в Украйна, които наричат себе си православни, вдигнаха оръжие за властта, която с всички сили унищожава вярата им. И става дума по-скоро за този проблем.

– Те започнаха много преди 22-ра година да я унищожават. Това е важно да се отбележи.

– Да. А войната се води там, където минава линията на фронта – много просто.

– Александър Леонов: „Да си представим такъв Анкоридж. Първи Анкоридж – среща в Аляска, военна конфронтация между Русия, НАТО и САЩ. Втори Анкоридж – среща в Китай, икономическа война между Китай и САЩ. Трети Анкоридж – три клъстъра се оформят в света. Това е геополитически въпрос.“

– Не съм съгласен с тази оценка. Ако на зрителя така му е интересно – така да бъде.

– „Израел и Иран – как мислите, огънят едва се разгаря ли? Кога тяхната война ще избухне действително? Благодаря, Александър, всичко добро.“ Това е малко по Жириновски – „ах, каква война ще се разрази сега!“

– Тя се води по начина, по който се води. Сега, ще повторя, ще има седмица на пиар, всички ще говорят за някакви примирия, но всъщност най-вероятно след есента ще има втора фаза. Там има доста големи фундаментални противоречия между играчите в региона. Целта на Израел е събаряне на иранския режим и той не я е свалял от дневния си ред, затова те ще се опитат да извлекат изводи от постигнатото и ще се подготвят за следващ рунд.

– Сергей: „Съгласен ли е Павел, че от древна Русия е започнало разделение на всичко руско, когато на престола в Киев се е възкачил руски княз – да кажем от Суздал, и киевските боляри са се съпротивлявали срещу него, позовавайки се на авторитаризъм?“

– Не. Това е стара история. Не става дума само за проплакване от князете и разделението не е на две части, а на много повече. В общи линии киевските хора от киевските поселения винаги са се оплаквали, а на киевските боляри им е било обичай да са на страната на всеки княз, който е идвал на престола. Исторически това винаги е било така за тях.

– Миша задава въпрос: „Как Павел, който е християнин, приема концепцията за биодрона? Тъй като в такъв случай човек се лишава от субектност.“

– Отношението ми е в логиката на Евангелието от Йоан – там се казва, че „всеки, който прави грях, е роб на греха“ – в степента, в която всеки от нас е податлив. При биодрона възможността за свободата се запазва и възможността за субектността се запазва. Просто в конкретния момент човек избира да делегира тази възможност на външен оператор. Това е смисълът и това е дълбоко православна позиция. По същия начин, както ако приемем, че страдам от страстта на пиянството: когато тръгна за петнайсетата бутилка водка, аз мога и да не отида за нея – моята способност за свободна воля е запазена, но аз съм обладан от беса на пиянството и съм станал дрон, по-точно биодрон, на беса на пиянството.

– „Саша, попитай философа: Защо любимият Александър I при Аустерлиц полага живота на толкова руснаци заради интересите на Англия и Австрия?“

– Отново странен въпрос. Можете да прочетете – интересът там е бил да бъде спряна масонската френска революция и Наполеоновите войни. Русия последователно е заемала позиция да не позволява да се формира единна европейска масонска сила. Ще припомня лозунга „Égalité, Fraternité, Liberté“ – това е масонската френска революция. И Русия е воювала срещу тези сили. Понякога успешно, понякога – не. Какво е станало при Аустерлиц – ами всичко е било приключено от казаците в Париж. Полезно е да се помни.

– Въпрос: „Какви са шансовете за оцеляване на Русия, ако сега, когато имаме съперничество на Русия с НАТО, загубите ги носи само Русия, а НАТО не губи нищо – само нарастват неговите сили, удари и санкции?“

– В Русия, първо, се случва голямо обновление, харесва ли ви, или не. Ако в 22-ра година най-силната армия не беше толкова силна, сега вероятно действително е най-силната сухопътна армия. Второ, ще припомня, че от гледна точка на демографските придобивки, които получи Русия, тя е на плюс, колкото и това да е неприятно за някои. В абсолютен минус се намира само Украйна. Затова много повече си струва да зададем въпроса по отношение на Европа и десния фланг на НАТО. В Русия хората, въпреки всички понесени загуби, за сметка на присъединените територии, за сметка на хората, които останаха там, и тези, които избраха да се върнат в Русия, се намират в демографски плюс. Що се отнася до войната с НАТО – тя няма да се води с конвенционални средства. Разговорът там е именно за употребата на стратегическо ядрено оръжие. Да не дава Господ ние с вас да станем свидетели на такова събитие, въпреки че през последните години то стана по-вероятно.

– „Добър вечер. Ако Русия създаде на своя територия псевдонезависима държава, от която би могла да атакува с дронове, ракети и т.н., но без да влиза в реална война, какво би станало?“

– Русия не мисли по този начин. Това е етически неприемливо в този момент от историята. Макар че на теория какво означава това? Ние имаме Абхазия с Южна Осетия. Ако нещо стане, може да се каже, че абхазки дронове са полетяли където трябва, стига да възникне такова желание. Но това е именно етически въпрос от гледна точка на Русия – това е недостойно поведение, както аз разбирам нещата. Или поне за днешния руски елит.

– Приятели, много благодаря на всички, които чакате нашите ефири с Павел, благодаря ви, че сме заедно. Бих искал да кажа две думи за завършек. Вече съм разсъждавал на тази тема в някое от излъчванията. Ние сякаш не разбираме как ефирът е изцяло запълнен с пропаганда за това какво представлява Русия и каква ще бъде тя след войната. Всички по някаква причина мислят, че, видите ли, Украйна ще бъде по-силна, могъща и т.н. Войната ще свърши, ще имаме щита на Европа и всичко останало. Буквално същото може да се каже и за Русия, плюс животът в тила. Да, сега летят дронове, бензин, дефицит… Но все пак мирът, мирният живот, носи прогрес. Каква ще бъде Русия в тила – не във военен аспект, а в държавнически, като страна след войната?

– Рано е да говорим за това. Тази война е тук задълго, Александър. Намираме се в трийсетгодишна война. За да отговоря на Вашия въпрос, трябва да разгледаме въпроса за какво е тази война? Вече съм казвал, че според мен главната историософска посока на тази война е за припомняне на истината, за припомняне на собственото ни име. За да стигнем до тази точка, всички трябва да вървим много дълго. Ако погледнем количеството млади хора, които за последните 4 години станаха много повече в църквите, това за мен е вероятно един от най-големите показатели, знаци за това какъв е смисълът на всичко случващо се, на тази огромна трагедия. Но има още много дълъг път. Докато не изгоним от себе си всички демони – от кантианския вечен мир, към който вие през цялото време апелирате, до методологията на Щедровицки (философ, методолог и политически технолог – б.пр.), според която субектът е нищо, процесът е всичко, целите не съществуват – и като цяло не започнем да си задаваме въпроса „Защо?“. Защо живея? Защо живея в тази страна? Защо е жива Русия? Защо изобщо я има? Докато тези въпроси не се върнат в центъра на обществения, културния и политическия живот, тази битка ще продължава. Това за нас ще продължи дълго време. И е илюзия, че ще настъпи някакъв мир, сигурност – не, мир и сигурност няма да има. Никога не ги е имало и никога няма да ги има. Ще има периоди на войни – студени и горещи, които ще се редуват. Най-важното е да не забравяме за основната борба, която водят всички хора, всеки от нас. Това е преди всичко невидима бран, духовна бран. И моят отговор е, че колкото повече хора водят тази бран, осъзнато, толкова по-добре ще бъде за руското отечество. И толкова по-големи ще са шансовете в резултат от тази битка то да излезе по-честно, по-близко до това, което трябва да бъде във вечността, в сравнение със състоянието, в което е влязло в битката. Повтарям – това ще е задълго. За съжаление ние се намираме все още в актовете на тази трагедия и до гибелта на Хорацио има още време.

– Павел Щелин. Знаете, че няма да реагирам.

– Да, познат ми е Вашият оптимизъм.

– Колко да е дълго?! Няма го вече половината население на Украйна. С образованието е пълна трагедия, можем направо да му сложим кръст. Зрелостниците в Одеса непрекъснато влизат и излизат от мазетата по тревога – за какво образование говорим. Няма как това да продължи дълго по чисто утилитарни причини.

– Александър, ние с Вас винаги имаме анекдоти: песимистът казва „По-лошо не може да стане“, оптимистът казва „Може, може!“.

– Вярно е. Павел Щелин беше мой събеседник днес, много съм му благодарен за времето и мислите.

– Благодаря, Александър.

– Приятели, напишете в коментарите с какво сте съгласни и с какво – не. Участвайте в обсъждането и на другите коментари – това е много интересно. Но най-вече пазете себе си и един-другиго. Добро и светлина. До скоро.

– Довиждане.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: