Автор: Александър Яковенко, ria.ru
Американските медии и анализатори все по-често описват ситуацията, в която се оказа Доналд Тръмп по отношение на Иран като „капан“. Капан, в който той попадна по инициатива на Бенямин Нетаняху, но по-правилно е да се каже – заради тясната обвързаност на американския интерес с Израел. Интерес, който през последните 10-15 години става все по-радикален. Но да се върнем на иранския капан, който този път изглежда ще е фатален за съвременна Америка. Вашингтон не може да действа така, както Тел Авив в Газа и Ливан: иначе би се изтрила безвъзвратно разликата между тях – не Израел ще се разшири географски до размерите на Америка, а Америка ще се свие до размерите на Израел. Това са залозите, които не могат да не осъзнават в американския истаблишмънт и лично онези, включително военните, които непосредствено участват в случващото се по иранското направление. Както признават в самия Израел, с тази политика страната им започва да губи подкрепата на САЩ.
Озовал се лице в лице с Корпуса на стражите на ислямската революция (резултат от залога за унищожаване на политическото ръководство на страната), Вашингтон се принуди да легитимира този силов сегмент от иранската политическа система, влизайки с него в опосредствани преговори. При това сегмент, обявен от американците за терористична организация, който очевидно не желае да пропусне историческата възможност, щом тя се е появила, еднолично да сложи край не само на американското присъствие в Близкия изток, но и на цялата глобална хегемония на САЩ, а също така се намира в позиция на ескалационно доминиране. Кой би могъл да предположи, че съдбата ще отреди на Техеран ролята на старозаветния Давид в този двубой с Голиат!
На равнище техника се оформя ситуация, аналогична на първата половина на 70-те години, когато Вашингтон се отказа от златния стандарт и използва петролната криза от 1974 г. за да въведе петродоларовата система, при която цената на петрола на световните пазари се определяше в долари, предизвиквайки изкуствено търсене на американската валута. През цялото десетилетие на 70-те години САЩ се намираха в състояние на изключително тежка икономическа криза. Затваряйки Ормузкия проток, действие, което янките сега с право наричат „иранската икономическа ядрена бомба“, Техеран се оказва в състояние да предизвика глобална рецесия с катастрофални последици за американската икономика и демонтаж на петродоларите като такива.
Китай отдавна купува петрол от арабските страни в Персийския залив в юани, но сега, след разрушаването на тяхната енергийна инфраструктура (което може да е тотално ако САЩ решат да изиграят още един военен рунд срещу Иран), на тях не им достигат именно тези долари за възстановяване и просто за живот по стандартите на мирното време. Обединените арабски емирства поискаха от американците суап-линия на Федералния резерв – в противен случай щели да преминат към юани, което ще означава ни повече ни по-малко стратегическо сближаване с Пекин, тоест „Сбогом, Америка!“. Нищо лично! Всичко край персийския залив се оказа изградено върху пясък – в буквалния и преносния смисъл. Защо тогава беше нужно да се рискува с всичко това?
Вашингтон се оказа пред избор: да започне втори рунд удари по Иран, който очевидно желае това и разбира, че изходът от конфликта трябва да има окончателен характер и затова конфликта трябва да бъде силов и горещ, без никаква дипломация, или под едно или друго прикритие да приеме условията на иранците и мълчаливо да се изтегли от региона на Близкия Изток, без да плаща за нищо, връщайки се в лоното на електората MAGA, докато все още не всичко е загубено за републиканците с оглед на междинните избори през ноември. Ясно е, че определянето и администрирането на режима на Ормуз остава за иранците във всеки случай.
Избор, който или окончателно ще разруши уважението и доверието към Америка, или ще ѝ върне и двете, но при условията на нейната нормализация като една от водещите глобални държави – статус, който ще трябва тя денонощно да доказва с успехи в собственото си развитие, включително технологични, и с отказ от това да съществува на гърба на целия останал свят. В противен случай нищо няма да им се получи на САЩ, както им не се получи през последните десетилетия, през които американските елити смятаха, че прословутото „лидерство“ им е дарено свише завинаги и че да доказват правото си на лидерство пред света изобщо не е необходимо. Още преди 20 години Збигнев Бжежински пишеше, че на Америка, за да запази статута си на хегемон в световните дела, ѝ е необходимо във външната си политика да се ръководи от нещо повече от тесните си национални интереси и това виждане за бъдещия свят трябва да се споделя и от мнозинството от останалите страни.
Само американците могат да отговорят на предизвикателството на ситуацията, възникнала в конфликта с Иран. Всички останали, включително съюзниците им, вече се дистанцираха, и това дистанциране а не военната и друга мощ, своеобразно италианско farniente, е нещото, което вече фактически разруши НАТО. Това са последствия от иранската мирна ядрена бомба. Да си припомним, че именно дистанцирането на страните от Глобалния Юг и Изтока от западната политика обрече на провал санкционния натиск върху Русия във връзка с украинския конфликт.
Остава и онова, което може да се нарече цивилизационна война за унищожение (ние я преживяхме през 1941–1945 г., когато германските нацисти действаха от името на „цивилизована Европа“), тоест извън международноправното право, включително хуманитарното право. До това се свежда публикуваният наскоро манифест от 22 пункта на компанията Palantir Technologies, в който, по-специално, се предлага световен ред под американски диктат, при който хегемонът да загърби моралната страна при политическите си решения и да действа безпощадно спрямо враговете, представени от други цивилизации, изхождайки от това, че сред културите има успешни и има „вредоносни“. Като примери за вражески на западната цивилизация култури се сават тези на Иран и Русия. Този апотеоз на милитаризма с уклон към изкуствен интелект („Нека той воюва!“ – връх на дехуманизацията на войната, път, по който американците тръгнаха още в своята „война срещу тероризма“, разчитайки на безпилотници) и на тоталитаризма провъзгласява за цел създаването на нова, високотехнологична корпоративна държава („технологичната република“ на Алекс Карп) начело с BigTech, чиито жреци знаят всичко по-добре от всички останали. Сякаш на света не му е достатъчен опитът да се създаде корпоративна държава във формата на европейския фашизъм/нацизъм! А с какво от това се различаваха колониалните империи, управлявани от частен бизнес? Същата тази Британска Ост-Индийска компания доведе Индия до въстанието на сипаите през 1857 г., след което Лондон пое управлението на колонията в свои ръце.
Оттук не е далеч и до използването на ядрено оръжие (добре е, че Тръмп отрича това, заявявайки, че той „и без това вече е победил“), щом в разбирането на основателя на „Палантир“ Питър Тийл антихристът вече ходи сред нас: религиозната есхатология ще оправдае и това. В своя „Апокалипсис на нашето време“ Василий Розанов написа много горчиви неща за християнството и за историческите съдби на Русия, но той признаваше, че в катастрофата на европейската война „всичко пропада в пустотата на душата, която се е лишила от древното съдържание“, каквото е било християнството. Нито на него, нито на когото и да било досега в християнския свят (нацистите се обърнаха към окултизма) не му е хрумвало да се заеме да управлява произволно обявен апокалипсис, тоест да поеме върху себе си ролята на Бог (оттук и конфликтът с Ватикана). Или наистина елитите, в които първоначално е съществувало дълбинно съзнание за собствената им изключителност във формат на самоизбраност и самоправедност и във връзка с това на тяхното право на геноцид, наследено от протестантските фанатици, не могат да предложат нищо друго нито на своя народ, нито на останалия свят?
Работата е и в това, че, както пише в есето си „Америка – това е религия“ (в списание The American Conservative) военният историк Майкъл Влахос, исторически Америка е била нещо повече от съвременна национална държава и в своя месианизъм е била близка до източните цивилизации, призвана да запълни тази розановска „пустота на душата“. Съвременността отнема, а не дава. Преценката за „примитивизма“ на другия създава условия за неговото обезчовечаване (както и тезата на Израел за предполагаемия „ядрен холокост“). Съответно, отричайки правото на Иран на онова, което Америка някога е била (но е разпиляла в резултат на шест десетилетия неуспешни войни), Вашингтон по принцип не е в състояние да изработи стратегия за победа над Иран. Настоящият „изкупителен наратив“ на елитите се свежда до лозунга „мир чрез сила“, чиято реализация трябва да укрепи легитимността на самата американска власт, поела вътре и навън по пътя на „принуда и наказание“. Тази взаимовръзка, както смята Влахос, представлява „взаиморазрушителна динамика“.
Въпросът е – готови ли са самите американци за предлаганата от IT-милиардерите трансформация на тяхното общество и държава. Времето ще покаже. Но ако Америка поеме по този път, тя по най-решителен начин ще се противопостави на целия останал свят, ще се превърне в световен изгнаник. Никой няма да наблюдава отстранено този трансхуманистичен завой на саморазрушителната политика на американските елити. За съжаление, изявлението на Тръмп за намерение „да унищожи иранската цивилизация“ е в унисон с посочените рецепти. Би искало да се надяваме, че зад тази реторика не стои нищо, освен раздразнение от това, че Техеран се държи „нечестно и неправилно“, разрушавайки първоначалните и на нищо не основани очаквания на Вашингтон и Тел Авив.
Ако се каже по-просто, изборът пред Америка остава същият, какъвто го формулираха независими политолози още при Барак Обама: или да се вкопчи в съществуването в затворена система (тоест все по-илюзорен контрол над света), или да се научи да живее в отворена система, конкурирайки се/съперничейки с всички останали страни. И изглежда, че именно Иран ще помогне на американските елити да направят правилния избор – в духа на времето и съобразно реалните възможности на самата Америка, които за първи път в съвременната история са толкова ясно извадени на показ в Близкия изток и по-широко.
Източник: ria.ru
Коментирай първи