Автор: Оливие Беруйе, ÉLUCID
За иранците е победа, ако иранският режим оцелее, след всички бомби и ракети, които понесе. Втората цел определено е да накажат Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху, опитвайки се да увеличат максимално цената – военната, човешката и финансовата цена на тази война. А третата цел е да се опитат да наваксат темпото, т.е. да обърнат парадигмата, да поемат инициативата, да кажат “САЩ ни нападнаха изненадващо. Но не вие ще решавате прекратяването на огъня, а ние”. Това казва френският историк Пиер Разу, експерт по конфликтите в Близкия изток и специалист по Израел и Иран. Той е академичен директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания. Автор е на множество книги, сред които „Ирано-иракската война, Първата война в Персийския залив“ (La guerre Iran-Irak, première guerre du Golfe (Tempus Perrin, 2017). По думите му, иранците разбраха, че ще има голяма военна акция на САЩ срещу тях, която може да е морски десант, масирани удари срещу граждански инфраструктури, операция срещу Ормузкия проток, и се подготвят за нея.
11 април 2026 г.
– Добър ден, Пиер Разу!
– Добър ден!
– Много съм щастлив да ви посрещна в YouTube канала на медията ÉLUCID. Вие сте историк и експерт по конфликтите в Близкия изток, специалист сте по Израел и Иран. Вие сте академичен директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания (Fondation Méditerranéenne d’Études Stratégiques) и бивш директор на изследвания в Института за стратегически изследвания (IRSEM). Автор сте на много трудове, сред които “Войната Иран-Ирак”, първата война в Персийския залив. Щастливи сме да ви посрещнем днес, за да ни помогнете да видим по-ясно тази война, което се очертава със сериозни последствия за политическото и икономическо равновесие в света и чието медийно отразяване често е доста непълно, дори понякога малко лъжливо.
В началото би било добре да се върнем към причините за тази война, които изглеждат малко мистериозни, защото на 26 февруари външният министър на Оман обяви, че е съвсем близо постигането на споразумение в преговорите за ядрената програма между САЩ и Иран, а 48 часа по-късно над Техеран падаха бомби. Какво се случи в този промеждутък? Какво се провали?
– Мисля, че няма едно особено събитие, което да е провалило тези преговори. САЩ, които обмисляха да се намесят военно в Иран, но по-късно през 2026 г., бяха уведомени от Израел и израелските разузнавателни служби, че има възможност да унищожат режима, т.е. да елиминират върховния лидер аятолах Али Хаменей и определен брой генерали и командващи от висшия команден ешелон на Иран, и че сега е моментът, в който трябва да ударят. Може би Доналд Тръмп си е казал, че ще успее да повтори “Венецуелския удар”, т.е. да елиминира върховния лидер на страната, а след това да ѝ наложи нова линия и политика. Знаем какво се случи.
За да разберем цялата тази последователност, трябва да имаме предвид, че войната в Иран е пресечната точка на глобални залози и сили, а именно САЩ, Китай и Русия, и същевременно е пресечната точка на фундаментално съперничество между регионални актьори – главно Израел, Иран, Турция и Саудитска Арабия. Този регионален сблъсък, тази война, е поредният рунд от пряката конфронтация между Израел и Иран. И всъщност това е новото. Новото настъпи през април 2024 г., когато вследствие на 7 октомври, на войната, последвала атаката на Хамас срещу Израел, Иран реши да атакува директно Израел, което според мен беше стратегическа грешка, защото това отвори кутията на Пандора. Израелската армия, която само това чакаше, за да се опита да унищожи иранската ядрена и балистична програма, засили действията си през април 2024 г., през октомври 2024 г., после през юни 2025 г., след това през февруари 2026 г. Тоест това е четвъртият рунд на война, която започна отдавна.
– Да се върнем към третия рунд, тъй като не за първи път има големи бомбардировки над Иран – през юни 2025 г. бе проведена операция “Чук в полунощ”. Защо днес е различно? Какво се променя наистина?
– Мащабът. Сега целият американски военен арсенал е разгърнат в опит да подчини иранския режим и същевременно да унищожи всичко, което е в състояние да заплашва търговското корабоплаване и превозването на горива в Персийския залив, както и иранската балистична и ядрена програма. А това, което се променя, е, че през юни 2025 г., “Дванадесетдневната война” беше започната от Израел и беше завършена от високоточни удари на САЩ. Доналд Тръмп беше казал на израелския премиер Бенямин Нетаняху “Ще се намеся, но понеже Израел ни казва, че не сме способни да ударим толкова дълбоко трите ядрени обекта, ще го направим. Когато го направим, ще смятаме, че иранската ядрена програма е неутрализирана, и ще спрем”. Това искаха монархиите от Персийския залив, но също и Китай, който има нужда от спокойствие и стабилност в региона. Този път обаче ударите са масирани. През юни 2025 г. израелците ръководеха операциите и американската намеса накрая беше изключително точна и много ограничена. Това беше смъртоносният удар, който сложи край на войната. Този път САЩ водят танца, т.е. приблизително две трети от ударите, две трети от военните мисии са осъществени от САЩ, и една трета от Израел.
– Има много дебати за причините за започването на тази война, несъмнено работа за историците в продължение на няколко години или десетилетия. Какво се случи? Израел ли подведе Тръмп с идеята за кратка и решителна война или американците също имаха важни стратегически причини, за да се включат в нея, независимо от израелския натиск?
– Да, точно това казвам. Когато казвам, че Иран е пресечната точка на глобални и регионални съперничества, проблемът е, че Иран се възприема от САЩ като прокси на Русия и Китай и като важен източник за снабдяване с петрол и газ, но преди всичко с петрол, на Китай и Азия, но преди всичко на Китай. Следователно в представите на Белия дом и американските управляващи елити неутрализирането на Иран означава отслабване на Китай. По принцип Доналд Тръмп трябваше да отиде в Пекин в края на март 2026 г. за важна среща със Си Цзинпин, за да поставят всички въпроси на масата. И какво се случи? Срещата между Тръмп и Си Цзинпин беше отложена, не се знае кога ще се проведе, защото много вероятно Си Цзинпин е разбрал, че е в слаба позиция и е изключено да посрещне и преговаря с Тръмп. Всички очакват да видят как ще се развият нещата между САЩ и Китай. За Русия тази война е навременно отклоняване на вниманието от нейната война в Украйна, но тя има и пряко въздействие върху войната в Украйна, защото украинският президент Зеленски направи обиколка в монархиите в Персийския залив, за да им каже “Мога да ви помогна да спрете или неутрализирате иранските дронове”. Парадоксално, руснаците доставят на иранците подобрени ирански дронове, масово произвеждани в Русия, които се връщат обратно на Иран. Така че добре виждаме, че има глобален аспект. А от гледна точка на Вашингтон, Венецуела представляваше приблизително 57% от китайския внос на петрол, а Иран – приблизително 15%, но това, което е много по-важно и фундаментално за САЩ, е, че прякото последствие от тази война, е затварянето на Ормузкия проток. 40% от петрола, внасян от Китай, минава през Ормузкия проток и следователно това нанася голяма вреда на Китай.
– Кой във Вашингтон съветва Тръмп по това досие? Има ли доктрина? Има ли група зад него или наистина само един човек импровизира с тези ултиматуми, които връхлитат на всеки два дни?
– Мисля, че действа първият му кръг, а не всички в първия му кръг следват една и съща линия. В този първи кръг е Стив Уиткоф, който е “главният му преговарящ” в Близкия изток. Там е зет му Джаред Къшнър, който е много ангажиран с Израел и страните от Персийския залив. Там е държавният секретар Марко Рубио, което е за максимално отслабване на Иран. А освен това там е и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който, точно обратното, явно е противник и много резервиран към тази операция, защото е разбрал, че тя е много непопулярна в американското общество, а междинните избори са през ноември и Белият дом има интерес да ги спечели, затова целта е тази война да приключи преди лятото и да се премине към други въпроси по време на междинните избори.
– Хората, които посочихте, не са експерти по Близкия изток, особено Уиткоф, който е агент по недвижими имоти.
– Да, разбира се, но трябва да видим как действа Доналд Тръмп – той действа с първия кръг от хора, на които има доверие. Не взима експерти, а хора, на които има доверие. Тоест това е логиката на мениджъра, който казва “Няма значение дали сте експерти или не, около вас ще има експерти, които ще ви обяснят ситуацията”. Освен това Тръмп наистина вярва в близките лични отношения, независимо дали става дума за най-близките му съветници или за неговите събеседници, и за него това е игра на покер. Независимо дали преговаря за сделка за недвижими имоти, за търговско споразумение или за международно споразумение, за него логиката е една и съща.
– Като че целите на Израел и на САЩ не са едни и същи. Както посочихте, за САЩ става дума за бизнес, за икономика, за електорална база, може би за “смяна на режима” в Иран, за която казаха, че вече е станала, понеже убиха предишните ръководители и следователно режимът се е сменил. Изглежда Израел има по-силни цели, може би унищожаването на Иран, унищожаване на иранската военна заплаха. Какво мислите за това? И ако има различни военни цели, има ли риск изходът от войната да бъде по-сложен?
– Разбира се. Всъщност парадоксът е, че целите и на иранците, и на израелците са много ясни и много последователни.
– И какви са те?
– За израелците това е унищожаването на иранската военна заплаха, т.е. унищожаване на ядрената програма, унищожаване на балистичната програма, останалото няма значение, ВМС, бронираните машини, иранската авиация е почти несъществуваща. Всички “класически” ирански военни средства – танкове, самолети, кораби и артилерийски оръдия са напълно остарели. Следователно онова, което наистина има значение в иранския нападателен потенциал, са балистичните ракети, дроновете и кибер средствата. Така че целта е тяхното неутрализиране, неутрализиране на командната верига и, ако е възможно, предизвикване на смяна на режима. В Израел има отлични специалисти по Иран и тъй като те разбраха, че ще бъде изключително трудно да свалят иранския режим, целта е да го отслабят максимално. Сега се пренасочват към иранския репресивен режим в опит да създадат условия, които евентуално да позволят на иранското население да излезе на улицата и да се опита да свали режима, на което засега абсолютно не виждам проявление.
От иранска страна целите също са много прости. Първо, да оцелее режимът, за което е достатъчно да не загуби. За иранците и донякъде за международната общност като цяло, вече е победа, ако иранският режим оцелее, след всички бомби и ракети, които понесе. Втората цел определено е да накажат Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху, опитвайки се да увеличат максимално цената – военната, човешката и финансовата цена на тази война. А третата цел е да се опитат да наваксат темпото, т.е. да обърнат парадигмата, да поемат инициативата, да кажат “САЩ ни нападнаха изненадващо. Но не вие ще решавате прекратяването на огъня, а ние, иранците”. Иран има желание да продължи войната, защото преминавайки към война на изтощение, се надява да окаже натиск и да накара американското правителство да каже “Добре, спираме”.
От израелска и от иранска страна целите са ясни. От американска страна са много по-неясни. Целите, обявени в началото, бяха неутрализиране, унищожаване на всичко, което може да наруши или заплаши морския трафик в Персийския залив. Видяхме, че това доведе в крайна сметка до затварянето на Ормузкия проток, следвателно целта не беше постигната, дори ако, парадоксално, американската авиация и военноморски флот буквално разбиха иранската авиация, иранския флот и част от ракетите, способни да достигнат корабите. Втората цел беше да поразят ядрената програма и балистичната програма, но ядрената програма попадна в собствения наратив на САЩ, тъй като през юни 2025 г. Доналд Тръмп каза “Можем да спрем войната, тъй като неутрализирах ядрената програма”, което не беше така. Сега за него е сложно да признае, че е сбъркал миналия юни. В замяна на това, за балистичната програма е сигурно, че САЩ упражняват много силен натиск и бомбардират извънредно много всичко, което позволява на Иран да произвежда ракети. Последният пункт беше смяната на режима. Той беше ясно заявен като една от големите цели на САЩ, а после разбраха, че режимът е много устойчив, че е бил замислен да оцелее при обезглавяващи удари и дори елиминиране на редица лидери, защото в случай на криза или на война, системата се децентрализира. Те имат мозаечна отбрана, при която винаги има един централен орган, който взима големите решения и решава за основните залози на войната, но на оперативно и тактическо ниво всеки командващ има свой сектор, който води своята собствена война в своя ъгъл, а това е най-лошият сценарий, тъй като очевидно израелците и американците вече нямат никакъв контрол над онези, които трябва да елиминират на всеки фронт и всяка командна клетка на регионално ниво.
По някакъв начин САЩ искат да си отмъстят и за 1979 г., за падането на шаха, но преди всичко за взимането на заложници в американското посолствот, което предизвика голяма криза между САЩ и Иран, със скъсване на дипломатическите отношения и почти състояние на война години наред, с кризите със заложниците, с атентатите. Следователно в САЩ дори не онези, които подкрепят Израел, а американското общество като цяло ще бъде очаровано, ако САЩ или Израел, или някой, може да ги освободи от режима на Ислямскаат република. Тъй като Тръмп вижда, че няма да постигне тази цел за смяна на режима, той се опитва да създаде наратив, който да му позволи да каже “Смяната на режима вече се случи, тъй като елиминирахме аятолах Хаменей и основният ешелон военни ръководители”.
– Бяхте изслушан в Сената преди месец и по време на това изслушване предложихте четири сценария за възможен изход от тази война. Бихте ли ни припомнили тези четири сценария и да ни кажете къде сме днес?
– Първият сценарий беше бърза победа на САЩ и Израел, при който обезглавяващите удари и дезорганизацията на иранската командна система довеждат до разгром на иранските въоръжени сили, дезорганизация на командната система, която ръководи или координира ударите с балистични ракети и дронове по различни цели, и репресивният апарат е достатъчно засегнат или неутрализиран, за да убеди иранците да излязат на улицата и с помощта на редовната армия да сменят режима. Разбира се, казах, че това има изключително малко шансове да се случи и наистина не се случи, защото е трудно да си представим, че иранското население ще излезе на улицата под бомбите, знаейки, че репресивният апарат и сега е безмилостен, а при ситуация на война ще бъде още повече. Иранците са интелигентни и добре образовани хора, те изобщо не са самоубийци. През последните десетина години вече излизаха на улицата няколко пъти и всеки път това завършваше зле. Следователно иранското население няма да излезе, докато няма увереността, че е разбит репресивният апарат, т.е. главно басиджите, които все пак са 600 хиляди, и силите за вътрешна сигурност, които са приблизително 250 хиляди, това все пак са общо 850 хил. души, т.е. само тези сили за вътрешна сигурност са два пъти личния състав на редовната армия и Гвардейците на Революцията. Главно това плаши населението и то няма да излезе на улицата, следователно нямаше смяна на режима и бърза победа. Така че, със сигурност, можем да отхвърлим първия сценарий.
Вторият сценарий беше в даден момент САЩ да разберат, че са се заблудили и трябва да намерят изход, донякъде да изоставят Израел, пожелавайки му късмет и евентуално продължавайки да му доставят много боеприпаси, въоръжение и ракети, но да се оттеглят. Мисля, че месец по-късно този сценарий би могъл да вземе превес. Проблемът е, че тъй като иранският режим буквално иска, както казах преди малко, да накаже Доналд Тръмп и САЩ заради това, че го нападнаха изненадващо в разгара на преговорите, и същевременно да им покажат, че Иран набира скорост, т.е. той ще реши кога ще спре войната, мисля, че дори Тръмп публично да обяви, че е постигнал целите си и спира войната, иранците ще я продължат, те ще продължат да нанасят удари по САЩ. Така че това е ограничението на този сценарий. А второто ограничение е, че Израел все пак е в състояние да окаже натиск върху Доналд Тръмп и да му каже “Няма да се измъкнете от тази ситуация”, защото ги има монархиите от Персийския залив, има го Китай, има го голямото световно съперничество и САЩ са принудени да участвате, дори само за да отворят Ормузкия проток.
Третият сценарий беше САЩ в крайна сметка да подновят преговорите с Иран и да кажат “Добре, ще намерим компромис”. Но това е почти ограничението на втория сценарий, т.е. Иран иска да поеме инициативата и ще иска да наложи своите условия. Видяхме, че преди няколко дни имаше дискусия в столицата на Пакистан Исламабад, където американският представител даде списък с 15 точки, искания на Белия дом, на иранския представител, председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, а той всъщност отговори със списък от пет точки, които бяха също толкова неприемливи като 15-те американски точки. Следователно това беше послание, за да кажат на САЩ “Ако ни смятате за дебили, ние вас също”. Тоест, ако наистина искате да преговаряте, върнете се с надежден списък и тогава евентуално бихме могли да дискутираме. Така че сценарият с преговорите не го виждам веднага. Той не е невъзможен, но не веднага, още повече, че Иран вече няма доверие на Доналд Тръмп след действията му през юни 2025 г. и февруари 2026 г., когато бойните действия започваха изненадващо в разгара на преговори. Основният рефлекс на иранския режим е да каже: “Вие преговаряте не заради преговорите, а за да ни измамите, защото всъщност подготвяте следващия удар”. Мисля, че сега иранците разбраха, че ще има голяма военна акция на САЩ срещу тях, че това ще бъде морски десант, масирани удари срещу граждански инфраструктури, операция срещу Ормузкия проток и те наистина се подготвят за това. За тях преговорите са само част от наратива, т.е. те ще кажат на съседите си, монархиите от Персийския залив: “Ето, ние искаме да преговаряме, но вижте какво правят САЩ”.
И последният, четвърти сценарий, е война на износване и изтощение, горе-долу това, което току-що ви описах, и мисля, че сме в нея. САЩ търсят изход, може би едностранно ще обявят край на бойните действия, но Иран ще ги продължи едновременно срещу САЩ и Израел, което, между другото, е много подходящо за израелското правителство, чиято логика е на дългосрочен сблъсък с Иран, за да свали режима или за да го отслаби до такова ниво, че вече да не представлява военна заплаха. Конфликтът ще продължи, защото ако Иран удари американски бази, или американски компании, или американски инфраструктури, или американски посолства, след като САЩ са “обявили” прекратяване на огъня, Щатите ще бъдат длъжни да отговорят и така ще започне нов цикъл на сблъсък.
– Казахте, че засега Иран няма желание да спре войната, още повече, че започна да оказва все по-силен натиск върху страните по целия свят на икономическо ниво, което ще видим във втория месец от войната, защото ще започне все по-силно да се усеща недостиг на горива. Но докъде имат интерес да продължат войната? Преживели ли са вече този тип дълга война в миналото?
– Да, разбира се, по време на войната между Иран и Ирак, от 1980 до 1988 г. Днешната война има някои прилики с войната с Ирак. Със сигурност историята не поднася винаги едно и също, но все пак има прилики и предимството на историка е, че е помислил и се е опитал да разбере конфликтите или кризите от миналото. Това не означава, че може да предскаже какво ще се случи този път или в бъдеще, но може да разбере манталитета на главните действащи лица. А когато разбирате манталитета на иранския режим, вие разбирате, че той няма да спре дотук. Той буквално е в логика на оцеляване на режима и за него този конфликт е възможност да промени и институционалния и политически баланс вътре в страната, определено в ущърб на духовенството и в полза на Гвардейците на революцията. Но, парадоксално, това може да му позволи също да заздрави властта си. Така че целта на играта не е да спечели военно, а да спечели политически. И каквато и да е цената, те ще продължат конфликта.
По време на войната между Иран и Ирак иранците можеха да приключат войната и през 1982, и през 1986 г., защото имаше цяла поредица от събития, които им предлагаха изход и им позволяваха да спрат разходите. Всеки път иранските лидери, като се започне с аятолах Хомейни, върховният водач по онова време, казваха: “Ще продължим, защото искаме да накажем Саддам Хюсеин”. По онова време Ирак нападна и нахлу в Иран. “И ако можем благодарение на този конфликт на изтощение да го свалим, значи сме спечелили. В крайна сметка, ако не спечелим военно, политически ще сме спечелили”. И точно това се случи. През 1988 г. Иран беше на колене, обезкръвен икономически и военно. Във военно отношение беше загубил войната, но оцелявайки и ставайки по-силен, и всъщност Иран спечели политически войната. Това беше неговата визия. Това не беше така в материален план, но в политически и психологически план, и беше представено като иранска победа. Мисля, че днес е в същата ситуация, да не говорим за “войната на танкерите”, която е подобна с желанието да се разшири конфликта, да се интернационализира. Иранският режим вече не е същият, т.е. не върховният водач е този, който ще каже “Ние определяме линията”, а вероятно колектив от генерали, гвардейци на революцията, които, в крайна сметка, ще си кажат “Дори да губим военно, дори да изгубим почти всичките си военни средства, но успеем да съхраним репресивния инструмент и редовната армия, т.нар. Артеш, ще удържим страната, ще удържим границите и ще продължим”.
– Моджтаба Хаменей, син на Али Хаменей, беше назначен за нов върховен водач, което не беше неизбежно да се случи – върховният водач не е наследствен. Това се случи вследствие на тази широка, донякъде смайваща кампания по елиминиране на целия ирански държавен апарат, очевидно в нарушение на всички харти, Женевски конвенции и т.н. Какво ни казва това назначение за състоянието на вътрешните сили в страната, за ролята на Стражите на революцията?
– Мисля, че то ни казва ясно, че, първо, вероятно е имало много малко кандидати за поста на водач, което е арадоксално. В мирно време със сигурност би имало много кандидати, готови да заместят Али Хаменей и неговият син абсолютно не е бил фаворит, защото иранците извършиха революцията през 1979 г., за да се отърват от наследствената монархическа система, а не за да установят друга, също толкова автократична система 48 години по-късно.Но това показва също, че духовенството губи скорост, Стражите на революцията решават и най-вече, че вероятно не е имало или е имало много малко доброволци в средите на духовенството да поемат поста. Защото от момента, в който сте назначен за водач, вие имате една малка светеща червена точка на челото и сте следващата мишена. А дори иранските духовници и аятоласи имат желание да живеят. Очевидно не сме сигурни. Може би когато този конфликт приключи и иранците проговорят, ще имаме надеждни източници, които ще обяснят какво се е случило, може би ще научим, че никой не е искал да заеме поста и Стражите на революцията са казали “Ние имаме кандидат подръка и този кандидат е Моджтаба, синът на Хаменей, близки сме с него, той ще провежда нашата политика и това ни допада”.
Всъщност сме свидетели на милитаризация на режима от една милиция, която де факто е паралелна армия, и това са Стражите на революцията.
– Видяхме, че иранското общество е разделено, то априори не е хомогенно. Какво остана от бунтовническото движение от началото на годината? Как прие населението израелските и американските бомбардировки? Какво остана от това разделение, защото в медиите ни казаха “Всички те са монархисти, чакат връщането на шаха?
– Иранското общество е фундаментално разделено и разпокъсано, просто защото е богато – богато със своята история и минало, добре образовано и многообразно. Всъщност то е мозайка. То е разделено в етническо отношение. Персийците са само едно малко мнозинство от населението. Има много други етноси, които формират днешен Иран. То е разделено между религиозните – в Иран, както и в целия ислямски свят, не може да се говори за светски, но то е разделено между религиозни и по-малко религиозни, между религиозни и нерелигиозни. То е разделено между богати и бедни и новото е, че много силната средна класа, която съществуваше в Иран, обеднява с голяма скорост.
– Заради международните санкции?
– Да, заради международните санкции, заради местната немарливост, заради местната недобросъвестност, заради местната корупция, заради грешките в преценката и мениджмънта, следователно е смесица от всичко това и всъщност режимът не успява вече да си купи социален мир. Няма опозиция, но има все повече части от населението, които отричат и отхвърлят режима и настоящата система. Освен това има разделение между различните части на страната, които са много различни. За да отговоря на вашия въпрос за протестите от миналия януари, мисля, че населението е разбрало, че е било отчасти избито, какъвто и да е реалният брой на жертвите, който във всеки случай е голям. Сега то ясно се стреми да получи доказателство за неутрализирането на репресивната система, преди да се върне на улицата. Почти сигурно изглежда, че няма да излезе отново, докато войната продължава.
– Може ли вследствие на бомбардировките населението да се сплоти зад режима или не?
– Да, разбира се. Иранците са преди всичко патриоти и ако има преобладаващо чувство в Иран, това е национализмът. Добре виждаме, че милитаризацията на режима ще се извърши върху темата за национализма – “Да оставим идеологията настрана, да върнем духовниците в джамиите и ислямските университети. Иран е нападнат, следователно трябва се противопостави, т.е. нужен е национален подем, за да се справи с трудностите”. Но когато тази война приключи, чувството за обединение около знамето отново ще се разпадне и ще има същите разделения.
– Тръмп редовно отправя ултиматуми за отварянето на Ормузкия проток, заплашвайки с употреба на военна сила, после ги отлага на всеки три дни, често оправдавайки се с преговори, които изглежда се провеждат най-вече в главата му. Смятате ли, че трябва да се приемат сериозно? Има ли наистина риск от военна интервенция?
– Да, мисля, че това означава да влезем в главата на Доналд Тръмп, което е много сложно. Не съм психолог, нито психиатър, това не е моята експертиза. Но изглежда сигурно, че той самият е бил изненадан от своите успехи миналия юни срещу Иран, във Венецуела, и си е казал, че прибягването до масивна, брутална сила работи. Така че той си е казал “Защо не и в Иран?”. Мисля, че след това той разбра, че е сбъркал, и сега търси изход, но тъй като трябва да запази достойнството си и тъй като изпрати много военни части там, опцията за десант на един или няколко острова в Персийския залив е вероятна. Опцията за масирани бомбардировки върху критични граждански инфраструктури – електроцентрали, нефтопреработвателни заводи, рафинерии или заводи за обезсоляване на морска вода, е напълно правдоподобна заплаха. Това ще зависи от нивото на риск, който е готов да понесе Пентагонът. Превземането със сила на остров Харг, този огромен петролен терминал, който се намира в най-северната част на Персийския залив, близо до Кувейт и Ирак, разбира се, е възможно, но за морски десант е необходимо първо десантните кораби да преминат през Ормузкия проток, което все още не е така.
Ако преминат през Ормузкия проток, те ще бъдат идеалната мишена за пасдараните, за Стражите на революцията. Остров Харг би могъл да бъде превзет и чрез въздушна атака с хеликоптери или жирокоптери, които да докарат войниците на място, но това може да е клопка, защото в момента, в който американските войници се групират в това твърде ограничено пространство, което освен това е в обсега на артилерията и дроновете на Иран, защото е близо до брега, ще станат перфектната мишена. Така че ми е трудно да си го представя. Много повече си представям ефикасна морска блокада около остров Харг, защото не един петролоносач пристига и тръгва от Харг.
– Това няма да се хареса на китайците, защото те заминават за Китай.
– Да, разбира се, но китайците се снабдяват с гориво и от страните от Персийския залив. За китайците е от решаващо значение не толкова дали Иран му доставя петрол, а дали петролът от Близкия изток, независимо дали идва от Саудитска Арабия, Ирак или Оман, да може да премине на път за Китай. Затова Ормузкият проток трябва да бъде сигурен. А това зависи от нивото на риск, който са готови да поемат държавите, които биха участвали в тази мисия, защото обезопасяването на Ормузкия проток означава конкретно да се организират конвои от супертанкери или танкери за втечнен природен газ с фрегати, действащи като щитове пред тези кораби, които ще бъдат последната им защита и донякъде бодигардове и ще поемат иранските удари вместо петролоносачите. Следователно страните, които ще се съгласят да направят това, де факто са готови да понесат реални военни загуби, а това е друга тема.
Друг напълно възможен сценарий, който допълва останалите, е щурмуването на малки острови на входа на Ормузкия проток и на Персийския залив, които са или ирански островчета, или са окупирани военно от Иран. Те биха позволили на САЩ, ако поемат контрол над тях, да поставят на пост ракети и противоракетни щитове, както и средства, които могат много бързо да откриват и поразяват и да обезопасят коридор за корабоплаване. Това е реалистична опция. В замяна на това, нито за секунда не вярвам в хипотезата за десант директно на иранските брегове, за да бъде “обезопасен” брегът, защото точно това очакват иранците. Досега сухопътната армия беше пощадена от американските и израелските удари и сега наистина би могла да предприеме ожесточена контраофанзива. Абсолютно съм сигурен, че не това искат генералите от Пентагона.
– Представихте ни различни сценарии, евентуално бомбардировки над ирански електрически инфраструктури, за да им спрат тока, десант на островите и т.н. Но каква ще бъде иранската реакция? Те казаха, че ако това се случи, ще бомбардират страните в Персийския залив – петролните инфраструктури, електрическите инфраструктури, заводите за обезсоляване на вода? Какъв е реалният риск за такава реакция, която ще бъде много ожесточена и проблематична за целия свят?
– Рискът е реален. Иран ясно заяви, че е в симетрична логика, т.е. “Вие нападате електроцентрали и ние ще нападнем електроцентрали”, разбира се, отсреща – в страните от Персийския залив. “Вие удряте заводи за обезсоляване на морска вода, ние ще направим същото в страните от Персийска залив”. Иран може да оцелее известно време без завод за обезсоляване, дори и да е сложно, но за страни като Катар, Кувейт или Обединените арабски емирства, да не говорим за Бахрейн, това буквално е жизненоважно. Ако няма питейна вода, там повече няма да може се живее. И тъй като Ормузкият проток е затворен, във всеки случай не е обезопасен, няма да има контейнеровози, които да докарат каси с минерална вода, и тогава ще има риск от недостиг на питейна вода, така че това просто не е възможно. Да, разбира се, иранците ще кажат “Отвръщаме на удара срещу граждански инфраструктури на същото ниво”. Ясно е, че е война. Във война всички удари са позволени и ясната цел е да сплашат монархиите от Персийския залив и косвено, по отношение на снабдяването с горива, международната общност, за да окаже натиск върху САЩ.
– Смята се, че преди конфликта Иран е разполагал с няколко хиляди балистични ракети от всякакъв тип. Вашингтон смята, че от началото на конфликта е унищожил 90% от тях. Каква е истината за иранското въоръжение днес и как то обуславя иранската стратегия?
– Нямаме никакви надеждни, сериозни данни за числата. В климат, в който властва пропагандата и от едната, и от другата страна е много трудно да имаме реална представа за това какво има Иран. САЩ и Израел говорят много повече за ракетни установки, отколкото за балистични ракети и мисля, че това е много по-уместно. Може да имате запас от 3000 балистични ракети, но ако нямате ракетна установка, за да ги изстреляте, те са безполезни. Затова трябва да се разсъждава за ракетните установки. САЩ и Израел горе-долу са съгласни, че около 75% от ракетните установки са унищожени. Остават им 25%, което вероятно представлява малко повече от сто установки. Сто установки не означава, че имат 100 балистични ракети, а че имат сто превозни средства, големи камиони, които са скрити в планините или в дълбоки и защитени укрития, на които иранците поставят една балистична ракета, зареждат с гориво, въвеждат програма за нейното местоназначение и после, в момента, в който искат да я изстрелят, го изкарват навън, поставят го в позиция за изстрелване, насочват го, изстрелват и го прибират. Те се надяват, че в този промеждутък израелските и американските самолети и дронове няма да ги открият и поразят. Това е състезание за време. Ако са им останали стотина установки, на теория те са в състояние да нанесат удар едновременно със 100 балистични ракети. Но това е в един идеален свят, в който иранската система е напълно координирана, т.е. все още централизирана, с ефикасна командна верига, а това вече не е така. Всъщност днес командирите на огневите подразделения излизат, когато има възможност, изстрелват няколко балистични ракети, отново се прибират. Това създава впечатлението не за дъжд от ракети, както беше през юни 2025 г. или през 2024 г., а по-скоро за тормоз. Целта на израелците и американците е да унищожат максимален брой от тези камиони-установки и да ударят, разбира се, бункерите и складовете с балистични ракети, но много от тях са под земята, а други са в планините, така че е по-сложно, и преди всичко да унищожат производствените мощности за създаването на балистични ракети. Тук числата варират, но САЩ, които са най-големите оптимисти, смятат, че около 80% от производствените мощности са били унищожени. Израелците са по-предпазливи и не дават никакви числа.
Освен ракетните установки, иранската стратегия е да пести балистичните ракети, особено най-точните и онези, които поразяват най-далече, за да продължи да оказва по-дълго военен натиск върху Израел, върху американските бази, разположени относително далеч от иранска територия, знаейки, че срещу американските бази или ключовите цели в страните от Персийския залив, балистичните ракети с малък обсег ще бъдат достатъчни, за да упражняват постоянна заплаха.
– Какво ще стане с ядрената програма, която беше причината за началото на войната? Не е ли тази война огромна реклама на ядреното оръжие и в Иран, и в останалата част от света?
– Това е горе-долу като с Украйна, която според признанието на самите украинци, ако Украйна не беше оставила ядрения си арсенал при разпадането на Съветския съюз, нямаше да бъдат в това положение и никога нямаше да бъдат нападнати. Това е едновременно награда за разпространението, защото всички, които могат да направят бомбата, си казват “Ако имахме атомна бомба, никой нямаше да ни нападне”, и същевременно е обратният символ, тъй като ако искат да направят бомба, рискуват да бъдат жестоко нападнати превантивно от онези, които искат да им попречат. Така че съм предпазлив относно последствията за ядреното разпространение или неразпространение, но за Иран изглежда сигурно, че ядреният му потенциал е бил значително отслабен. Засега никой не знае къде са отишли 410-те кг високообогатен уран. Може би това ще бъде един от залозите на една силна американска интервенция, която би могла да бъде рейд на специалните части, която ще се опитат да ги вземат и изнесат от страната. Вероятно иранците са ги разпръснали почти навсякъде, за да направят изнасянето им по-трудно. Не знаем много, но е сигурно, че Иран няма да успее да възобнови веднага цикъла на обогатяване. Но иранците са обучили поколения ядрени инженери – граждански или военни, те имат доказана научна и техническа компетентност и мисля, че днешната иранска стратегия е да съхрани на всяка цена тези умения и инженери. В случая скъпоценният камък в иранската чалма са нейните ядрени учени и според мен те несъмнено ще бъдат отведени на безопасно място.
– САЩ поискаха 200 милиарда допълнително от Конгреса за войната, а американските запаси не са безкрайни. Тяхната индустриална база е много ограничена сега. В кой момент войната наистина ще натежи военно на САЩ?
– Мисля, че трябва да разграничим финансовата страна и материалната страна. Мисля, че финансовата страна не е проблем. САЩ винаги ще имат финансовата мощ и ако е необходимо, ще превърнат войната в приоритет, т.е. ще изоставят или забавят важни програми, за да насочат силите си за боеприпаси и ракети, да попълнят запасите. Залогът е по-скоро материален. САЩ искат на всяка цена да запазят стратегическите си запаси от боеприпаси, главно от ракети и високоточни бомби евентуално за конфликт с Китай. Предварително програмираният запас за евентуален сблъсък в Индо-Тихоокеанския регион срещу Китай не е наченат и, за да отговоря на вашия въпрос, когато запасите на Пентагона опрат до тези стратегически резерви, САЩ ще трябва да си зададат реални въпроси. Във всеки случай те ускориха производството на крилати ракети, на някои ракети прехващачи и някои други високоточни боеприпаси.
– Ами Израел? Може ли да издържи дълго време?
– Те могат да издържат, само ако продължат да бъдат снабдявани с ракети прехващачи от САЩ. Това е един от пунктовете, по който САЩ могат наистина да упражнят много силен натиск върху Израел и израелското правителство, защото ако спрат да им доставят противоракетни ракети, Израел ще се окаже в много сложна ситуация. Ако, разбира се, междувременно Иран вече не е неспособен да изстрелва балистични ракети. Това определено е надпревара с времето, за да се разбере кой първи ще изчерпи запасите си – Иран или Израел.
– Иранският петрол е около 12% от китайския внос. Ако добавим останалата част от Близкия изток, може би е около 40%. През Ормузкия проток преминаха само стотина кораба през март срещу няколко хиляди в нормално време. Пекин предварително е направил дискретни уговорки с Иран, за да получи част от този петрол. Докога могат да издържат така китайците?
– Мисля, че китайците вече обмислят алтернативни източници, т.е. да намерят пазари другаде. Истинският въпрос е дали ще успеят или не, тъй като именно това позволява на китайската икономика да работи. Не съм икономист, но ми се струва, че в геополитически план Китай не е “женен” за никого. Тоест, ако стратегическото партньорство с Иран стане контрапродуктивно, мисля, че китайците няма да имат никакво колебание да го оставят настрана и да завържат нови стратегически партньорства с други актьори, които могат да произвеждат.
– Гледа ли Вашингтон на тази война като на поле на непряк сблъсък с Китай, както по време на Студената война?
– Не като поле на сблъсък в логиката на прокси войните, какъвто би могъл да е случаят, например, с израело-арабските войни по време на Студената война. По-скоро като на начин да изпробват техниката и технологииге си и тук трябва да констатираме, че техният нападателен капацитет остава впечатляващ и убеждава почти целия свят, че САЩ наистина могат да нанесат голяма вреда. Войната е също начин да убедят китайците, че нямат интерес да се изправят срещу тях в Тайван или другаде в Азия, така че тя има възпиращ ефект. Тя трябва да каже на Си Цзинпин “Наистина ли сте сигурни, че вашият китайски високотехнологичен военен инструмент, който представяте като еквивалент на американската техника, наистина е на висота? Наистина ли е в състояние да ни предизвика? Ако е отговорът е “не”, бъдете реалисти, не предприемайте военни действия!”.
– На европейско ниво г-жа Калас, която на теория се занимава с дипломацията на ЕС, обвинява Русия, че предава разузнавателни сведения на Иран. Впрочем Москва трупа милиарди допълнително благодарение на големия скок на цените на енергията. Каква е стратегията на Русия в тази война?
– Мисля, че за Русия войната в Иран е страхотно отвличане на вниманието от онова, което се случва в Украйна. Тя ѝ позволява да измести фокуса на международните медии към друг конфликт, следователно да печели време, американците да бъдат заети другаде. Винаги стои сложният въпрос за отношенията между Пекин и Москва, виждаме, че за Русия фобията не е нито НАТО, нито нещо друго, фобията е да бъде поставена под васална зависимост от Пекин и Китай. В тази рамка китайците, които въпреки всичко виждат, че са крехки, че тяхното развитие също е свързано с горивата и нямат непременно желанието или средствата да се намесят военно в Близкия изток, разбират, че трябва да останат предпазливи. Ако снабдяването с енергия от Близкия изток вече не е толкова надеждно и сигурно, снабдяването от Русия отново ще стане много важен елемент в напрежението между Русия и Китай. Относно войната, много вероятно Русия подава военна информация, висококачествени разузнавателни сведения на иранците, не само местоположението на американски кораб или американска база, но и наличието или не на критична американска техника. Например, Ауакс-ът, който беше унищожен, все пак обикаля много време във въздуха. Следователно без сателително разузнаване, иранците няма как да бъдат сигурни, че самолетът е паркиран на точно определено място в точно определен час. Очевидно руснаците са дали информация и, между другото, китайците също. Някои източници съобщават за предаването от Китай на жизненоважна военна информация и по-специално на сателитни изображения, които позволяват на Иран да се прицелва в определени цели и да направи т. нар. battle damage assessment (оценка на бойните поражения), т.е. след ударите да прелети над мишените, за да провери дали има загуби или не. Например, снимките от унищожаването на Ауакс-а, останките от самолета-цистрена, който се разби в Ирак и други.
– Има и много въпроси за страните от Персийския залив – всички тези монархии, Саудитска Арабия, Емирствата, Оман, Кувейт и т.н., които днес са или в неутрална позиция, или в пасивна подкрепа на САЩ. Какво ще стане? Виждаме, че САЩ се опитват да ги въвлекат във войната, което не е непременно в техен интерес. Тези страни приеха американците, за да ги защитават, а те по-скоро доведоха войната у тях. Какво е положението в тези страни, които не са хомогенни?
– Мисля, че монархиите в Персийския залив ще бъдат големите губещи в тази война, разбира се, заедно с иранското население, което е бомбардирано, и косвено израелското население. В крайна сменка, тази война разби тяхната “мека сила”, която се основаваше на образа на сигурността – “Елате в Катар, елате в Обединените арабски емирства, елате в Кувейт, нищо няма да ви се случи. Страната е изключително безопасна. Инвестирайте масово у нас”. Можем да си представим, че утре това няма да продължи. Да не говорим за епизода с инфлуенсърките, който е анекдот, но той добре показва, че туристите няма да се върнат веднага масово в Дубай. В Доха е същото. “Меката сила” е сериозно засегната. В “меката сила”, разбира се, са и въздушните връзки, осигуравани от “Катар еъруейс” или “Емирейтс”, самолетите са приковани на земята и това е катастрофално не толкова за икономиката, а за образа на страната. Това означава, че транспортният хъб в Дубай, който заедно с Истанбул беше големият хъб, т.е. входът и изходът към Близкия изток, за момента е много сериозно засегнат, т.е. това има въздействие върху въздушните комуникации, трансфера на пътници, търговията, върху много неща. Така че “меката сила” е засегната.
“Твърдата сила”, т.е. всички военни средства, показа своите ограничения. Всички добре виждат, че армиите на монархиите от Персийския залив, които бяха свръхекипирани с модерна техника, за която мечтаят много европейски генерални щабове, не са функционални. Тоест тази техника е била доставена, за да могат армиите да правят демонстрации, да впечатляват съседите, но това е всичко, тези армии не са обучени да се сблъскат с истински конфликт и в случай на конфликт има проблем. Закупуването на тази техника просто е бил начин да си купят закрила от западните страни, които доставят тази техника. А сега добре виждаме, че това вече не се получава.
Очевидно след тази война американската гаранция за сигурност ще бъде значително преразгледана. Не е сигурно, че китайците ще се възползват от това, защото те не се намесиха и ясно казаха “Това не ни засяга. Ние искаме стабилност, не разчитайте на нас да се намесим”. Руснаците потриват ръце, но също не се намесват и не прекратяват конфликта. Мисля, че монархиите от Персийския залив, с изключение на Саудитска Арабия, са в изключително критична ситуация и си поставят фундаментални въпроси за бъдещето си и особено за стратегическото си бъдеще.
– И нито за миг не използваха всички тези оръжия, които са закупили, по офанзивен начин срещу Иран, нито Иран предизвика безредици у тях, където има много шиити.
– Да, но населението е държано здраво и контролирано. Не мисля, че монархиите ще използват тези оръжия срещу Иран, след като знаят, че Иран е запазил много балистични ракети с малък обсег, които не могат да ударят Израел или много надалеч, но са достатъчни, за да ударят критичните инфраструктури по бреговете на Персийския залив. Освен това те искат на всяка цена да избегнат конфликта. Участието им в операции по обезопасяване на Ормузкия проток не означава война срещу Иран, а установяването на един вид санитарен кордон, за да бъде защитен морският трафик. Това е възможно. Но не вярвам да участват във въздушни атаки, за да поразяват военни цели.
Саудитска Арабия е в много по-различна позиция, защото, парадоксално, тя има истинска стратегическа дълбочина. Ако погледнете картата на Близкия изток, ще забележите, че Иран и Саудитска Арабия са почти огледални в Персийския залив. Населението е много различно – около 35 милиона жители в Саудитска Арабия, с много по-нисък дял чужденци, отколкото в другите монархии в Залива. Срещу тях е Иран с 95 млн. жители, но от двете страни има много обширна територия.
Тази стратегическа дълбочина, т.е. широчината на Персийския залив, позволява на Саудитска Арабия да има това, което тя нарича Petroline, т.е. огромен тръбопровод, който пренася главно петрол, с разклонени тръби, които пренасят газ, което ѝ позволява да транспортира своя газ и петрол до Джеда и Янбу на Червено море, т.е. вместо да излиза през Персийския залив, излиза през Червено море. Това измества стратегическия фокус на случващото се днес в Персийския залив към Червено море, то също е критично пространство във войната и сегашната криза.
– И Йемен и хусите.
– Хусите в Йемен са способни да тормозят протока Баб ел-Мандеб, който е излазът от Червено море към Индийския океан и Азия, защото ако трябва да се минава през Суецкия канал и Египет и да се заобикали Африка, ще бъде много сложно и много по-скъпо, макар че е възможно и остава опция.
Но за Саудитска Арабия покачващите се цени на петрола също са добри за бизнеса, тъй като страната е най-големият производител и износител на петрол в Близкия изток, което пълни нейната хазна, а по отношение на туризма, т.е. на “меката сила”, най-вече религиозният туризъм, той няма да спре, поклонниците, които правят поклонение в Мека или Медина, ще продължат да идват всяка година, дори и да има война. Така че Саудитска Арабия е в по-удобна позиция, във всеки случай по-малко неудобна от тази на Емирствата, Катар, Кувейт, Оман е малко по-особен случай.
– Всички тези монархии в Персийския залив ще бъдат големите губещи, но има ли идея днес кой ще бъде големият печеливш от тази война?
– Засега не е много ясно, защото ако Иран успее да накара САЩ да отстъпят, политически и стратегически ще изглежда по-силен, но военно и материално все пак ще е загубил изключително много. Така че не мисля, че ще е той. Китай често е представян като големият печеливш от случващото си, но аз не съм сигурен, защото китайците също имат граници на своята намеса и знаят, че са много уязвими по морския комуникационен маршрут с Близкия изток. Може би Русия, но руснаците също са слаби и си имат голяма грижа. Бидейки голям оптимист, европейците биха могли да се окажат печеливши, ако променят политиката си и станат интересен партньор за Персийския залив, но затова трябва да покажат и докажат, че са готови да се ангажират военно не само като доставчик на оръжия, но и като гарант за сигурност. И тъй като европейците сега са заети с украинския и руския фронт и Арктика, не мисля, че това ще стане. Така че може да се окаже ситуация, в която всички губят.
– И накрая, не е ли това истински поврат в световния ред, или е само криза, от която ще излезем, както и преди?
– Това е въпрос за 10 000 долара или 10 000 евро. Мисля, че това е още едно проявление на фундаменталната стратегическа трансформация на света. То показва също, че нищо не е предначертано и няма смисъл на историята, както и че не знаем накъде отиваме. Твърденията “Китай ще извлече полза от тази нова криза” имат смисъл в геополитически план, но при анализ на фактите не съм сигурен в това. Вероятно ще вървим към стратегическа трансформация на това кой какво прави и с кого в целия регион. Очевидно това показва и краха на международното право, но най-вече на международния ред, създаден от американците след Втората световна война. Същевременно обаче не виждаме китайците да създават инфраструктури, способни да ги заменят, макар и да се опитват да го правят. Те успяват в икономическата, техническата и нормативната област, но по отношение на регулацията, сигурността не особено. Прословутият Съвет за мир на Доналд Тръмп като цяло остава не езотеричен, но, да речем, символичен. ООН е напълно маргинализирана, гласът ѝ се не се чува за тази криза и война. Така че по-скоро имаме чувството, че се връщаме в свят на по-силния и на баланса на силите. Известно време в тази фаза всеки ще се опитва да извлече полза от ситуацията, за да утвърди позициите си, да си гарантира сигурност. И то не само спрямо Близкия изток, но и спрямо Русия и южния ѝ фланг.
Мисля, че залогът за Франция е да си смени софтуера, т.е. да накара нашите съграждани да разберат, че приключи светът на “грижовните мечета”, ако ми позволите този израз, и че ще трябва да се научим отново как да бъдем страшни, да се защитаваме, да бъдем достойни за доверие и това не е въпрос на цена, не е достатъчно да вложим пари в отбраната и да увеличим военните бюджети. Трябва буквално да сменим софтуера. Това не означава връщане към варварството, нито към Клаузевиц. Това означава, че трябва да осъзнаем своите сили и слабости.
– Стигнахме до края на това интервю. Много благодаря! Ще ви задам традиционния ни въпрос: Какво е известно на малцина, но заслужава да бъде известно на всички?
– Едно място. Една сграда. Прекарах част от живота си, прекосявайки Близкия изток в почти всички посоки. Парадоксално, това, което ще ви кажа, няма никаква религиозна конотация. Но като емоция и съсредоточаване, едно от местата, които са ми направили най-силно впечатление, е църквата “Св. Анна” на Виа Долороса в стария град на Йерусалим, която е съвсем малка църква, не цистерцианска, но изключително изчистена. Обикновено ако отидете през деня, няма никого. Това относително пренебрегвано място принадлежи на Франция и е управлявано от нея. В Стария град на Йерусалим има няколко такива малки имоти. На тази малка църква има френско знаме и тя е нещо като мини посолство, а атмосферата вътре е удивителна, успокоителна в един свят, в един Близък изток, раздиран от конфликти. Това е парадокс, защото тя е построена от кръстоносците, т.е. отново върху друг голям конфликт, но се е превърнала в своеобразен пристан на мир. Когато съм там, имам чувството, че съм се върнал 800 години назад в средновековния Йерусалим и сякаш съм малко извън този свят.
Коментирай първи