Новоразсекретени израелски документи разкриват, че представители на еврейска милиция отпреди създаването на Израел са се свързвали с представители на нацистка Германия, търсейки помощ при създаването на еврейска държава в Палестина, докато Втората световна война е в разгара си.
Новопубликуваните файлове са от архива на израелската армия и са разсекретени по искане на израелския вестник Haaretz.
Един файл от май 1941 г. включва изявления на Елияху Голомб, основател и фактически командир на Хагана, еврейска милиция в Палестина, която тогава е била под британски контрол.
Голомб посочва, че друга еврейка милиция, съперник на неговата, се е стремяла да установи контакти с представители на нацистка Германия, търсейки помощ при прогонването на британците.
„Имам информация… за подозрение относно група евреи, които имат връзки с врага“, казва Голомб, визирайки германците.
„Според информацията, има мъж, който се е свързал с германците. Този мъж е известен; името му е С.“, добавя той.
„С“ е първата буква от фамилното име на Аврахам „Яир“ Щерн (Strern на иврит), лидер на Лехи, еврейска милиция, известна още като Бандата на Щерн.
Коментарите на Голомб са записани в реално време в документ на разузнаването на Хагана, подаден в раздела „Контакти с Оста“ [страните от Оста или Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония]. Хагана (на иврит „отбрана“) е еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала от 1920 до 1948 по време на британския мандат в Палестина. Хагана се превръща в основата на днешната армия на Израел.
Разсекретеният файл включва материали, събрани от Хагана, а по-късно и от Шин Бет (израелската служба за вътрешна сигурност) и израелската армия, относно опитите на бандата на Щерн да установи връзки със силите на Тристранния пакт.
Щерн искал помощ от нацистка Германия, за да прогони британците и да завземе Палестина от местното мюсюлманско и християнско палестинско население за евреите.
Неговата позиция се различаваше от тази на по-голямата част от еврейската общност в Палестина, която беше преустановила борбата си срещу Великобритания, за да се бие с Германия в по-широката европейска война.
„С избухването на Втората световна война… няма по-подходящо време за война за независимост. Британските сили са притиснати… и би било възможно да бъдат преодолени“, твърди Щерн.
„Евреите са страна във войната и следователно не могат да бъдат неутрални. Великобритания предаде еврейския народ и никога няма да позволи създаването на еврейска държава. От друга страна, Германия няма особен интерес в Палестина и тъй като нацистите искат да прочистят Европа от евреи, нищо не е по-просто от това да ги прехвърлят в тяхна собствена държава“, добавя той.
В документа се посочва още, че Щерн е вярвал, че „е възможно да се постигне практическо споразумение с германците… преговорите трябва да започнат и европейските евреи да бъдат вербувани в специална армия, която да се пребори с Палестина и да я завладее от британците. Германците, твърди той, биха се съгласили, защото това би ги избавило от евреите, като същевременно би премахнало британците от Близкия Изток“.
Според Щерн някои германски чиновници са подкрепяли укрепването на еврейските селища в Палестина чрез довеждане на евреи от Европа, вярвайки, че те ще бъдат благодарни и по-късно ще помогнат на Германия.
В документа, проследяващ контактите на бандата на Щерн със силите на Оста по време на Втората световна война, се съобщава, че Щерн е казал: „Ще се справим някак си с германците, след като завладеят земята, точно както руснаците са се справили с тях, когато е било необходимо.“
В друг документ се посочва, че Щерн е искал да завземе контрола над цяла Палестина „със сила с помощта на чужда сила“. Друг документ показва, че бандата на Щерн предлага „активно партньорство“ с Германия във войната, основано на принципа на „споделени интереси между германската политика и еврейските национални стремежи“.
В него се твърди също, че ако в Палестина бъде създадена еврейска държава, тя ще сключи съюз с нацистка Германия.
Вътрешен документ на бандата на Щерн предполага, че Великобритания е предала евреите, което прави партньорството с Германия желателно.
„Великобритания е предател. Кой реши, че противоположната страна задължително трябва да е срещу евреите? Във всеки случай евреите трябва да водят независима политика и да се свързват с всеки, който заслужава.“
„Нацистите наистина са против евреите, но омразата им е насочена към евреите от диаспората. В нацистката програма няма противопоставяне на Judenstaat (еврейска държава)“, се добавя в документа.
В публикувания файл се споменава, че Нафтали Любенчик, член на бандата на Щерн, изпратен на среща с германски представители, е отхвърлил идеята, че нацистка Германия и нейните съюзници се стремят да унищожат европейското еврейство. Любенчик вярвал, че „Оста не се стреми към физическо унищожение на еврейския народ, а по-скоро към изгонването му от Европа и концентрацията му на едно място“.
Според досиетата, друг лидер на бандата на Щерн, Натан Фридман (Натан Йелин-Мор), който става член на Кнесета, пише през 1943 г.: „Германия все още не е победена и все още може да стане наш съюзник.“
Всъщност за Холокоста основната вина е на англичаните, които само и само да запазят влиянието върху създаващата се тогава Израел, настройват Хитлер срещу европейските евреи за да саботират преговорите на въпросната еврейска организация и хитлеристка Германия.
Четох стари документи от ционистите, те са имали организация, която много преди тези събития, е планувала да създаде еврейска държава. Много е важна датата, обстановката и конкретните събития, които са се случвали през тези исторически периоди. Тази статия, подава само отделни цитати, извадени от контекста и конкретната международна обстановка тогава, като към тях са добавени разсъждения и приказки, а не чиста фактология. Това е текст, съсредоточващ се, в много тесен кръгозор, а не в цялостната обстановка и събития тогава.
Първо, трябва да се провери, дали не са фалшификации, тези документи.
Второ, това са извадени от контекста цитати, като към тях е приложено свободно съчинение и разсъждения. Започнете с факта, че самото кралско английско семейство са немци, да, имали са битки помежду си за колонии и сфери на влияние, но не винаги и може да се каже, че британците спасяват нацистки престъпници след ВСВ от реално правосъдие, към това, трябва да се добави и фактическата обстановка тогава, тя е била много по-различна, явно, евреите са търсили начин за създаване на държава тогава и сблъсъка между немци и англичани, да им е изглеждал добре, но говорите за периода 1920 година и след тази дата, което е след ПСВ и преди ВСВ, когато евреите, все още не са били сериозно преследвани.
Също така, тази територия Палестина и Мала Азия, населена с мюсулмани и християни, е била под турско робство, след освобождаването си от турско робство, което се случва след ПСВ, се образуват християнски Ливан и околните територии, които стават Ливанска република, те попадат под френски контрол(колонизация), докато Месопотамия и Палестина (включително Трансйордания) са отстъпени на Англия. След време, се освобождават и от колониалното си положение.
Нацистите, ако не са се стремили да унищожат евреите, щяха да ги изселват, а не да ги пращат в концлагери и заедно с хора от други държави, да ги използват като роби, за да им подкрепят милитаристичната машина и новите завоевания(грабежи) на още държави, материални блага и хора.