Автор: Диана Хюсеин
Дипломатическа победа за Иран
Барак Равид, водещ американско-израелски журналист в сайта за новини и разузнавателна информация Axios, публикува в мрежата „Х“ един пост на иврит. Равид стана особено популярен с публикуването на „информации от свои вътрешни източници“ в Белия дом по време на войната с Иран . Всъщност Барак Равид често действа като своеобразно ехо на официалната говорителка на Белия дом Каролайн Левит, но представено като „изтичане на информация“.
Та въпросният пост на Равид гласи, че „след съгласието на Тръмп с 10-те ирански условия и преминаване към преговори, изглежда, че Бенямин Нетаняху приключва войната за отслабване на способностите на Иран в много неблагоприятна позиция – стратегически (а следователно и политически)“. Иран запазва запасите си от почти половин тон обогатен уран и ракетния си арсенал, режимът не е свален, а съюзниците му в Йемен и Ливан остават. Текстът продължава с твърдението, че „Нетаняху нанесе тежък удар върху отношенията между Израел и САЩ. Връзката с Доналд Тръмп може би все още е топла, но Израел е обвиняван както отдясно, така и отляво във Вашингтон, че е въвлякъл САЩ във война в разрез с националните им интереси“.
По същество Иран демонстрира високо ниво на преговорна стратегия и хладнокръвие в тази шестседмична игра на покер.
Изглежда на Тръмп беше предоставена възможност да излезе с поне малко фанфари в неговия помпозен стил от патовата ситуация, в която сам се постави. Той заплаши, че ще „изтрие цяла цивилизация“, и постави срок. С необходимия драматизъм светът наблюдаваше със затаен дъх как хиляди иранци охраняват с телата си важни обекти и се надяваше на благоприятна развръзка – която дойде 90 минути преди изтичането на срока. Американският президент обяви в пост двуседмично примирие и начало на преговори, като за тяхна основа ще послужи предложението на Иран от 10 точки, определено като „добра база“ за разговори.
Преди войната нямаше криза, наречена „затваряне на Ормузкия проток“, нито такси за преминаващите кораби. Сега всеки кораб ще плаща по 2 млн. долара, които Иран ще дели с Оман. Поне такова ще е положението в следващите две седмици.
Преди войната Русия предложи да прехвърли обогатения уран в Москва, но Вашингтон отказа. Сега Техеран отново потвърждава ангажимента си да не прави ядрени оръжия, но ще преговаря за ниво на обогатяване вместо за прекратяване на ядрената си програма за мирни цели.
Преди войната Иран беше под строг натиск и санкции в продължение на десетилетия. Сега продава петрол без ограничения.
Преди войната Иран се опитваше да избегне конфликт със САЩ, но в крайна сметка влезе в битката и разклати престижа на Вашингтон. Спечели информационната война, но по-същественото е че спечели битката с меметата в социалните мрежи, които са терен на Запада. С хиляди клипчета и колажи уцели егото на Тръмп и достигна до американската публика. Пробиването на имейлите и телефона на шефа на ФБР – Каш Пател и разпространяването на любителски клип с него как танцува по бельо е имиджов удар по важен съюзник на Тръмп във вътрешен план. Тази дигитална война тепърва ще се анализира.
Досега САЩ похарчиха 40 млрд. долара, цените на петрола се удвоиха, военните бази на страната сериозно пострадаха, а държавите от Персийския залив вече преразглеждат отбранителната си доктрина, която дълго време се опираше на американската военна мощ. Вероятно ще преосмислят и инвестициите си в американската икономика. В региона са нанесени по инфраструктурни обекти щети за милиарди, а местната икономика ще е с предимство пред американската.
Действията на Тръмп поставиха Китай, Русия и Франция в сходна позиция по въпроса. В Съвета за сигурност на ООН Париж на практика не се противопостави на ветото на Пекин и Москва върху резолюция за отваряне на Ормуз със сила.
Предстоят сложни преговори, в които голямата въпросителна остава Израел. Едва ли Бенямин Нетаняху е във възторг от идеята те да бъдат преки и с домакин Исламабад. Нещата биха станали още по-неприятни за него, ако се потвърдят съобщенията, че американската страна може да бъде представена от вицепрезидента Джей Ди Ванс. Постигането на трайно споразумение между САЩ и Иран би било най-неблагоприятният сценарий за Нетаняху, който се утвърди като майстор на проваляне на преговорни процеси.
Коментирай първи