Края на долара и неговия клонинг еврото, съответно, цялата западна система.
През 1974 година тогавашният държавен секретар Хенри Кисинджър сключи една от най-значимите финансови сделки в съвременната история. Тогава Саудитска Арабия се съгласи да търгува петрола си в долари, а излишъка – да влага в американски държавни ценни книжа в замяна на гаранции за сигурност от САЩ. Скоро и другите държави в Персийския залив се присъединяват и това създава доминацията на щатския долар в търговията с петрол, или т.нар. „петродолар“.
Войната в Иран обаче изглежда ще сложи край на тази доминация, пише в коментар колумнистът на Bloomberg Арън Браун. Той посочва, че в продължение на 50 години това споразумение субсидира американските разходи по заемите и затвърждава ролята на долара като световна резервна валута.
При сегашния конфликт в Близкия изток обаче централните банки по света започнаха да продават американски ценни книжа. По данни на клона на Федералния резерв в Ню Йорк от началото на ударите по Иран активите му са намалели с почти 82 млрд. долара до 2,7 трилиона долара. Това е най-ниското ниво от 2012 година насам.
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) вместо да падне (заради търсенето на убежища за инвестициите), се повиши от 3,9% в края на февруари до над 4,4%. От Bank of America написаха в свой анализ краткото: „Чуждестранните официални сектори продават американските държавни ценни книжа“, допълва Браун.
Според анализатора причината е, че големи вносители на петрол, сред които Турция, Индия, Тайланд, продават американските облигации, за да спрат обезценяването на собствените си валути. При цена на петрола над 100 долара за барел слабата национална валута тласка вътрешните цени на горивата още по-високо. При това положение централните банки обикновено се намесват на валутните пазари, а най-ликвидният актив са американските ДЦК.
Това не е безпрецедентно – в началото на пандемията от коронавируса централните банки са продали американски облигации на стойност 109 млрд. долара, но Федералният резерв започна да печата долари и така доходността падна. Схемата работеше и при следващи кризи – войната в Украйна, заплахите на Китай за Тайван, фалита на Slicon Valey Bank.
Според Арън Браун обаче сега ситуацията е различна, защото при „нормален“ шок, скъпият петрол генерира повече приходи за държавите от Персийския залив и те купуват облигации – исторически винаги скъпият петрол е създавал излишък, която генерира търсене на облигации.
Но сега петролът на държавите от Персийския залив е блокиран – Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства намалиха добивите си на петрол с общо около 10 млн. барела на ден. ОАЕ и Саудитска Арабия имат алтернативни трасета, но през тях може да премине около една четвърт от нормалния петролен поток. Катар пък обяви форс мажор за доставките на втечнен газ, породен не само от затворения Ормузки проток, но и заради ударите по най-големия завод за втечняване на газ.
Така цикълът на петродоларите, който изисква спечелени долари и инвестирането им в ДЦК, сега е прекъснат. Нещо повече – страни като Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ, които бяха основни купувачи на американски облигации в началото на годината, сега имат по-малко приходи от петрол и по-големи разходи за отбрана. Според анализатора те започват и да преосмислят обещанията си за инвестиции в САЩ, дадени само преди броени месеци.
Financial Times също посочи, че представители на страните от Персийския залив анализират дали може да бъде приложена клаузата за форс мажор по отношение на инвестиционните намерения на държавите в САЩ.
Има още един факт, който намалява интереса към американските ДЦК. Обикновено при конфликт инвеститорите в държавни облигации търсят убежище, а този път САЩ са воюващата страна, която реално предизвика кризата на петролните пазари и обтяга отношенията си със страните от региона.
Сделката на Кисинджър оцеля през Студената война, финансови кризи, пандемията от коронавируса, но може да не преживее тази война, смята Арън Браун и допълва, че тя винаги е била политически акт, а сега, когато политиката се променя, и финансите я следват.
Войната в Иран ще промени основите на енергийната сигурност
Войната в Иран ще промени и основите на енергийнта сигурност, смята проф. Хелън Томпсън от Университета в Кембридж, цитирана от Bloomberg. Тя отбелязва, че досега енергийните пазари се базират на надеждността на транзитните маршрут и бързо заместване на прекъснати доставки. Но тази постановка сега е разклатена от толкова лесното блокиране на пътищата.
Това е видимо не само за петрола, а и за петролните продукти и втечнения газ, а страните в Европа са едни от сериозно заплашените заради зависимостта им от вноса на горива. Но от друга страна в бележка на Deutsche Bank се посочва, че кризата може да ускори инвестициите в алтернативни енергийни източници, което да ускори отказа от изкопаеми горива и съответно – и края на петродоларите.
Източник: Bloomberg
Коментирай първи