Анализ на Аарън Браун, Bloomberg: Войната с Иран прекъсна порочния цикъл, в който Америка гарантира сигурността на васалите си – шейховете от петролните монархии в Близкия Изток, в замяна на което държавите от Персийския залив купуват с приходите си в долари американски държавни ценни книжа.

Тази практика датираше от 1974 г., когато държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър сключи една от най-значимите финансови сделки в съвременната история. Сделката задължи Саудитска Арабия да продава петрола си единствено и само срещу долари и да инвестира печалбите си в американски активи – най-вече в държавни ценни книжа. Малко по-късно САЩ принудиха и останалите държави – петролни монархии от Персийския залив да последват примера на СА. В замяна на това изкуствено постоянно помпане на долара Америка предоставяше гаранции за сигурност на управляващите тези държави петролни фамилии.

Вследствие на това споразумение всички страни, потребители на петрол в света бяха принудени да плащат закупения петрол в долари, тези долари се стичаха към Рияд и Абу Даби, а оттам обратно във Вашингтон. В продължение на 50 години този петродоларов цикъл тихомълком субсидираше американските разходи по заеми и затвърди ролята на долара като световна резервна валута. Стигна се до там, че в един момент САЩ вече можеха да не работят нищо, а единствено да печатат долари. Света работеше за тях.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран разруши това споразумение – и от двете страни.

След удара срещу Иран на 28 февруари, централните банки на повечето държави по света буквално за една нощ се превърнаха в нетни продавачи на американски държавни ценни книжа (тоест – започнаха да се освобождават от тях) и това продължава вече пет последователни седмици. За тези пет седмици активите на Федералния резерв в Ню Йорк намаляха с приблизително 82 милиарда долара до 2,7 трилиона долара, най-ниското ниво от 2012 г. насам.

Механизмът е ясен. Турция, Индия, Тайланд и много други страни, големи вносителки на петрол, попаднаха в капана на брутална аритметика: цената на петрола в долари скочи над 100 долара за барел, докато валутите им отслабват спрямо долара. За да ограничат обезценяването на собствените си валути, което би тласнало цените на петрола на вътрешните им пазари още по-високо, централните банки започнаха да се намесват на валутните пазари. Това изисква от тях да се снабдят с повече долари. Най-ликвидният доларов актив, който всяка централна банка държи, са държавните облигации. Така че те започнаха да ги продават.

Това не е безпрецедентно. Чуждестранните централни банки продадоха държавни ценни книжа за рекордните 109 милиарда долара по време на паниката около Ковид-19 през март 2020 г. Войната с Иран обаче е различна криза.

При нормален петролен шок покачващите се цени генерираха нарастващи приходи за производителите на петрол от Персийския залив. Петродоларите се връщаха обратно в активи, деноминирани в долари, включително в американски държавни облигации. Високите цени на петрола исторически, парадоксално, бяха в подкрепа на пазара на американските държавни облигации. Шокът създаваше излишък, който генерира търсене на облигации.

Този път обаче производителите от Персийския залив не могат да продават петрола си. Затварянето на Ормузкия проток блокира техните барели и танкери.

Държавите от Персийския залив – Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ – колективно намалиха производството си с поне 10 милиона барела на ден през март. Саудитска Арабия и ОАЕ могат да изнасят намалени обеми чрез алтернативни тръбопроводи. Но по тези маршрути може да мине само около една четвърт от нормалния петролен капацитет на страните-производители от Персийския залив и е под активна заплаха от ирански дронове и ракети. Катар обяви форсмажорни обстоятелства върху износа на втечнен природен газ след удари по основното му съоръжение за втечняване в Рас Лафан.

Цикълът на петродоларите включва спечелени долари и инвестирани долари. И двете в момента липсват.

Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ имаха общо около 300 милиарда долара в американски държавни ценни книжа към януари тази година. Тези страни сега едновременно печелят по-малко приходи от петрол, харчат много за противовъздушна отбрана и преразглеждат инвестиционните обещания, които са дали на Вашингтон само преди месеци.

Представител на страните от Персийския залив заяви пред Financial Times, че няколко от най-големите икономики в региона проучват дали клаузите за форсмажор могат да се приложат към съществуващите инвестиционни договори със САЩ.

За първи път от 1996 г. насам много от централните банки по света сега държат повече злато, отколкото държавни облигации на САЩ. Сделката на Кисинджър от 1974 г., благодарение на която САЩ се превърнаха във финансовия хегемон на планетата, просъществува по време на Студената война, по време на двете войни срещу Ирак в Персийския залив, по време на финансовата криза и пандемията. Тази война срещу Иран обаче изглежда, че отбележи края й.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: