Иpaн пeчeли икoнoмичecкaтa вoйнa c 2 пъти пoвeчe пpиxoди oт пeтpoл, oткoлкoтo пpeди кoнфликтa

Иран поддържа износ на петрол от 2,4 до 2,8 милиона барела дневно въпреки войната, реализирайки два пъти повече приходи отпреди конфликта, тъй като конкурентите му – останалите страни от Персийския залив намалиха драстично производството, а цените се покачват рязко заради блокадата на Ормузкия проток и разрушената енергийна инфраструктура в региона. Иран печели икономическата войнакоментира The Economist.

Количеството, което в момента Иран изнася, е същото, ако не и по-голямо в сравнение с миналата година, но сега се продава на много по-високи цени. Китай играе активна роля, като изкупува 90% от целия ирански петрол, който доскоро беше санкциониран, но САЩ вдигнаха санкциите в отчаян опит да свалят цените на горивата на международните пазари. Това обаче не се случи.

Америка бомбардира военни инсталации на остров Харг – петролния експортен център на Иран – и заплаши да завземе острова. Иранската революционна гвардия изглежда се подготвя за такъв сценарий. По-малките терминали Йаск, Лаван и Сири, са оперативни и натрупват рекордни запаси. Те могат да обработят до 25% от това, което в момента Иран изнася през остров Харг, смята Ричард Нефю, бивш американски пратеник в Иран.

Докато Иран като износител печели, държавите – вносители губят. Европейските страни ще се сблъскат с недостиг на гориво още следващия месец в резултат на войната на САЩ и Израел срещу Иран, предупреди изпълнителният директор на Shell Ваел Саван.

„Южна Азия беше първата, която понесе този удар. После кризата се разпростря в Югоизточна Азия, след това в Североизточна Азия… и сега следва Европа, там ще се усети още в началото на април“, каза Саван на енергийна конференция в Хюстън.

Шри Ланка, Бангладеш и Пакистан намалиха работното време на предприятията си и въведоха лимит на горивата. Япония и Южна Корея освободиха петрол от стратегическите си резерви, като Южна Корея се втурна да сключва договори за внос от Русия.

Европа е по-малко зависима от доставките от Залива, отколкото Азия. Тя внася около една четвърт от суровия си петрол оттам. Алтернативните й източници включват САЩ, Норвегия и Западна Африка. Въпреки това предлагането остава ограничено, а ожесточената конкуренция на азиатските купувачи повишава цените и се очаква кризата да засегне и Стария континент до седмици, ако блокадата на Ормузкия проток продължи.

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.