Това заяви президентът Тръмп в средата на март т.г. И е прав. След четири седмици война коалицията САЩ-Израел твърди, че са поразили над 6500 ирански обекти, което е сериозно основание за посоченото твърдение. Би трябвало Иран действително вече да е „напълно победен“ и сигурно е вярно, че Техеран не го знае, защото действията му показват, че няма никакво намерение да се предава и признава за победен. Въпреки огромните разрушения на повърхността и убитите хора. Една от причините за това са изградените дълбоко под земята предприятия, складове, дори подземно „метро“ за подаване на ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА) до подготвените на повърхността стартови позиции. Затова на ударите на Коалицията той отговаря с не по-малко успешни попадения на територията на Израел и базите на САЩ в Близкия изток. Точно това Коалицията не е очаквала и поради това се изненадва, че нападнатата страна не само, че отговаря на ударите, но и ги увеличава като количество и качество – към края на първия месец от войната те са над 80, при това не единични, а основно групови с ракети и БЛА по един или няколко близки обекти.

Ударите на Иран винаги са отговор на действията на Коалицията. Например, тя поразява обект от иранската нефтена инфраструктура, в отговор той закрива Ормузкия проток. След атака срещу обект от ядрената програма ирански ударни средства се взривяват в град Димона, разположен на 12 км от израелския ядрен център. Нанасят удар по Централната иранска банка, след което в банки на страните от Залива възникват проблеми. Тези няколко примери показват, че Иран е направил много и правилни изводи, не само от юнската война през 2025 г., водена срещу него на същата коалиция, но и като цяло от постоянните заплахи още от началото на настоящето столетие. Известно е, че войната срещу Ирак през март 2003 г., ръководена от САЩ, е имала и следваща цел – разгром на Иран и излизане в Средна Азия. Тогава обаче нещо не е достигало и се отказват от нея. По-късно опитаха да постигнат същото с бойците на „Ислямска държава“, но Русия не го допусна.

Днес обаче тази цел – излизане на Каспийско море, отново е на дневен ред. На 23 март министър Лавров в телефонен разговор с иранския си колега Абас Арагчи изрази безпокойство от възможното разрастване на войната към Каспийско море. На следващия ден говорителят на президента Владимир Путин потвърди, че „Русия оценява изключително негативно всяко разрастване на иранския конфликт към Каспийско море“. Тези оценки са твърде сериозни и са насочени не само към Коалицията, но и към Азербайджан. Опасението на Русия е разбираемо, защото на практика срещу нея в Средна Азия се създава втори фронт – все ще се намери някой да провокира военни действия и да предизвика нейната намеса. Пример за това е Украйна.

През третата седмица от войната израелският премиер, убедил се, че с дистанционни удари главната цел няма да бъде постигната, заяви, че „за окончателно решение на иранския въпрос е необходима сухопътна операция“. Това породи в медиите седем различни варианти за осъществяването ѝ. Първите два са нереални на този етап, а именно пълноценна стратегическа настъпателна операция срещу Иран и въздушнодесантна операция за унищожаване на неговия ядрен и ракетен потенциал. Следващите две се отнасят до десантна операция на островите на юг от Залива и на остров Харк навътре в него. Те са възможни, защото коалицията може да ги превземе и даже се готви за това – вече съсредоточава групировка от около 40-50 000 бойци, основно морска пехота, спецназ и осигуряващите ги авиация, флот и логистика. Недостатък, особено при превземане на Харк, е опасността от големи загуби, а трудностите при задържането на острова са много сериозни.

Разглеждат се и два сухопътни варианта – през Турция към ирански Кюрдистан и от Азербайджан. Първият е много малко вероятен поради необходимост от съгласие на Турция, което едва ли ще бъде получено. За всеки случай по-късно, на 4 и 9 март, две изстреляни към Турция ракети са прехванати. Иран отрече, а Турция официално потвърди, че те не са били насочени към нейна територия, докато в социалните мрежи се разпространяваше обратното. Напрежение обаче между Турция и Иран не беше допуснато, защото в Турция са разбрали същността на провокацията. Не я разбраха в нашето Министерство на отбраната, защото, според служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, това „коренно променя“ обстановката и предложи спешно предприемане на мерки, т.е. увеличи, волно или неволно, напрежението в региона. Дори се унижихме пред Гърция, молейки за помощ. Вероятно целта е да се предотврати евентуален удар по самолетите-цистерни на летище „Васил Левски“, базирани там с негово разрешение.

Вариантът с Азербайджан е напълно реален. Именно заради това Русия посочва него като опасен за разширяване на конфликта, което може да наложи участие и на други страни във войната. Може да се посочи пример за такава намеса, предотвратила разширяване на конфликт. През октомври 1956 г. възниква Суецката криза. Великобритания, Франция и Израел нападат Египет и имат успех, но решително се намесва СССР, принудени да го последват са и САЩ, след което войната спира. Въпросът е – кой сега може отново да спре Израел, при това в коалиция със САЩ? По аналогия като че ли е ясно, но в случая има особености, които не предполагат намеса с войски – има достатъчно средства за дистанционно въздействие и охлаждане на нечий ентусиазъм. Ясно е, че за да не се стигне до намеса, трябва да се вразуми Азарбайджан – целта на руската позиция е именно такава.

През февруари т.г. вицепрезидентът Джей Ди Ванс подписа с Азербайджан „Харта за стратегическо партньорство“, открила път за военнотехническо сътрудничество между двете страни. Започват и първите доставки от САЩ – катери за охрана на Каспийско море. По това време връзките между Азербайджан и Израел вече имат няколкогодишна история. Израелска военна техника, технологии и оръжие се получават срещу нефт, който представлява 45% от необходимия на Израел. След неуспеха на светкавичната война срещу Иран САЩ направиха опит да въвлекат в нея европейските страни от НАТО, но не успяха. По-късно началникът на израелския генерален щаб Еял Замир, след иранската ракетна атака срещу американо-британската военна база на остров Диего Гарсия, заплаши Европа, че „обсегът им позволява да достигат европейските столици – Берлин, Париж и Рим са в пряка заплаха“ от иранските ракети, т.е. присъединете се към нас. Страните от Залива също се дистанцират от война с Иран. Поради това Коалицията търси друга възможност и тя е

въвличане на Азербайджан във войната чрез използване на стария, изпитан начин – провокиране на напрежение, в случая с Иран.

Според сайта Global Research САЩ и Израел предават на Азербайджан достоверна информация за план на Иран, който предвижда извършване на враждебни действия срещу него. В първите дни на март на Азербайджан е предадена нова информация, че Иран се готви да взриви нефтопровода „Баку-Джейхан“, да атакува израелското посолство и една синагога. По този начин се създава иранска заплаха и обстановка на несигурност между двете страни. Затова не е чудно, че много скоро тя ескалира. На 5 март два БЛА атакуват автономната азербайджанска област Нахичеван – един от апаратите поразява терминал на летището, а другия пада близо до училище. Иран е категоричен – това не са негови БЛА и той не е извършвал този удар. Президентът Илхан Алиев обаче не вярва и привежда армията в пълна бойна готовност. Това налага намесата на Русия – на 11 март Владимир  Путин и Илхан Алиев обсъждат по телефона необходимостта от бързо прекратяване на огъня в Близкия изток и разрешаване на конфликтите чрез политически средства. Напрежението само временно е намалено, защото на 23 и 24 март позицията на Русия се втвърдява.

Изглежда, че Коалицията се ориентира към комбиниран вариант за сухопътна операция – завземане на острови на юг от Залива и нападение на Азербайджан от север. Така иранската армия ще бъде ангажирана в северно направление и няма да окаже сериозна съпротива на юг. Следователно иранският износ на нефт ще бъде блокиран, финансовите му загуби ще бъдат гарантирани, Иран рано или късно ще бъде принуден да се признае за победен и ще приеме условията за мир на Коалицията. Посоченият вариант няма твърди доказателства, а е само предположение. Твърде е вероятно дори президентът Тръмп да няма намерение да извършва сухопътна операция, а посочените приготовления да са само опит за натиск върху Иран. Възможно е обаче противоречивите му изказвания да имат за цел създаване на неопределеност и прикритие на вече взето решение.

Не може да се отрече способността на президента Тръмп непрекъснато да анонсира нови идеи, ултиматуми и да представи свои хрумвания като свършен факт, с които оказва влияние на вътрешната обстановка в САЩ, на международните пазари и на своите противници. Когато стане ясно, че са несъстоятелни, той незабавно създава нови. Нещо подобно става и с анонсирания план за мирни преговори. Чрез посредници той предлага на Иран план от 15 точки за мирно уреждане на конфликта и за подготовка на среща на високо равнище на 26 март. Вероятно датата е посочена, защото след нея изтича петдневния ултиматом. Същевременно, според „Ню Йорк таймс“, той заповядва прехвърляне на 82-ра въздушнодесантна дивизия в Близкия изток. Логично в Иран се опасяват, че това е прикритие за подготвяна военна операция. Известно е, че САЩ вече два пъти излъгаха – през юни 2025 г. те започнаха войната непосредствено преди поредния кръг от преговори по ядрената програма, а на 28 февруари т.г. – няколко дни след постигане на предварителна договореност по нея. Поради това има основание допускането, че целта е успокояване на пазарите и прикриване на подготвяната операция.

Излиза, че САЩ водят преговори с Иран, но той не участва в тях. Както и че САЩ са победили, но Иран все още не знае за това.

Президентът Тръмп би изневерил на себе си, ако не предвижда и вариант за излизане от създалата се ситуация, прехвърляйки вината на други фактори от администрацията. Може би ненапразно намесва вицепрезидента си в отношенията с Израел. На 23 март Джей ди Ванс в телефонен разговор с израелския премиер прави опит да смекчи позицията му и му предлага план за договор с Иран, т.е. за подходящо излизане от войната. Резултатът не е известен, но ако не успее, ще трябва да понесе определена вина за това. Същият ден, на конференция в щата Тенеси, Тръмп подчерта, че министърът на войната Пит Хегсет е един от първите, активно подкрепили идеята за война с Иран, без да пресметне всички последици от нея. Въпреки стремежа да прехвърли вината за неуспеха върху сътрудниците си, президентът Тръмп все пак ще предприеме ограничена операция за превземане на някой от островите, южно от Залива, ще блокира износа на Иран, ще създаде проблем на Китай и… ще обяви победа във войната. Много скоро ще проличи дали предположението ще се осъществи или все пак Коалицията ще се реши да разшири войната с участието и на други страни.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: