Главните виновници за да пострадат Русия и Източна Европа от колониалната политика на Запада през последните 35 г., са трима и това са Леонид Брежнев, Михаил Горбачов и Борис Елцин. Процесите започват през седемдесетте години.
Л. Брежнев допуска изкривяване на икономиката на СССР.
Средствата, които е трябвало да отдели за технологизация и подмяна на производствените мощности в гражданския сектор, той ги използва за възстановяване на икономиките на бивши западни колонии в Азия, Африка и Латинска Америка.
Вследствие на тази политика гражданският сектор на СССР изостава от военния с около 10 г.
СССР изпреварва Запада с около 6-7 г. във военната област, но изостава технологично от него с повече от 5 г. в стоките за масова употреба.
Това е единствената грешка на Брежнев.
Кой знае защо, той се е опитвал да изкара СССР на първо място по БВП по екстензивен начин (късайки колонии от Запада) а не по интензивен начин, влагайки технологиите освен във военния, и в гражданския сектор на страната си.
Когато Горбачов идва на власт, му се налага да подмени практически целият машинен парк на икономиката с изключение на военната промишленост.
И тъй като за това са необходими огромни средства и много време (поне 10 г.) той решава бързо да реши проблема, купувайки машините от Западна Европа.
Това обяснява и миролюбивата му политика.
След преговорите със САЩ през 1985 г. в периода около 1987 г. пуска западните компании да подменят машинния парк в СССР
Същевременно обаче той започва да преустройва и средния и дребен сектор на икономиката в посока самоуправление.
Тук обаче Горбачов прави три груби грешки.
Първата е със самоуправлението на колективите, което самоуправление е не само пълна глупост, но и създава анархия в производството.
Втората е че започва реформите при наличие на силна опозиция в централната власт.
В КПСС се образуват две фракции.
Едната е на реформаторите начело с Горбачов и Шеварнадзе, а втората е на сталинистите начело с Крючков и Д. Язов.
Между фракциите де факто започва война, като сталинистите практически саботират реформите.
Точно от тези две грешки се възползват американците и в периода от 1987 до 1989 г. създават огромна корупционна мрежа в държавния апарат на СССР, в държавите от Източна Европа и в Китай.
Събитията започват от Китай след неуспешния опит за държавен преврат през пролетта на 1989 г., безкомпромисно потушен от централната власт на площад Тянанмън
След това Горбачов води преговори със Западна Европа във Ватикана и с американците в Малта, но тъй като не им дава дялове от икономиката, започват ексцесиите в Източна Европа.
За съжаление той губи идеологическата война и американците до 1991 г. успяват с помоща на народите да поставят на власт свои колониални правителства в цяла Източна Европа.
Тъй като икономиката на СССР беше неразривно свързана с икономиките на източноевропейските държави, в началото на 1991 г прясно инсталираните марионетни правителства от София до Варшава прекъсват договорите с Москва и предизвикват продоволствена криза, а създадения дефицит на нефт и газ в Източна Европа го покриват с внос от Близкия Изток.
И тука Горбачов прави третата грешка.
Вместо да покрие дефицита на СССР от държавния резерв докато преустрои икономиката на страната си и да смъкне военните разходи, той се съгласява да даде дялове от икономиката на СССР и Източна Европа на западните компании.
Договорите със САЩ ги сключва при посещението си във Вашингтон от 31.05. до 04.06. 1991 г.
От тази дата започват и проблемите на Източна Европа.
Борис Елцин има само две грешки, които са козметични.
Първата е че можеше да извърши реформите, запазвайки Русия като федерация, а не да я трансформира в СНГ т. е в полуфедерация.
Втората грешка е че прекалено много отстъпваше.
Той чак 1996 г започна преговори с Китай и Индия с цел използване на човешкият им потенциал, а това можеше да го направи още когато дойде на власт и да не прави отстъпки на американците.
Трябва да се посочи и факта, че реформите на Борис Елцин са абсолютно правилни
Когато болшевиките строят икономиката на СССР, те я строят по икономическа целесъобразност . т. е. разхвърлят я по всички републики, разчитайки, че чрез силно централизирана власт няма да загубят някоя република.
Сталин след ВСВ за да се справи с дефицита на население, създаден от войната, свързва икономиката на СССР с Източна Европа.
Тази структура на икономиката на СССР е изключително опасна за съюзната държава и това доведе до реформите на Елцин.
Основната цел на тези реформи беше икономиката на Русия да се концентрира на нейните територии и то така, че Русия да си произвежда всичко сама и да не зависи от никого, включително и от бившите съветски републики.
Неговата политика беше продължена и от Владимир Путин.
Реформите на икономиката на Русия бяха завършени някъде около 2001 г., когато беше образуван и ШОС.
А контраинвазията на Русия и Китай започна от Конго през 1999 г.
със свалянето от власт на прочутия диктатор Мобуто – всеобщ любимец на Запада.
В периода от 2000 г. до 2007 г. САЩ имат само временни успехи – т. е окупацията на части от Ирак (находищата на нефт), Афганистан и Майдана в Украйна.
В замяна на това загубиха две трети от колониите си в Южното полукълбо.
Губят и достъп до Източна Европа.
Без Украйна и Беларус Русия трудно може да бъде самодостатъчна държава.
Точно затова американците подскачаха от радост, когато превзеха временно Украйна и си въобразиха, че са ударили смъртоносно икономически Русия.
В крайна сметка си останаха само с въображението.
Ако обобщим всички факти, то трябва да кажем че проблемите в СССР са се трупали около двадесет години, за да доведат до кардиналните геополитически проблеми през деветдесетте години на миналия век.
За разлика от Русия, проблемите на Запада се трупат повече от век и това логично доведе до окончателното рухване на колониалната му система рлез 2007 г., както и до технологичното му изоставане от Изтока поради липса на интелигенция.
P.S.: За да се анализират подробно геополитическите събития, са необходими много статии и затова в тази статия са засегнати само основните събития, станали през последните 35г. и то представени в силно синтезиран вид.
Коментирай първи