Тръмп е бесен, че не може да накара европейците да се включат в „неговата“ война
Бензинът в САЩ вече гони 4 долара, правителството ще поиска от Конгреса 200 милиарда долара за финансиране на войната и за потенциалното пращане па сухопътни войски на терен.
Иран може и да губи войната на Тръмп. Но печели своята собствена, това пише в анализ CNN
Въпросът вече не е дали президентът Доналд Тръмп е изгубил контрол над наратива за новата си война в Иран. Въпросът е дали не е изгубил контрол над самата война и какви ще са последствията от нея за САЩ.
Веднъж започнали, войните създават своя собствена коварна динамика, която може да изпревари политическите послания на Белия дом. Ако те надхвърлят капацитета на президента да определя посоката им, на хоризонта се появяват политически плаващи пясъци.
След гръмкото начало на конфликта с убийството на върховния лидер аятолах Али Хамейни, екипът на Тръмп вероятно се е надявал на по-добра позиция три седмици по-късно. Вместо това, изходът остава невъзможен за идентифициране.
Макар Съединените щати и Израел безспорно да нанесоха големи поражения върху икономиката и ръководството на Иран, Иран пое инициативата, разширявайки обхвата на войната. Затварянето на Ормузкия проток — жизненоважен маршрут за превоз на петрол — заплашва да парализира световната икономика. Американците вече усещат удара, като средните цени на бензина клонят към 4 долара за галон.
Нещата могат да се влошат още, пише Стефън Колинс в анализ за CNN.
Регионалните петролни и газови инсталации в Персийския залив са подложени на атаки. В четвъртък Тръмп настоя, че не е знаел за плановете на Израел да атакува иранското газово находище „Южен Парс“. Източници на CNN обаче опровергаха твърдението му — което и без това беше трудно за вярване предвид тясната координация между САЩ и Израел. След това президентът заяви, че е казал на премиера Бенямин Нетаняху: „Не прави това“.
Цените на петрола скочиха до най-високото си ниво от 2022 г. насам
Войната в Иран изстреля цените на суровия петрол сорт Брент до най-високите им нива от руската инвазия в Украйна насам.
Държавите от Залива, подложени на денонощни тревоги заради ракети и дронове, са разочаровани, че икономическото чудо, олицетворено от техните футуристични градски пейзажи, е застрашено от война, която техният съюзник САЩ започна, а те не желаеха.
Междувременно Тръмп е вбесен, че не може просто да нареди на европейците да изпратят кораби за отваряне на протока. „Това не е наша война“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц тази седмица.
Администрацията, която така и не подкрепи с никакви факти тезата си за иранската ядрена заплаха (използвана като оправдание за войната), досега не е предложила план за това какво има предвид Тръмп, когато казва, че тя ще приключи „скоро“. Министърът на отбраната Пийт Хегсет предупреди в четвъртък, че няма определени срокове за изтегляне: „В крайна сметка решението ще бъде на президента — когато ще кажем: „Ей, постигнахме това, което е необходимо в името на американския народ, за да гарантираме нашата сигурност“.
Но законодателите, от които администрацията скоро ще поиска цели 200 милиарда долара за финансиране на войната (а вероятно и повече), ще имат нужда от отговори.
„Хората в Аляска ме питат колко дълго ще продължи това?“ — каза сенатор Лиза Мурковски пред Лорън Фокс от CNN. „Ще има ли сухопътни войски, колко ще струва това?“ Тези въпроси са особено остри в Аляска, където е една от най-високите концентрации на военнослужещи и ветерани. Минималното мнозинство на Републиканската партия е пред най-голямото си изпитание и пред този въпрос: ако размирните MAGA републиканци се възпротивят, ще помогнат ли демократите на Тръмп да финансира войната си в година на междинни избори? Ето отговорът на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън: „Ще разберем“.
„Без вечна война“: Хегсет
Тръмп е предизвикателен. „Заличихме почти всичко, което можеше да бъде заличено“, заяви той в Овалния кабинет в четвъртък.
А Хегсет упрекна репортерите, които „мислят, че само 19 дни след началото на този конфликт по някакъв начин се спускаме към безкрайна бездна, вечна война или блато“.
До известна степен той има право.
Хилядите американски и израелски полети и ракетни удари със сигурност донесоха оперативна победа. Но въпреки това никой не знае колко голям е още капацитета на Иран да заплашва региона. И дали този погром отслаби фатално политическите основи на режима в Техеран? Директорът на националното разузнаване Тулси Габард заяви в сряда, че те са отслабени, но „изглеждат непокътнати“.
Иран може и да губи войната на Тръмп. Но печели своята собствена.
Режимът оцеля. А това означава повишаване на икономическата цена за западния свят — и съответно на политическото напрежение върху Тръмп. Иран вече показа, че спирането на трафика на танкери през Ормузкия проток е мощно оръжие. Странно е тогава, че администрацията не предвиди, че Иран ще го използва. „(Не) трябва да се тревожите за това“, каза Хегсет за жизненоважния воден път — само преди седем дни.
Морските експерти предупреждават, че повторното отваряне на протока ще бъде опасно. Въздушните бомбардировки имат лимит. Може да е необходима значителна сухопътна сила, за да се прочистят площадките за изстрелване на дронове и ракети в планините, граничещ с протока. Следователно Тръмп се приближава до съдбовен избор, пред който се е изправял почти всеки съвременен главнокомандващ: за да излезе от една война, трябва ли първо да я ескалира?
Не изглежда да има план.
„Не мисля, че имаме представа каква е целта ни в момента. Изглежда тя се променя всеки ден и, знаете ли, просто не беше предвидено, че това ще бъде продължителна война, когато всъщност трябваше да бъде кратка“, казва пред CNN International Нейт Суонсън, който е бил директор за Иран в Съвета за национална сигурност при администрацията на Байдън и е участвал в преговорния екип на Тръмп за Иран в началото на 2025 г.
Вашингтон от дни залага кога Тръмп ще обяви победа и ще върне войските у дома.
Но спираловидно развиващият се конфликт означава, че той може вече да няма тази опция.
„Никой не може да постигне съвършенство по време на война“, каза Хегсет в четвъртък.
Това е коректно, но „съвършенството“ не е дори близо. След като започна нова война, Тръмп не контролира колко дълго ще продължи тя, къде ще се разпространи, колко ще струва и доколко ще усложни живота на уморените от инфлацията и тежката икономическа криза американци.
И има опасност това да се превърне в определящата черта на втория му президентски мандат.
Коментирай първи