Автор: Bungeishunju
Слушах пресконференцията на Пийт Хегсет, американският министър на войната, и се уплаших от този негов израз на наслада от упражняването на насилие, от удоволствието да убиваш всъщност, нещо, което се усеща и при Тръмп. До известна степен тази война, тази агресия към Иран е и война заради удоволствието от войната срещу противник, смятан за слаб. Този нихилизъм и желание за насилие, тази нужда да убиваш, е очевидна и в поведението на Израел. Видяхме нейния израз в Газа, а тази сутрин видях, че израелците са накарали да се евакуира цялото южно предградие на Бейрут в Ливан, което се готвят да сринат до земята. Следователно и при американците, и при израелците виждаме един и същ импулс на насилие, едно и също желание да убиват, но за мен американците са тези, които решават. Ако Иран не падне, ако успее да продължи да им нанася тежки удари, да изстрелва ракети, да изпраща дронове, тогава съпротивата на Иран, неспособността на САЩ, първата военна сила в света, да повалят Иран, действително ще бъде трето поражение, но това ще бъде краят на империята, защото в този случай всички ще разберат, че Америка е немощна. Това казва френският антрополог, историк и демограф Еманюел Тод за Bungeishunju.
„Отидох в Япония, за да дебатирам с Питър Тийл за смисъла на историята и евентуалния край на света. Този дебат, разбира се, ще бъде публикуван на японски, а след това и на френски. Бруталната американо-израелска агресия ми даде възможност да дам няколко интервюта в Токио за ирано-иракската война от 80-те години. Ето едно от интервютата, проведено в офиса на моя издател „Бунгейшунджу“, беше направено с помощта на консекутивен превод, така че говоря на френски, без преводът да заглушава гласа ми. Преводачът е моят приятел Шигеки Хори, почетен професор по френска литература в университета Кейо“, обяснява още Еманюел Тод.
9 март 2026 г.
– Очаквахте ли атаката на Израел и САЩ срещу Иран и какво е вашето обяснения за нея?
– От един момент тататък тя се очакваше. Моето тълкувание е двойно. Първото е, че Америка току-що претърпя две големи стратегически поражения – военнопромишлено поражение срещу Русия в Украйна, тъй като Америка вече не е в състояние да достави достатъчно оръжия на Украйна и се изтегли оттам, и още по-важно – икономическо поражение на САЩ от Китай, който се опита да атакува с митата, а Китай отговори на тази офанзива с ембарго върху редкоземните метали и американците, Тръмп, веднага отстъпиха. Така че за мен първото обяснение на атаката срещу Иран е маневра за отклоняване на световното внимание, за да бъде забравено и те самите да забравят тези две поражения. Второто тълкувание, което за мен става все по-важно, е, че в развитието на Америка и в тръмпизма, който изразява това развитие, има нарастваща нужда от насилие, която обяснявам в книгата си “Поражението на Запада” с разпадането на религиозните ценности, на моралните ценности, с появата на това, което наричам нихилизъм, т.е. желание за обожествяване на празнотата, в която са изпаднали инвидите, което води до желание за разрушение на неща, на хора, на реалността и, следователно, за война. В ума ми тези дни, вчера и днес, това второ измерение ми се струва все по-важно. Слушах пресконференцията на Пийт Хегсет, американският министър на войната, и се уплаших от този израз на наслада от упражняването на насилие, от удоволствието да убиваш всъщност, нещо, което се усеща и при Тръмп. До известна степен тази война, тази агресия към Иран е също и война заради удоволствието от войната срещу противник, смятан за слаб.
Този нихилизъм и желание за насилие, тази нужда да убиваш, е очевидна и в поведението на Израел. Видяхме нейния израз в Газа, а тази сутрин видях, че израелците са дали сигнал да се евакуира цялото южно предградие на Бейрут, което се готвят да сринат до земята. Следователно и при американците, и при израелците виждаме един и същ импулс на насилие, едно и също желание за убийство, но за мен американците са тези, които решават. Знам, че през последните дни често се казва “Израел тласка американците”, но аз изобщо не вярвам в това. Тази война в Иран е провокирана от разпадането на Американската империя, Израел е само пионка в тази игра – жестока, престъпна пионка, но пионка.
– Ще падне ли Иран?
– Това е въпросът на деня всъщност, по който размишлявам през цялото време. Засега не се знае. Информациите са напълно противоречиви. Американските или британските радиостанции и телевизии казват някои неща. Други, независими анализатори казват, че нещата вървят много зле за американците. В действителност това ще се установи през следващите две седмици, но на настоящия етап нищо не сочи, че Иран е напът да рухне. Това, което можем да кажем, е, че ако Иран не падне, ако Иран успее да продължи да нанася удари, да изстрелва ракети, да изпраща дронове, тогава съпротивата на Иран, неспособността на САЩ, първата военна сила в света, да повалят Иран, действително ще бъде трето поражение, но това ще бъде краят на империята, защото в този случай всички ще разберат, че Америка е немощна. Но все още е рано да се каже.
Това, което прави анализът особено труден, е, че политици като Тръмп и хората около него изглежда са излезли от реалността, т.е. те говорят сякаш са всемогъщи, сякаш сами вярват във всемогъществото на САЩ и не е сигурно, че разбират какво се случва. Бих казал, че най-изумителното в новините днес, е изчезването на вицепрезидента Джей Ди Ванс, когото не виждаме и който със сигурност е най-интелигентният мъж в обкръжението на Тръмп.
– Иранският върховен лидер Али Хаменей беше убит. Смяна на режима в Техеран ли е целта на САЩ и Израел?
– Като цяло една от характеристиките на външната и военна политика на САЩ е, че тя все повече се прицелва в отделни лица – за да ги убива, да ги контролира. Разбира се, прицелването в Хаменей е част от тази политика. Действително има желание за обезглавяване на иранския режим, но не мисля, че истинската цел на американците и израелците е просто смяна на режима. Всеки стабилен ирански режим ще бъде патриотичен, националистически, още повече, ако не е религиозен. Така че аз лично мисля, че целта, доколкото американците имат цел в Иран, е гражданска война. Тоест те биха искали да предизвикат гражданска война, която би могла да продължи пет-десет-двадесет години и в този случай Иран ще престане да бъде регионална сила.
Бих искал да добавя нещо за това прицелване в отделни лица. Аз съм много шокиран от тази практика на убийства на политически водачи на суверенна чужда държава. Но мисля, че проблемът надхвърля Иран, надхвърля страните, враждебни на САЩ. Мисля, че това е обща американска техника за сплашване – да заплашват физически своите противници и мисля, че една от функциите на убийството на Хаменей е да сплаши техните съюзници и подвластни. Мисля, че сега европейските лидери се страхуват. Тоест, ако американската практика е заместването на военното действие с убийството на чужди лидери, кой може да е сигурен, че е в безопасност, включително в западния лагер? Бих казал, че в известен смисъл Американската империя се превръща в империя на страха. Тоест международното поведение на американците технически е т.нар. терористично поведение, което се прицелва в отделни лица. Мисля, че това е много важно и виждаме, че сега ЦРУ става по-важна американска институция от Пентагона.
– Испания не разреши на САЩ да използват испански бази за атаките срещу Иран.
– Испанското правителство, премиерът на Испания е смел. Той е единственият. Той забрани използването на испанските бази и Тръмп веднага заплаши Испания с икономически санкции, което е много трудно, тъй като Испания е част от Европейския съюз. Но, като цяло, лидерите на Франция, Германия, Великобритания са много малодушни. Тоест те не се включват във войната, но не смеят да кажат истината, а именно, че поведението на САЩ и Израел е поведение, което превръща международния живот в джунгла, и ще окуражи ядреното разпространение, защото всяка страна, която не притежава ядрено оръжие, сега може да се почувства заплашена от поведението на американците.
Все повече си задавам въпроса за поведението на европейските лидери, което става много странно. Питам се дали са лидери на своите народи или преки подчинени на САЩ. Те приеха да ги отрежат от руския газ, което постави Европа в постоянно състояние на икономическа криза. А сега една от незабавните последици от войната срещу Иран е затварянето на Ормузкия проток и спирането на доставките на петрол и газ за европейците, а това засяга и японците, които минаваха през Ормузкия проток. Това би бил втори енергиен шок за Европа и не виждам как тя би могла да се справи с него. Европа ще бъде една от главните жертви на тази война.
Има моменти, в които свободно спекулирам като историк и се казвам: “Дали САЩ атакуват само Иран или – тъй като затварянето на Ормузкия проток беше неизбежно, не атакуват и европейците?”. От началото на администрацията “Тръмп” американските лидери унижават европейците. И има моменти, в които, използвайки хипотезата за нихилизма, за американското насилие, си казвам, че трябва да престанем да мислим американската външна политика в термините на рационалност, на цел за постигане, и виждам просто стратегия на хаоса, насочена срещу всички, включително европейците.
Коментирай първи