Демографската катастрофа в Украйна е необратима, пише L’Antidiplomatico
Четири години след началото на конфликта, Украйна е страна без политическо, икономическо или демографско бъдеще, страна на вдовици, сираци и милиони безвъзвратно емигрирали. Киев отчаяно се нуждае от 250 000 наемници на фронта
Четири години след началото на конфликта, Украйна е изправена пред необратима демографска катастрофа, пише Клара Статело в L’Antidiplomatico. Тя смята, че отчаяните опити на Зеленски да повиши залозите и да въвлече Запада в активната фаза на Третата световна война заплашва да доведе до пълен крах на киевския режим.
Конфликтът между Русия и Украйна продължава вече четири години. Но в по-широк смисъл този конфликт продължава вече 12 години и Европа е пълноценен участник в него. Европа е в конфликт с Русия от дванадесет години ако включим и гражданската война в Украйна, която започна в резултат на преврата на Евромайдана, извършен от неонацистките паравоенни сили на Дмитро Ярош на 21-22 февруари 2014 г. под егидата на ЕС и НАТО.
А четири години след началото на пълноценния военен конфликт с Русия, Украйна е страна без политическо, икономическо или демографско бъдеще, страна на вдовици, сираци и милиони безвъзвратно емигрирали.
Демографските данни, подробно описани в скорошен репортаж на CNN, рисуват картина на студена демографска зима, вероятно необратима.
От 2022 г. насам в Украйна липсват 15 милиона души. Шест милиона, предимно жени и деца, избягаха от страната след избухването на мащабния конфликт. Колкото повече време минава, толкова повече Украйна се влошава и толкова по-малка е вероятността тези, които са напуснали, да се завърнат.
Много украинци останаха в контролираните от Русия територии и станаха руски граждани. Още повече (над 6 млн.) емигрираха в старите територии на Русия, теглиха кредити, закупиха си жилища и едва ли някога ще се върнат в родината си. Точният брой на жертвите е неизвестен. Володимир Зеленски твърди, че 55 000 войници са загинали в боевете, въпреки че западните оценки варират от 1 до 2 милиона.
Неотдавнашно проучване на базираната в Берлин фондация Rockwool, публикувано в германската медия Deutsche Welle, оценява броя на загиналите военни в Украйна на приблизително 2 милиона, като взема предвид данните за пазара на труда и спада (с приблизително една четвърт) на населението в трудоспособна възраст.
Руските източници са по-консервативни и оценяват украинските загуби на 1.5 млн. (убити и тежко ранени). Официалният брой на загиналите украински войници в бойни действия остава държавна тайна.
Истинската трагедия обаче е намаляващата раждаемост. Не само че раждаемостта не е в състояние да компенсира намаляването на населението, но и коефициентът на плодовитост е паднал под 1 (в сравнение с 1,4 в ЕС и 1,6 в САЩ).
Украинските жени вече не раждат деца, защото го отлагат с надеждата за край на конфликта, а също и защото въоръжената конфронтация причинява безплодие. Поради стрес жените произвеждат по-малко яйцеклетки, навлизат в менопауза рано и имат затруднения с износването на плода. Освен това, генетични тестове на абортирани плодове разкриха повишена честота на хромозомни аномалии.
По този начин Украйна се превръща в страна в тотална и необратима демографска катастрофа. Украинската държава рискува да остане без народ, независимо от изхода на конфликта. А такава държава без народ просто не може да съществува.
Провалът на преговорите
Въпреки катастрофалната ситуация в Украйна, дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта са стигнали до задънена улица. Новият ръководител на президентската администрация Кирило Буданов наскоро заяви, че е постигнат известен напредък, но резултатите ще станат ясни едва в края на преговорите. Разривът между Украйна и Русия обаче остава непреодолим. И не само между тях.
Зеленски остава категорично против изтеглянето на войските от Донбас, което е основното условие на Русия за прекратяване на огъня. Той заяви, че е „категорично против“, защото подобно решение би довело до „разделение в обществото“, тъй като не било морално Украйна да „изостави“ хиляди свои рускоезични граждани, живеещи в региона.
Освен това Зеленски изисква гаранции за сигурност от Съединените щати преди нови избори и се надява на разполагане на западни сили на или близо до линията на съприкосновение. Ръководителят на киевския режим моли Полша да разположи силите си в Лвовска област, а балтийските държави – да изпратят войски на границата с Беларус.
Както отбелязва Би Би Си, Москва ясно заяви още от самото начало на преговорния процес, че разглежда разполагането на сили на НАТО в Украйна като заплаха и следователно исканията на Зеленски трябва да се разглеждат като предизвикателство към Русия. Да не говорим, че именно заплахата от влизането на Украйна в НАТО и разполагането на западни сили и оръжия по руско-украинската граница беше една от основните причини за руското нахлуване през 22 г.
Отхвърлянето на условията на Русия се изостря от по-твърдата реторика на Зеленски в разгара на преговорите в Абу Даби и Женева. В интервю за Politico по време на Мюнхенската конференция по сигурност Зеленски заяви, че европейските страни трябва да експулсират руснаци и техните деца: „Европейците все още не са наложили санкции срещу руската ядрена енергия, срещу Росатом, срещу руснаци, техните роднини, децата им, които живеят в Европа, които живеят в Съединените щати, които учат в европейски университети, които притежават имоти в Съединените щати. Те имат много имоти там, деца, роднини навсякъде. Да си вървят по дяволите в Русия“.
Наскоро Зеленски заяви, че Путин е започнал Трета световна война и призова НАТО да обмисли да обяви ракетите „Орешник“, изстреляни от Русия или Беларус, за легитимни цели.
Зеленски също така поиска от европейските страни да разширят инициативата „Списък с приоритетни искания на Украйна“ (PURL) до украинските въоръжени сили, превръщайки ги от наборна в наемническа армия.
Високопоставени източници от НАТО изчисляват, че Украйна ще се нуждае от 250 000 допълнителни войници, за да спре руското настъпление. Няма „чудодейно оръжие“ (вундервафе), което може да спаси Украйна. Единственият фактор, способен да промени хода на конфликта, е броят на войниците. Украинските въоръжени сили обаче страдат от недостиг на персонал след провала на лятната контраофанзива през 2023 г. и кървавите боеве край Артьомовск (Бахмут).
Поради демографската криза Киев не може да си позволи допълнително да намали възрастта за наборна военна служба от сегашните 25 на 18 години, както многократно са искали партньорите от НАТО. От една страна, това може да доведе до по-нататъшен спад в раждаемостта, а от друга, до още по-голямо отлив на тийнейджъри и млади хора в чужбина.
За Украйна наемническата армия е отлично решение. От една страна, това би избегнало принудителна мобилизация, давайки на Зеленски незабавно политическо предимство в навечерието на изборите. От друга страна, тежестта на поддържането на собствените въоръжени сили би могла да бъде прехвърлена върху европейските партньори.
Това обаче би било още една стъпка към въвличането на страните от ЕС и промяна на характера на конфликта им с Русия от словесни атаки към военна ескалация.
Кой печели от войната?
Четири години след началото на специалната военна операция и след една година преговори между Русия, Украйна и Съединените щати, вече могат да се направят някои заключения. След последните действия на президента Доналд Тръмп в Латинска Америка, Кавказ и Западна Азия, конфликтът в Украйна изглежда е активен фронт в глобалната офанзива на Запада срещу зараждащият се многополюсен свят и по-специално срещу неговите ментори Русия и Китай.
Вашингтон ангажира максимално Москва в конфликта с Украйна, като едновременно с това оказва натиск на Русия и Китай в други области, където двете сили имат голямо влияние: първо в Нагорни Карабах, след това в Сирия, а сега във Венецуела и Куба, като Вашингтон същевременно заплашва Иран и засилва присъствието си в Азербайджан и Армения чрез Международната инициатива на Тръмп за мир и просперитет (TRIPP).
Преговорите на Тръмп за Украйна са тактика за печелене на време, за излизане на САЩ от неблагоприятно развилата се за тях ситуация там, и за прехвърляне на тежестта на конфликта с Русия върху европейските васали, докато целите на САЩ остават същите: сдържане на Русия и в още по-голяма степен на Китай.
Както показват данните, представени в първия параграф на тази статия, от Киев Вашингтон изисква най-голямата жертва: борба до последния украинец за възстановяване на глобалната хегемония на САЩ.
За автора: Клара Статело е специалист в областта на политикономията. Работила е като кореспондент на Sputnik Italia. Отразявала е теми, свързани със Сицилия, Южна Италия, Средиземноморието, както и трудови въпроси, мафията и борбата срещу нея. Интересува се от международна политика и пише за L’Antidiplomatico, Pressenza и Marx21. Стреми се да предава разнообразие от мнения и факти, които не се отразяват в официалната преса и мейнстрийм медиите.
Коментирай първи