Навършиха се четири години от започването на СВО. Тъй като изхода на войната беше ясен още преди тя да избухне, затова няма да го коментираме. Ще припомним само основните причини защо Русия води войната по този начин.
Основните причини са две:
Едната е общоизвестна т. е да се пази максимално населението и инфраструктурата на Украйна, а втората е да се изтощи НАТО така, че да му се отрежат всякави възможности с пряка военна интервенция да си връща загубените колонии.
Владимир Путин постигна целта си и съсипа НАТО.
Това го показа ясно войната между Иран и Израел.
Американците капитулираха само за 12 дни.
Показа го и това че САЩ, които покриваха две трети от разходите за войната в Украйна, спряха финансирането й и го прехвърлиха на глупавите европейци.
Глупаците от Европа обаче вече са на ръба на възможностите си и съвсем скоро и те ще свършат парите.
Така че в момента НАТО вече е изтощено, не може да води дългосрочна война и САЩ ще разчитат само на методите от студената война – т. е. на цветни революции и Майдани.
Войната ще свърши тогава, когато Запада загуби всички възможности да си възстанови контрола върху бившите си колонии.
Паралелно с войната ще продължи и деколонизацията на света.
Все повече държави ще излизат от контрола на „свободния свят“.
Нека посочим и причините поради които САЩ водят войната:
Първата от тях е да намалят демографския потенциал на Русия и по-конкретно западът от руско население извън границите по периферията на Русия. За да не може да стане отново империя и да създаде собствен макрорегион. Това те разбираха под стратегическо поражение на Русия. В Украйна обаче има 20 млн. руснаци, а и самите украинци са руснаци.
Втората е ако могат да разположат ядрено оръжие в Украйна и да върнат паритета в ядрената област, тъй като Западът не разполага с хиперзвукови ракети, с които да достави ядрените си бойни глави от голямо разстояние. Затова се домогва до голяма близост с Русия.
А третата е максимално дълго да експлоатират ресурсите на Украйна.
Политиката на САЩ и по трите линии обаче удари на камък.
Преди войната от 22 г. Украйна беше с население от 42 млн. души.
До сега е загубила 2 млн. войници и около 1 млн. западноукраински ренегати от колониалната администрация на САЩ, които се изнесоха на Запад. 8 млн. емигрираха в Русия, а 4 млн. са в четирите вече руски региона Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Скоро поне още 4 украински региона ще станат руски. А това са поне още 4 млн. руснаци и нови руски граждани. Тоест Русия си връша и ще си върне всички лоялни към нея руснаци заедно със земите.
Да се опитваш да разполагаш ядрено оръжие не само в Украйна, но и в която и да е държава в Източна Европа, трябва да си пълен идиот.
Държавата веднага ще бъде прегазена и ще я загубиш дори като полуколония.
А да разчиташ, че ще експлоатираш свободно ресурсите не само на Украйна, но и на Източна Европа при положение, че си в енергийна зависимост от Русия и индустриална от Китай, трябва да си още по-голям идиот.
Достатъчно е Путин да вдигне цените на нефта, газа и урана, а Си Дзинпин – цените на индустриалните стоки, които западните компании произвеждат в Китай или купуват от него… и всички суровини, които си извлякъл от оцелелите си колонии и полуколонии, ще отидат на Изток, а не в „богатия“ Запад.
Skandalno.net
Въпреки, че днес се води идеологическа война между „напредничавите“ и „традиционалистите“, в крайният резултат промяната за основната част от хората ще е нищожна. Няма разлика в желанието нито на едните, нито на другите вождове, да са богове. Обществената организация или малко ще се смекчи по китайски образец, макар източните понятия никога да не са изглеждали меки или ще придобие фантастичната, западна изкривена форма, която наричам „космически феодализъм“ с дигиталното закрепостяване, тотален контрол и тесни рамки на развитие. Сега хората са на ниво футболни фенове, които се бият за любим отбор, но не осъзнават, че остават в рамката на една игра, която се е превърнала в религия. За да оцелее планетата на която живеем и всеки един индивид да има шанс, изначално трябва да се променят правилата на играта. Придобиването трябва да има граници, а потреблението трябва да е обвързано с възможностите. Украинците са жертва на избора си, да сменят принадлежността си от едните към другите и това, че нямат нищо обединяващо ги в един вид. Украйна е голяма страна, но явно с висока степен на уседналост поради разликата в езиците по региони, което я прави слаба страна и естествено разкъсването по-лесно. От това се възползват останалите силни на деня. Другите страни наоколо, а и лидерите им трябва да се учат от нейната съдба, също както военните се учат от новите методи на война там, ако искат да запазят държавите си в днешните им граници. Народите пък, въпреки вътрешните си разминавания, трябва да осъзнаят, че разликите вътре в една страна, са много по-малки, отколкото ако станат част от друга и да работят като един отбор, за нейният прогрес.