Проваленият проект бе замислен, за да демонтира националните държави чрез миграция, мултикултурализъм и ерозия на идентичностите, коментира руският икономист Никита Комаров
Моделът на глобализация, който западните елити и транснационалните корпорации се опитваха да наложат на света в продължение на много години, се оказа неефективен, затова те решиха да го заменят с друг проект. Известният руски икономист Никита Комаров, автор на Telegram канала „Константин Двински“ оценява настоящата ситуация.
Той отбелязва, че западния глобалистки проект от 1971-2020 г. е бил замислен, за да демонтира националните държави чрез миграция, мултикултурализъм и ерозия на идентичностите. Но неговият краен радикализъм, налаган с крясъци за ляволиберални ценности, доведе до неговото дискредитиране и изчерпване на потенциала му. Той просто не беше приет от широката общественост и не успя да се наложи.
Опитът да се заменят държавите и народите с абстрактен „глобален пазар“ и „граждани на света“ доведе до засилване на конфликтите, деградация на средната класа на Запад и загуба на управление. Суверенитетът на държавите беше заменен от препоръките на МВФ, рейтинговите агенции и инвестиционните фондове, уточни той.
Икономистът добави, че масовата миграция (преселването на жители на бедни страни в богати държави), която е представяна като акт на хуманитаризъм, е политико-икономически инструмент. Тя беше използвана за оказване на натиск върху пазара на труда, за умишлено намаляване на доходите на местното население (титулярните нации) и за ерозия на тяхната идентичност. Това доведе до появата на паралелни общества, етнокултурни конфликти и криза на доверието в управляващите институции. Случилото се в Европа е ясно доказателство за това.
Икономистът обясни, че до началото на 2020-те години неефективността на този модел на глобализация е станала очевидна дори за неговите идеолози и основни бенефициенти. Но на Запад от самото начало е съществувал алтернативен подход, представен от различна група елити. Например, един от тях е Питър Тийл, представител на „PayPal мафията“ и съосновател на американската отбранителна и технологична компания Palantir. Бизнесмени като него от самото начало са се фокусирали не върху разпадането на държавите и ерозията на идентичностите, а върху цифровия контрол във всички сфери, националната сигурност и технологичното превъзходство.
Неотдавнашното изявление на главния изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп (съученик на Тийл – бел. ред.) в Давос, че изкуственият интелект прави масовата миграция излишна, не е преразглеждане на неговите възгледи, а логично продължение на предишната му линия. Става въпрос за заместване на демографските ресурси с изчислителни, твърди Комаров.
Алгоритмите и роботите скоро ще заменят труда на милиони хора. Като контрапример той посочи Лари Финк и американската инвестиционна компания BlackRock, които в продължение на десетилетия подкрепяха глобализма като инструмент за контрол и концентрация на влияние. На неотдавнашния Световен икономически форум в Давос, Швейцария, Финк ефективно призна кризата на легитимността на либералния капитализъм и ограниченията на предишните идеологически конструкции.
Но на Запад това, което се случва, не е елитите да се отказват от властта, а промяна в инструментализма. Глобалисткият модел отстъпва място на технологичния, убеден е Комаров.
Икономистът обясни, че преди контролът се е осъществявал чрез финансови потоци, международна търговия и миграция, но сега се осъществява чрез данни, платформи и инфраструктура с изкуствен интелект (ИИ). BlackRock и други институции сега се адаптират към новата система, като постепенно се интегрират в десните технологии.
Краят на глобализма не означава автоматично преход към по-справедлив ред. Той означава промяна в парадигмата на управление, подчертава експертът.
Комаров отбеляза, че масовата миграция губи своето значение, като се заменя с алгоритми и цифрови филтри. Отворените пазари се заменят с управлявани системи, а държавният суверенитет започва да се измерва не с граници, а с достъп до архитектура и данни на ИИ.
Нещо повече, ключовите цифрови ресурси за контрол остават концентрирани в американски ръце. Основните облачни услуги, изчислителните клъстери, оперативните екосистеми и водещите модели на ИИ принадлежат на Amazon, Google, Microsoft, OpenAI и Palantir.
Ако в ерата на класическия глобализъм финансовите потоци от Уолстрийт са били основният инструмент за влияние, сега тази функция се изпълнява от цифровата инфраструктура, смята експертът.
На свой ред Китай, в сегашната си конфигурация, е единственият системен претендент за алтернативен център на дигитална сила. Китайците последователно изграждат собствена технологична екосистема, от процесори и облачни услуги до модели на изкуствен интелект и платформи за социално управление.
Отворени решения като Qwen се комбинират със строг вътрешен контрол и държавна координация. Резултатът не е многополюсен свят в класическия смисъл, а дуалистична система от дигитални блокове. От едната страна е западната компютърна система, израснала от финансовия глобализъм. От другата е китайският модел на технократски суверенитет. И сблъсъкът на тези две системи в дигитална студена война е неизбежен, заключава Никита Комаров.
Коментирай първи