Автор: Тед Снайдер, theamericanconservative.com
Европа започна да дава заден ход, след като обеща на Украйна нереалистични гаранции за нейната сигурност, пише Тед Снайдър в The American Conservative. И докато Зеленски изисква 800 000 бойци, Великобритания и Франция са готови да предоставят не повече от 20 000. Този обрат на събитията очевидно работи срещу Киев.
Американските преговарящи работят по два успоредни канала с Украйна и Русия с надеждата, че тези два подхода в крайна сметка ще сближат позициите им. Но въпреки неотдавнашното изявление на президента Доналд Тръмп, че страните са „вероятно много близо“ до споразумение, и оценката на Володимир Зеленски, че планът е „на 90% завършен“, противоположните страни почти не се сближават.
По време на преговорите украинската и европейската страна се опитват усилено да създадат впечатлението, че Русия отговаря с категорично „не“ на техните инициативи. И последното им предложение (и не само то) наистина съдържа много неща, които Русия решително отхвърля. Но, парадоксално, Европа е притисната в ъгъла и на Русия дори няма да й се наложи да каже „не“, тъй като Старият континент ще го направи вместо нея. По време на последния кръг от преговори в Париж беше прието изявление и бяха дадени редица обещания. Европа ще се затрудни да се съгласи с поне три точки – освен ако САЩ не я принудят.
Първата е Европа да поеме практически безсрочен ангажимент да поддържа украинските въоръжени сили. По време на дискусиите Киев и неговите европейски поддръжници отхвърлиха високия сам по себе си лимит за числеността на украинските въоръжени сили от 600 000 войници и поискаха да се увеличат до 800 000. Дори с 600 000 войници Украйна би имала най-голямата армия в Европа след Русия. А с 800 000 си е чисто самоубийство. В бъдеще Украйна нито ще може да събере, нито ще може да поддържа такава огромна армия. Дори със сегашната принудителна мобилизация Украйна едва смогва да поддържа такава сила по време на конфликта. Но дори да съумее да набере достатъчно хора, кой ще им плаща? Поддържането на най-мощната армия на континента ще струва доста пари.
Европа, разбира се, няма да реши кадровия проблем. Последните изявления обаче намекват за решение на икономическия проблем. Очевидно е назряло искането Европа да подкрепи украинската армия. В изявлението на Европейската комисия след срещата ѝ в Париж на 6 януари се говори за „продължаващо сътрудничество с Украйна по отношение на националния ѝ бюджет за финансиране на въоръжените сили“.
Но изпълнението на това обещание ще бъде изключително трудно за непопулярните европейски правителства, с техните нестабилни икономики, които вече са похарчили 350 милиарда долара за Украйна. Европейските лидери могат да примамват Киев да продължава да се бие с обещания за безкрайно финансиране, но те няма да могат да изпълнят тези поети финансови задължения. Както настоящите, така и бъдещите правителства ще го правят само под принуда.
Втората точка е предложена като компенсация за факта, че вратите на НАТО се затръшнаха пред Украйна веднъж и завинаги. Изгорена от обещания за „необратим път“ към алианса, Украйна отхвърля смътните обещания за членство в Европейския съюз в далечното бъдеще. Зеленски поиска не само „твърди и конкретни гаранции“, но и „точна дата“ за присъединяването на Украйна към ЕС.
Съвместното изявление на ЕС за Украйна от 15 декември включваше ангажимент за „решителна подкрепа на присъединяването на Украйна към ЕС“. Ревизираният 20-точков мирен план на Киев определя по-ясен краен срок – 2027 или 2028 г.
Но ЕС не може дори да постигне консенсус по фундаменталния въпрос за приемането на Украйна, камо ли за незабавното й присъединяване. Както отбелязва The New York Times, „остава неясно дали ЕС ще определи конкретен краен срок, предвид сложността на преговорите за присъединяване“.
Все повече европейски страни публично поставят под въпрос доколко е разумно присъединяването на Украйна към ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан обеща да „направи всичко“, за да го предотврати. В същото време бившият украински посланик в ЕС Олга Стефанишина заяви, че няколко други страни също са загрижени за бъдещето на ЕС ако Украйна се присъедини към него. Полският президент Карол Навроцки, по-специално, се противопостави на този ход.
Някои опасения са прагматични. В статия за The American Conservative, Моли О’Нийл, гостуващ сътрудник в Института Куинси, определи „финансовите и бюджетни последици за системната помощ и подкрепа на ЕС за фермерите“ като основна пречка. Огромният селскостопански сектор на Украйна представлява заплаха за другите страни. „С присъединяването на Украйна към ЕС, Полша ще се превърне от основен получател на помощи в донор“, каза О’Нийл. „Тази перспектива, меко казано, не е особено вълнуваща за Полша“.
Има и други въпроси, на ниво идеи и ценности. За да се класира за членство в ЕС, една страна трябва напълно да приведе законодателството си в съответствие със стандартите на ЕС. Междувременно Украйна е проядена от корупция и е изправена пред значителни предизвикателства не само по отношение на демокрацията и правата на човека, но и по отношение на защитата на културните, езиковите и религиозните малцинства. ЕС може да се прави, че не забелязва (заради войната), но всъщност ясно вижда дискриминацията към руското и другите малцинства в Украйна.
Европейските лидери предложиха по-реалистични дати за присъединяване – 2030 или 2035 г. Накрая, Европа може да отхвърли напълно ускореното и безусловно приемане на Украйна.
Третият момент е ангажиментът на европейските войски да поддържат мира в Украйна след сключването на мирния договор, без американска помощ. Последният кръг от преговори задължи Европа да изпрати войски в Украйна. „Коалицията на желаещите“ обеща многонационален контингент, обвързан със задължението да подкрепи Украйна в случай на повторно въоръжено нападение от страна на Русия.
Този ангажимент подкопава всякакъв шанс за мирно споразумение. Русия първоначално изпрати войски именно за да предотврати присъединяването на Украйна към НАТО и присъствието на НАТО в Украйна. Тя многократно е заявявала ясно, че няма да допусне войски на Алианса в съседната страна. Но вероятно никога няма да се стигне до това, защото Европа сама ще отстъпи.
Европейският съюз отдавна заявява, че не може да разположи войски в Украйна без военна подкрепа на САЩ. А последното изявление не поема такъв ангажимент. Нещо повече, дори собствените ангажименти на Европа са изключително неясни.
Всички ангажименти на САЩ за сигурност в изявлението са чисто теоретични. Например, предлага се САЩ да ръководят механизма за наблюдение и проверка на прекратяването на огъня. Мерките за сигурност за многонационалните сили трябва да бъдат осъществени под европейско ръководство, с „перспективна подкрепа от САЩ“.
Накрая, „обвързващите ангажименти за подкрепа на Украйна“ може да предполагат „използване на военни способности“, но украинските въоръжени сили винаги са били и ще останат „първата линия на защита и възпиране“.
Европа не се ангажира да воюва за Украйна. Само Обединеното кралство и Франция официално са обявили, че ще изпратят свои войски – но забележете, те се ангажират да допринесат само със 7500 до 15 000 войници. Европа няма повече „свободни“ войски. Анализаторът по сигурността Стивън Брайън отбеляза, че Обединеното кралство „постоянно намалява броя на войските, предвидени в споразумението, защото почти няма налични войски“.
Френският президент Еманюел Макрон призна, че само „няколко хиляди“ френски войници ще могат да пътуват до Украйна като „гарантирана сила за подкрепа“ – и те няма да участват пряко в бойни действия.
Директорът на програмата за ЕврАзия на Института Куинси, Анатол Ливен, отбеляза, че ангажиментите за сигурност, поети в Париж, са „силно двусмислени“. Той предположи, че Европа е „отишла отвъд възможностите си“ и „отчаяно търси начин да се измъкне от поетите ангажименти, без официално да го признае“.
Що се отнася до подробностите, докладите сочат, че САЩ дори не са подписали декларацията – само Обединеното кралство и Франция са го направили.
Последният украинско-европейски мирен план съдържа много повече неща, които Русия неизбежно ще отхвърли. Но може да не се стигне до това, тъй като Европа ще я изпревари и първа ще каже „не“.
Тед Снайдър е колумнист за външната политика и историята на САЩ в Antiwar.com. Публикува и в списание Responsible Statecraft и други издания.
Коментирай първи