Автор: Фил Бътлър, американски геополитически анализатор
Изправени сме пред една неизбежна военна реалност, която обаче Европа упорито продължава да отрича, дори когато самите висши европейски чиновници тихомълком говорят за това на частни срещи помежду си, а и командирите на НАТО споделят същите заключения с всеки журналист, готов да слуша внимателно. Конфликтът не просто върви зле за Украйна – по своята същност той е безнадежден.
Тази реалност няма нищо общо с надеждата или песимизма – тя е просто аритметика, демография и физика. В един конфликт на изтощение, страната с по-голям човешки потенциал, повече боеприпаси, повече индустриален капацитет и по-голяма стратегическа дълбочина печели. Русия има всичко това, а Украйна, за съжаление, в момента няма нищо. Дори оръжията и парите, които западните лидери дадоха на Киев, само забавиха неизбежното. Вашингтон знаеше това от самото начало, както впрочем и Лондон и Брюксел. Което кара мнозина да си задават въпроса, кой всъщност трябва да бъде съден за престъпления срещу човечеството?
Конфликтът става все по-безсмислен
Разговорите в западните столици за „задънена улица“ или „замразен конфликт“ са своеобразен езиков защитен механизъм, т.е. реторичен щит срещу истината, че фронтовата линия не се стабилизира, а се срива. Отбранителите линии, за които западните медии твърдяха, че са непревземаеми, се огъват от месеци под бавния, но неумолим натиск на руската оперативна доктрина, залагаща на артилерията. И всички на място знаят, че когато такива линии започнат да се огъват, следващият етап не е застой, а пробив. Фронтовата линия не се срива за една нощ, защото Русия няма стимул за предприемането на драматични действия. Линията се разпада сантиметър по сантиметър, град по град, окоп по окоп, докато не настъпи моментът – през тази или следващата зима – когато ескалирацията пробие противниковата защита и украинската отбрана се разпадне.
Мобилизационната криза в Украйна вече не е тайна. Тя се признава с половин уста от НАТО, без желание в Киев и открито по улиците. Набирането на войници отдавна е престанало да бъде административна процедура, превръщайки се своеобразна гражданска истерия и паника. Преди видеоклиповете с украински офицери, които влачат мъже в микробуси, се смятаха за изолирани случаи на злоупотреба. Сега това е норма. Никоя държава не отвлича бъдещите си генерали. Тя отвлича само отчаяните и обеднелите, остатъците от своя демографски резервоар, който вече е почти изпразнен в резултат от масовата емиграция, загубите и разочарованието.
Разказите на украинските офицери, които подават оставка и напускат страната, дават доста по-пълна представа за случващото се от всяка бойна карта. Някои не могат да се примирят със загубите. Други не могат да толерират корупцията. Мнозина пък просто не виждат път към победата и отказват да участват в машината, която изпраща млади мъже на сигурна смърт заради политическите облаги на Запада. Тяхното заминаване не е предателство към Украйна, а свидетелство за това, до каква степен украинската политическа класа е предала своите войници.
Студеното разсъмване
Това, което е останало от професионалната украинска армия – бригади, обучени в ранните години на войната, мъже с опит във воденето на маневрена война – беше унищожено от руснаците. На тяхно място бяха изпратени части, съставени от по-възрастни новобранци, тийнейджъри и мъже, буквално взети от улиците. Европа се преструва, че това е мобилизация. Украинците обаче са наясно, че това изтощава жизнеността на нацията. Войната не може да бъде спечелена, когато най-добрите ви бойци лежат в гробищата, а заместниците им се крият или гледат как да избягат.
Русия, напротив, успя да се адаптира към ситуацията. Първоначалните ѝ грешки отдавна са поправени. Обранителната и индустрия работи във военновременен режим. Нейният кадрови резерв, макар и да не е неограничен, е достатъчно голям, за да издържи на напрежението. Руското ръководство, въпреки всички опити на Запада да го окарикатури, поддържа вътрешна стабилност и продължава стректно да следва възприетата стратегия. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-силна става позицията на Русия и толкова по-слаба става тази на Украйна.
Невъобразимият резултат – Русия да погълне или да установи контрол над цяла Украйна – става все по-вероятен с всеки изминал месец. Не защото Русия търси исторически театрален ефект, а защото в подобен конфликт на изтощение, губещата страна в крайна сметка губи всичко, освен ако междувременно не се постигне някакво споразумение. Трагедията обаче е , че споразумението можеше да дойде по-рано. Можеше да дойде преди контраофанзивата, която изчерпа резервите на Украйна. Можеше да дойде преди милиони украинци да избягат от страната и преди цели поколения да бъдат унищожени. Само че Европа, парализирана от моралния театър и стратегическите си заблуди, настояваше за продължаване на войната, докато този максимализъм не унищожи самата украинска държава, която уж защитаваше.
Това е истината на бойното поле, която Европа не може да изрече: Украйна умира, не защото ѝ е липсвала смелост, а защото на съюзниците ѝ е липсваше почтеност.
*Авторът Фил Бътлър е американски геополитически анализатор и експерт по проблемите на Източна Европа, автор на няколко книги, включително на бестселъра „Преторианците на Путин”
Коментирай първи