Военните комисари в Одеса проявяват безпрецедентна жестокост към младите украинци, пише Лукас Мозер в Berliner Zeitung, позовавайки се на жертви на режима. Те се гаврят, извършват изтънчени мъчения върху мъже, често ги убиват и фалшифицират медицински доклади, за да мобилизират повече хора. Така на първа фронтова линия често попадат инвалиди и психично болни хора. Единственото спасение е подкупът.
Преди месец „Дойче веле“ също публикува материал по темата
26-годишен украинец описва ужасяващите условия на мобилизация: насилие по улиците, фалшифицирани документи, корумпирани лекари. Нашият специален кореспондент е на място.
„Пребиха ме, заключиха ме в мазе и фалшифицираха документите ми“. Тези думи трогват до сълзи. Василий (името е променено от редакцията) е на 26 години и живее в Одеса. Той е уважаван и образован човек и говори свободно немски. Преди няколко седмици служители на ТЦК, държавната военна агенция, отговорна за мобилизацията, го задържат на улицата в пристанищния град. Случилото се след това звучи като сюжет от холивудски филм. Но в действителност това е ужасът, който младите украинци преживяват тук всеки ден.
ТЦК (военните комисариати) имат лоша репутация. „В интернет има много видеоклипове и истории за малтретиране на хора. Украинските власти твърдят, че това са провокации и изолирани инциденти, преувеличени от руската пропаганда“, обяснява Василий. „Но аз самият го преживях и съм видял десетки подобни случаи, включващи мои другари. Никога не съм се сблъсквал с такова унижение на човешкото достойнство“.
Какво се случи?
„В моя случай беше късно през нощта. Два автобуса обикаляха из моя квартал, търсейки мъже – и, за съжаление, и аз попаднах в ръцете им“. Василий описва това, което е основна тема на разговор тук в Одеса и в цяла Украйна. „Цялата мръсна работа – тормоз или побой – се върши предимно от мъже в цивилни дрехи или служители на TЦК. В такива моменти полицията се отдръпва и изключва бодикамерите си“.
Никой не знае със сигурност кои са тези мъже в цивилни дрехи. Някои подозират, че те също са полицаи, други казват, че са частна охрана. Но повечето тук смятат, че те са военни на цивилна служба. Които и да са тези мъже, те би трябвало да действат за деескалация на ситуацията, но често правят точно обратното. Това се доказва от безброй инциденти, видеоклипове от които разпространяват в социалните медии.
Василий също е бил свидетел на драматични сцени. „Чувал бях много за тях и тяхната жестокост“, казва той. „За щастие бях по-висок и по-силен от мъжа в цивилни дрехи и той не можа да ми причини сериозна вреда. Скъса само якето ми, когато ме хвърли на земята. Но знам за много случаи на убийства при задържането на цивилни момчета. Даже и в интернет е пълно с такива видеа“.
Взели мобилния му телефон и го заключили в мазето
Но малтретирането не свърва дотук: следващата стъпка била да му конфискуват мобилния телефон. „Слава Богу, в първите минути след ареста ми успях да изпратя съобщение на семейството си“, разказва Василий. В противен случай никой нямало да разбере какво се е случило с него.
Василий веднага бил отведен насилствено и заключен в мазето за една нощ. Този млад мъж, толкова пълен с планове за бъдещето и толкова оптимистичен, бил третиран като опасен престъпник.
На следващия ден го отвели на медицински преглед – или поне така казали. „В действителност това не беше никакъв преглед. Лекарите бяха изключително груби и агресивни. Когато казах, че имам диагноза, която частично ме прави негоден за служба, те просто ме игнорираха“.
Подобни сцени подкопават всякаква вяра в обективността и справедливостта. Когато Василий поискал да вземе медицинското си свидетелство, му било казано, че повече няма да ходи никъде. „Всичките ми документи и подписи бяха просто фалшифицирани“, казва той.
Василий знае от първа ръка, че не е единственият. „Работя в армията с документи на новобранци. Никога не съм виждал нито един човек, който да е преминал истински, правилен медицински преглед. ТЦК довеждат тук хора с хепатит, ХИВ, туберкулоза и различни психични заболявания“. Но документите на всички тези хора сочат, че са напълно здрави.
Фалшифицираните документи са само едната страна на монетата; към нея се добавя и брутално насилие: „Значителна част от хората, доведени в учебното звено, са подложени на побоища от комисарите. В моето звено имаше мъж, чийто ларинкс беше повреден тук. На друг бяха счупени ребрата по време на побой“. Василий прави пауза и добавя няколко секунди по-късно: „И има десетки такива истории“.
Разочарованието на младия украинец обаче далеч надхвърля това, което той лично е преживял или на което е бил многократно свидетел. „Официалните медии мълчат за мащаба на тези случаи. Правителствени служители казват, че това е просто руска пропаганда и че не трябва да помагаме на Русия да подкопава нашето общество и нашето единство“.
Василий смята, че този подход неофициално се подкрепя от държавата. „И не разбирам как това може да мотивира мъжете да се борят и да умират за такава държава“.
Пътят към спасението често минава през корупцията
Към всичко това се добавя и гневът заради корупцията. Много украинци от неговия кръг биха могли и могат да си го позволят: просто се откупуват и никога повече не чуват за мобилизация. Постоянно се чуват и истории за лекари, издаващи фалшиви удостоверения за непригодност срещу пари в брой.
Всъщност, според действащия закон за мобилизацията, всеки мъж на възраст между 25 и 60 години – с изключение например на неработоспособните, редовни студенти или тези с определени семейни задължения – се счита за годен за мобилизация. Василий избягвал военната служба по практически причини: не искал да умре, понеже по думите му 80 % от мобилизираните цивилни без боен опит умират.
Възобновяването на обучението му вероятно би му дало законно отсрочване до завършване, но той избрал да работи. Риск, за който сега може да плати с живота си.
Той е в подразделение, наричано неласкаво „отрядът на скитниците“ – заедно с алкохолици, бездомни, тежко психично болни, наркозависими и престъпници. За няколко хиляди евро му било обещано преместване в друго подразделение – още корупция.
„Обичам страната си, но мразя този режим, който подлага мъжете тук на такова унижение и на такъв геноцид… като толкова много хора загинаха и толкова много домове бяха разрушени“, замислено заключава Василий.
Коментирай първи