Инвазията на Тръмп във Венецуела и отвличането на нейния президент бележат края на Запада, какъвто го познаваме, предупреждава редакторът по международните въпроси Сам Кили в Independent.

Американски хеликоптери „Чинук“ и бойни хеликоптери „Апачи“ прелетяха през нощното небе над Каракас, а ракетните експлозии срещу военни обекти в цялата страна оставиха оранжево зарево.

Няколко часа по-късно Доналд Тръмп тържествено съобщи, че венецуелският президент Николас Мадуро и съпругата му са „заловени“ от американски спец. части и са докарани в САЩ, за да бъдат съдени.

Без съмнение в Овалния кабинет се поздравяват, нови хвалебствени поеми се пишат от привържениците на Тръмп, като Питър Хегсет, секретаря по отбраната/войната, който влага много повече усилия в публичните си изхвърляния, отколкото да работи за оперативната сигурност и у когото няма дори помен от стратегическо мислене.

Но никой в Белия дом не може да разбере, че тази инвазия, това очевидно политическо обезглавяване, това шокиращо нарушаване на международното право, е стратегическа лудост. Извън Белия дом и привържениците им от MAGAландия, ще се радват единствено в Кремъл и в Пекин.

В НАТО ще се възцари ужас. Но можем да сме сигурни, че раболепието на лидерите на НАТО спрямо Тръмп и Хегсет ще продължи. Противното би означавало да признаят, че Доналд Тръмп първо е накарал Америка да не бъде приятел, след това я е направил ненадежден съюзник, а сега, в началото на 2026 г., Америка на Тръмп е заплаха за останалите страни – членки на НАТО, главно тези в Европа.

Той каза, че ще нападне Венецуела и го направи.

Твърдението му, че нанася удар по нарко-терористична държава, която изнася голямо количество опиати в САЩ и убива стотици хиляди жители, е нонсенс, да не кажем налудничава лъжа. Опиатите влизат в САЩ през Мексико, не през Венецуела, а и до момента името на венецуела почти не се е срещало в докладите на американските служби за борба с наркотиците.

Като предпоставка за смяна на режима и инвазия това обвинение срещу Каракас и Мадуро е точно толкова фалшиво, колкото беше и твърдението, че Саддам Хюсеин произвежда ядрено оръжие. Инвазията в Ирак – страна, която след американските удари преживява десетилетия на болка и убийства, терор и хаос, породи така наречената Ислямска държава. Това разкъса и тъканта на западните демокрации, някои от които нарушиха етичните си норми и собствените си закони, за да преследват терористи, които после се оказа, че изобщо не са се криели в Ирак и всъщност не са имали нищо общо с режима на Саддам Хюсеин.

Този път Тръмп атакува свой съсед без никаква международна резолюция или подкрепа. Той имитира поведението на големия си герой и приятел Владимир Путин. Но с тази разлика, че Путин вади сравнително достоверно звучащи аргументи за инвазията си в Украйна – подтискане на рускоговорящите там, нежелание НАТО да опира в неговите граници и пр., докато оправданията на Тръмп за нападението му срещу Венецуела са крайно налудничави.

Кремъл иска да наложи контрола си върху цяла Украйна, а Тръмп подкрепя усилията му да откъсне 20-те процента, които вече е превзел.

В новогодишното си приветствие китайският лидер Си Цзинпин поднови натиска си за присъединяване на Тайван, като заяви, че „Обединението на нашата Родина е тенденция на времето, която не може да бъде спряна“. Същевременно Китай проведе мащабни военни учения край бреговете на Тайван. В ерата на Тръмп „тенденция на времето“ е силата винаги да има право.

Той неведжън е казвал, че Канада трябва да бъде анексирана. Не изключи възможността да превземе Гренландия с военна сила, заради нейните минерални богатства. Настояваше, че „рано или късно“ тя ще стане част от САЩ.

Тези страни са натовски (Гренландия е част от Дания). Странните му заплахи срещу съседи и съюзници можеха да бъдат омаловажени като дрънканици на един луд вдетинен старец или като саркастични забележки на един дипломатически разрушител. Но те не са шега. При всичките си лъжи и гръмки изявления, Тръмп все пак изпълнява заплахите и амбициите си. Фантазията му да превърне Газа в морски курорт Газ-а-Лаго вече може да бъде демонстрирана.

Неговата Стратегия за националната сигурност казва, че четири държави от НАТО скоро ще бъдат погълнати от мигранти – „не-европейци“. Освен че е расистка метафора, използвана от конспиративните теоретици на „Великата замяна“ (съвременните нацисти), тя е и напълно погрешна.

Но той сега вижда света в три сфери: Западната политико-икономическа сфера, затворена изцяло в западното полукълбо която ще се контролира от него; Русия, която може да вземе Европа; и останалото е за Китай.

Това е моментът, в който вече е ясно, че – както пише Йейтс в своята „Второто пришествие“ – „центърът не може да удържи; пълна анархия се развихря над света“.

Лидерите на Запада трябва да обърнат внимание на ставащото – „кървавата вълна се разразява“ когато у „най-добрите липсват всички убеждения“.

Това е моментът, в който Европа трябва да се изправи. Но тя ще остане седнала, докато кървавият прилив вече покрива глезените ѝ.

Източник: Independent

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: