Автор: Валентин Кардамски
2025-а беляза историята не с едно конкретно събитие, а като година на фундаментално разместване на световните пластове. Илюзиите, подхранвани десетилетия наред – за либерален ред и прогрес, за „края на историята“, за безалтернативната доминация на Запада в сегашния му вид – започнаха да рухват. Необратимо.
Светът спря да се преструва.
Връщане към цивилизационната логика.
Новата американска политика ясно показа, че епохата на финансиране на либерални мрежи, „цветни“ бълнувания, идеологическа пропаганда и културни експерименти е приключила. Политиките на подменена идентичност, кенсъл културата и джендър идеологията бяха спрени в похода си към властова доминация.
Тази промяна неизбежно доведе до преосмисляне на войната на Запада срещу Русия в Украйна. Срещите между Доналд Тръмп и Владимир Путин, проведени далеч от европейските столици – в Аляска и Китай – бяха показателни. Те ясно демонстрираха, че съдбата на конфликта няма да се решава в Брюксел или Киев, а между големите геополитически играчи. В тези разговори пролича едно ключово разбиране: войната трябва да приключи, но не за сметка на Русия.
Това разбиране е в остър контраст с доскорошния европейски наратив за „победа с цената на живота на последния украинец и до превземането на Русия“. Реалността на фронта наложи своето. Москва премина в ударно настъпление, а украинската армия губи все по-бързо позиции. Западната военна и финансова подкрепа не успя да обърне стратегическата картина и потъна в корупционното тресавище на Киев. Украйна виси на ръба, а свиващите се граници на западния военнополитически капацитет станаха видими за целия свят.
Едновременно с това Европа бе напълно изолирана. Администрацията на Тръмп изхвърли стола на Брюксел от масата за вземане на глобални решения. Европейският съюз беше сведен до функция на обслужващ персонал. Неговата роля е ограничена до плащането на сметката от войната.
Това личи най-ясно във военната сфера. САЩ де факто изоставят Европа. Отношенията във военен план се свеждат до търговия: оръжия срещу пари. НАТО формално остава, но реалната тежест за сигурността се прехвърля върху европейските държави, които нито имат ресурс, нито политически потенциал да поемат тази роля.
Икономическата картина на Европа допълни този упадък. Еврозоната навлезе в опасна фаза на натрупани дефицити, фискална нестабилност и структурен застой. Франция е в дълбока бюджетна яма, а Германия закрива предприятия в ключови отрасли като химическата и автомобилната индустрия. Континентът доброволно изключи собствените си двигатели. На този фон БРИКС расте и акумулира влияние.
В същото време в Централна и Източна Европа започна да се оформя ново ядро. Държави от пространството на бившата Австро-Унгарска империя търсят координация извън брюкселската матрица. Процесът е неформален, но реален. Будапеща, под ръководството на Виктор Орбан, се очертава като негов двигател и с подкрепата на Белия дом.
Този нов регионален център залага на суверенитет, прагматизъм и защита на националните интереси. Той не отхвърля Европа, но отказва да следва сляпо политики, които водят до икономическо и демографско самоубийство. Именно тук се откри стратегическа възможност и за България. Но вместо това българската политическа върхушка направи грешен избор, който може да се окаже исторически фатален. В момент на глобална нестабилност и сеизмични трусове в еврозоната България беше тласната към членство в този клуб – не на богатите, а на критично задлъжняващите.
2025 година постави началото на големите трансформации. Не настъпи краят на историята, според неолибералните шамани, а дойде краят на илюзиите. Светът навлезе в епоха на суров реализъм. Въпросът вече е кой има правото, силата и опита да го моделира. И още по-важно – кои държави ще успеят да се адаптират и кои ще бъдат пометени заради следвани идеологически безсмислия.
Автор: Валентин Кардамски
Анализът е писан за Академия за глобални анализи
Коментирай първи