Автор: Петър Волгин

„Преди 300 години Петър Първи отвори прозореца към Европа, а днес ние ще го затворим“. Така най-синтезирано може да бъде предадена позицията на онези руски политици и коментатори, които смятат, че добрите отношения на Русия с останалите европейски държави няма как да бъдат възстановени. Няма смисъл да пилеем време, ресурси и енергия в тази посока, стига сме се правили на „европоцентрични“, казват те и добавят, че Русия трябва да се насочи точно в обратната посока, на Изток. В интерес на истината, тези гласове стават все по-силни и в това няма нищо изненадващо. Всички знаем, че след започването на горещата фаза от войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. ръководството на ЕС, както и правителствата на повечето европейски държави се държат по изключително безобразен начин с Русия. Само че това, на което по-малко се обръща внимание е, че и преди тази дата отношението на споменатите структури към Руската федерация беше далеч от нормалното. Антируската истерия на много европейски ръководители, а и на американски, разбира се, датира от момента, в който Москва заяви категорично, че повече няма да бъде послушен изпълнител на желанията на Запада, а ще се грижи най-вече за руските национални интереси. Тази нова руска политика, последвала безволието от времето на Елцин, най-ясно беше формулирана от президента Владимир Путин и именно затова срещу него бяха насочени най-отровните стрели на западната пропаганда. Особено след превърналата се вече в класика реч на Путин по време на Мюнхенския форум по сигурността, произнесена през 2007 г. антипутинският западен наратив стана изключително натрапчив.

Съединените щати и ЕС положиха огромни усилия, за да превърнат Русия и нейния президент в символ на „абсолютното зло“ и „новия хитлеризъм“. От началото на 2022 г. тази маниакалност стана напълно неконтролируема. Оказа се, че за всички злини по света са виновни руснаците и за да бъде светът „оздравен“, Русия трябва да бъде смазана, разпарчетосана, а най-добре, унищожена. Именно този разказ, написан във Вашингтон и активно налаган от Брюксел и от други европейски столици се превърна в единствено възможен. Всеки, който се опиташе да се противопостави на тази антируска истерия – бил той политик, коментатор, журналист, артист – биваше заклеймяван като „путинист“ и „канселиран“ от публичния живот. Е, при това положение няма защо да се учудваме, че руснаците не питаят никакви приятелски чувства нито към ЕС, нито към конкретните управляващи в повечето европейски държави. Разбираем е този все по-популярен сред руснаците начин на мислене, според който упованието на Европа трябва да бъде заменено с поставяне на акцентите върху страни от други континенти.

Обаче това, че едно действие е разбираемо, не означава, че е най-доброто от многото възможни. Безспорно е, че няма как Русия да бъде в приятелски отношения с ръководството на ЕС. Също така няма руското ръководство да си дружи с управляващите във Великобритания, Германия и други като тях. Но това не означава, че Москва трябва автоматично да слага кръст върху цяла Европа. Тъкмо обратното. Руската федерация може и трябва да изгражда стабилни връзки, както с правителствата на нормалните европейски държави, така и с отделните партии в Европа. Най-малкото защото, и това никога не бива да бъде забравяно, Русия също е европейска държава. При това Москва е в състояние да общува конструктивно с партии, които са и вдясно и вляво на политическия спектър,  както с такива, които застъпват консервативни, така и с такива, които отстояват автентични либерални ценности. Всъщност този процес вече се случва. И сега трябва да бъде продължен още по-активно.

Унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС са десни и имат отлични отношения с Русия. От друга страна, премиерът на Словакия Робърт Фицо и партията му СМЕР са леви. При това леви в класическия смисъл на това понятие. За съжаление, когато днес се каже „леви“, се разбират хора и партии, които защитават реални или по-скоро измислени малцинства от всякакъв характер, които пропагандират ЛГБТ плюс минус културата и които са глобалистки настроени. За разлика от всички тези извращения на лявото, СМЕР е истински лява партия, която защитава хората на наемния труд. И те също имат отлични отношения с Русия. Това, както и фактът, че не робува на догмите на днешното „ляво“, доведе дотам, че СМЕР беше изхвърлена от Партията на европейските социалисти. Естествено, това по никакъв начин не се отрази на действията на Робърт Фицо.

В Европа има достатъчно партии, при това разположени в целия  политически спектър, които имат желание да работят с Русия на равноправна основа. И то не поради някакви особени русофилски пристрастия, а защото знаят, че сътрудничеството с Руската федерация помага за развитието на собствените им държави. Сигурен съм, че все повече партии в Европа ще осъзнават това. Защото отказът от евтините руски енергийни ресурси, санкциите срещу Русия вредят особено силно на европейските държави. Така че тук не става дума за някаква ирационална мистична любов към Русия. Тук става дума за прагматика.

Унгария, която продължава да разчита на руските енергийни ресурси, има най-ниската цена на енергията в Европейския съюз. И тук също не става дума за любов. Най-малкото защото в Унгария не са забравили как съветските танкове смазаха унгарската революция през 1956 г. Само че Будапеща предпочита прагматиката пред чувствата. И в името на по-добрия живот на унгарците Будапеща продължава да ползва руските енергийни ресурси. Колкото повече се вдигат цените в Европа, толкова повече европейци ще осъзнават, че антируските санкции им се отразяват изключително зле. Ето защо и броят на политическите организации, които се обявяват срещу тези санкции, ще се увеличава. Ще се увеличава броят на партиите, които ще искат не вражда с Руската федерация, а сътрудничество с нея.

В Европа все повече ще набира сила процесът, свързан с отказ от политиката на идеологически щампи, за сметка на реализма и на нормалната човешка логика. Това личи особено силно в държави като Унгария, Словакия, а отскоро и в Чехия. АНО, „Свобода и пряка демокрация“ и „Автомобилистите“ – трите партии, които съставиха новото чешко правителство в началото на декември 2025 г. – нямат нищо общо с налагания от Брюксел наратив. Те са категорично против наливането на милиарди евро в бездънната киевска каца, срещу глупотевините на Зелена сделка и в подкрепа на националния суверенитет. Веднага след формирането на новия чешки парламент неговият председател Томио Окамура, председателят на „Свобода и пряка демокрация“, направи  важен символичен жест – свали украинското знаме от парламентарната сграда. Тази постъпка е знак за цялостна промяна в отношението на чешките управляващи към случващото се в света. Тя показва промяна в основните геополитически приоритети. Няма съмнение, че Чехия, Словакия и Унгария ще продължат да членуват и в Европейския съюз и в НАТО, но също толкова безспорно е, че това членство няма да попречи на техните правителства да се държат достойно и да защитават националните си интереси.

Голямо е изкушението, пред което е изправена Руската федерация, да обърне тотално гръб на Европа. И това изкушение е естествено. Евросъюзът ни наложи всевъзможни санкции и изобщо се държи отвратително с нас, казват в Русия, и припомнят, че основната цел на ЕС е да унищожи държавата им. Обаче ние доказахме, продължават руските разсъждения, че прекрасно се справяме и без одобрението и даже при откритата враждебност на европейските държави. Затова те не са ни нужни. Ние ще  гледаме на Изток, а за Европа забравяме. Логични са тези разсъждения, но едва ли тяхната буквална реализация би донесла особени ползи за Русия в дългосрочен план. Да, сътрудничеството с Китай е нещо прекрасно и то трябва да продължи. И все пак, на едно много по-дълбоко равнище близостта между руската и европейската менталност е много по-силна, отколкото руско-китайската близост.

Не бива да се слага знак за равенството между сегашните ръководители на Европейския съюз, както и на редица европейски държави, и нормалните европейци. Ситуацията в България по тази тема е много показателна. Факт е, че  настоящото българско правителство изпълнява всички безумни решения на Брюксел и води изключително вредна за самата България  политика по отношение на Руската федерация. Само че според всички проучвания на общественото мнение мнозинството от българските граждани продължават да имат добро отношение към Русия и не са заразени от примитивната русофобия, която управляващите в София демонстрират. Този разрив – между русофобския политически елит и нормалните хора – съществува и в други европейски държави.

Омразата към Руската федерация, която демонстрират повечето управляващи политици в Европа, си има своето лесно обяснение. Повечето от тях заемат своите постове не защото са спечелили любовта на избирателите, а защото са поставени там от евроатлантическите си началници. От самото начало на политическата си кариера, която обикновено започва с дълги стажове в глобалистки неправителствени организации, тези хора са възпитавани в омраза към Русия. Те от самото начало разбират, че ако демонстрират подобно отношение, със сигурност ще се изкачват бързо по кариерната стълбица. Механизмът е обидно прост – злословиш по адрес на Русия и растеш кариерно. Можеш министър да станеш, а може и еврокомисар. Не е необходимо да притежаваш някакви особени професионални качества, достатъчно е да си русофоб.

Да се съсредоточим пак върху България. Въпреки факта, че голяма част от политическия, медиен, анализаторски елит в нашата страна е съставен от точно такива хора, те все пак не успяха да накарат българите да намразят Русия. Разбира се, това не означава, че тази тенденция не може да бъде променена. Огромният ресурс, който колективният Запад отделя за антируска пропаганда в Европа не намалява, а точно обратното – постоянно се увеличава. Да, администрацията на Доналд Тръмп спря част от финансовите потоци, с които се захранваха всевъзможните политици и говорещи глави по медиите, но пък Брюксел не спира да снабдява своите креатури с финансови средства. Ръководството на ЕС продължава да отделя огромни суми, а и да създава все нови и нови структури, които неуморно работят срещу Руската федерация. А работят така неуморно, защото този труд се заплаща твърде добре.

Напоследък в рамките на Европейския съюз се отделят много време, пари и усилия за реализацията на един проект, наречен „Европейски щит за демокрация“. Концепцията за този „щит“ беше развита най-напред от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на кампанията за преизбирането й на този пост през 2024 г. Ето как официално са формулирани трите главни цели на този проект: Насърчаването на провеждане на свободни и демократични избори, засилването на медийната свобода, борба с дезинформацията. Достатъчно е само да бъдат прочетени тези точки, за да стане ясно, че единствената цел на „демократичния щит“ е да бъдат похарчени поредните огромни суми в идеологическата борба срещу Русия. Освен това в Европейския парламент беше създадена специална нова комисия с идентично име като това на описвания проект. Почти на всяко заседание на тази комисия има точка, посветена на „руската заплаха“. Ако по някаква случайност не се обсъжда и осъжда „лошата Русия“, на критика се подлага Китай. Основният въпрос тук е как Русия да отговори на пороя от манипулации и  откровени лъжи, с които я заливат евроатлантическите институции. „И не оспоривай глупца“ – така завършва едно от най-прекрасните стихотворение на Пушкин. Напълно е прав Александър Сергеевич, защото няма никакъв смисъл да спориш с глупака. Абсолютно ненужно е Русия да слиза на нивото на своите клеветници и да бърза да опровергава всяка глупост, изречена по неин адрес. Това, което Русия обаче трябва да прави, е, да подчертава факта, че тя е също такава европейска държава, каквито са Франция, Германия, Италия и всички останали. Както и че класическата европейска култура от 19 и 20 век е толкова велика, защото приносът за нейното съграждане от страна на руските творци е също толкова важен, колкото приносът на французите, германците, италианците и всички останали. Нима можем да си представим великата европейска литература без творбите на Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Борис Пастернак, Александър Солженицин? Възможно ли е да мислим европейската музика без произведенията на Модест Мусоргски, Пьотр Чайковски, Игор Стравински? А как да си представим европейската живопис без Иван Айвазовски, Казимир Малевич, Василий Кандински? Европа е велика именно защото Русия е неразривна част от нея.

И тук трябва да бъде казано още нещо много важно. За огромно съжаление през последните 20-30 години европейският континент беше заразен от вирусите на една изключително елементарна култура, които властваха в Съединените щати. Именно оттам върху европейската земя се настаниха политическата коректност, теорията за наличието на 37 или 75 пола, възхвалата на ЛГБТ плюс минус и множество още убоги мисловни построения. И не просто се настаниха тук, ами заявиха претенция да са единствените концепции, в които човек може да вярва. А всеки, който отказваше да се подчинява на този нов евроатлантически катехизис , биваше обвинен в ерес и безмилостно отстраняван от участие в обществения живот. От царство на свободата и многообразието Европа се превърна в средище на едноизмерните виждания. Само един актуален пример по този повод ще посоча. От 2012 г. в германската столица съществува Берлинската консервативна библиотека. Там има книги на консервативни и либертариански автори от 18 до 21 век. През ноември 2025 г. става ясно, че тази библиотека ще бъде изключена  от Съвместната библиотечна мрежа на библиотеки в Северна и Източна Германия. Тази мрежа предоставя на библиотеките услуги като каталогизиране и хостинг на библиотечни системи. Сега библиотечният консорциум е прекратил договора с Берлинската консервативна библиотека, считано от края на годината. Да, този път „некоректните“ книги няма да ги горят, както са направили в същия този Берлин преди близо сто години, просто няма да бъде възможно човек да ги открива в Интернет. На пръв поглед не е болка за умиране. Само че като се замислим малко, ще установим, че случаят съвсем не е толкова безобиден. Една библиотека е „канселирана“, защото събраните там книги се оказват „неподходящи“ според днешния официозен канон. А стъпката от „Нямате право да четете тези и тези книги“ до „Нямате право да четете никакви книги, освен тези, които властта посочи“ често пъти е незабележимо малка.

В ситуация на тотален разгром на нормалната логика и на здравия разум в много държави-членки на ЕС именно Русия стана  мястото, където се съхраняват класическите европейски традиции. Когато Европа реши да се отърве от кошмарите на политическата коректност, а това време неизбежно ще настъпи, тя ще трябва да насочи своя поглед именно към Русия. Защото там все още мисловните извращения не са пуснали такива здрави корени, каквито в страните от Евросъюза. И затова едно бъдещо европейско възраждане ще тръгне именно от европейските традиции, съхранени в Русия. Това са традициите на истинското критично мислене, на дълбокото и преобръщащо душата изкуство, което няма нищо общо с глуповатите „пърформанси“, добили такава популярност в евроатлантическия свят. Никак не е случайно, че днес в редица държави на ЕС биват отменяни концерти на руски изпълнители. Обяснението, че това се правело, защото тези творци били „приятели на Путин“, е доста глуповато. Истината е, че блюстителите на политическата коректност в ЕС, свикнали със сценичните полуфабрикати, които на Запад минават за „арт“, се чувстват крайно объркани, когато се срещнат с образец на автентичното изкуство. И затова така неистово се стремят да „канселират“ Русия. Разбира се, те изобщо не са оригинални в това си желание. Такива опити са правили и Наполеон, и Хитлер, пък всички знаем как са завършили пътя си въпросните лица. Невъзможно е Русия да бъде изличена както от миналото, така и от настоящето, и от бъдещето на Европа. Да, точно това искат да направят сегашните ръководители на ЕС, само че както показва и цитираният по-горе пример с някои от най-известните техни предходници, подобни опити винаги се провалят.

Автор: Петър Волгин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: