Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен олицетворява слабостта и капитулацията на Европейския съюз и поради тази причина трябва да освободи заемания от нея пост.
Същото се отнася и до върховната представителка на Съюза по външната политика и сигурността Кая Калас, която е лишена от каквато и да е воля, достойнство и адекватност. Дамата продължава да повтаря непрекъснато “Съединените щати остават нашия велик съюзник”, докато Вашингтон вече не брои нито нея, нито нас, от ЕС, за живи. Казвам го със съжаление, но с цел да се спаси вече почти неспасяемото, час по-скоро Европейската комисия трябва да бъде оглавена от Марио Драги или от друг силен и способен лидер на неговото ниво.
Това пише в последния брой на “Фигаро” популярният колумнист, политолог, правист, държавник и върл защитник на капитализма и пазарната икономика – Никола Баверес.
Поводът за анализът му е публикуваната миналата седмица от администрацията на Доналд Тръмп “Стратегия за национална сигурност” на САЩ, която авторът определя недвусмислено като “сигнал за края на Запада, който доминираше света от края на XV-ти до началото на XXI-ви век”. След като посочва, че “съвременните тирании днес доминират 72% от световното население, в сравнение с 46% през 2012 г., и контролират повече от половината от световния БВП”, Баверес мрачно и самокритично подчертава:
“Високата скорост, с която светът днес се чисти от западното влияние не се дължи толкова на възхода на авторитарните режими, колкото на вътрешната криза и разединението на западните демокрации.”
Защото според колумниста-политолог след разпадането на Съветския съюз „западните демократични държави“ били изоставили “идеята за стабилизиране на международната система, превръщайки 1989 г. в провален мир, подобен на този от 1918 г., и прегръщайки голямата илюзия за края на историята”. “Икономическият спад, обедняването на западните държави и дестабилизацията на средните им класи, заедно с поредица от загубени войни, доведоха до разпадането на демокрацията на Запад” – изтъква авторът на “Льо Фигаро”.
А родена през 2016 г. с “Брекзит” и избирането на Доналд Тръмп за президент, една популистка вълна заля Съединените щати и Европа, като тя достигна кулминацията си с втория мандат на Тръмп, белязан според Баверес от “скъсването на Америка с нелибералната демокрация”. “И сега – подчертава политологът, – Съединените щати са в съюз с авторитарни режими, било то чрез широкото използване на лъжи и страх, било чрез външна политика, която третира Китай само като икономически конкурент, Русия като партньор, азиатските съюзници като клиенти, а Европа като противник и плячка за САЩ”. И вината за това е точно на сегашното недалновидно ръководство на Европейския съюз, защото стратегията за национална сигурност на Съединените щати е изцяло подчинена на отдавна познатия лозунг “Америка на първо място” и е съобразена с разделянето на света на сфери на влияние, две от които ще се водят от Китай и Русия.
“Съединените щати възнамеряват да запазят стратегическия си монопол единствено в Западното полукълбо, – пише Никола Баверес, – а азиатско-тихоокеанският регион и Тайван да оставят на Китай – заради нарастващата слабост на Вашингтон, диктуващ му чисто меркантилен подход”. Освен това в новата американска стратегия за сигурност Русия не е представена като заплаха, а като незаменим партньор в служба на стратегическата стабилност, докато Европа е остро критикувана за демографския и икономическия си упадък, за посегателствата й върху свободата на словото и враждебността й към Русия. Европа неправилно се страхувала от Русия, защото основните опасности, които я заплашвали, не идвали от Москва, а били свързани с имиграцията и регулациите. Според американската стратегия за сигурност бъдещето на Европа и продължаването на нейния съюз със Съединените щати сега зависел от разпадането на ЕС на суверенни държави и от това дали тези национални държави ще се управляват от така наречените “патриотични” партии, които всъщност са крайно десни – пише Никола Баверес.
Но има ли някакъв изход от тази тежка ситуация, в която се е озовал Европейския съюз? Авторът на “Льо Фигаро” го очертава, въпреки, че се съмнява, че при сегашните разногласия в Съюза той може да бъде намерен. Защото става дума за предприемането на следните три критични и почти невъзможни действия, които евентуално биха могли „да консолидират ЕС и да го върнат с гръм и трясък на международната сцена“:
1/ Масирана подкрепа за Украйна, която изисква даването на 215 милиарда евро руски активи, които се намират основно в Белгия, с цел финансиране на страната, за да може да оцелее през следващите две години;
2/ Ускорено превъоръжаване на ЕС, но ръководено не от Съюза, който няма компетенции в тази област, а от директорат от големи държави, включващ и Обединеното кралство;
3/ Сериозни усилия за подобряване на конкурентоспособността чрез ефективното прилагане на прословутия доклад на Марио Драги (бивш италиански премиер и някогашен шеф на ЕЦБ) – единствения европейски лидер, достоен според Никола Баверес за поста шеф на ЕК.
Коментирай първи