Европейските лидери са под огромен и безпрецедентен натиск оказван от Съединените щати преди ключовата среща на върха в Брюксел, на която ще се реши съдбата на репарационен заем за Украйна. Спорът за замразените руски активи за финансиране на Киев разкрива дълбоки разделения в Европа относно това как да се справи с новия световен ред, пише Politico.
Сериозни разногласия между европейските правителства относно използването на замразени руски активи за финансиране на възстановяването на страната разкриват по-дълбоко разделение на континента относно това как да се действа в условията на нов световен ред и безпрецедентен натиск от страна на САЩ.
„Те искат да ни отслабят“, казва пред изданието висш служител на ЕС, запознат със ситуацията.
Politico отбелязва, че Европейският съвет трябва да направи две неща тази седмица. На първо място, необходими са осезаеми резултати по въпроса за финансирането на Украйна. В същото време европейските лидери трябва да защитят и ЕС, в чиято политика по този въпрос Белият дом се опитва да се намеси с всички сили.
Натиск от САЩ
Длъжностни лица от администрацията на Тръмп оказват натиск върху европейските правителства – поне върху тези, които смятат за най-приятелски настроени – да отхвърлят плана за използване на 210 милиарда евро руски активи за финансиране на Украйна, заявяват пред Politico четирима служители на ЕС, участвали в дискусиите.
„Когато лидерите на ЕС се срещнаха в Брюксел през октомври, те не успяха да постигнат споразумение за замразените средства, защото Белгия се противопостави. Два месеца по-късно стана ясно, че проблемът на ЕС всъщност не е Белгия, а Тръмп“, се казва в статията.
Белгия
Европейската комисия и най-влиятелните столици преговарят помежду си, опитвайки се да осигурят подкрепата на белгийския премиер Барт де Вевер, чиято подкрепа е от решаващо значение, защото страната му държи по-голямата част от замразените руски активи в Европа. Дискусиите се засилиха през последната седмица, тъй като ЕС се стреми да предостави гаранции на Белгия.
Европейската комисия и най-влиятелните столици умоляват белгийския премиер Барт де Вевер, чиято подкрепа е от решаващо значение, защото страната му държи по-голямата част от замразените руски активи, да се съгласи на репарационен заем за Украйна.
Но шансовете за постигане на сделка са се влошили, а не са се подобрили, смята висш служител, пожелал анонимност.
Украйна се нуждае от пари
Изданието подчерта, че Украйна отчаяно се нуждае от пари, тъй като ще се изправи пред бюджетен дефицит от 71,7 милиарда евро през 2026 г.
„Ако финансирането не започне до април, ще трябва да се намалят публичните разходи, което би могло да подкопае морала на страната и способността ѝ да продължи да се защитава“, посочва изданието.
Кампания за влияние на САЩ
Кампанията за влияние на САЩ, в която представители на Тръмп заобиколиха Брюксел и проведоха разговори с централни столици, доведе до това Италия, България, Малта и Чехия да се присъединят към група държави, които се противопоставят на финансирането на Украйна.
Провалът би бил катастрофален за позицията на ЕС в света, смятат европейски представители. Особено като се има предвид, че администрацията на Тръмп обеща подкрепа за евроскептичните сили в своята Стратегия за национална сигурност, както и за Путин, който открито постави под въпрос суверенитета на бившите съветски републики.
„САЩ очевидно вече не са лидер на свободния свят“, заяви Манфред Вебер, лидер на дясноцентристката Европейска народна партия.
Администрацията на Тръмп „се дистанцира от нас“, добави той.
Последици за Украйна
Фалитирала Украйна би била в по-слаба позиция в мирните преговори, подкопавайки шансовете ѝ за постигане на траен мир, необходим за възстановяване от опустошителните последици от войната.
„Дори нямам точната дума“, казва естонският премиер Кристен Михал пред изданието, отговаряйки на въпрос какво би се случило, ако ЕС не успее да постигне споразумение за заем.
Киев трябва да знае, „че Европа подкрепя Украйна, независимо от всичко. Че не е нужно да се съгласяват на лоша сделка“, добави той.
Какво иска Белият дом
Вашингтон иска да използва част от замразените руски пари, за да финансира Украйна. Докато репарационният заем би позволил на Киев да реши къде да насочи парите. А Франция предлага да въоръжи Европа с парите.
Тръмп също така оказва натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи на Русия части от добре укрепената и стратегически важна територия в Донбас – територия, която Кремъл в момента не контролира.
Белият дом отхвърли обвиненията на Брюксел за намеса, отбелязва Politico.
„Единствената цел на САЩ е да постигнат мир… Както украинците, така и руснаците ясно изразиха позициите си относно замразените активи и нашата единствена цел е да улесним диалог, който в крайна сметка може да доведе до споразумение“, заяви по-рано заместник-говорителят на Белия дом Анна Кели.
Позиция на ЕС
Длъжностни лица и лидери на ЕС все по-често започват да повдигат въпроса за „ядрена опция“: прокарване на „репарационен заем“ с квалифицирано мнозинство – с други думи, игнориране на възраженията от някои страни и продължаване напред въпреки това.
Но някои служители вярват, че това би разкъсало още повече вече раздробения блок и вероятно би го потопило в пълномащабна криза.
Целият свят вече вижда и знае , че практически ВСИЧКИТЕ пари на планетата да се изсипят в Украйна , това НЯМА да промени нищо . Щото тутакси ще бъдат откраднати и превърнати в Златни кенефи и прочие ! С това ръководство , Украйна е обречена ! А за капак на всичко , то вече даже и НЕ Е легитимно .
Когато Доналд Тръмп обяви по време на първата си президентска кампания, че Съединените щати „трябва да се разбират с Русия“, мнозина го отхвърлиха като наивно, провокативно или дори опасно. Външнополитическият естаблишмънт на Вашингтон реагира с недоумение. Тогава, както и сега, Русия беше широко възприемана като геополитически противник, а не като потенциален партньор.
И все пак Тръмп постоянно повтаряше тази теза през цялото си президентство. САЩ и Русия, настояваше той, трябва да си сътрудничат, където е възможно; Китай, а не Русия, беше основният съперник на Америка; и предстоящата епоха щеше да бъде определена не толкова от идеологията, колкото от променящите се глобални баланси.
Тези твърдения не бяха импровизации на външен човек, невеж по отношение на геополитическите реалности. Нито пък бяха случайни отклонения от традиционната стратегия на САЩ. Всъщност те бяха забележително близки до прогноза, направена близо половин век по-рано от американския футурист Лари Тауб (1936-2018) .
„В своя макроисторически модел, разработен през 1976 г., Тауб твърди, че Съединените щати и Русия в крайна сметка ще формират стратегическо партньорство – северен полярен блок, който той нарича „Поларио“, се казва в статията, пише Asia Times.
Тауб вярвал, че сътрудничеството между силите ще стане по-привлекателно с промяната на глобалните условия. Изданието уточнява, че съюзът между Русия и Съединените щати няма да възникне от идеологическа близост, а от дълбоки фактори като достъпа до ресурси и нарастващото влияние на Източна Азия.