Автор Марк Галеоти, „Сънди Таймс“
Президентът на Русия Владимир Путин имаше добра седмица – и колкото по-добри са седмиците му занапред, толкова по-малко вероятно е да има мир в Украйна.
Руският лидер не постигна споразумение след петчасовите си преговори със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но той не е и очаквал да се случи такова нещо. Нямаше сериозна вероятност да получи всички отстъпки, които иска, заради упорството на Киев и Брюксел, въпреки желанието на американските посредници да му угодят. Но Путин се чувства комфортно в установилия се ред на продължителни и протяжни преговори с многократни обсъждания.
Путин е известен с това, че отлага трудните решения колкото се може по-дълго. Седмици или месеци на дипломатически совалки между Вашшингтон, Киев, Брюксел и Москва отлагат необходимостта да избере дали да приеме каквото и да е споразумение или да продължи да се бие с надеждата да получи по-добри условия по-късно.
Колкото по-дълго трае този дипломатически процес, толкова повече неговите сили могат да напредват на бойното поле и да нанасят удари по електропреносната мрежа на Украйна. Той се надява не само да види как моралът на украинците спада с настъпването на зимата и загубата на още територии – през ноември неговите сили завзеха над 1000 кв. км, повече отколкото през последните месеци – но и да убеди президента Тръмп, че каузата на Киев е безнадеждна. Да убеди САЩ да се оттеглят и да прекратят помощта, която все още предоставят на Украйна, би било добър резултат за Путин.
Разярен бик
Тонът на руския президент в последно време стана по-агресивен, особено по отношение на териториалните условия на Москва, а именно Киев да предаде 20% от Донецка област, която все още контролира. „Така или иначе, ние ще освободим тези територии – ако украинските войски не ги напуснат доброволно, ще го направим със сила“, заяви той миналата седмица.
Неговата твърда реторика не се ограничава само до Украйна. През последните дни той показа зъби и на НАТО: „Нямаме намерение да воюваме с Европа. Казвал съм го стотици пъти. Но ако Европа изведнъж реши да се бие с нас и започне, ние сме готови, още сега.“
Перспективата за война между Русия и Европа не се приема сериозно и от двете страни. Руското правителство и военните изобщо не вярват в подобно нещо, въпреки че бившият президент и сега откровен и непредсказуем ястреб Дмитрий Медведев предупреждава „лудия Европейска съюз“, че конфискацията на замразени руски активи, както се обсъжда, може да се счита за акт на война.
Изявленията на Путин целят основно да стреснат Европа, която се явява основна пречка за мира в Украйна, а също и да дадат сигнал на целокупния Запада, че Русия няма да отстъпи в Украйна.
Отровни отношения
Великобритания вече е въвела толкова много санкции, че единственото, което можа да измисли, беше да добави руското военно разузнаване и някои поименно посочени офицери, които и без това едва ли ще дойдат в Лондон за коледните си покупки. Това беше коментирано в Москва така: „Това само доказва, че Европа, въпреки всичките си екстремни заплахи към нас, сега може да направи само символични актове на злоба“, ми каза един агресивен коментатор.
Обединеното кралство иска да прехвърли 8-те милиарда паунда от замразените руски суверенни активи, които се съхраняват в британски банки, в помощ на икономиката на Украйна. Усилията за конфискация на най-голямата сума от замразени руски активи, 160 милиарда паунда, държани в белгийската клирингова компания Euroclear, обаче все още срещат съпротива от страна на белгийското правителство, след седмици на застой. От страх, че ще носи цялата отговорност, ако Москва предприеме правни действия – което със сигурност ще направи – Белгия поиска от европейските си съюзници да поемат своя дял от отговорността, но те явно не искат.
Кой е изолиран?
В момент, когато разделенията в Европа и между Европа и САЩ се задълбочават, Путин говори за провала на канските усилия на Запада да изолира Русия. В четвъртък той пристигна на държавно посещение в Индия. Беше посрещнат с голяма помпозност и фанфари, както и с прегръдка от премиера Нарендра Моди.
Голяма част от дневния ред е икономически, като двете страни подписаха споразумение за специално сътрудничество до 2030 г. Вашингтон наложи допълнителни 25-процентни мита на Индия заради това, че купува руски петрол. И тя продължи да го купува в удвоени количества. Така, че сега една трета от петрола на Индия с население над 1.5 милиарда души, идва от Русия. Отделно, както призна един американски дипломат, участващ в програмата за санкции: „И индийците, и руснаците са доста изобретателни, когато става дума за намиране на обходни пътища. Скоро ще видим в много държави внос, който на пръв поглед е от трети страни, но всъщност е от Русия“.
Икономиката обаче е и политика. Путин е готов да се възползва от силните си връзки с Моди, както и от гнева на индийците към отношението на САЩ към тях, не само за да сключи печеливши търговски споразумения, но и за да покаже на Запада за пореден път, че Русия е важен и желан партньор в света. Индия иска да изнася повече автомобили, електроника и текстил за Русия, а Москва от своя страна ще й продаде стелт изтребители Су-57, ракети С-400, ядрени подводници. И това докато строи 6 ядрени реактора в най-новата индийска ядрена електроцентрала. Междувременно в петък беше открито новото бюро на новинарската агенция Russia Today (RT) в Индия.
Ехо в Киев
Укрепването на отношенията на Русия с Индия разсейва твърдението, че тя се превръща във васал на Китай. Въпреки това, в същия ден, в който Уиткоф и Къшнър се срещаха с Путин, китайският външен министър Ван И беше в Москва за преговори. Въпреки че президентът Макрон посети Китай миналата седмица, надеждите му, че ще успее да убеди президента Си да натисне Путин да сложи край на войната, изглежда не се оправдаха.
Москва със сигурност е доволна. Както каза един руски коментатор: „Това е многополярност: глобален отговор на хегемонистичните амбиции на Запада.“
Това, което се случва в Брюксел, Пекин и Делхи, се отразява пряко на Киев. Колкото по-добри позиции издейства Путин за Русия както на бойното поле, така и в света, толкова по-малка нужда ще има той да сключи мирно споразумение.
Коментирай първи