„Тhе Nаtiоnаl Intеrеst“: Aмepикa тoкy-щo тиxo пpизнa, чe нe мoжe дa cpинe pycкaтa икoнoмикa

Автор: Брандън Дж. Уайхърт, nationalinterest.org

Западните усилия да задушат военната машина на Кремъл бяха систематично подкопавани от желанието на европейските страни да продължат да купуват евтини руски нефт и природен газ. Съединените щати и съюзниците им най-накрая започват да се примиряват с тъжната реалност, че тяхната подкрепа за Украйна няма да бъде достатъчна, за да помогне на украинците да победят Русия. В скорошно интервю американският министър на финансите Скот Бесент заяви, че многократните санкции – особено тези на Европейския съюз – не са постигнали целите си.

„Ако трябва да повториш едно и също действие 19 пъти, значи си се провалил“, каза американският финансов министър.

Бесент отиде още по-далеч, обвинявайки ЕС, че „сам финансира войната на Русия“, тъй като продължава да купува руски нефт и други ресурси, като по този начин отслабва натиска, който санкциите му трябва да оказват. Въпреки широкия набор от ограничителни мерки, според Бесент руската икономика се е адаптирала и остава достатъчно устойчива, за да финансира военните си действия за неопределено време.

Разбира се, това беше ясно за много наблюдатели от години. Още от 2014 г., когато Русия анексира Крим, Москва се стреми да стане максимално самодостатъчна. Използвайки огромните си природни ресурси като лост, Кремъл успя да укрепи системата си, засилвайки икономиката си и постигайки един задоволителен стандарт на живот за собственото си население — въпреки надеждите на мозъчните тръстове във Вашингтон и корпоративната преса в Ню Йорк.

Шизофренната стратегия на Запада спрямо Русия

Цялата западна – и особено европейска – стратегия срещу Русия е откровено шизофренична. От една страна, европейците искат да ограничат способността на Москва да води война, като задушат икономиката ѝ. От друга страна, същите тези европейци с готовност продължават да купуват руски енергийни ресурси – на практика финансирайки руската военна икономика с милиарди евро.

Ако целта е да се накара Русия да промени поведението си или да се съобрази с европейските желания и да остави Украйна на мира, тогава непрекъснатото захранване на руската икономика чрез покупки на руска енергия е нелепа стратегия – все едно с едната ръка да сипваш бензин в огъня, а с другата да се опитваш да го гасиш.

ЕС въведе 19 пакета с хиляди санкции от началото на войната в Украйна. Но според Бесент руската военна икономика изглежда функционална и дори стабилна. Тя е достатъчно мощна, за да поддържа военните операции на Русия до такава степен, че Москва очевидно печели тактическо превъзходство на бойното поле. В крайна сметка тези тактически успехи ще се превърнат в стратегическа победа. А е твърде късно да се обърнат назад саморазрушителните и несериозни политики на ЕС.

Бесент е прав да изразява фрустрация, защото украинската война рискува да ескалира в голям конфликт с Русия – конфликт, който американският народ не желае. Продължаващото европейско лицемерие – гневни декларации за руските действия в Украйна, докато същевременно Европа подпомага руската икономика – е несправедливо спрямо САЩ и ни приближава към по-голяма война, която американците не искат.

Европейската икономика плаща цената

Междувременно европейските икономики понасят страничните щети: инфлация на енергийните цени, икономически натиск и вътрешни политически напрежения. Европейският съюз е преди всичко икономически проект. Но действията на НАТО срещу Русия в Украйна отслабиха самия европейски икономически модел. Най-силната икономика в ЕС – Германия – е тежко засегната не само от обратния ефект на санкциите, но и от загубата на „Северен поток 2“ – газопроводът, който снабдяваше и поддържаше индустриалното сърце на Европа.

Икономическата война между САЩ и Русия вече е приключила

Санкциите не могат да печелят войни. Нито могат да променят трайно поведението на държави, които водят война – особено ако целта е да ги принудиш да станат по-миролюбиви.

Достатъчно е да си припомним Втората световна война. САЩ наложиха тежки санкции на Япония. Вместо да принудят Токио да се откаже от агресията си, санкциите го подтикнаха към нападението над Пърл Харбър от страх, че губи достъп до жизненоважни ресурси. С тази уговорка, че Русия не е Япония – за разлика от нея, Москва си има ресурси в изобилие, за чиято загуба не се опасява.

И е малко вероятно САЩ да предприемат нови санкции срещу Русия, след като предишните 19 пакета се оказаха толкова неефективни. Днес Русия е по-силна, по-устойчива и по-добре подготвена за конфликт между велики сили, отколкото преди войната в Украйна – и това е изцяло резултат от хаотичната санкционна политика на Европа.

САЩ се готвят да изоставят украинската кауза

На фона на разговорите за възможно примирие между Запада и Русия и ясно изразеното нежелание на президента Доналд Тръмп да продължава войната, думите на Бесент не са случайни. Те подсказват, че Вашингтон се подготвя да оттегли подкрепата си за Украйна.

Брандън Дж. Уайхърт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest и водещ на предаването The National Security Hour по America Outloud News и iHeartRadio. Той е автор на няколко книги за геополитика и международни конфликти, сред които Winning Space, Biohacked и The Shadow War. Най-новата му книга е A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine. Пише редовно за The Washington Times, National Review, The American Spectator и Asia Times.

Източник: nationalinterest.org

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.