Автор: Любомир Данков

Преди няколко дни по повод на публикувания проект на Доналд Тръмп за споразумение за Украйна, написах един кратък текст, който беше препубликуван от Мартин Карбовски в „Лентата“.

Текстът започва така: „Това, което виждате на снимката, в Украйна го наричат Алея на славата. А реално е Алея на глупостта. Нямам предвид глупостта на загиналите, защото неясна част от тях, вероятно голяма, съвсем не са отишли на фронта, за да умрат за чужди интереси доброволно. Глупостта е на всички тези украинци, които позволиха да бъдат въвлечени в тази война на Запада срещу Русия и особено на тези, които го направиха със жар“. Снимката, която коментирам, е алея на загинали украински войни със знамена върху гробовете. Ето я въпросната снимка:

Материалът ми силно възбуди нашата атлантическа общност. Опитах се да систематизирам гневните коментари и да ги преведа на нормален език. Тук ще отговоря на повечето от тях. Не заради атлантическата общност, разбира се. Те ще стигнат до първото изречение, ще вдигнат кръвно и ще започнат да сипят огън и жупел. Заради останалите, в които истеричната медийна пропаганда още не е убила способността да разсъждават ще го направя. 

1. Украинците воюват за националния си суверенитет, за своята свобода и независимост. Те защитават Родината си.  Агресорът е Русия, войната беше започната от Путин.

И така… как започна всичко. След загубата в Първата студена война, СССР се разпадна. Беше създадена една голяма държава – Украйна, в границите на УССР. Тази държава беше създадена като многонационална, при това в нея се озоваха хора с най-различни възгледи за бъдещето ѝ . Нищо невиждано дотук. В една такава държава, хората трябва да се договарят, да правят взаимни компромиси. Така, както са направили в мултиетническите Швейцария, Белгия и в много други страни. Едно от условията за разбирателство е, да няма външна намеса в такава държава, не се допуска външна сила да използва някоя групите в нея за свои цели. За съжаление, предвид геополитическата ситуация, съдбата на Украйна беше предопределена. 

Крайният етап започна с едни пет милиарда долара, дадени от САЩ за „преориентиране на геополитическата орбита на Украйна“. На част от украинците беше внушено, че в Европейския съюз ги очаква рога на изобилието и те трябва на всяка цена да се присъединят към него. И това, разбира се, върви в комплект с НАТО. Без предварително влизане в НАТО не ставало. Това, защо през 2013-та година едно такова поемане на пътя към ЕС за Украйна беше икономически абсурдно, е дълга тема. Николай Азаров, бившият премиер на Украйна, обясни ситуацията още през 22 г. С няколко думи какво каза той: Правилата на ЕС биха унищожили връзките на Украйна с основния й икономически партньор по онова време – Русия. Икономиката на Украйна не може просто така да се преустрои и да намери пазари в ЕС – първо, защото продукцията не отговаря на някои критерии на ЕС (което не значи нито по-добри, нито по-лоши стоки, а че не са стандартизирани с техните) и за оеднаквяването на стандартите на украинските стоки с европейските са нужни огромни инвестиции. ЕС обаче отказа да разглежда този въпрос и да даде гаранции. И второ, защото европейските пазари са вече наситени и никой там не чака украинските производители с отворени обятия. С източните области на Украйна, където беше съсредоточена основната производствена мощ на страната, щеше да стане това, което стана с нашия Северозапад. При това положение, съвсем нормално е, да възникне сериозен конфликт на тази основа между индустриалния проспериращ Изток и селскостопанския мизерстващ Запад на Украйна. 

През есента на 2013-та година Виктор Янукович отложи подписването на споразумение за асоциация с ЕС. Това даде начало на протести, така наречения майдан. Тези протести надхвърлиха доста сериозно границата на законността. Не мисля, че има държава в ЕС, която би допуснала сблъсъци с изгорени с коктейли Молотов хора от силите на реда.

В крайна сметка беше постигнато споразумение между правителството на Янукович и прозападната опозиция, предвождаща протеста в Киев, за предсрочни избори през есента на 2014-та година. Но „демократичната душа“ не може да чака, буквално часове след подписването на споразумението, опразненият от силите на реда правителствен квартал беше завзет от въоръжени „протестиращи“, а Янукович напусна Киев в посока Харков и Донецк. Така беше извършен класически въоръжен преврат.

След това започна нагнетяване на напрежение и омраза в медиите. Хората от Изтока на Украйна бяха наричани подчовеци, които не са нужни на Украйна, нужна е само земята им и това, което е в недрата й. В цялата страна започнаха протести и контрапротести. 

Използвайки ситуацията и поставен пред труден избор, Владимир Путин нареди да се съдейства за референдум в Крим за връщане на автономната република в състава на Русия,  с цел да предотврати нова „Карибска криза“. Само не казвайте, че Русия е превзела Крим със сила. По това време на полуострова е имало сериозно присъствие и на украински и на руски военни части, намиращи се там съвсем законно по силата на договор за ползване на военоморската база. Между тях военни действия не е имало. Приказките за превземане на Крим от „злени човечета“ са приказки за наивници, защото леко въоръжените „вежливи хора“ са изпратени за охрана на референдума и по никакъв начин не са нарушили баланса на силите. Кримчани гласуваха за присъединяване към РФ и бяха приети обратно в състава ѝ.

Напомням – Крим е прехвърлен административно от РСФСР към УССР от КППС и никога не  е бил „украинска територия“. За тези, които биха казали ,че Крим е на татарите, бих препоръчал да проверят, в чий състав е Република Татарстан. За мотивацията на кримчани да се върнат в РФ е достатъчно да напомним „влака на дружбата“, с който въоръжени неонацисти тръгват кам Крим за да избиват „ватници“. В последния момент научават, че им е подготвено „посрещане“, слизат навреме и влакът пристига празен в Крим. Този момент може да се счита за начало на гражданската война в Украйна.

Опитвам се да съкратя историята максимално, иначе ще стане колкото „Чужденецът“ на Камю. 

Междувременно омразата и противопоставянето между привържениците на майдана и антимайдана се засилват. Започват опити да се забрани руския език.  Кулминацията е на 2-ри май в Одеса, където при сблъсъци между протест и контрапротест загиват десетки хора. Основната вина, разбира се, е на новата власт в Киев, която не успява да организира ред в страната. Или умишлено е оставила нещата да ескалират. 

След това в Донецк и Луганск се извършва контрапреврат и се обявяват две самостоятелни републики – ДНР и ЛНР.  Тоест, в Донецк и Луганск не е станало нищо по-различно от това, което стана в Киев, но като реакция, като следствие. Следва обявяване на „антитерористична операция“ от Киев и изпращане на тежко въоръжени части към двете републики. „Антитерористичната операция“ бързо се изражда в терористична, започва безразборен обстрел срещу селищата в ДНР и ЛНР с многобройни цивилни жертви. 

Както във всяка гражданска война, двете страни получават външна помощ – съответно от Запада и Русия. В началото силите на Киев превземат територии, след това започва контранастъпление на Опълчението на ДНР и ЛНР. За да спре това контранастъпление, Западът е съгласява на мирно споразумение, известно като Минск – 2. Споразумението Минск – 1 е напълно неуспешно. Минск – 2 прекратява най-горещия период на войната и тя преминава в позиционна фаза.

Мирното споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН трябваше да разреши конфликта трайно, като ДНР и ЛНР се върнат в състава на Украйна на федеративен принцип.   Основният момент тук беше промяната на Конституцията на Украйна. На двете отделили се територии се даваше автономия, собствена полиция, собствено управление и т.н. За да се изпълни споразумението, Киев трябваше да направи проект за изменение на Конституцията и да покани в работна група представители на републиките. Както знаете, това не стана. Срокът за промяна на Конституцията беше до края на 2015-та година. Гаранти за Украйна в мирния процес бяха Франция и Германия. Както ще признаят по-късно Меркел и Оланд, не е имало намерение споразумението да се изпълни, идеята е била да се даде време на Украйна да изгради силна армия с помощта на Запада и да реши конфликта със сила. Между другото, Украйна дори не ратифицира мирното споразумение. 

Ако погледнем глобално на ситуацията – воюваха Украйна срещу ЛДНР, но със силна помощ и за двете страни в конфликта, съответно от Запада и Русия. Тоест, можем да кажем, че войната е между Запада и Русия, но чрез „прокси“ армии. Залогът тук е много голям, защото Русия оспорва еднополюсния свят – свят, в който господстват САЩ и съюзниците им от ЕС, които определят международния ред. Русия на Путин се освободи от западното влияние и погледна към един многополюсен свят, в който не една държава ще решава всички международни въпроси. 

И така – стигаме до момента, в който става ясно, че Украйна е готова да започне настъплението срещу републиките. През есента на 2021-ва година Русия започна учения покрай границите на Украйна, с цел предупреждение, да не се тръгва по този път. За съжаление, чувствайки подкрепа от Запада, украинските власти игнорираха това предупреждение. 

През февруари 2022-ра година Русия се включи в една осемгодишна война. Включи се очаквано и неизбежно, защото не можеше да си позволи да загуби войната със Запада. Не можеше да позволи НАТО да продължава да пълзи към границите ѝ и чуждестранни агенти да определят обществения ѝ живот. Санкциите укрепиха икономиката на Русия и тя беше готова да заеме полагащото ѝ се място. 

Кой нападна пръв, тоест, кой започна атаката? Ще ви дам пример с разказа на моя познат Андрей Пургин, един от основателите на ДНР. Той разказа за ситуацията в Докучаевск – „там винаги е имало някакъв баланс на силите. Примерно, ние сме 700 бойци, те са 800. В един момент, обаче, те станаха 5000. Появи се тежка военна техника, появиха се и вертолети. Беше ясно, че единственото, което можем да направим, е да заемем кръгова отбрана и да чакаме подкрепление“. 

Разбирайки накъде отиват нещата, Владимир Путин призна ДНР и ЛНР и сключи с тях договори за защита.

Артилерийската подготовка за нападението срещу републиките започна няколко дни преди  включването на Русия във войната. Хората казваха, че е станало по-лошо от 2014-та година. Отново безразборна стрелба по всякакви обекти, предимно цивилни. 

След това – знаете. Кой е агресорът и кой за какво се бие в тази война, нека всеки сам си отговори. 

2. Глупост ли е да защитаваш Родината си? На това ли бихте учили децата си?

Имаше достатъчно време от началото на 2014-та година до февруари 2022-ра украинците да защитят Родината си и да не допускат тя да бъде територия на военни действия между суперсилите. Те не го направиха. Не е само от глупост. При някои беше от страх, при други – от апатия и обезверяване, че нещо зависи от тях. 

Тук трябва да споменем и правото на самоопределение, като принцип на международното право, но това е дълга тема, която заслужава отделно внимание. 

На какво бих учил децата се – бих ги учил на това, че правата на един човек свършват там, където започват правата на другите и различията и конфликтите трябва да се изглаждат с договаряне и разумни компромиси. Че не трябва да допускат, някой да им влияе и да ги използва за свои цели. Че са хора, а не разходен материал. 

3. Някои хора не могат да разберат значението на думите свобода, равенство, братство, чест и достойнство.…

Това, част от един народ да потиска правата на другите, да налага със сила своята воля, вместо да търси разбирателство, да заменя изборите с преврат, да забранява езика на другите в многонационална държава,  да избива несъгласните, да лови хора по улицата и да ги праща необучени на фронта, за да има повече пари за крадене от военните помощи, да връзва „идеологическите врагове“ по стълбове на улицата, да допуска да бъде маша в чужди ръце… в това няма нито свобода, нито равенство, нито братство, нито чест, нито достойнство. 

4. И нашите герои, загинали в Априлското възстание и изобщо загинали за свободата на Бъргария ли наричаш глупаци?

Хората, загинали за нашата свобода, нито са имали власта в ръцете си, нито са я използвали, за да мачкат съгражданите си в своя или чужда изгода.  Из писмо на Левски: „И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение…”. 

5. Ако Ердоган поиска Кърджали, Силистра и Разград, трябва да му ги дадем?

Добър въпрос. Всички тези „патриоти“, които го задават, кога са отишли в кърджалийските села, да видят, как живеят там хората, какви са проблемите им, как може да се решат? Ако ние сме ги изоставили на произвола и те, подлъгани или не, решат да потърсят друг път за себе си, какво ще направим? Ще отидем да ги избиваме ли? Като украинците – с безразборен обстрел по домовете на хората? 

Мога да го кажа и по друг начин – в София някаква сила решава, че Турция е виновна за всички беди на човечеството и особено на българите. Започва едно скачане на площада с лозунг „турците на клона“, след това се извършва преврат, защото властта не мрази достатъчно турците. В някоя от онези области хората правят контрапреврат, а от София изпращат армията с тежка военна техника, за да постреля малко срещу „подчовеците“.  Да, ще му дадем съответната област, но не защото просто му е хрумнало да я поиска, а защото ние сме създали такава ситуация. 

Национална сигурност се защитава всеки ден. Със създаване на условия за добър живот на хората, със създаване на среда на справедливост, законност и равноправие. Национална сигурност не се защитава с оръжие, когато си проспал процесите и колата се е обърнала. 

6. На мъжа е вменено защита на семейство и родина. Иначе не е точно мъж.

Мъжът трябва да осигури нормален живот на близките си. Ако от глупост, страх или апатия не ги е защитил от намеса в обществото, която е довела до омраза, изкуствени разделения и насилие, малко е късно да се прави на мъж във вече избухнала война с ясен край. 

7. Жертви ще има, докато не се изкорени злото за цялото човечество – Русия.

Това е една много елементарна опорка, която показва ужасяващо непознаване на историята. Дори не се нуждае от коментар. 

8. Роденият да бъде роб не може да разбере родения свободен. Путин лошо уцели сега да нападне Украйна – минаха 30 години от свободата. Хората там са родени в свободна и независима Украйна.

Ако някой възприема свободата като възможност да налагаш със сила своята воля над другите и да погазваш тяхната свобода, той има голям проблем.

За да бъде една държава наистина независима, тя трябва да може да ограничи външното влияние върху гражданите си. И у нас, и в Украйна има хора, които цял живот са работили като чужди агенти и са се издържали чрез грантове по проекти. А властта ги използва за свои нужди на принципа „аз на тебе, ти на мене“. Гражданското общество беше убито в зародиш и заменено с чужда агентура в нашите две страни. Не бих нарекъл основните ни медии български, макар че в тях се говори на български език. Българоезични са. И в Украйна ситуацията е същата. Огромна част от политическите решения, които се взимат у нас, се правят, за се угоди на чужди сили или директно под чужд диктат. И тук не говорим за влияние от Русия, защото няма да въвеждаме рублата  след месец. И в Украйна ситуацията е същата.  Ако някой смята това за независимост, не бих си губил времето да споря с него, безсмислено е. 

9. Като гледам поста и коментарите, единственото, което си мисля, че е тъжно човек да знае, че съгражданите му не биха умрели за свобода и ценности. 

Бих се обърнал към хората, които искат да умрат за свобода и ценности, да го направя сега, вместо да чакат някой отвън да ни постави в ситуация като украинската. 35 години след поемането ни по нов път, Мечо (Б. Борисов) и Шиши (Д. Пеевски) се боричкат, кой да „налапа“ държавата. България е проядена от корупция и зависимости – вътрешни и външни. Управлаващи се избират от хора с феодални зависимости и хора, продаващи са за 50 лева, бутилка олио и четири кебапчета. Институциите са бутафорни и работят за всичко друго, само не и „за хората“, както би казал споменатият по-горе герой. 

Така че, уважаеми герои, не чакайте Путин да ви нападне. Няма да го дочакате, той няма интерес. Излезте и умрете сега – за свобода и ценности. 

10. И в Русия гробовете на загиналите в тази война не са малко… 

Да, това е така. Русия е най-голямата държава на планетата, има огромни природни богатства. Мечтата на Запада да предизвика разпадането ѝ и овладяването ѝ на части, изобщо не е от вчера. В Русия са решили, че няма да го допуснат и тръгват на битка срещу еднополюсния модел в света. Това започва с война  срещу „инструмента“ на Запада – Украйна. Едва ли е било лесно решение. Дали е правилно – ще покаже бъдещето. 

11. Глупостта в случая не е само украинска. Защото такива алеи и в Русия не са малко. И тъй наречената СВО в Кремъл не беше замислена като четири годишна кървава и разрушителна война – а като няколкодневен безкръвен победоносен блицкриг. Но в Кремъл много надцениха собствените си сили – и подцениха украинските. Поради което нападнаха 40 милионна Украйна с контингент от около 150 000 военни.

Вероятно са подценили възможността Украйна да получи такава огромна помощ от „демократичния свят“. Без тази помощ, войната щеше да свърши бързо. Обаче, каква беше алтернативата? Украйна вече беше започнала настъплението си. Републиките щяха да бъдат премазани. Окрилен от успеха, Западът щеше да засили влиянието си в Русия, да продължава да внедрява агенти, да купува медии, да опита да разпадне федерацията отвътре. Вероятно има грешки във военната тактика в началото на СВО, но мисля, че включването на Русия във войната беше неизбежно. 

12. Никой не тръгва на война с мисълта, че ще я загуби. Преди да започне, украинците имаха най-голямата по численост войска в Европа, с добре подготвен офицерски състав и бяха сравнително добре въоръжени. Политическият гръб на Запада и вътрешните руски неуредици също бяха фактор. Те си вярваха, че ще дадделеят и бидейки руснаци, и казаци по естество, показаха военна доблест…

При война винаги губиш нещо. Губиш хора, губиш независимостта си от „съюзниците“, които не влагат средства, защото много те обичат.  Пак казвам – всичко можеше да приключи през 2015-та година, ако „международната общност“ беше натиснала украинските власти да изпълнят договореното. Можеше и изобщо да не започва, ако не беше поредния план на Запада да пълзи към границите на Русия. 

И тръгваш да воюваш с ядрена държава, като очакваш подкрепа от хора, които от векове доказват, че за тях няма емоции, приятелства и обвързване, има само интереси. И за какво тръгваш на война – за територии, които искаш, но без хората в тях? Еми… глупаво е.

Завършвам с цитат от текст на песен на ДДТ:

Война кипит победная, до первого сражения,
а после, брат, как и везде – сплошные умножения.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: