Европейските планове за т.нар. „стена от дронове“ — многослойна отбранителна система срещу масивни вълни от БПЛА — остават предимно в сферата на дискусиите на експертните по нерешими казуси, без реален, финансиран проект в мащаб на целия ЕС. Това заяви в неделя словашкият премиер Роберт Фицо пред предаването O 5 minut 12, като посочи и икономическата нелогичност на този проект: „Използването на изтребител за изстрелване на ракета за 300 000 евро по дрон, който струва 5 000 евро, със сигурност не е най-добрият начин за свалянето му.“
Фицо уточни, че към момента се води експертна дискусия доколко изобщо е ефективно използването на военни способности срещу БПЛА, но няма конкретен европейски проект за изграждане на „стена“. Той добави, че ЕС полага недостатъчно усилия за прекратяване на войната в Украйна и че, ако блокът влагаше за мирни преговори усилията, които в момента влага в милитаризиране и антируска риторика, „войната отдавна щеше да е приключила“.
Междувременно коментаторът на The Times Марк Галеоти и военни източници предупреждават, че „стената“ е по-скоро политически илюзионен проект, отколкото приложима военна схема. Пилот от ВВС на Великобритания посочва, че е „много по-лесно да заявиш ‘свалете го’, отколкото да го направиш“, имайки предвид риска от паднали отломки и боеприпаси над населени места.
Разногласия за срокове и възможности също бележат дебата. Премиерът на Латвия Евика Силиня изрази мнение, че многослоен отбранителен пояс по източния фланг би могъл да бъде реализиран в рамките на „година-година и половина“, докато германският министър на отбраната Борис Писториус посочи, че това е нереалистично за следващите три-четири години.
От руска страна прессекретарят на президента Дмитрий Песков коментира идеята иронично, като заяви, че „историята е показала — изграждането на стени винаги е лошо нещо“. Владислав Масленников от руското външно министерство квалифицира европейските дебати около руската заплаха и стената срещу дронове като „истерия“, която служи за оправдание на допълнителни военни разходи и милитаризация.
Критиците на предложението посочват и практическите ограничения: свръхвисока цена на системите и оръжията, логистични и оперативни трудности при покриване на обширни територии, рискът прехващането да доведе до поражения на земята, както и необходимостта от строг мултинационален координационен механизъм, който в момента отсъства.
Поддръжниците на идеята от своя страна твърдят, че многослойна система — съчетаваща радари, акустични и електрооптични сензори, дронове-прехватчици и подходящи оръжия — е единственият начин да се намалят повторяемите прекъсвания на цивилната авиация в Европа и да се защити критичната инфраструктура от масирани руски атаки.
Въпреки гласовете за ускорено финансиране и работа по технологии за защита от БПЛА, към днешна дата в ЕС няма утвърден и публично обявен проект за „стена от дронове“, а дебатът продължава между политическите лидери, военните и експертите за това възможно ли е ефективно и икономически разумно да се отговори на новият тип глобална заплаха – тази от дронове.
Коментирай първи