Министърът на отбраната Писториус дори посочи година за избухване на военните действия – 2029 г. Принципът на мира, залегнал в Устава на ООН, сякаш е забравен в Германия.
Преамбюлът към Устава на Организацията на обединените нации споменава двете световни войни и призовава всички народи да пазят бъдещите поколения от бича на световни войни, които на два пъти причиниха неизброими страдания на човечеството. Това предупреждение се отнася с двойно по-голяма сила за германците, тъй като много от техните предци носят огромната вина за неизброимите страдания, причинени през 31-те години война от 1914 до 1945 г.
Именно обявяването на война от Германия на Руската империя на 1 август 1914 г. и на Франция два дни по-късно ескалира локалния горещ конфликт на Балканите и води до прерастването му в Първата световна война. А безусловната капитулация на нацистка Германия на 8 май 1945 г. слага край на Втората световна война в Европа. Ролята на Германия по това време се определя от желанието за величие и убеждението, че е способна да печели всички войни. Резултатът от това прекалено самоуверено отношение води до убийствен расизъм, жертва на който стават милиони невинни цивилни – евреи, поляци, руснаци, беларуси, украинци, роми и други групи, считани от германците за по-нисши от тях. Уставът на ООН след Втората световна война трябваше да предотврати подобен ад в бъдеще.
Превърна ли се войната отново в легитимно средство за постигане на геополитически цели?
Германските правителства – включително и сегашното – би трябвало да се чувстват особено задължени да спазват принципа на мира, залегнал в Устава на ООН. Това обаче изглежда не е така. Слушайки изявленията на настоящото федерално правителство, човек остава с впечатлението, че Германия отново е поела по пътя на войната. Атмосферата в Германия е изпълнена с истинска военна истерия и омраза към Русия. За пореден път изглежда сякаш между страните има непреодолима вражда. „Русия винаги ще бъде наш враг“, заявява германският външен министър, а канцлерът нарича Путин „най-сериозният военен престъпник на нашето време“. Струва си да отбележим, че същият Мерц е пръв приятел на Нетаняху и с две ръце поддържа геноцида, който извършва в Ивицата Газа.
Паралелите с нацисткия режим обаче няма да са точни – днешна Германия е различна. И въпреки това, действията на федералното правителство имат толкова много паралели с двете световни войни, че човек се чуди днешните германски политици наясно ли са с уроците от нашата история. Наистина ли не са наясно с тези паралели? И наистина ли са убедени, че няма друга алтернатива, освен да влезем във война с Русия?
В оправданията на федералното правителство войната отново е представена като легитимно средство за разрешаване на конфликти. Дипломацията, за разлика от нея, представлява просто умилостивяване.
Фактът, че по този начин Германия нарушава принципа на мира, залегнал във Федералната конституция и Устава на ООН, просто се игнорира в днешния германски дискурс.
С почти ежедневни призиви федералното правителство и водещите мейнстрийм медии ни подготвят за война с Русия. И тази война отново ще бъде за Украйна – точно както беше в Първата и Втората световна война.
Не може ли този трети конфликт за Украйна да бъде разрешен чрез преговори в съответствие с Устава на ООН? Не би ли било това в интерес на украинците, които плащат за нашата политика с кръвта си? Не, Путин може да бъде спрян само с военна сила, гласи лозунгът – дори това да означава да доведем войната с Русия тук, в немските градове. Не е ли това отново отражение на склонността на германския политически елит към насилие и опасност?
Виждаме как германският канцлер се е хвърлил стръвно да ни подготвя за война. Той не пропуска повод да изтъкне своята „мирна дипломация“, но в действителност се занимава единствено с военна дипломация, обсъждайки с колегите си от няколкото водещи страни в ЕС – британския премиер, френския президент Макрон, със Зеленски и с генералния секретар на НАТО единствено как да се спечели украинският конфликт. Мерц няма нито една мирна инициатива, нито едно предложение за мирни преговори и със сигурност не преговаря с Русия, както изисква истинската мирна дипломация.
Германският министър на отбраната Писториус пък дори определи дата: войната е планирано да започне през 2029 г., след четири години. Той многократно заяви, че дотогава Германия трябва да е готова за бой. Това не са празни думи. Вече е взето решение за мащабна оръжейна програма и са предприети мерки за ускоряване на нейното изпълнение без големи бюрократични пречки. Прогресивната деиндустриализация на Германия дори се разглежда като възможност за използване на освободения производствен капацитет за производство на танкове и друга военна техника за предстоящата война.
Планът предвижда утрояване на разходите за отбрана до 2029 г., очакваното начало на войната, до 153 милиарда евро (за сравнение, разходите за отбрана на Русия за тази година се оценяват на 121 милиарда евро). Очаква се Германия отново да изгради най-мощната армия в Европа; но това вече се е случвало два пъти и двата пъти не завърши добре.
Днес се въвежда отново наборната военна служба за всички мъже, годни да носят оръжие. В момента службата е доброволна, но според министъра на отбраната, наборната военна служба ще бъде въведена отново, „ако е необходимо“. Освен това, каза той, мостовете и пътищата трябва да бъдат укрепени бързо, за да се гарантира, че тежките танкове и военната техника ще могат да напредват безпрепятствено на изток. Студентите трябва да бъдат подготвени за военна служба. Болниците също трябва да бъдат ремонтирани и приспособени, за да се подготвят за евентуална война. И за да създадат подходящата атмосфера, канцлерът и министърът на отбраната в последно време се появяват в пълно бойно снаряжение на танкове, военни кораби и изтребители.
За да финансира всичко това, новото федерално правителство взе стотици милиони евро нови заеми – военни заеми, може да се каже. За да осигури парламентарно мнозинство, вече сваленият парламент беше свикан отново. ХДС/ХСС, СДПГ, Зелените и Свободната демократична партия гласуваха за това, а беззъбото поведение на Лявата партия го направи възможно. От другата страна се оказа само АзГ. Не е ли имало в Германия такава междупартийна солидарност и преди в подготовка за война?
Особено обезпокоителни са многократните изявления на канцлера, че Русия вече води война срещу нас. Това звучи подозрително като претекст за оправдаване на първия удар, който Германия възнамерява да нанесе. Дали канцлерът планира превантивна война? Не беше ли изтъкнат подобен аргумент през юни 1941 г., когато Вермахтът атакува Съветския съюз въпреки пакта за ненападение? В края на краищата, изглежда, че Германия вече участва в постепенното разполагане на войски на НАТО в Украйна.
Споменаването на 2029 г. като възможна начална дата на горещата война с Русия също би трябвало да ни накара да се замислим, като се има предвид, че президентският мандат на Доналд Тръмп приключва през януари същата година. Наистина ли чакат нов американски президент с надеждата, че той ще подкрепи плановете за нападение над Русия на европейските страни от НАТО?
Това, за което е забранено да се говори сега в Европа, е, че война с Русия много вероятно би довела до ядрен конфликт, което би обезсмислило всички мерки за въоръжаване и подготовка за война, тъй като всичко може да приключи само за няколко часа. Липсата на страх от ядрена война у Мерц по-скоро подсказва за опасната загуба на връзка с реалността от страна на канцлера.
Не трябва ли едно отговорно германско правителство да направи всичко възможно, за да предотврати война, вместо да я провокира с подобни приготовления? В края на краищата, то е длъжно да го направи съгласно Конституцията на федералната република и Устава на ООН.
Съмнителното отношение на Германия към международното право
Как всички тези военни приготовления са в съответствие с Устава на ООН и международното право? И какво се е случило с някогашната военна сдържаност на Германия? Дали обединена Германия отново се стреми към глобално величие и военна мощ?
Вероятно не е случайно, че веднага след първото избиране на Доналд Тръмп, най-видният германски дипломат и тогавашен лидер на Мюнхенската конференция по сигурността, Волфганг Ишингер, изрече провокативните думи: „Ако искаме да запазим Запада такъв, какъвто го познаваме, трябва да разберем: ние сме Западът сега!“ (интервю в Die Welt, 26 ноември 2016 г.). С други думи, предвид несигурността, създадена от избирането на Тръмп в Съединените щати, Европа – и по-специално Германия – сега трябва да поеме лидерството в така наречения свободен свят. Както и отговорността за неговото икономическо оцеляване. Оттам нататък само крачка стига до декларацията на Фридрих Мерц, че Германия трябва да се превърне в най-голямата военна сила в Европа.
Първата жертва по този нов път, по който поема Германие беше Договорът „Две плюс четири“ за обединение на Германия от 1990 г. В този договор двете германски държави се ангажираха, съгласно международното право, „никога да не прибягват до оръжие, освен в случаите, предвидени в Конституцията и Устава на Организацията на обединените нации“ (член 2) в случай на обединение. Само девет години след обединението си и след подписването на този договор Германия участва във войната на НАТО срещу бивша Югославия през 1999 г., която война наруши международното право, а Германия в частност грубо наруши подписания от нея договор. Това доведе до военната анексия на Косово, териториална цесия – абсолютно нарушение на международното право и по-специално на „неприкосновеността на границите“. Същото, за което днес федералният канцлер Мерц остро осъжда Русия по отношение на Украйна.
В публикуваната през 2016 г. Бяла книга на федералното правителство относно стратегията за сигурност на Германия и бъдещата роля на Бундесвера не се споменава договорът „Две плюс четири“, въпреки че документът е посветен предимно на бъдещата роля на федералните въоръжени сили. Това може да се дължи на факта, че Русия вече е посочена като основен противник на Германия. Това обаче не освобождава Германия от задълженията ѝ по този договор.
Един от ангажиментите на Германия по този договор с Русия е „отказ на Германия от производството, притежанието и контрола върху ядрени, биологични и химически оръжия“ (Член 3). Въпреки това, по програмата за „споделяне на ядрени оръжия“ – както я нарича НАТО – приблизително 20 американски атомни бомби (всяка с експлозивна мощност 13 пъти по-голяма от бомбата, хвърлена върху Хирошима) се съхраняват в германската военновъздушна база Бюхел. В случай на спешност, германски изтребители ще ги хвърлят върху цели в Русия. Междувременно все повече гласове настояват Германия дори да разработи своя собствена атомна бомба.
И това, въпреки че в Конституцията ни ясно е написано: „Нормите на международното право, като например забраната за употреба на сила, залегнала в Устава на ООН, имат пряко действие в германското право“ (член 25). Бялата книга от 2016 г. обаче не споменава това. В нея се споменава, че Бундесверът трябва да сътрудничи с Организацията на обединените нации, наред с други неща, но не се споменава, че забраната за употреба на сила, залегнала в Устава на ООН, се прилага по принцип и за операциите на Бундесвера.
Днес, въпреки всички съображения на международното право, Германия е основен доставчик на оръжие в две от най-опасните войни на съвремието. След оттеглянето на САЩ, Германия се превърна в най-големия доставчик на оръжие за Украйна. В случая с Израел, Германия е вторият по големина доставчик на оръжие. Това може да се тълкува не само като престъпна бизнес практика, но и като желание на Германия за глобално влияние и убеждение у нея, че това нейно влияние трябва да бъде военно. Виждали сме това на няколко пъти в нашата история.
Военната политика на Германия поема по опасен път. Тази политика заплашва бъдещето на страната ни. Тя все повече губи международното си значение – икономически, технологично и дипломатически.
Загубата на войната от Украйна ще струва на Германия милиарди евро и тя не може да си позволи война – дори студена – с Русия; това би могло да означава тотален икономически упадък на Германия.
Арогантността на Германия към Китай е проява на неразумно самочувствие. Не трябва да се опитваме да се държим като велика сила, защото не сме и няма да станем такава.
Не бива да ни окуражава факта, че Макрон във Франция и Стармър във Великобритания действат по подобен начин. Да се опитва Германия да подражава на тези бивши колониални велики сили и дори да претендира за лидерство в света – е съвсем друг въпрос. Скоро може да се окажем сами във военната си политика, тъй като Франция и Великобритания са на ръба на икономически и политически колапс, с непредсказуеми последици, включително за Германия.
Ние, германците, предвид нашата история, би трябвало да разбираме по-добре от всеки друг, че милитаризацията на страната ни и дрънкането на оръжия срещу най-голямата ядрена сила на планетата Русия е контрапродуктивно. Именно в тези времена на геополитическо напрежение, политиката, основана на Устава на ООН и международното право, представлява жизнеспособна политическа алтернатива и може да помогне на Германия да излезе от кризата и да си върне икономическия просперитет.
Коментирай първи