Автор: Ерик Бонс, cicero.de

Среща на върха на ЕС в Копенхаген – безсилието на европейците и „промяната на играта“ на Фридрих Мерц

Загуби ли ЕС мира? Ще позволи ли да бъде въвлечен във война срещу Путин от Тръмп и задкулисните истински управници на Европа? Това са въпросите, с които ще трябва да се справят 27-те държавни и правителствени ръководители от ЕС на провеждащата се в момента специална среща на върха в Копенхаген.

Декорът е военен: германски и френски войници, фрегатата „Хамбург“ и хеликоптер осигуряват сигурността в датската столица. Огромният военен контингент е в отговор на мистериозните дронове, които обезпокояват Дания от дни и се приписват на „хибридната война“ на Русия срещу Европа.

Няма гореща пътека до Москва. Руското правителство категорично отрича да има участие в подобни действия срещу ЕС. Дори НАТО – три седмици след нарушенията на въздушното пространство на Полша и Естония – все още няма доказателства за недобросъвестност от страна на Русия.

Но повечето политици от ЕС са убедени, ясно им е, че това са целенасочени руски провокации, на които трябва да реагират. Нищо, че не разполагат с нито едно доказателство за руска следа. „Тази война е и наша война“, казва полският премиер Доналд Туск, визирайки войната в Украйна. Агресивната война на Русия цели да подчини и други европейски народи.

В Копенхаген концентрираният гняв срещу Русия и сдържаното разочарование от собственото безсилие излязоха наяве. ЕС няма собствена армия, която да го защитава – и досега не е успял да направи нищо по въпроса. Освен това сега е на път да остане без пари заради Украйна.

Страната на Зеленски се нуждае от най-малко един милиард долара всеки месец за закупуване на оръжие от САЩ, заяви президентът Володимир Зеленски в края на август. Тъй като президентът на САЩ Тръмп вече не иска да плаща, парите трябва да дойдат от Европа. Но дори Германия не може и не иска да осигурява тези суми. Страната на Мерц е в рецесия трета година, безработицата расте, икономиката й се свива…

Фон дер Лайен иска да поеме контрола, но за военните и войната отговаря НАТО

Какво да се прави в тази ситуация? В Копенхаген са на масата две предложения. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен води кампания за изграждане на „стена с дронове“ в Източна Европа. А канцлерът Фридрих Мерц води кампания за „репарационен кредит“ от 140 милиарда евро за Украйна. Идеята му е този кредит да бъде финансиран от руските активи на стойност 200 млрд. евро, замразени в ЕС.

Не се очакват окончателни решения на тази среща – тя е неформална. Но дебатът вероятно ще се разгорещи. В случая със стената от безпилотни летателни апарати възниква въпросът кой трябва да поеме водещата роля и да изпълни първите пилотни проекти. Фактът, че Фон дер Лайен иска да поеме контрола, въпреки че ЕС всъщност е гражданска организация, настройва против доста хора.

НАТО отговаря за армията, а държавите от ЕС досега сами се грижат за националната си отбрана. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте няма възражения. Европейската система за защита от дронове е „необходима“, каза той след среща с Фон дер Лайен в Брюксел. Но подробностите и финансирането вероятно ще бъдат горещо обсъждани.

Проблеми се задават и с инициативата на канцлера Мерц. Той представи идеята си за заем за Украйна в свое интервю във „Файненшъл таймс“. Вероятно смята, че с тази инициатива ще заяви и по-точно препотвърди претенциите на Германия за лидерство. „Сега подкрепям мобилизирането на финансови ресурси до степен, която ще осигури военната устойчивост на Украйна за няколко години“, написа Мерц. Значи ли това, че ако не използва руските активи, Европа няма пари, с които да подсигури военно Украйна за няколко години напред? Вероятно да.

Но германският канцлер направи сметката да използва руските активи без белгийския премиер Барт де Вевер, под чиято юрисдикция и контрол са руските активи на стойност около 200 милиарда евро. И Вевер наблюдава тези активи с очите на Аргус. Те са депозирани в клиринговата къща „Евроклиър“ в Белгия, което на практика означава, че малко или много са белгийски пари.

Какво ще стане, ако Украйна загуби войната и ЕС остане да седи на своя „репарационен кредит“, който е отпуснал на Киев? Изобщо не може да става дума за „конфискуване на парите на Путин. Не можем да поемем подобен риск“, обясни Де Вевер. „Това няма да се случи – това никога няма да се случи“, подчертава той. Ако това стане, Белгия автоматично ще загуби доверието на международните инвеститори, така че притеснението е голямо.

Ако се създаде впечатление, че чуждестранните и вътрешните пари в ЕС вече не са на сигурно място и могат да бъдат конфискувани по всяко време, това ще има последици и за други държави от ЕС. Ето защо други държавни и правителствени ръководители и дори Европейската централна банка предупреждават за риска от конфискуването на „руските активи“.

Германското правителство твърди, че има рецепта срещу подобни опасения. За Украйна неочакваната печалба ще бъде „промяна на играта“, според Берлин. „Такова решение е може би най-силното политическо оръжие, което европейците имат в ръцете си в момента“, казва представител на правителството на Мерц.

Но дори датското председателство на ЕС има притеснения. Предложението има „много финансови и правни последици“, които трябва да бъдат внимателно обмислени, казва вътрешен човек. Това включва и въпроса кой всъщност ще носи отговорност, ако Украйна не може да изплати този, обезпечен с руски активи, заем от милиарди евро. Тук трябва да поясним, че последната идея на Брюксел е следната: за да не се изтълкува, че ЕС е откраднала руските активи, съюзът да ги предостави на Украйна под формата на заем, който последната да погасява в бъдеще. Но кой в действителност ще изплаща този заем, ако Украйна не е в състояние, а отговорността за това че са дадени е безспорно на Европа?

Според предишните планове това щяха да бъдат държавите от ЕС – и следователно преди всичко Германия. Защото като най-голямата страна от ЕС тя ще трябва да поеме и най-големите плащания. Но Мерц не обича да говори за това. „В крайна сметка, когато загуби войната, Русия ще поеме репарационните плащания“, надява се Берлин.

Но какво ще стане, ако загуби войната не Русия, а Украйна и ЕС остане да седи на своя „репарационен кредит“? Тогава „промяната на играта“ на Фридрих Мерц може да се окаже бумеранг. Срещата на върха в Копенхаген може да занимава Берлин дълго време.

Ерик Бонс отразява европейската политика от Брюксел от 2004 г. насам. Той също така ръководи блога за наблюдение на ЕС „Изгубени в Европа“.

Източник: cicero.de

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: