Геноцидът в Газа е апокалиптичен знак за бъдещето на човечеството. Европа потъпква собствените си ценности и мълчи пред масови убийства, извършвани с най-съвременни технологии. Израел превръща градини в пустини, а Западът е съучастник в престъпление срещу човечеството. В особено ценно интервю, което е дал на 5 септември философът Огнян Касабов говори за гнева, който расте, за либералната интелигенция, която се провали, и за това защо „четем за Аушвиц, а мислим за Газа“.
„Част от мракобесната роля на израелската държава е изличаването на паметта, че тези хора, палестинците, някога са живели там – маслинови градини се изкореняват, села се заличават от картата, пейзажът се променя насилствено.“ Днес, казва Касабов, методите на Холокоста – заводите за смърт, рационално подредени за масово унищожение – са вдигнати на ново технологично ниво от Израел: изкуствен интелект изчислява колко хора ще загинат при всяка атака и „сваля отговорността“ от извършителите. Тази идеология на силата и технофутуризма, безчувствена към човешкото страдание, заплашва не само палестинците, но и бъдещето на нашата цивилизация.
Доц. д-р Огнян Касабов е преподавател в катедра „Логика, етика и естетика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Интервюто с него е взето на 5 септември 2025 г.
АКЦЕНТИ ОТ ИНТЕРВЮТО:
Въпросът, който си задавам, е: защо не сме всички толкова потресени от това, което се извършва в Газа и в Палестина като цяло? Защо не сме спрели да правим всичко, което правим, и да вложим всички усилия това чудовищно убийство да бъде прекратено? Толкова повече, че все повече съм убеден – това, което става в Газа, е съдбовно за бъдещето. Има нещо апокалиптично – не само в смисъл на разрушение, катаклизъм, но и като откровение – едно възможно бъдеще, не само в религиозен аспект, а и в начина, по който биха могли да се развиват междучовешките и междудържавните отношения.
В преданията на Стария завет има фигурата не само на Спасителя и Месията, но и на лъже-Спасителя, на лъже-Месията, който ще дойде в последния ден. Той ще обещава да спаси, да предпази. Това е изключително интересна – във философски, светогледен и религиозен смисъл – ситуация. Толкова повече, че сме свикнали да мислим религиозния фундаментализъм и екстремизъм като „назадничавост“. А го виждаме ръка за ръка с технофутуризма – при американски бизнесмени, но и в части от израелската десница. „Ние сме нации високотехнологични“ – ето това наричат „цивилизация“. Но това ли е цивилизацията, за която се борим? Не сме ли и ние – както палестинците – рая в Близкия изток, подобно на 500-те години в Османската империя?
Затова казвам: „Четем за Аушвиц, мислим за Газа“. Защото лагерът не е само колективна лудост или патология, а продукт на европейската рационализация. Лагерът е чудовищно рационално подредено място – ясно е кой колко ще работи, докога, кога ще бъде убит; колко души ще се натъпчат във вагон; какво може да им се вземе. Това е планомерност, „заводи за смърт“. А днес това е вдигнато на по-високо ниво – с една от най-високотехнологичните армии, използваща изкуствен интелект, за да таргетира конкретен човек и да каже: „Ще умрат още 35 души покрай него“. Това „сваля“ отговорността: „Аз изпълнявах заповеди. Машината ми каза. Аз просто натиснах копчето“. Така израелската държава не само потъпква паметта на своите жертви от Холокоста, но и възражда на ново ниво част от онези технологично-бюрократични предпоставки за чудовищното избиване.
Израел предстои да преживее сериозна вътрешна криза – включително и на самосъзнанието. Но тя ще сполети неминуемо и Запада, който активно подкрепя тази война.
Много еврейски интелектуалци – включително духовни учители – казват: „Това е криза за идентичността на евреите и на религиозните хора“. И не е неспасяемо. Рави Шорш – американски равин – каза: „Те злоупотребиха с името Господне, казвайки, че това е изтребление в името на Живия Бог“. Разбира се, трябва да внимаваме да не отъждествяваме еврейския народ с държавата Израел. Има милиони евреи по света. Спомням си – по време на следването ми в Щатите приятели евреи казваха: „Имаме право да се преселим в Израел. Но искаме ли да живеем в тази фашизоидна държава?“ Това не са изключения. Израелските граждани се радват на добро гражданство, но защо толкова много евреи не се преселват там?
А нашите интелектуалци – либерално-десни, западнически – поради комплекс за „недоевропейскост“ се опитват да го компенсират: „Тези на изток – махнете ги. Ние сме истински европейци. Ние сме Западът“. Но Европа има различни традиции. А версията на „европейското“, която днес се внушава, е мрачна – свързана с масови изтребления, колонизация, изземване на земи и ресурси – в двете Америки, в Африка, и до днес – в Палестина. Палестина е една страна, която е колонизирана по най-простия начин – населението е изтласкано и лишено от ресурси, не само в Газа, но и на Западния бряг. Това е цивилизация на силата и на футуризма, който е безчувствен към човешкото страдание.
Част от мракобесната роля на израелската държава през десетилетията – не единствена, но постоянна линия – е изличаването на това, че тези хора някога са били там. Защо с такъв бяс? Преди двадесетина седмици изкорениха градина с 10 хиляди маслинови дървета. Те превръщат градината в пустиня – точно обратното на живота. А пожарите, които горяха в Израел миналото лято? Ние дори пратихме самолет. Те горяха в гори от бели сирийски борове, насадени след създаването на държавата Израел, за да се промени пейзажът и да се заличат следите от изтритите палестински села.
Днес имаме този футуристичен проект „за Газа“, който не е само на шегаджии и който екстравагантният Тръмп припозна като „свои хора“. Това е проект на израелското правителство, на международни консултантски компании – и Тони Блеър е някъде там. На големи капитали, които казват: „Ще ви построим луксозна странноприемница върху общия гроб. Върху самото гробище“.
В някакъв смисъл гневът срещу Израел е гневът срещу елитите, които ни управляват. И затова са се погрижили не само интелектуалците, но и тези политици, за които говорим – да отъждествяват „със Запада, със западния капитал, със западните лидери“ – с Израел. Връзките са налице, всъщност. Връзките са налице и безспорни. Може би гневът спрямо нашите елити – български и европейски – се прехвърля и срещу тези, които са се самоопределили като по-висши, като превъзходящи. Този грях се споделя от голяма част от нашата така наречена либерална интелигенция. Това високомерие към обикновения човек ги определя като един вид „фалшиви либерали“. Уви – „либералите“, не само в България, но и в западен контекст, се оказаха едни от най-нелибералните в този аспект хора – клонящи към нещо повече от „криптофашизъм“, а към расистки тези. В български контекст се нагледахме на такива обезочовечаващи твърдения относно арабската култура, относно исляма, че човек се чуди: тези хора имат ли образование? Дали ги гложди някаква злоба? Или пък дали изобщо са чели нещо.
Коментирай първи