Автор: Фьодор Лукянов, vz.ru
Както Рейгън сложи край на Студената война през 1987г. в Женева при условията на Вашингтон, така днес се очерта края на еднополюсния свят и глобалното лидерство на САЩ
Аляска премина без блицкриг и разрив
Аналогиите, както винаги, са напълно условни, но все пак Аляска напомни за първата среща на Горбачов и Рейгън в Женева преди почти 40 години. Не по съдържание – то е по-скоро противоположно – а по самата схема. Да се споразумеят двамата лидери не успяха, но комуникацията премина на качествено ново равнище.
Мирен блицкриг, какъвто искаше Тръмп, не се получи. Но и разрив не настъпи. Продължава позиционното дипломатическо противопоставяне. По логиката отпреди четири десетилетия сега следва Рейкявик (1986), където също не беше постигнато съгласие, но прозвучаха идеи от почти революционен характер. Резултатът дойде във Вашингтон (1987), когато беше подписан именно онзи Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Договор, който на два етапа отиде в миналото именно при Тръмп (по време на първия и втория му мандат).
Сега всичко е ускорено, войната не е студена, и няколкогодишни паузи между срещите на върха няма да има. Продължението ще последва много по-рано – в една или друга форма. Трябва да се очакват опити резултатът от срещата да бъде представен като поражение за Тръмп, на когото Путин наложи своя темп и своята логика. Отчасти това е вярно. Но за да бъде постигнат устойчив резултат, няма друг вариант освен да се направи опит за решаване на целия комплекс от проблеми.
Ако процесът, започнат в Аляска, продължи в очерталия се дух, изходът може да бъде обратен на онова, до което доведе процесът, започнат в Женева. В смисъл, че тогава ставаше дума за приключване на студената война при условията на Вашингтон, и Рейгън постигна това. Сега на дневен ред е завършването на периода след студената война, когато Съединените щати се превърнаха в хегемон и доминираха на световната сцена като глобален лидер. Това е обективно развитие на събитията – то не започна днес, но днес достигна кулминацията си. Между другото, немаловажно е, че искането за подобна промяна идва преди всичко от самите САЩ, както по онова време основното искане за промени идваше от съветското общество.
И сега, както и тогава, всичко е извито и сложно. Има играчи – както вътре в страните, така и отвън – които ще се опитат да спрат тенденцията или да я обърнат. Много ще зависи от степента на увереност на двамата президенти, че вървят в правилната посока.
Любопитна подробност. Преди 40 години в Женева символ на промените стана съвместната пресконференция, на която журналисти от двете страни за първи път получиха възможност да зададат въпрос на лидера на противниковия лагер. Откритостта тогава се смяташе за опора за решаването на натрупаните проблеми. Днес символичното е в това, че на никакви въпроси на пресата лидерите не пожелаха да отговарят.
Реалната дипломация се опитва да се върне в тишината и да прекрати безкрайното и доста разрушително шоу, в което се превърна информационното пространство през изминалите десетилетия. Закритостта взема реванш.
Източник: vz.ru
Коментирай първи