Автор: Любомир Данков
Омразата убива!!!
Някои от украинците го разбраха веднага, още през 2014-та. Други още не са го разбрали, защото омразата замъглява, изкривява или блокира всяка мисъл. Ако ние, българите, не искаме да последваме съдбата им, добре е да не позволяваме на омразата да вземе превес над разума.
Напомням за новата „Буча“. В ЛНР (Луганската народна република) има домове за деца. Много деца са останали без родители заради войната. Министерството на образованието и науката на ЛНР е създало онлайн каталог с деца за осиновяване. Едва ли е нужно да напомням, че при законното осиновяване се преминава през много проверки преди и след осиновяването. В каталога има информация за децата, за някои са публикувани и снимки. Връзката към сайта на МОН на ЛНР – edu.lpr-reg.ru
За да не се измества темата към това, морално ли е да се публикува информация и снимки на деца без родители, да поясня. Няма нищо срамно и излагащо за едно дете, ако то е без родители по време на война. А за тези, които са заслепени от омразата и не разбират смисъла на написаното, ще отбележа, че абсолютно същото се прави и в Украйна. В коментарите слагам връзки към два украински сайта, предлагащи осиновяване на деца с публикувани снимки и информация за децата. changeonelife.ua и akhmetovfoundation.org.
Микола Кулеба, украински активист, е написал публикация във фб, в която осъжда действията на МОН на ЛНР, като твърди, че това са украински деца, че ставало въпрос за трафик, че родителите на децата били убити от „сепаратистите“ и т.н. – типичните пропагандни опорки. Няма нито едно доказателство, че в сайта има деца, които са взети от родителите им, нито пък, че децата са от контролираната от Киев част на тази територия. Който желае, може да погледне предишната ми публикация, тя е на тази тема и в нея ще намерите и текста на Кулеба – https://www.facebook.com/photo/?fbid=10240478659723459&set=a.10204527698491897 .
В същата предишна публикация може да видите и “емоционалния изблик“ на btv или по-скоро манипулацията им. Копирам най-доброто от нея:
„Това може да бъде сюжет от антиутопия за филм или книга. Но всъщност е реалност. В руски уебсайт украински деца се предлагат като продукти в онлайн магазин. Те са представени със снимки, с имена, възраст, цвят на косата, цвят на очите. С характерите им, с добрите им черти. Като описание на играчки, но са истински деца. Откраднати. Отвлечени. Откъснати от родината си. Откъснати от семействата си“.
Евроатлантическата част на информационното пространство порази като с гръм „империята на злото“, която си е позволила да продава украински деца като роби, с описание и снимки. Повод за този чутовен гръм е публикация във фейсбук на Микола Кулеба, който е основател на организацията „Спаси Украйна“ и бивш комисар по правата на детето към президента на Украйна.
Тази „шокираща новина“ е споделена от много български електронни издания като Оффнюз, Актуално и т.н., което не е изненада. Но особеното усърдие на национална медия като btv да „разкрие това зверство“ на руснаците, ми идва малко в повече.
А това е публикацията на Кулеба – https://www.facebook.com/plugins/post.php…
Автоматичен превод на публикацията с подобрения:
––––
Русия създаде онлайн каталог за „продажба“ на украински деца. От 2014 г. деца от окупираните територии – Луганска област, Донецка област и Крим – системно се транспортират по ред на руски семейства под Москва и в други региони на Русия. Изглежда търсенето на деца е намаляло, затова окупаторите търсят нови начини да „подобрят“ тази ужасна система. Ние и екипът на „Спаси Украйна“ открихме доказателство, че са преминали към методи, които освен „търговия на деца“ няма как по друг начин да бъдат наречени.
На създадения сайт може буквално да „изберете“ детето си по снимка с отворени лица. Описват децата като стока: „послушна“, „спокойна“ и др. Само си представете – можете да филтрирате децата не само по артикул, но и по цвета на очите и косата!
Начинът, по който описват украинските ни деца, не се различава от каталог на роби Това е истински трафик на деца през 21 век, който светът трябва да спре незабавно.
Повечето деца в този „каталог“ са родени преди окупацията на Луганска област и са имали украинско гражданство. Родителите на някои от тях са убити от окупационните власти, а на другите просто са направили руски документи, за да узаконят отвличането.
Когато руснаците поискат списъци с откраднати украински деца на преговори, им е достатъчно просто да прехвърлят базата данни от сайта на собственото им луганско „министерство на образованието“. Цялата доказателствена база за престъпленията им е директно от официалните им ресурси.
Ние от „Спаси Украйна“ ще направим всичко, за да спасим тези деца. И да им върнем най-важното – дом, семейство, държава.
––––
Посочен е и източникът на информацията: сайтът на Министерството на образованието и науката на ЛНР – връзката към сайта е в коментарите.
Под публикациите на атлантическите медии във фейсбук съпричастни граждани късат ризите си, посипват главите си с пепел и люто кълнат агресора за това човеконенавистно деяние – кражбата на украински деца и продажбата им като роби.
Обаче… дори само едно безпристрастно прочитане на този текст показва, че това е поредният нескопосан опит за манипулация тип „Буча“. И всеки, който би искал да се нарече журналист, а не пропагандатор, трябва да си отговори на следните въпроси:
За какви деца става въпрос?
А/ За деца, „откраднати“ от Украйна, насилствено отделени от родителите им и „продавани“ в Москва и други руски градове.
Б/ За деца от ЛНР, които са останали без родители и местните власти им търсят семейства.
Не е едно и също, нали?
И какво се е случило с родителите им?
Ако са местни деца – от ЛНР, „сепаратистите“ ли са убили техните родители? Тази елементарна опорка за бавноразвиващи се, че жертвите в двете републики ДНР и ЛНР в продължаващата повече от 11 години война са заради самообстрели, безразборни разстрели или „обстрели направо от Ростов на Дон“, не се ли изтърка вече?
От краткия текст на всеки средноинтелигентен човек трябва да стане ясно, че в сайта на МОН на ЛНР има информация за местни деца, на които се търсят семейства. За доста от децата снимки няма, вероятно добавянето им е съгласувано с желанието на самите деца. Ако се замислим още малко, ще разберем и защо е това описание на децата. Знаете какви деца търси обичайният осиновител. Не търси деца на 15 или 17 години. И ако някой все пак се съгласи да приюти такива деца, трябва да има поне някаква бегла информация за тях. Това не са бебета, които нямат развит характер.
Целта на родния атлантически журналист е ясна – нагнетяване на омраза към Русия и всичко руско. Ако някой не знае, дали пропагандирането на русофобия и всякакви други омрази към всякакви други народи, нека погледне чл. 162 от българския наказателен кодекс НК. Там това деяние и санкциите, които трябва да последват от него, са много ясно разписани. Но спокойно, у нас никой няма да тръгне да преследва хората, живеещи и служещи на „правилната страна“ на историята.
Аз пък ще си позволя малко съвети към колегите журналисти, ситуирани в правилната страна на информацията. Не че ще има полза…
1. Ако не сте разбрали какво точно е имал предвид Кулеба, просто го питайте. Пишете му под публикацията, или му изпратете съобщение. На вас ще отговори, нали сте от една страна, от страната на доброто. На мене не отговори, но не съм и очаквал отговор. Всяка конкретика ще направи така, че да лъсне манипулацията в обтекаемия му текст.
– Кулеба е дал връзка към сайта на МОН на ЛНР. В него има контакти. Питайте и тях – какви са тези деца, как лошите проруски сепаратисти от ДНР и ЛНР са убили родителите им и защо и за колко ги продават. Биха ли ги „върнали“ на Украйна и на кого точно да ги върнат там. Може и те да ви отговорят. Аз съм ги питал, но за това – в друг материал. Тук обсъждаме вашия професионализъм.
Запишете си този съвет. Първо питайте, информирайте се, после пишете или говорете в ефир.
Ще ви дам и една подсказка. Армията стреля по своя народ само веднъж. Втория пък вече стреля по чужд народ. Тези деца не са украинци.
Сигурен съм, че разбирате какво ви казвам. До началото на 2015-та и вие показвахте живеещите в мазета и укрития мирни жители на Донбас и все още им съчувствахте. После някой ви ритна по задниците към правилната страна на историята и информацията. Освен ритници и тояги, обаче май е имало и моркови.
Btv, 2015-та година: https://www.facebook.com/share/v/19WcK6YZgM/
Връзка към сайта на btv – btvnovinite.bg
Освен btv, много атлантически електронни издания са се упражнявали по темата. След като е получила „информацията“ за „откраднатите“ украински деца, непозната за мене дама е написала също изключително емоционално „обръщение към нацията“, копирам най-доброто от него:
„Вчера излезе новина, че Русия е направила каталог на тези украински деца, в който те се продават като стока. Можеш да си ги избираш, все едно си купуваш обувки по каталог – по цвят на очите и косите, възраст, ръст, пол, кои деца имат спокоен характер и кои са с по-буен нрав.
Купуваш си дете, но после какво правиш с него? Очевидно не го осиновяваш, щом го купуваш, все едно си купуваш домашен любимец. За какви цели ще бъдат използвани тези деца и чии извратени щения ще задоволяват? Кой контролира какво се случва с децата след това?
Като майка на две деца, след като прочетох тази новина направо ми причерня пред очите. Иде ми да удуша с голи ръце всеки изверг, който се докосне до тези невинни създания”…. /// …”Малки дечица, чиято психика ще бъде пречупена завинаги. Деца, видели война, смърт, бомби, са принудени да проституират. Тези малки деца трябва да се радват на детството си, да играят с връстниците си, да се радват на любовта на близките си. А те са отвлечени в една чужда безчовечна държава и принуждавани да правят неща, от които всяко дете на този свят трябва да бъде пощадено”.
Е, само се чудя, как още някой не се е сетил да напише, че децата се продават за консумация и лошите руснаци ги готвят с картофи и зеле.
Публикацията е в профила на дамата – https://www.facebook.com/profile.php?id=100000935542558 . Споделена е стотици пъти.
И да напомня пак, става въпрос за опит на местните власти да намерят семейства на тези деца. Трудна задача, защото повечето са вече твърде големи.
Каква е целта на медиите, разпространили тази „информация“ – нагнетяване на омраза към Русия и всичко руско. Мразещият човек е лесен за „употреба“, той може да се управлява като компютър. Той става зомби. Някой отвън, който влага средства у нас, се нуждае от армия от бг. зомбита. А това е огромен проблем – за нас.
Поуката е лесна, оставям я за вас.
И една скоба – у нас деца се продават като коли на старо. И за този феномен може да намерите доста публикации в профила ми. Но вместо да погледне към този проблем, родният атлантик страда за измислената продажба на деца в ЛНР.
Снимката е последната фотография на италианския фотограф Andy Rocchelli, загинал през 2014-та година в Донбас.
Източник: Фейсбук
Автор: Любомир Данков, Фейсбук
Правдива статия но за съжаление с ограничено съдържание. По темата за търговията с деца – станала особенно актуална след приема ни в Шенген се мълчи така, както се мълчи при най-тежките завери. Колко деца са били изведени от България и продадени в чужбина от самите им родители – нито дума по този въпрос? Колко майки на неродени деца са отишли да раждат на по-цивилизовани места от България и са се върнали с шепа евро но без новородните от тях ? Въпросите са твърде много но никой не предприема каквото и да било продажбата на българчета да бъде прекъсната. Не чрез наказания, не чрез задвора в Сливен, не чрез публично бичуване а чрез създаването на такава социална атмосфера за младите семейства, която ги подкрепя в родителството и ги мотивира към отговорност. В тази тема има място и начина на разходване на семейните добавки в някои семейства – тема възникнала с процеса на „включване“ развил се преди четвърт век и умрял напълно днес. Темата е огромна и главоболна – ако не от друго България ще умре като държава не от от липса на българи.
Тя умираше през последните цели 35 години, никой не си мръдна пръста и тя умря, вече е мъртва. Окончателно. Погубена от размножили се „българи“ и най-вече от липса на Българи.
Журналистиката не случайно се нарича „четвърта власт“, понеже информацията, правдива или не, има силата да създава настроения. Когато това се прави безкористно, по вътрешно убеждение или душевна чистота, да свалиш шапка и да се поклониш на създателите, на такова съдържание. Господин Данков явно е от малцината останали „мускетари“ на професията, които пазят като рицарска чес, този завет. Да обаче това е труден и трънлив път. Лесно е да дръпнеш парите и поръчката, като на гише, където не виждаш очите на клиента и да ги изпълниш. Какъв ще е резултатът от действията им, лицата с подобен морал не се замислят. Те извършват „услуга“ чрез медията и толкова. Обяснението, че това е политика на работодателите и трябва да се яде, не е нито чисто, нито искрено. Много ми прилича на проституция. Едва ли някой се гордее с дейността, но пък е доходна.
Съдбата на децата по време на война е жестока и им нанася рани като жигосване и ако някой се опитва да ги отдалечи от този спомен и тази травма, той е светец. Никога няма да забравя сцената от „Съдбата на човека“ когато героят на Бондарчук пита Ваня, „Знаеш ли кой съм аз?“, даже в момента ме хваща за гърлото със своята сила. Да се опитваш да злепоставиш подобни хора е толкова долно, че заслужава шериатско наказание.
Реална и в същото време потресаваща статия. Мръсната украинска сган . В злобата си стигат до извратеност гавра с тези дечица. Русия никога не би постъпила така с тези деца защото помни войната с Хитлер и съдбата на деца останали без родители. Русия винаги ще се грижи деца които измъкна или просто спаси от войната повече от всички останали.
Има ли някой който да вярва на западните медии?Въпроса е риторичен тяхната роля е да манипулират хората за да бъдат послушни слуги на тия които притежават тия медии(елитите на колективния запад)