ВИЖ ВИДЕО ИНТЕРВЮТО С АЛЕКСЕЙ АРЕСТОВИЧ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ:

„Русия не води истинска война – жал им е, защото сме им свои. Ако искаха, щеше да е щрак – и ни няма. За три месеца. Като гнил орех.“ С тези думи бившият съветник на украинския президент Алексий Арестович описа „фоновия режим“, в който според него Москва провежда т. нар. война: без пълна мобилизация, с доброволци, с едва 5–7% от бюджета на страната си и с настъпваща армия от едва 650 000 срещу украинска от над 1 милион. Въпреки това, подчерта Арестович, именно Киев се задъхва, а Русия постига своето – бавно, но методично.

Вижте пълна стенограма на интервюто от видеото по-горе: 

– Държи се Украйна. Русия е толкова голяма, а не успява да я победи…

– Държи се заради големия си размер. Една от най-големите европейски държави, с огромна територия, в нея сега живеят примерно около 30 милиона, има милионна армия – защо да не се държи? Ако армия от 700 хиляди настъпва срещу милионна армия, нормално е това да става бавно. Ако настъпваше двумилионна армия, всичко щеше да стане много по-бързо. Но Путин води тази война като специална – прости, Господи – военна операция, опитвайки се да не прегрява руското общество и да я държи като минимален фон. Както каза Паша Щелин, нашата война струва 40% от бюджета ни. Руснаците харчат едва 5-7% – това е нищо! Това нищо не им струва, това е фонов режим на войната. За тях воюват доброволци, няма мобилизация. И дори и от толкова Украйна се задъхва и отслабва.

Кажете на сумчани, че това е страшна война и така нататък… Ако руснаците бяха призовали два милиона, щяха да започнат да воюват истински. Ако и те бяха натоварили бюджета си с 40%, цялата Украйна щеше да приключи за три месеца. Щрак – и я няма! Като гнил орех. Особено с такива учебници. Това е. Те не воюват истински, и не защото не могат да вдигнат всичките си бомбардировачи и да ударят всичко, а защото просто не призовават още половин милион души, за да ги хвърлят във войната.

Тази страшна екзистенциална борба за тях тече във фонов режим. Както каза Медински, жал им е. Гледат и си казват: „Хайде все пак да е минимално…“ И на всички останали руснаци също им е жал. Защото ние за тях сме свои. Просто сме много силно оглупели, но сме свои. Доброволно сами се правим на глупаци.

Няма истинска война.

И не защото не всички бомбардировачи не изстрелват всички ракети на света. А защото воюват по-малко. Настъпват срещу нас с по-малко количество хора, отколкото хората, с които ние се отбраняваме. Каква, по дяволите, е тази война?! Всички военни теории казват, че можеш да нападнеш успешно само ако имаш трикратно превъзходство над врага си. А в участъците на пробивите трябва да имаш 12-15 кратно превъзхождащо врага ти съсредоточие на сили и средства. И унищоженията трябва да са в цялата оперативна дълбочина. Добре, руснаците нямат чак такива средства, но трикратно превъзходство в живата сила могат да създадат безпроблемно. Но не го правят. Проведоха една мобилизация, когато трябваше, но Путин можеше да проведе още една такава мобилизация или още две…

Ако го бяха направили, успехите им на фронта щяха да се случат по-бързо, но това щеше да напрегне руското общество, икономиката. И защо? Тях ги устройва войната като процес. Защото въженцето на Запада изтънява, протрива се и започва да се къса, на Изток всички и все по-гръмко аплодират Русия, всички отиват в Казан, защото виждат, че тя бавно постига своето. На всяка цена.

– Чакайте, какво са постигнали?

– Как какво?!

– Чакайте, това е много важен въпрос!

– От международната изолация излязоха ли? Излязоха. На форума в Казан имаше трима действащи членове на ООН, водещи лидери на страни. На Парада на 9 май Си Дзинпин беше ли на трибуната? Путин ли беше в Пекин, или Си Дзинпин беше в Москва? Тръмп кого нарича „най-добър приятел“ и казва, че няма да въвежда санкции и няма да подпише осъждаща резолюция срещу Русия? В 2022 г. те бяха напълно съсипани, бяха в пълна международна изолация, от тях се бяха отвърнали най-добрите им приятели. Сега са пълни с приятели и всичко им е наред. Доларът е 79 рубли – рублата беше най-силната валута миналата седмица. Всичко работи, магазините са препълнени, моля всички, които желаят, да пътуват по цял свят. Нещата не са така еднозначни, но само за три години стискане на зъби и затягане на колана, те блъскаха чело в стената и пробиха. Претърпяха Харковския позор, позор при Киев, при Суми, при Чернигов. Претърпяха отстъпление от Херсон – нелеко решение. Претърпяха бунта на Пригожин. И продължават да воюват с по-малобройна армия срещу по-многочислени украински войски.

Просто спрете и се замислете!

Те настъпват с 650 хиляди души срещу нашия милион и отгоре, макар че по всички военни учебници съотношението трябва да бъде минимум 1 към 3. Защо така? Защо така? Какво искате да докажете? Че в тези цифри няма достатъчно патриотизъм ли? Или че е предателство честно да назоваваме числеността на Отбранителните сили на Украйна и на руската групировка, настъпваща срещу тях – това предателство ли е? Да посочваме причинно-следствената връзка предателство ли е? Или е предателство, че слънцето изгрява и залязва? Вижте в какво сте се превърнали. Всеки нормален човек, който не е измамник и лъжец, който не е продал съвестта си, като види тези цифри би си задал въпроса: „В каква система живея и за какво воювам? За какво изобщо е всичко това?“ Защо не успяваме, как така руснаците ни громят на всички фронтове, с по-малко хора, отколкото ние имаме в отбрана? За какво става дума?! И заради това трябва да се бият хора, за да се записват във военните комисии, да им се взимат телефоните, за да може тези същите, като идат на фронта да станат дезертьори…?! Това ли Вие наричате война за Родината? За Родината хората се опасват с гранати и сами лягат под танковете – когато наистина го правят за Родината. А когато 6 милиона души се крият под кревата – това значи, че масовият украинец няма такава кауза „За Родината“ и вие сами си отговорете на въпроса защо.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: