Автор: Ростислав Ищенко
Иран очаквано отговори подобаващо на ударите на Израел по неговите военни (летища и позиции на противовъздушната отбрана) и научни (ядрени изследователски центрове) обекти, както и за убийствата на представители на военния и научен елит. Отговорът последва по-малко от ден след израелския удар. За Тел Авив това е много лош знак.
Факт е, че Израел очевидно е подготвял атаката си по така, че да направи ответния удар на Иран възможно най-труден. Израелското ръководство не може да не е очаквало, че след вероломното му нападение при всички случаи ще последва ответен удар. То би направило същото. Разчетът на евреите е бил обезвреждането на иранския военен елит да усложни и забави процеса на вземане на решение за ответен удар.
Втората задача е била да се деактивира иранската система за противовъздушна/ракетна отбрана, което би изложило Иран на риск от многократни израелски удари и следователно би накарало ръководството на страната да се запита: струва ли си да отвърнем на удара, преди да възстановим системата си за противовъздушна отбрана, след като така рискуваме да получим още по-разрушителни удари?
СН: авторът: Ростислав Ищенко
Трябва да призная, че Израел се подготви добре. Иран проспа и беше зашеметен от първия удар. Но, както винаги се случва, реалността се оказа далеч не толкова розова за Израел, колкото беше планирано. Очевидно е, че терористичната война срещу Иран продължава от дълго време. Водили са я не само Израел, но и САЩ, организирайки убийствата на отделни ирански генерали.
В резултат на това Иран създаде и разработи система за бърза смяна на своите висши военни (най-вероятно и цивилни) лидери на всяко едно ниво в държавата. В резултат на това, въпреки факта, че бяха убити дузина високопоставени офицери (включително командването на армията, противовъздушната отбрана и Корпуса на гвардейците на ислямската революция), контролът над въоръжените сили беше възстановен почти мигновено и от тези загуби бойната им способност изобщо не пострада.
Към момента, в който пиша този материал Иран вече е изстрелял четири залпа по Израел, използвайки най-малко четиристотин ракети. Някои свидетели твърдят за повече от хиляда ракети и дронове.
Тъй като видеозаписите и сведенията на очевидците потвърждават масираното използване на дронове в първия ударен ешелон, във всяка от четирите ирански ракетни вълни, като средство за отваряне на позиции на противовъздушната отбрана на Израел и претоварването й, може да се предположи, че броят на използваните дронове би трябвало да е съпоставим с броя на изстреляните ракети, което потвърждава общия брой на ударните единици в четирите вълни на иранския отговор – тоест, не по-малко от 700-800 броя (близо до декларираните хиляда).
Всъщност няма значение дали по Израел са изстреляни седемстотин ракети и дронове или хиляда – основното е, че въпреки внезапния обезоръжаващ удар на Израел, Иран успя да отговори почти веднага със стотици изстрелвания на ракети, голяма част от които пробиха прехваления железен купол и поразиха целите си на територията на Израел. Това е бележка за онези, които вярват, че превантивният удар може да обезоръжи врага дотолкова, че той да не може да отговори.
Както показва практиката на всички войни на 20-ти век и нашето време, първият обезоръжаващ удар може само временно да дезорганизира врага. Това може да бъде критично, ако след първата шокираща за врага ракетна атака започне сухопътна операция, а врагът няма на територията си достатъчна оперативна дълбочина за организирано стратегическо отстъпление (тоест- ако страната е твърде малка). Тогава войната може да бъде прекратена в рамките на една, максимум две операции.
Ако обаче не се тръгне на сухопътна операция, то превантивният разоръжаващ удар гарантирано няма да постигне целта си. Дори при най-интензивен и продължителен обстрел и бомбардировки, отсрещната страна ще запази достатъчен брой войски, за да организира съпротива и ответни удари.
Достатъчно е да си припомним историята на Брестската крепост от Втората световна война, чиито казарми са обстрелвани от немската артилерия като на стрелбище, докато успоредно самолети ги бомбардират отгоре през цялото време. Гарнизонът обаче е спал в казармата.
Така са оцелели достатъчно хора, за да проведат не само организирана отбрана на крепостта в продължение на две седмици, но и да предприемат множество контраатаки. Огнищната отбрана е продължила почти два месеца, а последните огнища на спорадична съпротива в крепостта са потушени едва през есента на 1941 г.
Както преди, така и по време и след Втората световна война, най-масираните удари на артилерия, авиация и ракети никога не са били в състояние да решат съдбата на кампанията. Винаги, за окончателната победа, е било необходимо да се използват сухопътни сили, които все още са срещали сериозна, понякога дори непреодолима съпротива.
Изводът е ясен: невъзможно е напълно да се потуши съпротивата с един удар, колкото и изненадващ, масиран и продължителен да е той. Следователно израелският план за нападение срещу Иран може да се нарече авантюристичен.
Разбирам, че Тел Авив е разчитал, че ще може да унищожи по-голямата част от натрупаните ракетни запаси на Иран. Няма начин също израелските плановици да не са се запитали: „Ами ако не се получи? Ами ако на Иран му останат достатъчно сили за мащабен отговор?“
Отговорът на този въпрос е ясен: без гаранция за пълно потушаване на съпротивата на Иран с един удар (или серия от непрекъснати последователни такива), операцията не може да бъде започната. Но Израел все пак реши да поеме риска.
В статия, публикувана в петък (13 юни), написах, че очевидно си имаме работа със ситуация, в която Израел е действал срещу Иран в качеството си на американско прокси, също както американското прокси Украйна действа срещу Русия. Очевидно е, че Тел Авив вярва, че в случай на негативно развитие на ситуацията за него, Иран ще бъде спрян от колективния Запад, за който Израел е важен като основен съюзник в Близкия изток. Но и Украйна вярваше, че САЩ и колективния Запад няма да позволят да бъде разбита и погълната, като си въобразяваше, че е с предателството си е станала „щит на Европа“.
САЩ печелят от продължителна война между Иран и Израел. Но за ЕС това ще е окончателна икономическа катастрофа, тъй като цените на енергийните ресурси ще се повишат драстично, а доставката им до Европа ще стане още по-трудна и ще бъде изцяло контролирана от американците. Но ЕС няма къде да отиде.
Спасението му е в победата на американския блок, така че той ще подкрепи всяка военна авантюра, която хрумне САЩ, тъй като мир без победа го оставя само с разходи и без надежда за каквато и да е компенсация и за каквото и да е бъдеще. Както в случая с Украйна, Западът ще помогне на Израел, но няма да се хвърли в битка на живот и смърт за него.
При първия ирански отговор десетки (ако не и стотици) ракети и дронове пробиха защитния ПВО-купол на Израел и поразиха целите си. Предвид размера на маломерния Израел, това е катастрофа за неговото население. В същото време Иран демонстрира своите високоточни балистични възможности, като прецизно унищожи сградата на израелското Министерство на отбраната и няколко други държавни агенции с няколко попадения. Ракетите удариха и унищожиха защитени обекти в условията на непотисната израелска противовъздушна отбрана.
Но ако боевете продължат и няма желание от страна на страните да ги спрат, силите за противовъздушна отбрана ще отслабнат. И не само заради ударите по позициите им, с извеждане от строя на техниката и разчетите. Факт е, че ефективната работа на противовъздушната отбрана по време на масирани удари изисква огромен разход на ракети.
Няколко седмици преди израелския удар, Съединените щати доставиха на еврейската държава голяма партида ракети за системи за противовъздушна отбрана. Съдим за количеството им и по истерията на Украйна, която бе заявила да бъде снабдена с тези ракети, но не получи нищо.
Просто това беше цялото количество, което Западът успя да изрови от опосканите си арсенали, онова, което все още не беше изчерпано от войната в Украйна. Така че и украинци и евреи да не очакват масирани доставки в близко бъдеще. Ще трябва да се задоволят с това, което имат.
По същество въпросът за победата в този рунд ще се реши в зависимост от това кое ще се изчерпи първо: иранските балистични ракетни запаси или израелските ракетни запаси за противовъздушна отбрана. Израел вече доказа, че е недостатъчно защитен от иранските ракетни отговори и ако системата му за противовъздушна отбрана бъде парализирана, то по Израел просто ще се стреля като по мишените в стрелбище.
Трябва да се има предвид също, че Израел е обграден от арабски държави, които проявяват сдържаност в отношенията си с Тел Авив само докато се страхуват от неговата армия. Но армия, останала без въздушно прикритие и унищожена от ирански ракети, очевидно няма да е достатъчно плашеща, за да сдържи за дълго арабите, които мечтаят за реванш от почти осемдесет години.
Разбира се, ракетните резерви на Иран не са неограничени и затова Израел се опитва да подбуди иранския народ към протест срещу ислямското правителство. Но за разлика от Израел, който получава огромната част от оръжията и консумативите си от Запада и който е изчерпал резервите си, Иран произвежда ракетите си сам и в големи количества. А освен това има съюзници като Китай, Русия и Пакистан, които могат да му окажат военно-техническа помощ по всяко време.
Докато Иран се възстановява от изненадващата атака на Израел, ракетните му отговори би трябвало да станат по-силни. В същото време, с отслабването на елемента на изненадата и изчерпването на собствените оръжия, ударите на Израел би трябвало да стават все по-слаби. В крайна сметка Тел Авив много бързо може да се изправи пред избор: или да използва ядрени оръжия (което също не гарантира победа) или да претърпи неизбежно поражение.
Трябва да се разбере, че дори ако Иран изчерпи ракетите си, преди Израел да изчерпи възможностите си за ефективна съпротива, ситуацията просто ще увисне на едно място. А страните ще пренесат спора за победа в следващия кръг, за който ще събират и складират нови оръжия. Нито Техеран, нито Тел Авив могат просто да спрат.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАВНОСМЕТКА:
Без обща граница помежду си и отдалечени на 1 500 километра една от друга, двете страни не могат да провеждат сухопътни операции на територията на вражеската държава. Тоест, войната помежду им ще продължи на плоскостта на ракетните атаки, които във времето ще доведат до взаимна деградация. Там е работата обаче, че урбанизираната територия на Израел без двете палестински автономии и безлюдната пустиня Нагев е едва 7 000 km², а тази на Иран – 1 648 195 km². На тези незащитени от нищо 7 000 km² по средиземноморското крайбрежие живеят наблъскани като сардели в големите си градове 6 млн. евреи (останалите са палестинци), докато населението на планинския Иран, защитен от високи планински хребети и дълбоки долини, е 91 млн. души. И в добавка Иран е заобиколен само от съюзнически държави, докато Израел – само от заклети врагове. Как мислите, кой първи ще бъде унищожен от продължаващите взаимни ракетни обстрели в оформящата се вече война на изтощение?
Коментирай първи