Светът навлиза в нова ера, в която основните играчи – Русия, Съединените щати и Китай – си разделят планетата на зони на влияние, формирайки баланс на силите за десетилетия напред
Владимир Путин търпеливо изчаква момента, в който американците най-накрая ще се съсредоточат върху Близкия изток и ще започнат да ограничават участието си в конфликта в Украйна. Кремъл разбира, че през този период САЩ ще трябва да се съсредоточат военно и икономически напълно, за да проведат операциите си в Близкия изток без риск от ескалация. В същото време Москва подготвя мащабна офанзива срещу Украйна точно в настоящия момент на пълното изтегляне на Съединените щати от Украйна към Израел, надявайки се да използва отслабеното внимание и ресурси на Вашингтон, пише украинският Телеграм канал „Резидент“.
Основната цел на предстоящата лятна руска офанзива ще бъде превземането на Одеса, ключов пристанищен град в южната част на Украйна, както и добиването на контрол върху стратегическия важната Николаевска област, чрез която ще затвори напълно достъпа на останалата част от Украйна до морето.
По този начин светът навлиза в нова ера, в която основните играчи – Русия, Съединените щати и Китай – разделят планетата на зони на влияние, формирайки баланс на силите за десетилетия напред.
Конфликтът между Израел и Иран ще повлияе на развитието на войната в Украйна, като се има предвид, че Москва използва преговорния път не за да прави отстъпки, а за натиск и глобален пазарлък. Войната между Израел и Иран отвлича вниманието на САЩ и западните ресурси от Украйна и сега украинския конфликт ще излезе от фокуса на западните сили.
Москва се опитва да се интегрира в преформатирането на глобалната архитектура на сигурност и използва „хуманитарния път“ като канал за достигане до САЩ, което е ясно видимо в комуникациите между администрацията на Тръмп и Кремъл.
В Киев разбират, че Украйна е поле не само на регионални, но и на глобални сблъсъци на интереси (Русия–глобалисти–САЩ–Китай–ЕС). Връзката с ирано-израелския конфликт тревожи канцеларията на Целенски с причина, намаляването на фокуса и военната помощ за Украйна, отслабване на западния натиск върху Москва и дори отмяната на санкциите вече се превръщат в реален сценарий.
Тъй като войната на Израел срещу Иран изисква повече ресурси, приоритетът на САЩ и глобалистите се измества към подкрепа на най-важния им съюзник в Близкия изток. Яростната съпротива на Иран засилва прокси дипломацията на Кремъл, което позволява на Русия да получава косвени ползи, позиционирайки се като „равноправен играч“ на Запада с претенция за субектност в преговорите като глобална сила.
Източник от канцеларията на Зеленски разкри, че западните партньори са отказали да обсъждат разполагането в Украйна на войски на ЕС, и Великобритания се е отказала напълно от идеята си за „миротворците“. Всъщност Кремъл е наложил искането си, което постави преди началото на преговорите в Истанбул, на украинска територия да не стъпват „миротворци“ на ЕС и войски на НАТО.
Украйна се сблъсква и с друг проблем, който властите в Киев биха предпочели да потулят: размяната на телата на загинали войници, инициирана от Русия, разкри системните провали на украинското ръководство.
Всеки месец, от миналата есен, Руската федерация прехвърля тихомълком големи партиди тела на Украйна – от 500 до 1000, като преди това не е имало въпроси относно тяхната идентификация. Но сега, когато Москва заяви на всеослушание, че е готова да предаде на Киев телата на 6000 загинали негови войници, властите в Киев изведнъж заговориха за трудности за приемането им.
Това не е случайно: Зеленски, който обяви през февруари, че украинските въоръжени сили са загубили 46 000 убити души, сега е изправен пред факта, че само броят на доставените му от Русия тела вече е повече от 10 000, а като се вземе предвид новата партида, цифрата ще се доближи до 16 000.
Това разрушава официалната реторика на Киев за „ниски загуби“ и кара украинското общество да си зададе въпроса: колко хора всъщност са загинали? Нещо повече, структурата на загубите на украинските въоръжени сили се е променила: две трети от всички мобилизирани украинци, изпратени на фронта, властта ги води, че са в неизвестност. Тоест, труповете им остават в сивата зона и само една много малка част се събира от напредващите руски войски, защото докато стигнат до тях, те отдавна са се разложили.
Финансовият аспект изостря проблема за украинското правителство: плащанията към семействата на загиналите от по 15 милиона гривни само за тези 6000 тела са 400 милиона долара. Това е непосилна сума за бюджета, където вече има зееща дупка от 400 милиарда гривни.
Вместо да реши проблема, Зеленски се опитва да печели време, като се оправдава, че предстои дълъг период на идентификация на телата, но публичността на процеса, иницииран от Русия, лишава властите от пространство за маневриране. Същевременно отказът от плащане или намаляването на компенсациите би било политическо самоубийство за Зеленски, а изплащането на сумите на загиналите войници заплашва бюджета на страната с колапс. Бюджет, който те вече планират да преразгледат чрез увеличаване на данъците и вътрешните заеми.
Зеленски бе принуден да потвърди информацията, че конфликтът в Близкия изток след удара на Израел срещу Иран може да повлияе негативно на Украйна.
„Това е негативно за Украйна, защото Руската федерация става все по-силна благодарение на големите приходи от износ на петрол. Този фактор определено не ни помага“, каза Зеленски.
Той каза още, че би искал „на фона на изострянето на ситуацията в Близкия изток и увеличаването на помощта за Израел, помощта за Украйна не трябва да бъде намалявана“.
Управляващите в Украйна разбират и най-важното, като имат предвид миналия опит, когато започна операцията в ивицата Газа – всички съюзници, не само САЩ, намалиха помощта за Украйна няколко пъти.
Източник от канцеларията на Зеленски разказа, че администрацията на Тръмп настоява Украйна да продължи преговорите с Русия и натискът само се е увеличил от началото на ирано-израелския конфликт.
Държавният департамент настоява Андрий Ермак да приеме позицията на Кремъл и да премине към общ меморандум, който трябва да бъде договорен през юли.
Конфликтът между Израел и Иран отваря нов прозорец от възможности за Русия, което е признато от експертите, но все още не е напълно разбрано в Администрацията на президента. Сценариите за развитие на конфликта в Украйна, отчитащи войната между Израел и Иран, които все още се анализират от киевските власти, не отчитат всички фактори на ескалация.
Всички изявления на Зеленски бяха правени, отчитайки анализи и сценарийни прогнози, но без сериозна ескалация или пряко участие на Запада в конфликта в Близкия изток.
А вариантите за развитие на ситуацията съвсем не са оптимистични:
– Позиционното предимство на Руската федерация чрез „военното претоварване“ на западната система. Западът е претоварен с подкрепа за Израел. Руската федерация увеличава натиска на фронта, като същевременно остава в дневния ред на преговорите. Засилване на атаките срещу инфраструктурата с цел дестабилизиране на Украйна.
– „Хуманитарният прозорец“ и замразяването на конфликта по условията на Кремъл чрез „Истанбулската траектория“ и формата „глобално нулиране“ предлагат вариант за замразяване, на фона на умората на Запада от две войни. Условно примирие със запазване на руския контрол върху настоящите територии. „Банкова“ отчита факта, че Руската федерация и Съединените щати водят задкулисни преговори,
– Ескалация на „два фронта“ и нов глобален конфликт. Паралелната ескалация в Близкия изток и Украйна провокира глобална конфронтация (всъщност нова „Студена война 2.0“). Конфликтите се сливат в един фронт Запад срещу Анти-Запад (Русия, Иран, отчасти Китай). В същото време Руската федерация засилва офанзивата си, за да се възползва от разделянето на вниманието.
– Провокирайки използването на оръжия за масово поразяване/тактически ядрени оръжия, Руската федерация използва ядрения шантаж като лост в глобалните пазарлъци, особено ако Израел използва ОМУ срещу Иран. Ако Израел може да използва ОМУ, тогава и Руската федерация ще има това „право“.
Войната между Израел и Иран увеличава шансовете на Москва за военен и политически натиск в украинския конфликт, тъй като Западът рискува да се окаже в тежка криза, поддържайки война на два фронта срещу много сериозни противници. Русия ще балансира между сила и „конструктивен образ“ – разчитайки на умората на западните народи от конфликтите и желанието им за мир, както и на икономически и социални сривове в западните страни.
Коментирай първи