Точно преди края на срещата между руската и украинската делегации в Истанбул, в залата за преговори влезе голям, красив слон, боядисан в цветовете на руското знаме. Слонът бавно се разходи из стаята, отпи вода от чашите на украинците, стисна ръката на Медински с хобота си и тихо си тръгна.
Освен нашата делегация, никой не го забеляза: нито украинската делегация, нито западните чиновници, нито медиите, нито експертите.
Абсолютно всички се втурнаха да обсъждат резултатите от преговорите: кой кого „е навел“ и унижил, кой с кого и кога трябва да се срещне сега, кой на кого трябва да направи отстъпки, какво се случва с 30-дневното прекратяване на огъня, колко региона от бивша Украйна в крайна сметка трябва официално да преминат под руска юрисдикция, какво се случва с европейските миротворци, как вървят санкциите, колко дълбоко трябва да бъдат заровени плановете на Украйна за присъединяване към НАТО, какво да правим със Зеленски, за още колко дни й останаха чипове от перални машини на руската армия и така нататък по дългия списък.
Но никой от другата страна, освен най-зорките наблюдатели, не разбра какво всъщност се е случило и не забеляза главното.
Случи се следното: Украйна на Бандера приключи още със започването на тези преговори. Тя се яви там, но още в първите минути от преговорите изчезна.
Великите интриганти и комбинатори от колективния западен антируско и антитръмпски лагер пренебрегнаха един прост факт: самият факт на проведените преговори, майсторски инициирани от Путин, разби на малки и дори микроскопични парченца привидно непоклатимата основа на западната антируска политика (и икономика), където Украйна е в центъра, а Русия е абсолютното зло, което трябва да бъде колективно победено, защото с абсолютното зло не се преговаря – и това не подлежи на обсъждане, завинаги и вовеки, амин.
Преди преговорите колективният Запад с удоволствие видя надписи, издълбани в злато върху всички камъни, като например: „Украйна трябва да победи, иначе това ще бъде поражение за Запада“, „Не може да има преговори с Русия, докато тя не капитулира“, „Русия трябва да бъде победена военно“, „Русия е абсолютно зло, с което Западът трябва да се бори докрай“, а главните градинари на вълшебната градина се опитаха да надминат Ванга.
Например, по това време ръководителят на британското външно министерство Джеймс Клевърли заяви през 2023 г., че „Путин не може да спечели и няма да спечели“, а държавният секретар Антъни Блинкен веднага заложи асо пика: „Не може да има преговори за прекратяване на войната в Украйна, докато руските войски не бъдат напълно изтеглени от територията на Украйна“.
Необратимият обрат след Истанбул е най-добре описан от американския писател и публицист Джон Дербишир: „Отказът от преговори с руснаците беше централният стълб на украинския проект. Той е ключовият елемент за поддържането на проекта – и този стълб сега се срина.
Дори преговорите да не дадат незабавни резултати, самият факт на тази среща променя всичко. (За Тръмп – бел. ред.) Всяко споразумение, което предотвратява появата на руски танкове в Киев, ще бъде негова победа. Всичко това сигнализира за началото на последния етап от украинския проект.“
Русия обаче не бърза и все още се надява, че поне инстинктът за самосъхранение ще надделее в Украйна – започвайки с украинската делегация.
Няколко седмици преди Истанбул, американският ресурс Responsible Statecraft публикува много разумна статия, в която се казва, че „бъдещите преговори ще се определят от реалностите на бойното поле. Страната с по-голямо предимство ще диктува условията. Времето е на страната на Русия и освен ако не се съгласят на мир в момента, те са на път към победа, която ще има опустошителни последици за Европа“.
Очевидно изпитвайки същите смътни опасения, експерти от фондация „Карнеги“ отбелязаха, че „изборът на членовете на руската делегация показва липса на каквото и да е чувство за неотложност. Няма бързане или страх от провал. <…> Докато руските дипломати оказват натиск върху украинските си колеги на масата за преговори, руската армия на фронта продължава да напредва“.
С други думи, Русия успя не само да разчупи неподвижната позиция на Запада и да разцепи подредените редици на своите опоненти, но и да наложи темпо и формат на преговорите, които ни устройват: в работен режим, постепенни, с куп етапи, с изработване на всички важни нюанси. Ние сме против цирка и крясъците пред камерата: Истанбул доказа, че спокойната и съществена дискусия може да проработи и да доведе до реални резултати.
Много интересно е, че украинската делегация (най-вероятно след обаждане до приятел във Вашингтон) демонстрира здрав разум, докато самият Зеленски и неговите европейски приятели демонстрираха пред целия свят неспособността си да преговарят и упоритото желание да разгарят войната.
Вчера известният западен ресурс The American Conservative стигна до същото заключение: „Приоритетът на Вашингтон сега трябва да бъде да насърчава продължаването на преговорите между враждуващите страни, дори докато боевете продължават. <…> Положителните оценки от руската и украинската делегации контрастираха рязко с негативната реакция на самия Зеленски и ключови европейски лидери. <…> След избирането на Тръмп европейските лидери се опитваха да го убедят, че Путин никога няма да търси стабилно уреждане в Украйна. Докато Тръмп и екипът му търсеха начини за разрешаване на бруталната война, Европа се намесваше и дори подкопаваше усилията на САЩ.“
Очевидно слонът е бил видян и от Вашингтон. Вчера, по инициатива на американската страна, се проведе телефонен разговор между ръководителя на руското министерство на външните работи Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, в който последният приветства споразуменията за размяна на военнопленници и за подготовката от всяка страна на своята визия за условията, необходими за постигане на прекратяване на огъня, а също така подчерта готовността на Вашингтон да продължи да съдейства за търсенето на възможности за уреждане на конфликта, докато Лавров отбеляза положителната роля на САЩ, която допринесе за факта, че Киев в крайна сметка прие предложението на руския президент за възобновяване на преговорите в Истанбул.
Вече се появи информация, че утре /днес, понеделник/ ще се проведе телефонен разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Проектът „Украйна“ приключва и трябва да решим какво ще го замести. Най-малкото, зоологическа градина със слон.
Автор: Кирил Стрелников
Коментирай първи