Вчера Ройтерс цитира специалният представител на Белия дом Стив Уиткоф: „Най-бързият начин да се постигне прекратяване на огъня в Украйна, е да се подкрепи стратегия, която ще даде на Русия собственост върху пет източноукраински региона“.
Сега е момента да си ги припомним дългият път изминат от Запада докато стигне до това откровение:
21 февруари 2014 година. Споразумение за урегулиране на политическата криза в Укрaйна. Подписано от тогавашния украински президент Виктор Янукoвич и парламентарната прозападна опозиция, която организира протестите на Майдана. Гаранти на това споразумение са представители на ЕС и САЩ (Виктория Нюланд: f*ck EU!). Крим си е в състава на Укрaйна. Постигнатото споразумение е нарушено от прозападната опозиция още на следващия ден без обяснение и Майданът се разгаря с нова сила. Няколко дни по-късно опитът за преврат успява и Янукович е свален незаконно от власт.
5 септември 2014 година. Минското споразумение I. Подписано от Порoшенко и пълномощният представител на руския президент Михаил Зурабов, представляващ интересите на ДНР и ЛНР. Според този договор Донбас си остава в състава на Укрaйна, като получава единствено културна и частично административна автономия. Условията на споразумението „Минск-1“ така и не се изпълняват от официален Киев и то пропада.
12 февруари 2015. Минско споразумение II. Подписано е от лидерите на сепаратистите от ДНР и ЛНР, представителят на ОССЕ Хайди Талявини, посланика на Руcия в Украйна Михаил Зурабов и от президента на Укрaйна Петро Порошенко. Според този договор Донбас си остава в състава на Укрaйна като автономия. Нито една от точките на споразумението не е изпълнена от украинското правителство.
9 декември 2019 година. Парижка среща на „Нормандският формат“ на най-високо ниво. Макрон, Меркел, Путин, Зеленски. Последен опит за прилагане на Минските споразумения. Отново се потвърждава и подписва от всички страни особения статут на онези части от Донецка и Луганска области, които са под контрола на сепаратистите. Те остават в рамките на Украйна с автономен статут. Отново нищо от договореното не е изпълнено от Киев.
20/21 февруари 2022 година. Руcия обявява ултиматум на Укрaйна да изтегли струпаната в предходните дни над 200-хилядна своя войска от линията на съприкосновение със сепаратистите в Донбас. Ултиматумът не е приет. Руcия признава независимостта на ДНР, ЛНР и окупираните от украинската армия останали части на Дoнбас.
29 март 2022 година. В Истанбул е съгласуван документ за включване на Донбас в състава на Руcия и обезпечаване на вода за Крим срещу пълното изтегляне на руската армия от заетите от нея след 24.02.2022 територии в Херсон, Запорожие, Харков, Сумска и Киевска области. Под натиска на Борис Джонсон, документът не е приет.
21 септември 2022 година. Руcия обявява частична мобилизация и стяга армията си за мащабна офанзива, тъй като при първата навлезе в Украйна само със 100-хиляди войници.
2 октомври 2022 година. Конституционният съд на Русия признава четирите договора за присъединяване на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области за съответстващи на Конституцията на РФ. Четирите области стават неотменна част от Руската федерация.
Какво още ще загуби Украйна при следващо подписване?
„Второто предложение на руснаците е по-лошо от първото, но несравнено по-добро от третото и всички следващи“. Skandalno.net
Коментирай първи