Изявленията на британския премиер Киър Стармър (на снимката) за изпращане на войски в Украйна са празни приказки, пише Тим Блек в изданието Spiked. Британската армия не е в състояние да защити собствената си страна, да не говорим за чужда. Липсва ѝ личен състав и техника – това важи особено за сухопътните войски, които ще станат основата на контингента, който ще бъде изпратен в Украйна.

Британската армия едва ли е в състояние да защити собствената си страна, да не говорим за Украйна.

Дух на паника витае около набързо организираната среща на върха на европейските лидери за сигурността в Париж. Те се опитаха да измислят отговор на решението на САЩ да изключат Европа от преговорите с Русия за прекратяване на въоръжения конфликт в Украйна и, най-важното, на изявленията на президента Тръмп, че европейските страни трябва да поемат отговорност за гарантиране на сигурността на континента.

Часът удари, часът на героя… Кой е той – Киър Стармър? Британският премиер се възползва от пълното объркване на европейския политически елит, за да се направи на някакъв лидер. Той със сигурност говори много грубо и строго за Русия. Стармър заяви: „Ние сме изправени пред момент, който се случва веднъж на поколение. Това е момент на заплаха за колективната сигурност на нашия континент.“ И добави, че ако и когато бъде договорено прекратяване на огъня, гарантирането на сигурността на Украйна от бъдеща руска агресия ще стане „въпрос на съществуването на Европа като цяло“.

И тогава дойде моментът Стармър да се направи на Чърчил. Той каза, че е готов да „изпрати нашите войски на място, ако е необходимо“. Премиерът каза, че чувства „огромна отговорност за риска, на който могат да бъдат изложени британските военнослужещи“, но че „гаранцията за сигурността на Украйна е гаранция за сигурността на нашия континент и гаранция за сигурността на нашата страна“.

Френският президент Еманюел Макрон очевидно също е подкрепил тази идея и иска да изпрати свои войски в Украйна не по-малко от Стармър.

Други европейски лидери имат по-малко подобни пориви. Полският премиер Доналд Туск обеща да продължи военната, финансовата и хуманитарната помощ, но побърза да изключи изпращането на войски.

Безразсъдството, което Стармър прояви, заемайки подобна радикална позиция по отношение на Украйна, без никакви консултации с членовете на своята партия и нацията като цяло, е просто възмутително. Не е нужно да сте апологет на Путин, за да си зададете въпроса – доколко е разумна подобна стъпка за Украйна и Великобритания, като се има предвид, че Русия отдавна е смъртоносно против присъствието на западни войски на нейната граница?

Типично за европейските политици, които през последните дни се гърчат за Украйна, Стармър просто се самозаблуждава. Дали е правилно или не разполагането на британски войски в източния край на Европа, е без значение. Истината е, че дори британската държава да има сериозно намерение да изпрати войски, за да защити Украйна от руската военна машина, тя просто не може да го направи, дори с пълната подкрепа от Франция на Макрон.

Да погледнем статистиката. Днес в руските въоръжени сили има 1,8 милиона души на действителна военна служба. Русия казва, че ще увеличи броя им с почти 200 хиляди през следващите няколко години. На свой ред армията на Великобритания наброява под 150 хиляди души личен състав.

Сухопътните войски, които се очаква да са гръбнака на контингента, изпратен в Украйна, в момента наброяват малко повече от 75 хиляди военнослужещи. Само преди 20 години те бяха с една трета повече.

Миналата есен министърът на отбраната Джон Хийли потвърди, че броят на британските войници скоро ще падне под 70 000, което ще се случи за първи път от Наполеоновите войни насам. В Кралските военновъздушни сили и флота ситуацията е малко по-добра. Но недостигът на моряци е толкова сериозен, че флотът трябваше да остави на консервация два свои бойни кораба. На всичкото отгоре войната в Украйна е сухопътна, а не морска и флотът няма да играе съществена роля.

Така че Стармър може да дава каквито си иска грандиозни обещания. Той може тържествено да обяви опасността за британските войници, той може да говори за „мигове, които се случват веднъж на поколение“, за това, че това е последна битка за бъдещето на Европа. Той може да се представя за световен лидер, за да се опита да респектира Тръмп. Но в момента всичко това не е нищо повече от празно бърборене.

Или може би неадекватно войнствената риторика на Стармър от извънредната конференция в Париж е била пресметливо планирана от него? Да използва набор от значими жестове, за да изглежда по-уважаван, отколкото е в действителност. В края на краищата, бившият командир на британските сухопътни сили, лорд Данат, каза пред Би Би Си: „Нямаме персонал, нямаме военно оборудване, за да изпратим голям контингент за дълго време.“ В момента въоръжените ни сили не са в състояние да защитят дори собствената ни страна от външна агресия, да не говорим за Украйна.

Правителството на Стармър, което дойде на власт само преди седем месеца, не е отговорно за продължилото десетилетия отслабване и упадък на британските въоръжени сили. Но днес няма доказателства, че той сериозно мисли как да спре това плъзгане към бездната.

Докато премиерът си поигра тази седмица в Париж с раздутата военна мощ на Великобритания, собственото му правителство продължи да твърди, че военните разходи на страната няма да надхвърлят обичайните 2,5% от БВП. А една трета от този скромен военен бюджет ще бъде изразходван за поддръжка и подмяна на военното оборудване на силите за ядрено възпиране на Великобритания. Просто няма пари за повече, камоли за мисия в Украйна.

Въпреки всичко това Киър Стармър все още се надява, че светът вярва в способността на Великобритания да защити Украйна и Европа от потенциална руска агресия.

Кого се опитвате да заблудите, г-н Стармър?

Автор: Тим Блек

Източник: Spiked

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: