Александър Дугин

Нашият път

Още преди да встъпи в длъжност, старият-нов президент на САЩ обяви грандиозен обрат за северноамериканската суперсила.

С един замах Съединените щати се превърнаха от доставчик на извращения, карантини и глобализъм в консервативна държава, насърчаваща традиционните ценности по света.

Мислехме, че такава държава вече съществува – крепост на нормалността в свят на глобален Содом. Център на спасение за християните по света. И името ѝ е Русия.

И все пак Доналд Тръмп, без да се замисли, взе дневния ред на Владимир Путин, адаптира го към американския манталитет и се обяви за лидер на традиционните ценности.

И го направи забележително успешно: той обърна страната на 180 градуса, но не виждаме протести.

Е, с изключение на Байдън и Обама, които не аплодираха встъпителната му реч. Едва ли е нещо, което би разстроило много Тръмп.

Междувременно Мъск я отпразнува с „марсиански поздрав“.

Има една стара поговорка: „Ако не можеш да победиш нещо, поведи го“.

Точно това е направил мозъчният тръст на американската „дълбока държава“ – масонската олигархия, акционерите на Федералния резерв.

Най-накрая осъзнавайки провала на либералните си идеи и виждайки нарастващата съпротива от здравата и трезво мислеща част на американското и глобалното общество, тези хора смениха страните в движение и решиха да бъдат „по-свети от папата и по-големи традиционалисти от Путин“.

Възниква въпросът какво да прави сега Русия, след като нейният дневен ред е откраднат?

Не се поддавайте.

Проблемът на съвременна Русия винаги е бил, че се оглежда в очите на другите, търсейки одобрението им.

Консултираме се с Пекин, после с Вашингтон, после се чудим как ще реагира Европа…

Дори когато променяхме Конституцията си, ние се съобразявахме с мнението на „чужди партньори“, откъдето идва и половинчатостта на новите ѝ формулировки.

Ние подписваме международни договори, като винаги вземаме предвид интересите на всички участващи страни, а не само нашите интереси, както правят САЩ.

В резултат на това Русия все още си сътрудничи със СЗО, МВФ, СТО и други организации, създадени да унищожават нации като нашата.

Ние плащаме вноски на Международния олимпийски комитет, които изключват нашите спортисти, само за да имаме привилегията да участваме в олимпийския сатанизъм (вижте откриването на Игрите в Париж).

Все още слушаме вътрешни врагове – корумпираните руски либерални елити, които искат да се върнат в своята 2013 г., или още по-добре, направо в 90-те, за да ни върнат пак в състоянието – ресурсна колония на Запада.

Непрекъснато говорим за суверенитет, но сляпо следваме „международния опит“ и се ужасяваме от призивите сами да изковем собствения си път.

Притежаваме уникалния опит в изграждането на най-добрата здравна система от XIX и XX век, но въпреки това сляпо се подчиняваме на СЗО – организация, създадена да разпространява химическите продукти на Big Pharma и да пропагандира пандемии и ваксинации.

Ние бяхме първите в света, които въведоха система за универсална грамотност в началото на ХХ век и създадохме най-доброто училище по естествени науки, но въпреки това затъпяваме децата си с Единния държавен изпит – копие на американската система за примитивно образование за бедни (докато техните престижни училища учат на самостоятелно мислене, без никакви тестове).

Прекарахме повече от осем години в измисляне как да формулираме нашите планове за Донбас, докато Тръмп веднага предяви претенции за три чужди територии, оправдавайки го единствено с националните интереси на САЩ.

Разликата между една империя или цивилизация-държава и обикновените държави е, че тя има свой отговор на всяко предизвикателство на времето и своя универсална идея.

И свой път в историята.

„Ние сме руснаци, с нас е Бог“ – тези думи на Александър Суворов остават винаги с нас.

Но днес е изключително важно да действаме според друга важна за руската душа мъдрост.

Време е да си спомним къде е нашата сила и да използваме тази сила с пълна убеденост в нашата праведност.

Ние сме Империя.

За разлика от САЩ, бунтовна английска колония, превърнала се във финансова суперсила, ние наследихме тази мисия от Империята на Втория Рим – Константинопол.

Заедно с Царя и Църквата.

Това е нашият път.

Пътят на Катехона (Спасителя), ограничителя на злото, както е описан от апостол Павел.

И не ни интересува кой е техният президент.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: