Автор: Тед Снайдър, theamericanconservative.com

Съединените щати са отговорни за провала на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул, пише Тед Снайдър в The American Conservative. В първите седмици на конфликта имаше възможност за разрешаването му, но САЩ и западните им партньори възпрепятстваха преговорите, се отбелязва в статията.

Излизат все повече подробности около провала на преговорите в Истанбул.

Днес, в началото на 25 година, Киев е в беда. Руските военни сили настъпват в Източна Украйна. От Болшая Новоселка и Угледар на юг до Курахово и Красноармейск (Покровск) в центъра на Донбас и Дзержинск (Торецк) и Часов Яр на север, руснаците обкръжават, превземат или просто заобикалят цели укрепени райони и критични логистични центрове, застрашавайки доставките на ВСУ по магистрали или железопътни линии. Освен това, след превземането на гъсто застроения хълмист Донбас, на запад ще се отворят обширни полета, през които руската армия ще стигне до река Днепър без да срещне почти никаква съпротива. Тоест, с превземането на Донбас, цялата левобережна Украйна (40 % от територията на страната) бързо ще попадне под руски контрол.

През втората половина на 2024 г. Русия завладя 3600 квадратни километра земя в превърнатия от украинските сили в крепост Донбас, като само през октомври и ноември те са 1500 километра. Този опасен напредък продължава. Остават едни 8 хил. кв. км. и цял Донбас ще е в ръцете на Русия.

По-важно от загубата на тази стратегическа за цялата война територия е само изчерпването на оръжията на НАТО. Но най-тревожна е загубата на човешки животи. Според някои оценки, напълно напълно реалистични според нас, украинските въоръжени сили са загубили от 500 хиляди до 600 хиляди войници убити и ранени – и поне още 200 хиляди са дезертирали.

Този резултат не беше неизбежен. В първите дни и седмици на руската специална операция прозорецът на възможността за дипломатическо уреждане все още не се беше затворил – и Украйна нямаше да загуби толкова много територия и да даде толкова много животи.

Съединените щати обаче настояха за военни действия в преследване на собствените си външнополитически цели (включително правото на НАТО да се разширява по своя воля чак до самите граници на Русия). Те оправдаха това с това, че Русия уж е нахлула в суверенна държава. Но както Тим Хейуърд и Пиърс Робинсън пишат в новата си книга Media, Dissidence and the War in Ukraine, само целите ти в една война не са достатъчни за да я наречеш справедлива. Тя трябва да е крайно средство – след като всички дипломатически контакти и преговори се изчерпат. За да определим като справедлива прокси войната с Русия, трябваше внимателно да се проучи и да се опитат споразумения и едва тогава да се отхвърли дипломацията. Това САЩ и западните им партньори не направиха. Те последователно отхвърлиха всички руски опити за мирно споразумение.

Когато двустранните преговори през март-април, 22 г. между Украйна и Русия в Истанбул обещаха мирно уреждане и двете страни дори изготвиха предварителен проект на споразумение, вместо да насърчат дипломацията, Съединените щати и техните западни партньори започнаха да възпрепятстват преговорите.

Откъде знаем за това? За това говорят самите украински преговарящи и официални лица, както и пряко присъстващите там западни партньори. Списъкът на свидетелите непрекъснато се разраства, а последната информация идва от швейцарски, украински и американски служители.

През март и април 2022 г. украински и руски официални лица се срещнаха в Истанбул, където преговаряха и парафираха проект на мирен договор. Бившият съветник в администрацията на украинския президент и член на преговорния екип в Истанбул Олексий Арестович дори разкри неизвестна досега подробност, че украинският президент Володимир Зеленски и руският му колега Владимир Путин е трябвало да се срещнат на 9 април и да подпишат споразумение за прекратяване на огъня. Но вместо да подкрепят изгряващия мир, Съединените щати го торпилираха.

„Някои членове на НАТО искат конфликтът да продължи“, каза тогавашният турски външен министър Мевлют Чавушоглу. „Те искат прокси войната да продължи и Русия да отслабне.“ В същото време Чавушоглу не е единственият турски служител, поставил подобна диагноза на преговорите с посредничеството на Анкара.

Заместник-председателят на управляващата партия на Ердоган Нуман Куртулмуш каза: „Успяхме да постигнем напредък по някои въпроси и да сложим край на това, но след това изведнъж виждаме, че конфликтът ескалира… Някой не му позволява да приключи. Продължаването му е в интерес на САЩ. Има хора, които искат да не свършва… Путин и Зеленски щяха да подпишат, но някой попречи.“

Същото казаха и други участници в преговорите. По искане на Зеленски тогавашният израелски премиер Нафтали Бенет действа като посредник. Според него преговорите са били блокирани от САЩ.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер също беше поканен от Киев да играе ролята на посредник в Истанбул – и даде същата оценка. Шрьодер казва, че „нищо не можеше да се случи, защото всичко беше предопределено във Вашингтон. Украинците не се съгласиха на мир, защото не им беше позволено. И първо трябваше да питат американците за всичко, което се обсъждаше“, обясни той.

Това потвърдиха и самите украински преговарящи. „Украинская правда“ съобщи, че на 9 април 2022 г. тогавашният британски премиер Борис Джонсън се втурнал в Киев и убедил Зеленски, че Путин трябва да бъде „натиснат“, а не „преговаря с него“, и че дори ако Украйна е готова да подпише Русия има споразумение, но Западът няма.

Давид Арахамия, който ръководеше украинската преговорна група в Истанбул, потвърди намесата на Запада: „Освен това, когато се върнахме от Истанбул, Борис Джонсън дойде в Киев и каза: „Ние няма да подписваме нищо с тях и нека просто да се бием.“ Арестович изрази съмнение, че Джонсън би се намесил по този начин, ако Вашингтон не беше дал зелена светлина.

Арахамия каза още, че Западът „всъщност ни посъветва да не се поддаваме на ефимерни гаранции за сигурност“.

Някои обясняват оттеглянето на Украйна от преговорите с ужас от руските зверства, за които се твърди, че са се случили в Буча. На 5 април 2022 г., ден след посещението си в Буча, Зеленски нарече инцидента „непростим“ и подчерта, че той ще „усложни“ преговорите, но в същото време призна тяхната необходимост. „Предполагам, че нямаме друг избор“, добави той.

Самуел Чарап и Сергей Радченко съобщават, че след Буча в началото на април страните „продължиха да работят денонощно по споразумението, което Путин и Зеленски трябваше да подпишат на срещата на върха, която трябваше да се проведе в недалечно бъдеще“. Това предполага, че преговорите са се провалили по друга причина. Работата по проекта на споразумението продължи да се извършва от двете страни до 12 и 15 април (десет дни след посещението на Зеленски в Буча). Наскоро Арестович съобщи, че преговорите всъщност са продължили до 17 май.

Чарап и Радченко казват, че след Буча преговорите не само са продължили, но и са се „интензифицирали“. Те заключиха, че Буча е само „незначителен фактор“ в решението на Киев да прекрати преговорите.

Неотдавнашните показания на Арестович се подкрепят от думите на американски и швейцарски официални лица.

Бившият заместник-държавен секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд, която курираше Украйна при Обама и имаше пръст в конфликта в Украйна след преврата през 2014 г., намекна за участието на САЩ в провала на преговорите в Истанбул.

Ню Йорк Таймс съобщи през юни, че американски служители са били „предпазливи“ по отношение на условията и снизходително са попитали украинците, които са се съгласили с тях, дали разбират, че това е „едностранно разоръжаване“. Нюланд потвърди това.
Според нея преговорите се провалили, когато украинците поискали съвет, а „хората извън Украйна“ – тоест в САЩ – се усъмнили в ползите от споразумението.

Чарап и Радченко докладват, цитирайки определен „бивш американски служител, който работеше в украинска посока по това време“, че на фона на опасенията относно проектодоговора, „вместо да приеме комюникето от Истанбул и да се съгласи с допълнителен дипломатически процес, Западът само увеличена военна помощ Киев“.

И накрая, последната информация идва от Жан-Даниел Рух, бивш швейцарски посланик в Турция. По време на преговорите Рух беше в Турция и участва в консултации за неутралитет на Украйна.

Рух се съгласява с Бенет, Шрьодер и други: „Западът прекъсна кислорода за преговори, които почти достигнаха примирие.“
„Имахме възможност да спрем конфликта… Защо загинаха всички тези хора? Това наистина ме вълнува. Смятам, че имаше нещо дълбоко неморално в решенията, взети в Лондон, Вашингтон и Киев… В края на краищата примирието беше в нашите ръце, но американците и техните британски съюзници казаха „не“,“ казва със съжалетие Рух.

Повтаряйки турски официални лица, Рух признава: „Главният преговарящ ми каза: „Знаете ли, аз не съм оптимист, защото има велики сили със собствен дневен ред и те не бързат да прекратят този конфликт.“

Справедливата война изисква не само подходяща кауза, но трябва да бъде и последна мярка – след като всички мирни възможности са изчерпани. Но вместо да насърчават напълно и да подкрепят дипломатическите успехи, постигнати между Украйна и Русия, САЩ блокираха по-нататъшните преговори, „издърпаха щепсела“ и казаха „Не“.

В Украйна можеше да се възцари мир и страната щеше да избегне ужасяващи загуби. Списъкът със свидетели обаче непрекъснато расте, а доказателствата срещу Америка и нейния принос в прокси войната стават все по-убедителни.

Тед Снайдър пише по въпросите на външната политика на САЩ и историята в Antiwar.com. Той е и автор в Responsible Statecraft и други издания.