Автор: Венсан Ру, “Фигаро”

6 януари 2025 г.

– Всички са опиянени от суперсилата на Тръмп като магичeска личност, смятат, че е опасен и могъщ -, но той всъщност ще остане в историята като президент на поражението на Съединените щати. Следователно работата на Тръмп ще бъде да управлява поражението на САЩ от Русия. Все още не го виждаме, но точно това ще се случи през годината.

– Всъщност това окончателно и голямо нещо, което се случва, е руската победа на Изток. Ние търпим поражение, западният лагер търпи поражение и сме в процес на разпад. Европа е в състояние на невероятна икономическа стагнация. Нейните политически системи са блокирани.

– Американците ни презират заради нашето раболепие и Мъск просто го казва, а ние сме шокирани.

– Американската външна политика е джендър флуидна, защото един от принципите ѝ е ненадеждността. Тоест един президент подписва нещо, а следващият отменя договора. Това се случи с Обама и Тръмп за договора с Иран и това е принцип. Аз чета руснаците и един от принципите на руската външна политика е, че не могат да имат доверие на американците, че дори един договор да е подписан, той няма да бъде спазен. Руснаците много добре знаят и те вече го казват, че ако САЩ подпишат каквото и да било за прекратяване на огъня, за някаква линия, това ще бъде само за да превъоръжат Украйна и след десет години да тръгнат отново, както последния път.

– Така както британците използваха Одеса, за да изпращат морски дронове срещу пристанището на Севастопол, превземането на Одеса и на Одеска област е необходимост за руснаците. Те трябва да стигнат до Днепър, трябва да контролират източната част на Киев и да поставят режима под техен контрол, така че няма да има преговори. И това е така, защото американската външна политика, както вие припомнихте, е джендър флуидна. Тоест сменят пола, отменят договорите, те са мъгляви. Това е упадъкът – мъглявина.

– Ако американците успеят да накарат новото германско правителство да влезе във войната, тогава рискуваме ядрена катастрофа. Защото руснаците заявиха, а руската политика не е джендър флуидна, ако те обявят, че ще направят нещо в тази или онази ситуация, абсолютно трябва да им се вярва. Това е възможност и ако Германия се ангажира напълно, имайки предвид историческата връзка между Германия и Русия в миналото, ще припомня, че за Съветския съюз – не само за Русия, а за целия Съветски съюз – Втората световна война означава 25 млн. убити. И мисля, че ако Германия се ангажира тук, руснаците ще бъдат безмилостни, казва известният френски антрополог и демограф Еманюел Тод пред „Фигаро“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Не е ли завръщането на Тръмп наистина връщане към американското величие?

– Аз не мисля така. Знам, че всички възприемат или се опитват да възприемат Тръмп като победоносен човек и той е такъв в собствената си система. Но той е победоносен в едно общество, в една икономика, която се разпада и която освен това е напът да загуби една война в световен мащаб срещу Русия. И следователно – за всеобща изненада, защото знаем, че всички са опиянени от суперсилата на Тръмп като магичeска личност, смятат, че е опасен и могъщ -, но той всъщност ще остане в историята като президент на поражението на Съединените щати. Следователно работата на Тръмп ще бъде да управлява поражението на САЩ от Русия. Все още не го виждаме, но точно това ще се случи през годината.

– Ще се върнем към различните залози, но бих искал да разбера вашата гледна точка за преизбирането на Тръмп. Как анализирате неговата победа?

– Анализирам я противоположно на онова, което хората смятат. Хората говореха за пробив на Тръмп в латино електората, в чернокожия електорат. Но това, което всъщност беше очевидно, е по-скоро рухването на демократическия електорат. Така че това, което почувствах с избирането на Тръмп, е не толкова положителен порив на американското общество към нова надежда, която е Тръмп, а загуба на доверие в противниковия лагер. Ние сме подвластни на Съединените щати в геополитически мащаб, подчинени сме им, имаме очаквания от нашите господари, които решават за нас, и неуморно се вълнуваме от американската смяна във властта. Питаме се дали това ще бъде добре или зле за нас, но това, което не искаме да видим, е фундаменталната историческа тенденция и тя е упадъкът на САЩ, спад в производствения им капацитет.

– Окончателно ли залязва американската империя?

– Да, в моята книга “Поражението на Запада” се опитах да разбера американската промишлена и военна неспособност, неспособността ѝ да подкрепи Украйна, да произвежда артилерийски снаряди, да произвежда достатъчно ракети и т.н. След това се върнах към етапа на неспособността да произвежда инженери – това са хора, които умеят да създават неща, и тогава се върнах към спада на образователното ниво и отвъд него – към краха на протестантската етика, която беше силата не само на Съединените щати, но и на Запада. Възходът на Запада беше възход на протестантството, което бе наложило високо образователно ниво – в Англия, скандинавските страни, Германия, една трета от която е протестантска, и, разбира се, в Съединените щати. Това са необратими неща. Ато стигнете до дълбоките причини за упадъка, няма да можете да си представите, че един зле възпитан човек обръща ситуацията. Може би съм бенефициент или жертва – не знам, на дългогодишното си историческо образование, ученик на Еманюел Льо Роа Ладюри, но аз прилагам към настоящето това, което са ме научили да правя по отношение на ХVIII век.

– Интересно е да ви слушаме в перспективата на тази дълга история. Не искам да бъда адвокат на дявола, но все пак чуждестранните лидери продължават да ходят в Съединените щати и да се срещат с новоизбрания президент. Такъв е случаят с Джорджа Мелони миналия уикенд.

– Да, но внимание! Има два различни свята. Има т.нар. западен свят, който всъщност е сферата на американското господство, НАТО, плюс Южна Корея и Япония, ние сме в система…

– Не е ли и Австралия в нея?

– Да, цялата англосфера. Това се подразбира. Можем да добавим Нова Зеландия, Канада, разбира се. Ние сме в система на власт, в която нашите лидери, нека наречем нещата с техните имена – нашата олигархия, е подчинена. И следователно за нас това е важно, ние смятаме, че е важно да сме добре с господарите. Но съществуващата визия извън сферата на американското господство – това е много ясно в последната книга, написана от индийския външен министър – всички, освен нас, виждат, че Съединените щати са в упадък. И всички останали в годините на война, от момента, в който видяха, че Русия издържа на удара – това са тези, които сега Русия нарича “глобалното мнозинство”, а всъщност това е светът, който икономически беше експлоатиран от Запада -, и всъщност останалият свят очаква победата на Русия като освобождение. Те изобщо не виждат Съединените щати във възходяща фаза.

– Ще се върнем към въпроса за Русия и войната в Украйна. Има все пак един въпрос за американския упадък, който си задавам, за тази дихотомия между САЩ – американската система и западните ѝ съюзници такива, каквито ги описвате в последната си книга, “Поражението на Запада” -, и това, което наричате “останалия свят”. Казвате, че едно от съществуващите разделения е това, че САЩ са носители на глобален прогресистки дискурс, а срещу тях Русия основава своята мека сила на един по-консервативен в обществено отношение дискурс. Все пак виждаме, че Тръмп и неговият съюзник Илон Мъск се опитват по-скоро да създадат някакъв интернационал на консерватори суверенисти. Как гледате на намесата на Илон Мъск в европейските въпроси и по-конкретно обвиненията му срещу британския премиер за времето, когато е бил главен прокурор, за разследванията на педофилските мрежи в Ротерхам, където, припомням, хиляди деца и млади жени са били отвлечени и изнасилени от пакистански банди? Те не са били обвинени в престъпления от страх да не се провокира междурасово напрежение.

– Да, това е въпрос, по който размишлявах. В книгата си добре показвам тези културни различия, но има две измерения на това противопоставяне или на неприязънта на останалия свят срещу Съединените щати. Несъмнено има измерение на обществените ценности, смятани по-скоро за безразсъдни от останалия свят, но първостепенното измерение все пак е измерението на властта и икономическата експлоатация. Страна като Бразилия, например, която е част от БРИКС, е част от неявната антиамериканска коалиция, но в своите нрави и ценности е много близка до Запада. Това, за което говорите – за някакъв нов национал-консерватизъм, за който дори се смята, че е в добри отношения с путинизма, мисля, че това е нещо, което ще се разпадне. Да вземем за пример т. нар. европейски крайнодесни партии – аз бих казал по-скоро неоконсервативни или народно-консервативни партии -, които по едно време – това вече не е така, поне не с Джорджа Мелони, която определено застана на страната на противниковия лагер – но те бяха подозирани, че имат общи ценности с Путин. Но вече има фундаментална пукнатина – основната руска доктрина не е консерватизмът, а идеалът за суверенитет. Това е идеал за абсолютен суверенитет. Руснаците искат суверенитет на Русия и те няма да се откажат от него. За нас е много трудно да симпатизираме на този идеал, защото сме се отказали от суверенитета си. Но един от изводите, които си направи Путин, или по-скоро руските ръководители, за този императив за суверенитет, е, че когато има 15% мюсюлмани в Русия и когато арабските или мюсюлманските страни като цяло са много важни с подкрепата си срещу САЩ, в Русия няма ислямофобия. Това означава, че за нея е важно да бъде добре с мюсюлманите или да има добро отношение към исляма. Затова срещата на върха на БРИКС се проведе в Казан, където има великолепна джамия и който е столица на една вътрешна мюсюлманска държава в Руската федерация.

– Казвате, че няма ислямофобия в Русия, но има ужасна война срещу ислямисткия тероризъм – все пак имаше няколко атентата в Москва и война срещу Чечения.

– Знам, че ме подозират, че съм агент на Кремъл, което уточнявам, че не е вярно, но никога не съм казвал, че руснаците – или руският режим – са лесни хора. Те влязоха в Чечения и впрочем днес чеченските полкове са острие на руската армия в Украйна. Така че от тази гледна точка няма проблем. Но един от определителите, една от изходните точки на европейските консервативни популизми, е ислямофобията.

– Ислямофобията или, във всеки случай, имиграцията.

– Натрапчивата мисъл за имиграцията.

– Загриженост за имиграцията. Терминът “ислямофобия” е полемичен термин.

– Има пукнатина и ще се окаже, че въпреки моралния консерватизъм, афиширан от Тръмп, и предполагаемото сближаване с еквивалентни неща в Европа, ще открием, че основен е въпросът за властта и икономическата експлоатация.

– Казвате, че може би има недоразумение с руснаците за отношението им към ислямизма и арабо-мюсюлманския свят?

– За руснаците едно от явленията във войната беше сближаването им със Саудитска Арабия – те започнаха да управляват заедно петролния пазар. Такава беше и ролята на Китай в сближаването между Иран, който все повече се превърна в съюзник на Русия, и Саудитска Арабия. Всъщност това, което се очертава – и на нас, западняците, ни е трудно, аз съм западен човек и съм огорчен от тази ситуация -, но нас ни е изключително трудно да видим света през очите на хората, над които сме господствали от началото на индустриалната революция. Тоест идеята, че независимо от политическите, социални системи, статута на жените, степента на свободите – защото Индия е голяма демокрация, най-голямата демокрация в света, Бразилия също е демокрация -, искам да кажа, че ние потискахме, експлоатирахме, господствахме над този свят и че зовът за свобода, идеята да се отърват от нас, може да е нещо много силно. Това е парадоксално, защото, когато погледнем университетите, виждаме, че сме във фаза, в която има куп хора, които ридаят за нашите тежки грешки в периода на робството. Ние сме в някаква ретроспектива, в която се бичуваме заради всичко лошо, което сме направили в миналото, но истината е, че глобализацията, втората, след тази от 1900 г., последната глобализация…

– Тази след падането на Берлинската война.

– Именно и тя беше невиждана експлоатация на активното население на останалия свят, невиждана!

– Глобализацията беше неоколонизация.

– Ние делокализирахме нашата работническа класа там, те работят за нас, китайците ни хранят, бангладешките деца… Ние се виждаме такива, каквито сме, и тази ситуация е доста любопитна.

– Вие повдигате този въпрос и в книгата си.

– Има две измерения: има културно, обществено измерение, и икономическо и властово измерение.

– Последен въпрос за Америка и тук ще се върна към Илон Мъск. Въпреки неговата екстравагантност, въпреки, както ще кажат някои, неговите крайности, не е ли все пак Илон Мъск, със своите успехи, илюстрация на това, че американският гений все още има ресурси?

-Би било идиотско да кажем, че американците нямат ресурси. Силициевата долина съществува. Те имат петролни, газови ресурси, но трябва да поставим нещата на мястото им. Вижте, Илон Мъск е успешен. Не можем да кажем, че не съществува и че не е индустриален гений и най-вече че имаше интелигентността да се върне към дейност, която е производството на неща, каквато беше първата индустриална революция. SpaceX – 9 млрд. долара оборот. Starlink – 7 млрд. долара оборот. “Боинг”, който се разпада, което е много важно, има 65 млрд. долара. Тоест това, което е важно сега в САЩ, е крахът на “Боинг”, а не успехът на Мъск. Има нещо, което искам да кажа за Мъск, защото все пак не го разбирах. В методологично отношение ми беше много трудно. От гледна точка на общите тенденции в света си казах, че никога не ми е било толкова трудно да разбера какво се случва и разбрах защо не разбирам. А то е, че всъщност това окончателно и голямо нещо, което се случва, е руската победа на Изток. Ние търпим поражение, западният лагер търпи поражение и сме в процес на разпад. Европа е в състояние на невероятна икономическа стагнация. Нейните политически системи са блокирани. Все още не съм имал време да проуча корейската криза или японската криза, но и там не е по-добре. Виждаме какво става в САЩ. И всички тези разхвърляни движения са само разхвърляни проявления на един процес на разпад. А Илон Мъск – има нещо, което не виждаме в него. Илон Мъск е удивителен човек, много богат, най-богатият човек в света, но той е без филтър, той казва неща, които ни се струват безразсъдни. Той се намесва в германската политика, той всъщност се изс*а върху германците. След това се намеси в английската политика и се изс*а върху англичаните. Не знам какво какво ще ни се случи на нас, французите, но той го казва. Истината е, че когато четете американските геополитици, точно това мислят американците за нас. Тоест той казва на европейците това, което американците мислят за европейците. Американците ни презират заради нашето раболепие и Мъск просто го казва, а ние сме шокирани.

– Последен въпрос за САЩ на геополитическо ниво. Споменахте Южна Корея и Япония, съществува и Тайван. В книгата си казвате и това е много силно – “Тайван няма да бъде защитен”.

– Американците нямат средствата за това. Едно от нещата, които установихме по време на войната в Украйна, е, че всички видове техника, смятани за нападателни, са остарели. Танкът е остарял, тъй като сега противотанковите ракети са по-ефективни. В известен смисъл самолетите са остарели. Сега има евтини дронове и всякакви такива неща. Но инструментът на американската власт в Тихия океан беше самолетоносачът. С хиперзвуковите ракети една война между Китай и САЩ в Тихия океан ще продължи десет минути. Тоест това приключи. И може би никога американците няма да успеят да тласнат Тайван, Южна Корея и Япония в скъпоструващи за тях авантюри, както Украйна беше хвърлена в авантюра от американците. Но да се компрометират и да се ангажират там, вече е много късно за това. Те са почти на края на ресурсите си за Украйна и това е малко вероятно.

– Защо казвате, че американската политика е по своему джендър флуидна?

– Това е много важно и е много добро въведение за онова, което няма да се случи в преговорите с руснаците. “Джендър флуидна” е, защото един от принципите на американската външна политика е ненадеждността. Тоест един президент подписва нещо, а следващият отменя договора. Това се случи с Обама и Тръмп за договора с Иран и това е принцип. Аз чета руснаците и един от принципите на руската външна политика е, че не могат да имат доверие на американците, че дори един договор да е подписан, той няма да бъде спазен. Всички се вълнуват, че Тръмп ще успее да договори, или по-скоро да се намеси, в преговори между украинците и руснаците. Тази формализация е абсурдна, тъй като това вече е война между американците, чрез тяхното прокси украинците, и руснаците. Но руснаците много добре знаят и те вече го казват, че ако САЩ подпишат каквото и да било за прекратяване на огъня, за някаква линия, това ще бъде само за да превъоръжат Украйна и след десет години да тръгнат отново, както последния път. Това означава, че няма да има никакви преговори и руснаците, за да се защитят и защото не биха могли да повторят това усилие, ще трябва да направят всичко необходимо, за да бъдат в безопасност. Тоест, така както британците използваха Одеса, за да изпращат морски дронове срещу пристанището на Севастопол, превземането на Одеса и на Одеска област е необходимост за руснаците. Те трябва да стигнат до Днепър, трябва да контролират източната част на Киев и да поставят режима под техен контрол, така че няма да има преговори. И това е така, защото американската външна политика, както вие припомнихте, е жендър флуидна. Тоест сменят пола, отменят договорите, те са мъгляви. Това е упадъкът – мъглявина.

– Чухме новогодишните пожелания, които отправи Владимир Путин. Но не е ли падането на Башар ал Асад отстъпление на руската мека сила?

– Тове е безспорен провал за Русия, чийто мащаб ще видим, тъй като статутът на руските военни бази в крайбрежните провинции на Сирия все още се обсъжда, но е сигурно, че това е плесница. Но това се случва на фронт, който стана напълно второстепенен за руснаците.

– Не толкова екзистенциален.

– Те биха излезли лесно, без да вдигат голям шум. Общото поведение на западняците в днешната политика е да държат речи, да говорят, да говорят и да не действат. И най-вече да си поставят цели, за които нямат средства. Когато анализираме руската политика, там е обратното. Те заявяват принципи, а след това има голяма прагматична грижа да не създават излишни ефекти. Тоест, ако се нужни две-три-четири-пет години, за да спечелят тази война, без много загуби, те ще използват момента. Ако трябва да вземат този или онзи за съюзник, те ще го направят. Ако трябва да се оттеглят от завоюваното място, видяхме го по време на войната в Украйна, по време на първата украинска контраофанзива, която беше успешна, те ще се оттеглят. И ако трябва да се изтеглят от Сирия, която стана второстепенен фронт, ще се изтеглят. Ние сме страни, доминирани от рекламата. Това не е обида, майка ми беше голям специалист по рекламата, така че аз съм роден в нея, ако мога така да кажа. Но ние сме по рекламата, по излишните ефекти и т.н., а руснаците са точно обратното. Може би това е архаична култура, донякъде като германската индустриална култура, германците също не са по излишните ефекти.

– Говорите много за Германия и за Русия. Тази година ще има нови избори в Германия, на 23 февруари. Мислите ли, че ХДС, който е фаворит на тези избори, ще e склонeн към сближаване с Русия?

– Не, всъщност за мен Германия е ключът. Въпросът, който стои пред Запада, е дали ще приеме или не своето поражение. Така стои въпросът за нас. Руснаците ще напреднат до Днепър, до Одеса, а след това ще спрат…

– Ще спрат ли след това?

– О, да, разбира се. Вижте, аз не съм агент на Кремъл. Аз давам инструкции на Путин (смях). Но след това те ще спрат и ще има двоен шок за Запада. Първо, шокът, че руснаците са спечелили, а след това, че всичко, което са ни казвали за руските офанзиви в Европа, е било абсурдно. Те няма да продължат по-нататък. Ще има напълно зрелищен ефект на делегитимация на нашите управляващи класи по отношение на компетентността или честността им. Но ако американците или второстепенните олигархии в Европа не премат това поражение, може да има изкушение да продължат войната. И страната, която е важна, единствената страна, която има промишления капацитет да създаде военен проблем на руснаците, е Германия. Следователно, ако американците успеят да хвърлят Германия във войната – Германия е един от големите финансови донори за украинския бюджет по един или друг начин, но не и за нападателни оръжия, Шолц така и не им даде ракети “Таурус” -, но ако американците успеят да накарат новото германско правителство да влезе във войната, тогава рискуваме ядрена катастрофа. Защото руснаците заявиха, а руската политика не е джендър флуидна, ако те обявят, че ще направят нещо в тази или онази ситуация, абсолютно трябва да им се вярва.

– И какво могат да направят?

– Ще използват тактически ядрени оръжия. Докато руснаците имат средства да се изправят срещу американската индустрия, която стана много крехка, американският военнопромишлен комплекс стана неспособен да произвежда достатъчно неща, различни типове техника и т.н., германската икономика ще бъде способна да произвежда каквото е нужно. Тук има истински залог за руснаците. Руснаците бяха много търпеливи с Германия. Мисля, че те го усещат, виждат го. Но, честно казано, ако Германия се ангажира напълно…

– Това би станало, ако спечели ХДС.

– Това е възможност и ако Германия се ангажира напълно, имайки предвид историческата връзка между Германия и Русия в миналото, ще припомня, че за Съветския съюз – не само за Русия, а за целия Съветски съюз – Втората световна война означава 25 млн. убити. И мисля, че ако Германия се ангажира тук, руснаците ще бъдат безмилостни.

– За да се върна към вашата теза – могат ли патрилинейните общества да надвият обществата с нуклеарни семейства? Може би трябва накратко да дефинирате какво означава “патрилинейни” и “нуклеарни семейства”.

– Нуклеарното семейство сме ние, но от доста време…

– Тоест баща, майка, деца?

– То е било типично за селяните в Парижкия басейн, за селяните в Лондонския басейн, за американските заселници и то роди флуидни общества, които всъщност създадоха демокрацията. Демократичната революция, сърцето на либералния Запад, са Англия, САЩ и Франция в сътрудничество. Тези три страни измислиха либералната демокрация. А антропологичната основа на либералната демокрация беше нуклеарното семейство, но нуклеарното семейство, в което имаше не непременно религия, а мисловни рамки, наследени от някогашните религиозни дисциплини, които напълно изчезнаха. Срещу тях, дори в съседство, имаше патрилинейни общества с по-сложни семейни структури. В Германия това беше родовото семейство с принципа на единствения наследник, по принцип най-голямото момче, а още по̀ на Изток – руското общностно семейство, т.е. баща, неговите синове и т.н. През първата фаза на модернизацията се мъчеха именно източните патрилинейни общества, защото индустриалната революция беше изкореняване от земята. Това беше много болезнено за тях, религиозният крах има катастрофални последици и именно там видяхме появата на тоталитарни общества – нацизмът, комунизмът и т.н.

При сегашното разпадане на всички други вярвания, именно регионите с нуклеарни семейства вече нямат нищо като структура на социална организация и именно там се появяват най-напредналите форми на разлагане, които наричам “нихилизъм”, т.е. главозамайването от нищото, страстта към войната и т.н. Докато в обществата, където има патрилинейни следи – и тук включвам Германия и Русия, или Япония – има останки на семеен ред, които ги предпазват от тотален безпорядък.

– Еманюел Тод, остава ни по-малко от минута. Страшна сила ли е Китай?

– Китай е сила, Китай е страшна сила, но не е силата, която ще господства над света. Това е изключено и всички демографи го знаят. Техният показател за плодовитостта е максимум 1,3, т.е. той намалява. Изключено е да рухне веднага, но е изключено да господства над света.

– Кой е противовесът на нихилизма, който съществува във Франция?

– Европейските общества – това се отнася и за Италия, и за Германия – все пак са стари общества, закотвени в много древна история. И дори в отсъствието на селяни – ще кажа нещо идиотско – това, което може да ни спаси, е красотата на нашите пейзажи, на нашите паметници и любовта към тях, която остава в хората.

– Благодаря ви, Еманюел Тод! Имах още един въпрос и ще го задам за първи път: защо книга, преведена на 22 езика, като “Поражението на Запада”, не е преведена на английски?

– ЦРУ трябва да е забранил превода! (смях)

– Това трябва да е! Много благодаря, Еманюел Тод! Излизаме по-образовани, по-интелигентни от този разговор и задължително трябва да прочетете тази книга, дори и невинаги да сме съгласни с нея!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: