През септември 2024 г. група академични работници, изкуствоведи и активни граждани от гр. Пловдив посетихме Историческия музей в Димитровград, за да разгледаме единствената в страната експозиция, посветена на историята на бригадирското движение в България (1946-1989 г.). В неформален разговор с главния уредник на музея научихме за планирано „осъвременяване“ на постоянната експозиция, свързано с  необходимостта от „обективен“ поглед върху събитията.

Силно обезпокоени от споделените планове, продължихме да търсим информация по въпроса и скоро открихме, че инициатори на въпросния проект са фондация „Америка за България“ (АзБ) и „Институт за изследване на близкото минало“ (ИИБМ) – също соросоидна организация с американско финансиране. Работата по проектното задание започва през март 2022 г., като целта е обновяване на двете експозиционни зали: „Бригадирско движение в България“ и „Димитровград“ – посветена на изграждането на първият социалистически град в България. За изпълнението на тази цел, фондация „Америка за България“ отпуска 151 800 лв. на ИИБМ, който поема задачата да изработи нова „обективна“ концепция.

Само преди дни ИИБМ публикува резултатите от проведеното историческо „изследване“ под заглавието „Тезиси върху историята на Димитровград“, което представя „актуален и документално обогатен преглед на историята на Димитровград и неговите хора.“

Особено тревожните аспекти на гореописаните планове могат да се синтезират в няколко основни точки:

1. Законосъобразност

Съгласно Закона за културното наследство, гореспоменатите две експозиции подлежат на опазване и закрила, като всяка промяна може да бъде извършена единствено след процедура по съгласуване с Министерството на културата и с участието на Българската академия на науките (БАН) и нейните научни институти, които са основен фактор в научноизследователската дейност. Освен това, законът възлага на Министерството на културата водеща роля в методологическото управление на музеите, независимо от тяхната собственост.

Въпреки това, проектните описания на АзБ и на ИИБМ показват, че не е взета предвид националната система за опазване на културното наследство, и че Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ и БАН не са споменати като институции, които трябва да участват в процеса на обновяване.

Отговорът на заявление за достъп до обществена информация, подадено към Община Димитровград (№ ОК-10-90 от 01.10.2024 г.), разкрива, че общината не разполага с проектно задание и не е пряко ангажирана в официален процес по взимане на решение. В отговор на парламентарен въпрос (№02-00-120/15.10.2024 г.) служебният министър на културата потвърждава, че в Министерството не е постъпвало заявление за съгласуване на проект за разработване на нова концепция за експозиционните зали „Димитровград“ и „Бригадирско движение в България“ в Историческия музей – Димитровград.

2. Исторически ревизионизъм 

Силно безпокойство относно съхраняването на колективната памет за бригадирското движение буди профилът на организациите, ангажирани с промените в експозициите. „Институтът за изследване на близкото минало“ е неправителствена организация, която през годините е доказала, че не може да бъде обективен коректив на историческия опит на обществото. ИИБМ се придържа към тоталитарната теоретична рамка, използвана за обяснение на близката история на Източна Европа – рамка, дискредитирана от значителна част от световната историография като продукт на идеологическо противопоставяне от времето на Студената война.

ИИБМ има своето място като институция със собствена позиция в една демократична държава, но няма място като пропаганден орган, който да изкривява колективната памет, представяйки определен прочит на историята като общоприет и предопределен от актуалната политическа конюнктура.

Фондация „Америка за България“ неизменно присъства като благодетел на проекти, които налагат едноизмерен прочит на историята ни, затова не е случайно и нейното участие в този проект. Време е да се запитаме дали засиленото присъствие на „Америка за България“ във всички сфери на обществения ни живот е желателно. Какви са истинските цели на тази организация: благотворителност или доминация, грижа или узурпация на българското културно-историческо наследство, или моделиране на колективната ни памет в определено идеологическо русло?

3. Експониране и въздействие

Всеки, който е посещавал Исторически музей – Димитровград, знае, че доводите за промяна, представени от фондация „Америка за България“, не отговарят на истината. Музеят се радва на популярност както сред българска, така и сред чуждестранна публика, а книгата за отзиви е изпълнена с възторжени коментари от многобройни посетители. Разказът за бригадирското движение е представен критично и многопластово, като експозицията е обновена след 1989 г.

Сегашната методика на експониране е ценна и въздействаща, комбинирайки документална фотография от ежедневието на бригадирите с икономически данни за постигнатите инфраструктурни проекти. Графичното оформление прави експозицията безценен артефакт, който подсилва усещането за достоверност.

През 2006 г. в Димитровград се проведе научна конференция с участието на Министерството на културата (съответната дирекция), БАН и общинския музей. Форумът предостави дискусионна платформа, напълно в съответствие със закона за опазване на културното наследство. С този сериозен институционален ангажимент и участие, конференцията даде обективна оценка на бригадирското движение като исторически феномен, използвайки съвременна методология и дистанцията на времето.

4. Прозрачност и публично одобрение 

Предложеното от фондация „Америка за България“ „обновяване“ на музейната експозиция се провежда изключително непрозрачно, в нарушение на установените процедури и без знанието и съгласието на местната общност. Това е ясен пример за недемократична, наложена отгоре намеса, при която на хората от местните общности, свързани с общи преживявания, памет, история и идентичност, се натрапва чужд разказ за собственото им минало. 

Проектът е планиран и до момента реализиран без допитване и публично обсъждане с гражданите на Димитровград – т.е. зад гърба на реалните хора, чийто живот ще бъде обясняван по нов начин. Външен разказ за бригадирското движение, представен като „научен“ или „обективен“, в действителност цели да създаде и задълбочи чувство на непълноценност и неадекватност спрямо труда и съзиданието на местните хора и техните познания. Упоменаването на „модерни методи“ за обновяване на експозицията и „експертния“ академичен подход показват високомерие и арогантност, типични за тези, които поемат т.нар. „бреме на белия човек“ и се стремят да ограмотяват хората в периферията.

Време е „Америка за България“ да приеме, че не може да предприема нищо „за“ българите без участието на самите българи!

С това писмо призоваваме всички граждани, културни дейци, академици, работници, бивши участници в бригадирското движение и техните наследници, които не са съгласни с това поредно пренаписване на значима част от най-новата ни история и които приемат гореизброените доводи, да се присъединят към нашата кауза и да подпишат писмото. Призоваваме също Министъра на културата да се самосезира и да прекрати този ненужен, опасен и незаконосъобразен опит за подмяна на културното ни наследство.

Полина Манолова, доктор по социология

Божин Стилиянов Трайков, доктор по социология, учител 

Стоян Иванов Стоянов, програмист 

Николай Михайлов, социален изследовател 

Николай Христов – юрист

Филипп Лоттхолц, доктор по социология

Константин Бобоцов, инженер

Емилия Манолова, пенсионер

Арто Артинян, доцент

Симеон Кулиш, историк, учител

Станислав Додов, социален педагог, процесен фасилитатор

Станимир Стефанов – главен редактор на вестник „Долина“

Емил Костадинов – строителен инженер

Пенка Попова, сценограф / художник

Боян Дуранкев, професор 

Красимир Димов, инжинер 

Дарина Трайкова, психотерапевт

Дафинка Главанска инж. агроном

Панко Анчев литературен критик и историк на литературата

Анономен, Пенсионер, икономист, участник по убеждение в бригадирското движение

Дарина Ненкова, икономист

Дора Чичкова, журналист

Георги Христов, журналист

Корнелия Тодорова, доцент 

Галя Йорданова, доцент

Анжелина Велчева, журналист

Анна Хаджиева

Цветеслава Гълъбова, психиатър

Нели Георгиева,инженер

Мария Николова – Манолова юрист

Дарина Ненкова, икономист, пенсионер

Катерина Мерджанова

Ангелина Ненкова, брокер

Абдулсамед Вели, журналист и писател

Живка Котева, биолог

Страхил Делийски, преподавател

Жана Папазова, банкер

Николай Кърков, преподавател

Стефан Петров, доктор по история 

Цветелина Христова, университетски преподавател

Ваня Григорова, икономист, синдикалист, общински съветник

Антоанета Маринова, компютърен оператор

Бисер Лазаров, юрист

Лиза Ковачева – социален работник

Искра Баева, професор по история

Калин Първанов, журналист

МАРИЯНА ПЕТКОВА, ИКОНОМИСТ

Венцислав Петрунов, студент

Petar Stankov, System Administrator

Александър Николов

Борислав Събев, програмист

Анести Петков, инженер 

Нина Желязкова

Ивайло Гърдев, програмист

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: