Автор: Джон Пери

Правителствата в Латинска Америка бяха в челните редици на опозицията срещу геноцида на Израел в Газа и някои от тях внезапно се сблъскаха с нови заплахи, включително и с опити за преврати. Адриен Пайн, професор в Калифорнийския институт за интегрални изследвания, заяви по време на неотдавнашен уебинар, организиран от Коалицията за солидарност с Никарагуа, че „всеки, който застане на страната на Палестина, ще бъде атакуван в Латинска Америка от САЩ и ционистите“.

Неотдавнашните събития изглежда показват истинността на нейните забележки.

От 165-те държави, които признават Израел, само четири официално са прекъснали дипломатическите си отношения със страната, откакто тя започна офанзивата си в Газа, и всички те са латиноамерикански: Боливия, Белиз, Колумбия и Никарагуа (Венецуела прекъсна връзките си с Израел още през 2009 г., а Куба – по време на войната Йом Кипур през 1973 г.).

Още осем държави са изтеглили дипломатите си от Тел Авив от 7 октомври 2023 г., като от Латинска Америка са Чили, Бразилия и Хондурас.

В тази статия се разглежда опитът на три правителства от региона, които категорично се противопоставят на геноцидната война на Израел – Никарагуа, Хондурас и Колумбия. Всички те са подложени на нападения, които изглежда са или пряко отмъщение за техните действия, или подозрително съвпадат с тях. И в трите държави има прогресивни правителства, които имат исторически причини да предизвикват Израел, като по този начин допълнително осъждат неотдавнашните му действия.

Връзките на Израел с Латинска Америка са дългогодишни. Наред с широките търговски отношения Израел често е подкрепял репресивни режими или е подкопавал прогресивни правителства. В статията „Латиноамериканската следа на терора на Израел“ Aljazeera обобщава ужасяващата история на Израел в региона – от обучението на ескадрони на смъртта в Салвадор до доставката на оръжия, използвани за избиването на гватемалските лагеристи.

Израел често е действал като заместител на Вашингтон, когато САЩ не искат да си „изцапат ръцете“. В Никарагуа той доставя оръжия на силите на „Контра“, които се опитват да свалят правителството на сандинистката революция през 80-те години. В Хондурас помогна да се попречи на президента Мел Селая да се върне на власт, след като беше свален с преврат през 2009 г.

Когато след това страната се превърна в „наркодържава“, нейният президент Хуан Орландо Ернандес (понастоящем излежаващ дълга присъда в затвор в САЩ за трафик на наркотици), стана най-близкият съюзник на Израел в региона. В Колумбия той продава огромни количества оръжие на паравоенни групи, които дестабилизират страната по време на десетилетията на широко разпространено насилие.

Никарагуа е „платформа за тероризъм“

Историята на Израел говори, че той е в добра позиция да отвърне на удара, когато латиноамериканските правителства го атакуват като извършител на геноцид. Примерът с Никарагуа е най-ясен. Страната първа се присъедини към действията, предприети от Южна Африка, за да изправи Израел пред Международния съд (МС) в началото на тази година.

След това тя заведе собствено дело в Международния съд срещу Германия за доставка на оръжие на Израел. Временното решение на МС първоначално доведе до намаляване на потока от германски оръжия, докато по-късно Израел не подписа „ангажимент“, че те няма да бъдат използвани в нарушение на Конвенцията за геноцида.

Неотдавна, на 11 октомври, президентът Даниел Ортега обяви скъсването на дипломатическите отношения с Израел, като нарече министър-председателя Нетаняху „син на дявола “ и го сравни с Хитлер.

Опитът за отмъщение беше бърз. Четири дни след речта на Ортега израелският консул в съседна Коста Рика, Амир Рокман, даде интервю, в което заяви, че „иранските интереси и по-специално тези на терористичната организация Хизбула са инсталирани в Никарагуа“.

Освен това той твърди, че „радикални ирански сили и терористични групировки действат свободно“ в Никарагуа, въпреки че не е бил помолен за доказателства, нито пък ги е представил.

Като се има предвид, че около 3000 километра делят Никарагуа от границата със САЩ, ползата за една „терористична група“ от възможността да действа в малка централноамериканска държава далеч не е ясна.

Десните издания, които се противопоставят на сандинисткото правителство, с радост доразвиват казаното от Рокман. Михал Гур-Арие, посланик на Израел в Коста Рика, заяви пред La Prensa, че „Никарагуа е превърната в платформа за тероризъм в региона“. Няколко дни по-късно тя добави, че Хизбула има „бази“ във Венецуела и Боливия, както и в Никарагуа.

Това даде възможност на един от най-известните противници на сандинисткото правителство на Никарагуа, Феликс Марадиага, да призове сандинистката партия да бъде обявена за терористична организация. „В краткосрочен план това може да влоши деликатната икономическа ситуация в Никарагуа“, казва той. „Но съм твърдо убеден, че всяка временна жертва ще бъде по-малка от по-голямата полза от отслабването на един режим, който използва страната като платформа за крайни и незаконни дейности.“

Сандинисткото правителство на Никарагуа отхвърли обвиненията на Израел на 21 октомври. Въпреки че засега няма доказателства, че твърденията на Израел намират отзвук във Вашингтон, ако Никарагуа бъде обявена за „държавен спонсор на тероризма“ (ДСт), последиците могат да бъдат много сериозни.

Това би могло да нанесе дори по-големи щети на икономиката на страната, отколкото настоящите санкции на САЩ, като засегне бързо развиващата се туристическа индустрия и може би много повече. Предупреждение за това са сериозните щети, нанесени на икономиката на Куба след включването ѝ в списъка на държавите, подкрепящи търговията с оръжие, което се прибави към вече значителните щети, причинени от дългогодишната блокада на САЩ.

Попадането в списъка на терористичните държави също така дава право на американските и други западни правоприлагащи органи да преследват онези, които работят в солидарност с включената в списъка държава, както вече се случи с онези, които подкрепят Палестина (като групите за солидарност често са фалшиво обвинявани, че подкрепят Хамас).

Никарагуа оцеля след опит за преврат през 2018 г., а Ортега не е правил никакви намеци, че се готви втори преврат. Въпреки това, както Хондурас, така и Колумбия наскоро направиха такива твърдения.

Нов „опит за преврат“ в Хондурас?

Коментарите на Адриен Пайн за атаките срещу държавите, подкрепящи Палестина, последваха описанието на ролята на Израел в подкрепата на неолибералния режим, който управляваше Хондурас от 2009 г. до момента, в който партията „Либре“ най-накрая го свали от власт на изборите през 2021 г.

Това включваше изразходване на 342 млн. долара за внос на израелско военно оборудване. В обрат на политиката на своя предшественик прогресивният президент Ксиомара Кастро изрази силна подкрепа за Палестина. Тя отзова посланика си от Израел и през септември, на заседанието на Общото събрание на ООН, осъди геноцида в Газа. Хондурас беше една от първите страни в Латинска Америка, която призна победата на Николас Мадуро на изборите във Венецуела на 28 юли. Вашингтон разлеждаше това като провокация.

След тези два хода Кастро е подложена на силен натиск на различни фронтове, което според нея е равносилно на опит за преврат. В отговор тя прекрати договора за екстрадиция между страната си и САЩ (същият договор, който позволи на предшественика ѝ Ернандес да бъде изпратен за съдебен процес в Ню Йорк). Самата Кастро има пряк опит с преврат, тъй като съпругът ѝ Мел Селая беше свален от президентския пост през 2009 г. от подкрепяни от САЩ военни и принуден да напусне страната. Едва ли е изненадващо, че тя е нащрек за възможността за втори такъв.

Кой организира опита за преврат? Подозренията падат върху посланика на Вашингтон в Тегусигалпа Лаура Догу, която има опит в това отношение. Тя е била посланик в Никарагуа преди опита за преврат през 2018 г., а след идването си в Хондурас през 2022 г. е установила силни връзки с противници на капиталистическата класа от партията „Свобода“ на Кастро, точно както в Манагуа с бизнес лидери, враждебно настроени към сандинистката революция.

Както обясни Пайн в уебинара, Догу се опита да обрисува връзките на Хондурас с Венецуела като свързани с трафика на наркотици, а няколко дни по-късно масло в огъня наля публикуването на видеозапис, показващ как наркобарон обсъжда със зетя на Кастро, уж за осигуряване на финансиране на предизборната кампания. Видеото беше публикувано от Insight Crime, тинк-танк, финансиран от USAID, фондация „Отворено общество“ и други подобни.

Въпреки че победата на Ксиомара Кастро на изборите през 2021 г. беше решаваща и тя все още се радва на силна подкрепа от страна на работническата класа, съществуват множество рискове пред нейното президентство. Тя е изправена пред войнствен конгрес, нейният вицепрезидент подаде оставка и сега е неин опонент, а както военните, така и полицейските сили все още са заразени от корупцията и безнаказаността, на които се радваха при предишните неолиберални правителства.

Продължават убийствата на обществени лидери, които се изправят на пътя на големия бизнес. Последното е убийството на уважавания лидер на общността Хуан Лопес през септември. Както пише Джеймс Филипс в CovertAction, престъплението „подчертава неспособността (слабостта) на правителството на Кастро пред лицето на мощната корупция, която все още отравя голяма част от политическата икономика и всекидневния живот на страната“. Кастро изрично споменава случая и решимостта си да го разреши в речта си пред ООН.

Кастро все още не е успял да прекъсне силните връзки на хондураската армия с Израел (още по-малко връзките ѝ със САЩ). Всъщност през април стана ясно, че Хондурас все още купува израелско военно оборудване, което се използва и в Газа, и че хондураските полицаи преминават обучение в Израел. Новината дойде от израелския посланик и вероятно имаше за цел да злепостави Кастро.

Колумбия: „Превратът започна“

Президентът на Колумбия Густаво Петро вероятно е най-силният критик на Израел в Латинска Америка. Той не само заклеймява израелския режим като „геноциден“, но и описва действията му в Газа като сравними с Аушвиц. През май тази година той скъса дипломатическите отношения с Тел Авив, което предизвика незабавен призив от Вашингтон да промени решението си, придружен от предупреждения, че това излага на риск развитието и сигурността на Колумбия.

Посланикът на Колумбия в САЩ неотдавна говори пред Jacobin за значението на прекъсването на връзките на страната му с Израел. Той отбеляза, че предишните правителства са се уверявали, че „…ще информират Съединените щати, преди да направят публично изявление по какъвто и да е политически въпрос. Но този път, когато прекъснахме връзките си с Израел, не казахме на САЩ“.

Все пак все по-острите осъждания на Израел от страна на Петро, включително (през септември) оприличаването на военната офанзива в Газа на „ужасите на Холокоста“, а след това и изказването, че Нетаняху и неговото правителство „олицетворяват нацизма“, предизвикаха сериозен отпор. Вашингтон отговори с думите: „Не можем да приемем това. Не можем да толерираме това“, а посланикът на САЩ в Богота определи Петро като~~антисемитски~~настроен. Независимо от това, подобно на Ксиомара Кастро, Петро удвои осъждането на Израел, когато говори пред Общото събрание на ООН, заявявайки: „Когато Газа умре, цялото човечество ще умре“.

Подобно на Хондурас, Колумбия имаше тесни връзки с Израел при предишните си правителства. Предшественикът на Петро, Иван Дуке, подписа споразумение за свободна търговия с Израел през 2020 г. Търговията на Колумбия с Израел се превърна във втора по големина след тази на Бразилия на континента, като основният износ бяха въглищата. Петро спря износа на въглища през август тази година, като отбеляза, че горивото се използва за направата на бомби, с които се убиват палестински деца.

На 1 октомври венецуелският президент Николас Мадуро предупреди за планиран преврат в Колумбия, като обвини бившия ѝ президент Иван Дуке, че работи с Вашингтон за осъществяването му. След това, на 9 октомври, президентът Петро заяви, че „превратът е започнал“, позовавайки се на опита на Националния избирателен съвет да сложи край на неговото президентство чрез разследване на предполагаеми незаконни действия във финансирането на предизборната му кампания – твърдения, които той категорично оспорва.

След това стана ясно, че малко преди последните избори Иван Дуке е закупил израелски софтуер „Пегас“ и го е използвал за шпиониране на политически опоненти. Макар че това изтичане на информация (както и подобното в Хондурас) може да е имало за цел да напомни на Петро за продължаващите връзки на неговата армия с Израел, изглежда, че то е дало обратен резултат. Петро обвинява Дуке в незаконно използване на държавни пари и в пране на пари, като привежда като доказателство, че половината от плащането в размер на 11 млрд. долара е било безотчетно изпратено в Израел със самолет, в брой. Въпреки това новината засили впечатлението, че Петро, подобно на предишните президенти, е заобиколен от корупция.

Това е една от няколкото прилики между положението на Петро и това на Ксиомара Кастро в Хондурас. На първо място, съществуват съмнителни опити за свързване на Петро с наркокартели чрез обвинения срещу негови роднини.

Второ, подобно на хондураския си колега, той се сблъсква с постоянна съпротива от страна на десницата срещу опитите му за радикална трансформация на страната, стигаща до „съдебна война“ срещу самото му президентство.

И третата прилика е слабостта на колумбийската правосъдна система в борбата с корупцията, която се илюстрира от факта, че делото срещу Chiquita Brands International за финансиране на паравоенни формирования може да бъде доведено до край едва в американски съд, точно както се случи в Хондурас по делото срещу бившия президент Ернандес. Разбира се, двете държави имат и дълга история на тесни връзки между системите си за сигурност и американската армия, включително домакинството на големи американски военни бази.

Защо толкова малко държави са готови да предизвикат Израел?

Ако Латинска Америка е в авангарда на съпротивата срещу израелския геноцид, тя все пак е географски отдалечена от Западна Азия и нейната съпротива е предимно символична и далеч не е от решаващо значение.

Размишлявайки върху това в Naked Capitalism, Ник Корбишли пита: „Защо толкова малко държави са готови да предприемат значими дипломатически или икономически действия, включително налагане на целеви санкции, срещу тази разбойническа държава, която не само е избила десетки хиляди цивилни граждани на Газа, но и е адски склонна да създаде регионален пожар в Близкия изток?“ В отговор той предлага четири обяснения:

Страхът от ответни мерки, водени от САЩ – такива, с каквито се сблъска Южна Африка след действията си срещу Израел в Международния съд.

Страх от икономически репресии – като заплахите, отправени към Ирландия, че ще загуби високотехнологичните производства, които са в основата на голяма част от икономиката ѝ, заради критиките ѝ към Израел.

Рискът Израел да преустанови продажбите и услугите по поддръжка на високотехнологичните си оръжия – което се случи с Колумбия веднага след като тя прекрати износа на въглища.

Заплахата от израелски ответни мерки срещу министри или дори лидери на правителства, които не спазват правилата по отношение на Газа и други въпроси – както се случи и в трите разгледани тук държави, с възможни допълнителни заплахи, произтичащи от широкото разпространение на израелския софтуер Pegasus и неговия потенциал за разкриване на неудобна информация за противниците на Израел.

Израел е страшен враг, и то не само на бойното поле. The Guardian разкри деветгодишното му наблюдение и сплашване на не по-малко важен орган от Международния наказателен съд. В момента твърдите доказателства за израелските опити да подкопаят прогресивните латиноамерикански правителства са ограничени, но потенциалът е очевиден. Най-вероятно той ще бъде най-ефективен срещу правителства, чиито политически позиции са несигурни.

Густаво Петро отлично разбира причините, поради които толкова малко държави са се изправили твърдо срещу геноцида, извършван от Израел. По време на дискусия с други прогресивни латиноамерикански лидери той заяви, че западните сили отправят предупреждение към останалата част от човечеството: „Това, което се случва с Палестина, ще се случи и с всеки от вас, ако се осмелите да направите промени без наше разрешение.“

Източник – CovertAction Magazine