Автор: Марко Травальо, главен редактор на “il Fatto Quotidiano”

Поредицата от телефонни разговори между Тръмп и Путин, и Шолц и Путин относно Украйна, 1000 дни след началото на руската инвазия, носи всички атрибути на театралната драма, за да може някои лица да се спасят, а други да бъдат подготвени за жертви. Жертви, които е решено отдавна, че ще са такива – много преди избирането на Тръмп. Че Киев не е в състояние да си върне регионите, окупирани и/или анексирани от руснаците (около 20% от територията), е известно от две години: американският генерал Мили го каза още през ноември, 2022 г. Думите му се потвърдиха от провала на украинското контранастъпление през пролетта и лятото на 2023 г., в което украинците загубиха много повече територии от тези, които успяха да превземат. Още едно потвърждение е руското настъпление през 2024 г., което в момента овладява последните територии от Донбас, разшири се в Запорожие и завзе нови територии в Харковска област, а сега е на път да навлезе в Днепропетровска област към центъра на страната.

Въпреки стотиците западни милиарди Киев никога не е спирал да губи на бойното поле. И колкото по-мощни и далекобойни оръжия му предоставя Запада, толкова по-обширна буферна украинска територия мотивират да превземе Путин, за да защити граничните си региони. Нахлуването на украинските сили в Курска област през август вместо да постигне целта си, се оказа автогола във вратата на Киев. Това нахлуване целеше да отвлече вниманието на руските войски от фронта в Донбас, където напредваха с бързи темпове, но вместо това отвлече вниманието на украинските сили, които биват изтласкани с все по-ускоряващи се темпове, докато през последните два месеца Москва превзе още едни 1200 квадратни километра в Донбас. Всички виждат и усещат мащаба на надвисналото бедствие и знаят също, че за да се избегне превръщането му в катастрофа са необходими незабавни преговори с руснаците. Мирно споразумение, при което руснаците ще вземат 20-те % от украинската територия, което е доста повече от онези 7%, които контролираха преди февруари 2022г. (Крим + една много малка част на Донбас). Забрана на Киев да се присъединява към НАТО с опция да влезе в ЕС (ако 27-те някога поискат да поемат дълговете на държава, която в продължение на 33 години се проваля, а сега е и полуразрушена). Впрочем руснаците никога не са имали нищо против Украйна да влезе в ЕС. Въпросните предложения вече бяха приети от Путин и Зеленски на мирните преговори в Истанбул през март-април 2022 г., преди Лондон и Вашингтон да торпилират споразумението в последния момент.

Дори Байдън през последните месеци беше спрял доставките на оръжия за Киев. Тази война вече е на загубена за САЩ и е изместена от други, по-важни за Вашингтон фронтове (Близкия изток и Китай). Шолц знае това и в условията на икономическа и консенсусна криза започна преговори с Русия, изпреварвайки дори самия Тръмп. Путин също знае това, но се преструва, че не вярва на Тръмп, за да не разкрие картите си преждевременно. И Зеленски го знае. Той беше съгласен на преговори с Путин още през март, 22 г., а после и през юни, 24 г. Забрани ги със закон под западен натиск и за да успокои украинските националисти. И сега се прави, че се ядосва на Шолц, задето се обади на Путин, за да чуе очевидното: „Изхождаме от резултатите на бойното поле“. Възмущението на Зеленски и бойните му призиви са за вътрешна употреба, насочени към украинските националисти и нацисти, които винаги са блокирали всички преговори – от Минските споразумения досега, но този път трябва да бъдат заглушени с доста убедителен аргумент: „Тръмп ни намали драстично или спря помощите и ни принуждава да преговаряме“.

А на нас ни остава да предупредим европейските военнолюбиви идиоти – от Урсула до последния японец, които вярват във въображаемата украинска победа – които отхвърлиха компромиса и сега ще си понесат последствията, като платят цялата сметка. А заслугите за мира ще се припишат на „фашистите“ Тръмп и Орбан.

Източник: ilfattoquotidiano.it

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: