Има ли някой право да променя, „осъвременява“, „съкращава“ и „адаптира“ творбите на българските класици и особено на титана на националната ни литература Иван Вазов? На този въпрос пророчески е отговорил самият народен поет и като гръмовержец е пресякъл всички мераци на кощунствениците да осакатяват произведенията му.

Ето какво пише големият наш специалист по немска литература проф. Константин Гълъбов в своята мемоарна книга „Спомени весели и невесели за български писатели“, издадена от „Български писател“ през 1959 г., в която е събрал дословно разговорите си с Патриарха на българското слово:

„Запомнил съм добре и друго посещение в дома на Вазов, в кабинета му. Отидох без покана, но бях приет много радушно. Сварих поета, че поправя свои стари работи.

— Как е татко ви? (Това беше обичайният му въпрос при всяка среща.) Добре, че дойдохте. При мене беше оня ден младият критик Васил Пундев, ваш приятел. Казах нему, ще кажа и вам като на млад критик и мой доброжелател: ако след смъртта ми някой си позволи да съкращава или променя било стиховете ми, било прозата ми, моля ви, протестирайте най-енергически. Мисълта за това кощунство често ме тревожи. Предпочитам в гроба ми да ровят, костите ми да разхвърлят, но произведенията ми да не закачат. Сега, като изправям някои свои работи, виждам колко е трудна тази работа. Съкратя или променя нещо и само след няколко реда осъзная, че не може така — че съм направил грешка. А щом авторът прави грешки, колко по-голяма е вероятността друг да осакати едно чуждо произведение.“

В своята статия „О, посредственост, слава!“, 2019 г., клеймяща днешните отцеругатели, поетът Драгомир Шопов също ясновидски цитира част от това изказване на Вазов.

Сн: авторът Милена Върбанова

Ето го заветът на гения! Тези негови думи слагат кръст върху светотатството с „Под игото“ и издигат въпроса за юридическо преследване на лицата, позволили си да фалшифицират и осквернят Вазовия шедьовър. За юридическа закрила на българската класическа литература от осакатяване, вулгаризиране и подмяна, призовава и актьорът Янко Лозанов в текста си в защита на „Под игото“ от сороската гавра, публикуван във в.“Нова Зора“, бр. 39. Първостепенен дълг на СБП и на литераторите родолюбци е да поставят незабавно въпроса на изковаване на специален закон за авторското право, който да опази българската класика от идеологически посегателства и еничарско поругаване.

Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: