Българи, прочетете що за официална паметна записка получих не от крайпътно кръчме в Столипиново, а от ръководството на Народна Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.

Две думи предварително.

Подир безброя от разобличителни статии срещу плагиатора П. Серафимов с прозвище „спароток“, които публикувах в „Словото днес“, сайта на СБП, „Скандално.нет“, „Нова Зора“ и в почти всички по-важни електронни издания, смятах, че шампионът по кражби на интелектуална собственост, засрамен е избягал от България, обесил се е на юдинска маслина или е отишъл в манастир (спаротоко, „върви в манастир“! ). Вместо това, плагиаторът, „жизнен като тарантула“ ( метафора от „Стрихнин в супата“ ), преди няколко дни триумфално обяви в социалните  мрежи, че осиновилото го издателство „Атеа“ урежда на 10 октомври в Народна Библиотека – Пловдив „традиционната среща с негови почитатели“ и „премиера“ на новата му „книга“ „Корените на българския език“. Как невежа, неподушил средно и висше учебно заведение, невладеещ българския правопис и правоговор, може да издава „книга“ за корените на езика ни, е въпрос с ясен отговор. Това е поредният алманах с плагиати, издаден под името на фалшивия „историк“. Но как този сурогат, зад който стоят неясни сили и интереси, може да бъде представян в Библиотеката, носеща името на Патриаха на българската литература? Кой допуска за поредна година този фарс, при който безбожниците ( Атеа – atheismus ) обгръщат с ореола на „автор“ и „откривател“ едно объркано същество с измислена биография, фъфлещо с тежък говорен дефект няколко назубрени псевдонаучни фрази и „отговарящо“ на няколко предварително уговорени въпроси? Изпратих възмутено писмо до директора на Пловдивската Библиотека, г-н Димитър Минев, с настойчива молба да прекрати веднъж завинаги тая гавра с ръководения от него уважаван културен институт и с пловдивската общественост. Потърсих г-н Минев по телефона. Секретарката ми съобщи, че той ще отсъства известно време и ме посъветва да препратя писмото си до зам. директора г-жа Лесенска. Е, препратих го. И ето какъв шедьовър на абсурда получих в отговор:

„Относно: Питане от 07.10. 2024 г. и 08.10.2024 г., отправено към ръководството на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив

Уважаема госпожо Върбанова,

Като главен специалист „Връзки с обществеността“ при НБ „Иван Вазов“ – Пловдив Ви информирам, че Библиотеката е публична институция и всеки гражданин има право да ползва свободно фондовете й, както и да има достъп до публичните пространствата на територията на нейната сграда. Конферентната зала е едно от тези публични пространства, които се отдават под наем съгласно Ценоразпис, приет от Общински съвет Пловдив. НБ „Иван Вазов“ няма участие в събитията на ползвателите на залата – външни институции, организации, частни лица и т.н. Не е организатор и не участва в подбора на техните събития, както и няма отношение към тяхното отразяване в традиционните или социалните медии, съответно – ползвателите на помещенията не са гости на Библиотеката.“

(Неукият самозван историк и плагиат-рецидивист Павел Серафимов – Спароток е адтор на няколко книги с исторически конспирации, претендиращи да са истинската история на българите и европейците. Лицето е спонсорирано от американски фондации като „Америка за България“ и други европейски глобалистки фондации. И това никак не е случайно. Според псевдоисторическите теории на лицето българите не са славяни и въобще славянски етнос няма и никога не е съществувал. Населението на Европа е автохтонно – нито един от днешните европейски народи не е дошъл от Азия… и въобще такова нещо като Велико преселение на народите не е имало. и пр. безумни тези, целящи да откъснат етническата и духовна връзка на българи, сърби и пр. славянски народи с Русия. И в по-глобален контекст – да представят европейските народи от ЕС като свръхчовеци, нямащи никаква родствена връзка с „подчовеците“ от Азия – европоцентричен расистки модел-б.р.) НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ПИСМОТО ОТ НАРОДНА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ – ПЛОВДИВ“:

Съкрушителна логика! „Отговорът“ от името на ръководството на Библиотеката, е подписано от някоя си Елка Куманова – „главен специалист за връзки с обществеността“. Какъв, по дяволите, „главен специалист“ за връзки с обществеността“ е нужен, след като самите библиотеки още в древността са създадени като медиатори между книгата, знанието и обществото на четящите люде? Нима всеки служител във всяка библиотека не е „връзка с обществеността“? Самото определение на длъжността „главен“ специалист“ предполага наличието на цяло котило „неглавни специалисти“ под негово разпореждане – плъхчета – нищоправци, натикали се на службица, за да получават сигурна заплатка и да дочакат блажена пенсийка. Представете си какви непотребни тунеядци глозгат културния бюджет – но не за тях в момента иде реч. 

Бях шокирана, омаломощена, от назидателния тон на писмото и от срамното му съдържание. Това писмо в на всеуслушание заявява, че всичко на тоя свят е стока, която се продава по ценоразпис, без продавачът ( без малко да напиша „продажникът“ ) да се интересува от личността на купувача и от последствията от сделката. Поръчваш – плащаш. Пито – платено.  Писмото с вадеща очите арогантност приравнява културата с ресторантьорството и с долнопробния бардак. Защото дори уважаващият себе си сутеньор не продава плътта на проститутката на всеки скитник, който му покаже банкнота. Дори публичният дом спазва известни хигиенни правила.

Не знам какви „кумани“, узи и печенеги са завладели културния живот в Пловдив, но е потресаващо превръщането на достойнството на един културен институт в звонков „еквивалент“. Наблюдаваме такава черна метаморфоза в Народния театър, който вече трябва да се нарича „Ахмед Доган“, „Джон Малковиц“ или „Битпазар“, а да не позори името на народния поет Иван Вазов. Същото се случва в и Разград, и в Смолян. И вероятно на десетки места, които още се спотайват неосветени. Лицата, назначени да печелят духовен престиж за България, източват бюджета й и продават „културните й пространства“. Търговци в храма. От написаното от г-жа Куманова, излиза, че и терористи от Идил могат да си правят сбирките в Пловдивската Библиотека, стига да платят „по ценоразпис“. И мутри могат да думкат чалга до дупка, щом вадят пачки – „по ценоразпис“. Да, всякакъв погром над елементарния морал, всякакъв абсурд вече е възможен в България, но такъв открит цинизъм в пряк текст досега не ми бе изпращан – в писмо лично до мен. И с такъв чугунен тон на епохално превъзходство. 

Не вярвам, че Община Пловдив едностранно е наложила позорните си решения на служителите на Пловдивската Библиотека. Смятам, че това е „взаимноизгодно“ действие на общинарите и ръководството на Библиотеката, поругаващо основните принципи на изграждане и съществуване на културните институти – в България и в света. 

На пловдивската културна общественост препоръчвам да обсипе с аплодисменти плагиатора П. Серафимов (спароток). Защо не? Човекът си е платил.

Автор: Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: