Украйна върви към може би най-мрачният момент от войната досега. Тя губи на бойното поле в източната част на страната, руските войски неуморно напредват, просто заобикаляйки градените в продължение на години отлични бетонни укрепления на украинската армия. Така оценява ситуацията „Файненшъл таймс“ в свой обзорен материал.

Връщайки се у дома от преговори в САЩ, президентът Володимир Зеленски трябва да се справи както с мощната руска офанзива, така и с общество, изтощено от две години и половина война и заплахата през зимата Украйна да остане без ток.

Репортер на вестника разговаря с войници от команден пункт близо до Покровск в Донецка област, към който руската армия напредва. Бойците там се оплакват от нерешителността на Вашингтон дали да позволи или не на Киев да използва западни ракети за удари по цели дълбоко в Русия.

Ако ни бяха позволили да се бием „с две ръце, а не както е сега – с една ръка, вързана зад гърба“, щяхме да сме с много по-добри шансове срещу по-мощната руска армия, оплака се пред изданието оператор на атакуващ дрон.

„Не ми се вярва да успеем да изтласкаме врага обратно към границите от 1991 г.“, каза един от военните пред изданието.

Някога подхранвани от надежди да освободят земите си, украинските войници сега искат преговори с Русия, за да избегнат перспективата за „вечна война“, пише „Файненшъл таймс.

„Сега съм за преговори“, каза един от събеседниците на вестника. Той се страхува, че синът му, също войник, може да прекара по-голямата част от живота си в битки, а внукът му да наследи безкрайни конфликти.

„Ако САЩ спрат кранчето, с нас е свършено“, каза друг офицер пред изданието.

Украйна се бори да възстанови все по-оредяващите си редици от мотивирани и добре обучени войници, докато произволната система за военна мобилизация причинява истинско социално напрежение, пише вестникът. Освен това, заради масираните руски удари по енергийната система, страната страда от остър недостиг на електрозахранване и не е ясно дали ще успее да обезпечи отоплението и осветлението на своите граждани през зимата.

„Обществото е изтощено“, казва Александър Мережко, ръководител на комисията по външна политика на Върховната рада.

В същото време Зеленски е под нарастващ натиск от страна на западните партньори да намери път към уреждане на мир чрез преговори, макар и да има скептицизъм относно желанието на Русия скоро да започне преговори и опасения, че в подобни преговори, ако се състоят днес, позицията на Украйна ще е твърде слаба, заради поредицата от поражения, които търпи страната на бойното поле, пише Financial Times.

„По-голямата част от играчите и в Киев, и на Запад, искат деескалация“, каза високопоставен украински служител пред изданието.

Администрацията на Байдън преосмисля стратегията си в Украйна, тъй като настоящият подход се оценява като неспособен да поддържа продължителната война, твърди Джеръми Шапиро от Европейския съвет за външни отношения. Според него правителството на САЩ в момента търси начини за намаляване на интензитета на конфликта.

Украйна е изправена и пред още една заплаха – ако Доналд Тръмп спечели предстоящите президентски избори в САЩ. Същият се заканва да наложи мирен договор в ущърб на Киев. Щял да го постигне, като прекрати американската военна и финансова подкрепа за Украйна.

Въпреки силната подкрепа от страна на Европа, европейските държави нямат достатъчно оръжейни запаси, с които да компенсират американските при евентуален техен отказ повече да помагат. В отговор на тази ситуация, Киев предприе решителни действия, като военната си операция в руската Курска област през август, която президентът Зеленски определи като важен украински коз за размяна на територии при бъдещи преговори с Русия.

На последната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, европейски дипломати съобщиха за забележима промяна в тона на дискусиите около евентуално споразумение за прекратяване на огъня в Украйна.

Украинските управляващи, включително новият им външен министър Андрий Сибига, показаха по-голяма готовност да обсъдят възможността за примирие. Склонни са да преговарят с Русия дори при положение, че руските войски остават на украинска територия.

Освен това, западни представители говореха по-открито за необходимостта от скорошно споразумение. В сравнение с предшественика си Дмитро Кулеба, Сибига изрази по-прагматичен подход към възможността за компромиси, включително преговори за територии в замяна на сигурност.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: